ПРАКТИЧНО
Страницата подготви Ралица ПЕТРОВА
Световната тенденция е все повече дейности да могат да се извършват вкъщи, затова все по-бързо се завръща старата традиция - кабинет у дома. В днешно време компютърът е необходимост за почти всеки тип работа. Мениджърите могат да следят и контролират работния процес от дома, архитектите да проектират, журналистите да пишат, като цяло няма съвременен човек, имащ достъп до Интернет, който да не се съгласи, че компютър у дома е не само лукс, не само удобство, но и една от жизнено необходимите вещи, наравно с пералнята, готварската печка и прахосмукачката. Може да прозвучи странно, но компютърът за определен тип хора може да бъде дори по-важна вещ, защото предимството винаги да имаш достъп до информация, може да ти донесе много дивиденти.
Aко си в глобалната мрежа за минути може да си поръчаш дори храна и чистач у дома. При всички положения във всеки съвременен дом има място поне за един компютър. Въпросът е как да организираме пространството така, че да е удобно и практично. Най-лесно е с един лаптоп, който да пренасяме където ни е най-удобно и винаги да ни е под ръка. Но ако говорим за цял домашен офис с най-необходимата офис техника: факс машина, скенер, принтер, трябва да отделим повече място. Най-добре е кабинетът да присъства още в плана на бъдещия дом. Ако не е залегнал и необходимостта от работен кабинет се е появила в последствие, имаме два варианта: или да отделим една от стаите, или да приспособим част от хола или кухнята за кабинет. Традицията е мъжът да има специално място за кабинет, но в днешни дни жените също градят собствена кариера и особено когато желаят да не изпускат работата си, да не губят професионалната си квалификация и едновременно с това да обръщат повече внимание на децата си, именно те са онези, които предпочитат и които имат нужда от кабинет у дома.
Ако ще е кабинет само за един член от семейството, който се занимава с важна дейност, за която му трябва спокойствие, е добре той да е отделен от останалата част на жилището и децата да имат минимален достъп до него.
Не е добра идея компютърът да е в спалнята ви. Ако заложите на този вариант, трябва да са поне два. В кухнята също не би имало достатъчно спокойствие и вдъхновение за работа, освен ако компютърът не се ползва само в помощ на домакинята, за забавление на децата или за бърза проверка на мейла със сутрешното кафе и прочитане на новините.
Идеалният вариант е, ако може да отделите една цяла стая за кът за учене, работа и почивка, където да поместите семейната библиотека, да сложите всички офис машини и компютри и който когато има нужда да ползва кабинета. Така ще може да работят и двамата съпрузи, както и по-големите деца да използват кабинета като място, където да подготвят домашните си, да четат и да сърфират из Интернет. Ще може да подредите всички книги тематично, дори да ги опишете в специален каталог и ако всеки член на семейството спазва домашните библиотечни правила, винаги ще можете бързо да откривате необходимата ви книга, без да трябва да ровите из цялата къща.
Предимството да имаш кабинет у дома е, че не се губи много време и финанси за безсмислено и отегчително протяжно пътуване в трафика до работа и обратно. Офисът ви е винаги под ръка и по всяко време на денонощието можете да свършите някоя задача, да реализирате творческо хрумване или да изпратите важен и неотложен имейл. Психолозите твърдят, че работейки от дома, можем в пъти да намалим стреса, което се отразява плодотворно като цяло на работата и на качеството ни на живот.
Имайки предвид, че това е бъдещето, тепърва ще се замисляме все повече и повече как да организираме по-добре работата си от дома, за да бъдем по-ефективни, да сме по-добре платени и да имаме повече свободно време. Тази комбинация определено би ни направила по-щастливи и по-удовлетворени от живота и работата.
Растението обича прохладата, светлината и свежия въздух
Харесвате пътешествията, обичате експериментите и искате да съберете в дома си частица от най-различни места по света. Рододендронът може да бъде екзотичната част във вашия двор, където да пийвате с приятели саке, да похапвате суши или да каните гости на чай.
Родом от Япония, рододендронът обича мекия климат, светлината, прохладата и свежия въздух. Въпреки че идва от Изтока, названието си е получил от гръцкото "rhodon” - роза, и "dendron” - дърво, което в превод си е точно розово дърво. Ако някой си е мечтал за роза без бодли, всъщност си е мечтал именно за рододендрон.
