АРТСЕДМИЦА


 

 

Актьорът Николай Станев превзема фантастиката

 

Из спомените на галактическия шпионин Глийст е първият му роман

 

Докато авторът разказва за книгата си, дъщеря му Мая (на заден план) крои нови планове

Мая ПАСКОВА

Ако ви е писнало от чужди произведения и класици и последната книга на съвременен автор, която сте срещали на лавиците в книжарниците, е посредствена поезия или мемоари, грабнете "Из спомените на галактическия шпионин Глийст" на Николай Станев и смело се впуснете в описаните приключения от ХХIII век. Всяка прилика с действителни лица и събития, както и привидно еднаквото звучене на думите, са съвсем случайни и неангажиращи с конкретни аналогии. Дори с "Пътеводител на галактическия стопаджия" или произведенията на Тери Пратчет, откъдето авторът е взаимствал единствено стила и формата - джобен, удобен за носене в чанта и четене в автобуса или на пейка след вбесяващ скандал. Свободата и импровизациите са пълни. Така например редакторът на книгата Ивет Костова определя жанра като приключенски, сатирична фантастика или фантастична сатира, а според автора - пародийна фантастика, космическа сатира, нещо по-шантаво. При всички случаи забавно и много смешно четиво, в което всеки открива каквото търси.

Глийст (съвсем неумишлена звукова асоциация с паразита) се загнездил в главата на Николай Станев през 2004 г. Започнал да рови упорито там, а авторът съзнателно го подтискал. Докато не дошъл моментът да изригне в узряла идея, която се въплътила в ръкописен текст от фрагменти в една тетрадка за по-малко от три седмици. Когато пъзелът от мозайката бил подреден, последвало старателно набиране на текста с пишеща машина (като извинение към редактора Станев си купил компютър след това). И покрай въпросния главен герой Глийст се нареждат и други, появяват се нови планети, а някои континенти изчезват, случват се грандиозни световни събития и циганите отиват да се самобичуват в Тибет, а монасите пият текила и се забавляват с брюнетки в Мексико, докато евреите плачат, че са фалирали... Обиграният шпионин обикаля планетите Титс - на която се занимават само с изкуство, Дрогс - на наркоманите, Гозпод - на вярващите, които смятат, че любовта ще спаси Вселената, полицейската Сотс и Еврен на сребролюбците, Слип на нудистите и Лютон на учените физици, химици и астролози. Там се среща с Вон - върховен съдия на Титс, режисьорът Скунг, поетът и драматург Блиц, Тотко Страшиплашимиров, полковник от българските неспециални служби, който по време на обучението си разпускал толкова много, че опуснал образованието си в тоалетната и сънародника му Иван Поров - стругар, който обича да пие, но не и да се мие, добре окосмен, татарски тип, подозрителен към всичко миришещо добре и други (но не много, за да не разводняват повествованието и да не отвличат прекалено вниманието на читателя), които се оплитат в забавен и увлекателен сюжет. Който пък ще има продължение в част втора, вече в чернова, част трета и така, докато фантазията на автора не се измори. Което явно няма да стане, защото си има огънче да я подклажда - 8-годишната му дъщеря Мая. Тя самата пише роман в момента в стил "Мечо Пух" и неволно подсказала на татко Ники кратка историйка за едни изчезнали букви. Във втората част от спомените на галактическия шпионин "Изчезналите букви или кой наръфа портокала" Глийст ще търси именно тях, но героите и планетите ще бъдат други, твърди Николай Станев.

Самият автор е познат на плевенчани от театралната сцена, където работи от 1997 г. Актьорът преди това е бил журналист в радио "Плевен" и радио "Астра". В стила му пък се усеща влиянието на актьорската професия - усет към характери, ситуации, динамичност и умение за кратко време да се разкажат много неща, твърди Ивет Костова и добавя: без никакви белези на графоман, защото те се изявяват по-рано. Сега Ники е на 40 г., но твърди, че не му личат. Истинска премиера на книгата си ще направи през октомври. Може и на 14-и, когато е рожденият му ден. За да отпразнува 41-я си "юбилей" понеже 40-годишнина не се обявява, пък и обърнатите числа от датата носят някаква символика, разсъждава той. При всички случаи събитието ще е нестандартно, обещава Николай Станев, който като типична везна е раздвоен между актьорството и фантазьорските романи. И се надява искрено само на едно - независимо какво ще е отношението на читателя - критично и предизвикващо възмущение или разсмиващо до сълзи, по-важното е да не заспива на третата страница, а да прочете книжката докрай.

 

 

Американска диригентка подари концерт на плевенската публика

 

Диригентството не е единствения талант на Карин Хендриксън

Мая ГЕОРГИЕВА

Че жените се изявяват все по-добре в набедени за мъжки професии вече не е изненада за никого. Макар че в България е все още малко странно представител на нежната половина на човечеството да се изправи на сцена и да дирижира цял оркестър. Както направи американската диригентка Карин Хендриксън на концерт с Плевенската филхармония. Оказа се, че освен нетрадиционната си професия, тя има интересна и романтична биография, неизменно свързана с изкуството във всичките му аспекти. За концерта в Плевен тя беше включила произведения от епохата на Романтизма - не много познати и рядко изпълнявани: увертюра към операта "Вълшебният стрелец" от Вебер, "Зигфрид - идилия" за малък оркестър от Вагнер (премиерно изпълнение) и Симфония №9 "Из новия свят" от Дворжак. Защо точно тях - Карин има своето обяснение. Макар да е родена в малко фермерско селце в щата Пенсилвания, семейството й е определено артистично - баща й бил почитател на оперното пеене, а майка й - актриса. Карин често ходела с нея на репетиции, слушала оркестрантите и гледала как свирят. За концерта в Плевен тя споделя: "Увертюрата на Вебер бе едно от любимите произведения на моята баба и аз посветих изпълнението й в Плевен на нея. От друга страна Дворжак пише симфонията след посещението си в САЩ, а сега аз посещавам нова страна и затова избрах точно нея". Нетипично нежната "Идилия" на Вагнер е посветена на съпругата му и раждането на неговия син Зигфрид и по специфичен начин допълва програмата.

Самата Карин Хендриксън свири на пиано и виолончело, което много харесва като инструмент заради начина, по който се държи - тази прегръдка според нея създава усещане за топлина и приятелство. Хобитата й са много - увлича се по фотографията, пътуванията до непознати страни и опознаване на тяхната история (какъвто е случаят с България), пише малки разкази и новели, сама композира музиката на песните си...

Карин Хендриксън се изявява професионално като диригент, педагог и композитор. Композирала е песни за Олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити, записани в NBC и изпълнени от Арета Франклин; подготвяла е "Музика за Америка" в центъра "Кенеди" през 2002 г.; участвала е в много семинари, организирани от Асоциацията на композиторите на песни в Нашвил. Като диригент тя е участвала във фестивалите в Сполето и Хот Спрингс, а сега й предстои да бъде в специалната диригентска програма на Густав Майер в консерваторията "Пийбоди" - Балтимор, САЩ.

Провежда музикални курсове в средни училища, гимназии и колежи.

 

 

Борислав Костов с две поетични книги

 

Симеон НИКОЛОВ

Поетът и журналист Борислав Костов представи в художествената галерия на Монтана пред много свои приятели и почитатели двете си нови книги - "Юбилеен сборник" с руското заглавие - "Ты гражданином должен быть, почему ты был поетом" и "Кучките телефонират в полунощ". С това той отбеляза 60-годишния си юбилей.

Борислав Костов е роден в Берковица, но започва творческата си дейност в Монтана. В момента живее и работи във Велико Търново.

На вечерта в Монтана той прочете стихове от юбилейния си сборник, които залата посрещна с топли аплодисменти. А след това обясни сам смисъла на своето творчество така" Да покажа лице, вглъбено в идеите, разбиранията и събитията на една вчерашна епоха, където категориите принципност, честност и наивност до голяма степен бяха морален закон...Така се раждаха творби, които с наивен или помпозен тон бяха все пак символ верую на една сравнително хуманна обществено-политическа система... Безлична тълпа заля с блатния си мирис печатарската хартия, синия екран, невидимия звуков ефир. На тази тълпа аз дължа някакво своеобразно отмъщение..."

Борислав Костов е автор на 14 книги - лирика и проза. Продължавай, поете, със своя бориславкостовски стил - лиричен, но и агресивен, когато трябва да излее своята злъч заради грозното в живота и морала на днешните хора.

 

 

Петко Спасов се впусна През овразите на времето

 

Ралица ПЕТРОВА

"Петко Спасов, макар и рядко, се връща в родното си село. Дали зелените през пролетта, златни през лятото и кафяви наесен ниви на Беглеж са пак същите? Какво е останало от създадените от него овощни градини, лозя, малинови насаждения? Или само основите на разрушените стопански постройки и тревясали напоителни канали, както и самотно спрелият върху циментовия си постамент трактор от паметника на механизатора край шосето за Плевен, са останали, за да напомнят на агронома ветеран за отминалото време от неговите мемоари... Това знае само той".

Думите са на д-р Петър Костов по повод мемоарната книга на Петко Спасов "През овразите на времето". Авторът, който отдава целия си живот на селското стопанство, преминавайки през много села и длъжности, е роден в с. Беглеж, Плевенско, където завършва основното си образование. Висшето си образование кара в Селскостопанската академия в София. Автор е на пет книги с хумор и сатира и три с поезия. Решава да напише и мемоарите си - мозайка на едно отминало време. За тях той казва: "Тази книга е моя сбъдната мечта. ... Живях в три епохи. Работех с възрожденски дух и патриотизъм за народа си. Горях и кипях. Преживях много събития, срещнах много хора с различни съдби и своя житейска философия. Така че имам какво да разкажа. Още повече, че познавам добре както селското стопанство, така и живота. Минал съм през всички форми на земеделие, работил съм на всички длъжности. Цял живот се борих за истина и справедливост, за добруването на хората. "През овразите на времето" е книга за нас, за живота. Тя е моята молитва за България".

След кратка носталгична разходка из детските и ученическите си години, бригадирското движение, деветосептемврийските събития, висшето образование, следват страници за професионалния път на Петко Спасов, издигнал до върха стопанството в родното си село.

В книгата читателите от Плевенския край ще срещнат имената на много известни ръководители от онова време, от партийния и държавния апарат на областта. В "През овразите на времето" авторът не е пропуснал и личния си живот, а мемоарите са илюстрирани с богат снимков материал.

 

 

Ретроревю направи ателие Етника

 

Председателят на общинския съвет в Ловеч Милко Недялков до малките манекени на ателие "Етника" и техните изделия

Мира ГАНЧЕВА

Изложба на автентични модели и ретроревю показаха курсистите в ателие "Етника" на ловешкото сдружение "Знание". Проявата е по проект "Послания от багри върху ловешки носии и тъкани", който се реализира в рамките на програма "Живо наследство" на фондация "Работилница за граждански инициативи", изпълнявана в партньорство с Еврофутбол по проект "Печелиш и помагаш".

Изложбата показа традиционни български носии с автентични шевици и бродерии. Огромен интерес предизвика своеобразното ретроревю на модели, изработени от участниците в специално сформираното ателие "Етника". Модели на атрактивните творби бяха самите техни автори. Те представляват съвременни облекла, апликирани и украсени с автентични мотиви от българската шевица, и са сполучлив пример за съхраняване на българското наследство. "Това са нашите манекени в Европа", изтъкна зам.-кметът на Ловеч Пламен Петков. "Украсата на облеклото, дело на българката, носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите - каза на откриването на изложбата председателят на общинския съвет Милко Недялков. - Орнаментиката в българските традиционни облекла е една система от кодове и знаци и притежава социална и практическа функция" - допълни той.

Орнаменталната украса на шевиците характеризира своеобразието и самобитността на българските народни носии. Тя е постоянен елемент на женските и мъжките ризи, на престилките и коланите на сукманите и двупрестилчената носия. Използваните мотиви и сюжети са интересни - "дървото на живота", розета, свастика, кръг, кръст и др. Символиката е разнообразна: свастика - соларен символ, възраждането на живота; равнораменен кръст - четирите посоки на света; кръстатка - пожелание за сговорна челяд; осмолъчна звезда - против уроки и зли очи; червеното - цветът на живота, на кръвта; бялото - символ на мъжкото, небесното; недовършен или сбъркан елемент - против зли очи.

Готовите произведения от ателието вече бяха показани на фестивала "Живо наследство" в София.

 

 

Дати и личности

 

Илия Драганов
(4.VII.1913 - 4.V.1977)

95 г. от рождението на даровития композитор и виолончелист от Свищов. Свири в царския военен симфоничен оркестър, а по-късно - в Софийската филхармония и опера. Автор е на много инструментални пиеси, около 250 хорови, солови и забавни песни.

 

Дора Стаева
(8.VII.1933)

75 г. от рождението на голямата наша драматична актриса от Троян. Играе в София и в много извънстолични театри. Роли: Беатриче в "Херцогинята на Падуа" от О. Уайлд, Елена във "В навечерието" по И. С. Тургенев и др. Има участия и в киното, в радио- и телевизионния театър.

 

Дончо Цончев
(7.VII.1933)

75 г. от рождението на известния у нас и в чужбина писател от град Левски. Работи като редактор в няколко издателства. Публикува повече от 50 книги, от които 20 сборника с разкази. Част от тях са преведени на повече от 28 езика.

 

Ружка Чаракчиева
(6.VII.1943)

65 г. от рождението на музикалната педагожка и световноизвестна пианистка от Габрово. Прави концертни турнета във Франция, Австрия, Унгария, Германия, Индия, Япония, САЩ и др. Участва с успех в много международни конкурси в Букурещ, Лийдс и др.

Подбрал: Витан БАРАШКИ