Въпреки че зимите у нас стават все по-топли, по-добре е рододендронът да бъде отглеждан в саксия и само лятото да се изнася на шарена сянка в градината, защото добре е да се застраховате от метереологичните изненади. Може да се окаже, че тъкмо когато сте си купили няколко вида кичести рододендрони, ще свие такъв студ, че чак сърцето ще ви заболи. Затова съветът на специалистите е лятото рододендрона да е на двора, а зимата в зимната градина или във всекидневната. Когато е навън, трябва да е защитен от ветровете и от преките слънчеви лъчи.
В естествени условия може да го видите в сянката на големи дървета или ако е успял да оцелее на склон, то е на такова място, което не е огрявано през целия ден от слънцето.
Ако изберете да се радвате у дома на този толкова красив и екзотичен храст, трябва да знаете, че той никак не е лесен за отглеждане. Изисква внимателно поливане и торене. Предпочита сам да си пийва, колкото му е необходимо от паничка, източно влияние от чайната церемония, най-вероятно. Важно е също така да не го преполивате и когато е на двора, а да поливате в най-отдалечения край на корените. Водата в Япония явно не е варовита, защото рододендронът не обича такава. За предпочитане е да е престояла 24 часа преди да му я поднесете.
Рододендронът трябва да се тори редовно с течна тор. На пазара продават специална тор за рододендрони. Пресаждането при него също не е толкова просто. Обикновено сме свикнали още щом си купим цвете да го пресадим в нова саксия, но рододендронът предпочита да расте там, където си е бил. Чак когато старата пръст се покрие с мъх и корените започват да изскачат, тогава може да го пресадите в нова, по-голяма саксия, като отново използвате специална пръст за рододендрони. Както виждате, доста капризно цвете, изисква специално внимание и лично отношение, но затова пък се отплаща с невероятни ярки цветове. Той се отглежда от векове в Япония и вече има стотици разновидности и хибриди. Полувечнозелено растение с маслинено зелени листа, дълги 2 - 3 см, и обилни цветове - 4 - 5 см в диаметър. Цъфти в края на април, началото на май, но у нас доста по-късно.
На нашия пазар все още не е толкова популярно декоративно растение, но притежателите на рододендрони знаят, че създава невероятно цветна и уютна атмосфера. Когато имаш няколко такива цвята у дома, ти се иска да прекарваш много повече време на верандата или в градината, за да се наслаждаваш на спокойствието и хармонията, които рододендронът излъчва. Направи си самАбажури от бурканиВъв века на свръхпредлагането и на свръхизхвърлянето ежедневно говорим за щадящото природата домакинство. За разделното изхвърляне на боклука, за рециклирането на хартията, за спестяването на енергия и т. н. А защо не и за многократната употреба на едно и също нещо по различни начини? Смятате, че е невъзможно?
По нашите земи повторната употреба е по-скоро традиция, но не като белег на практичност и екологичност, а по-скоро на недоимък.
Какво правим обаче със стъклените буркани и шишета след употреба? След като направата на домашни компоти, лютеници и сладка стана толкова скъпо и трудоемко занимание, стъклените буркани отиват директно в кофата за боклук. Наред с всички други боклуци.
Но в днешно време можем да измислим приложения, които не са подтикнати от недоимъка, а именно от желанието да разкрасим живота си и да проявим творчество. Ако сме си купили буркан със сладко или туршийка, след консумацията вместо да го изхвърлим, можем да го украсим. Ако е с по-интересна форма можем да си направим абажур за таванската стая, за лятната градина, за верандата или за балкона. Можем да използваме салфетната технология и да залепим подходящи мотиви от салфетки или да изрисуваме стените с боя за стъкло. След което трябва само да поставим електрическата крушка и да свържем с електричеството. Последното можем да оставим за електротехника. Но всичко друго е лесно като детска игра. Занимание, интересно за децата. Те ще се радват да направят стъклени абажури с любимите си детски герои. И вместо да купуваме скъпи абажури за всеки празник, за всеки повод, за всеки етап на израстването, можем, забавлявайки се, да си направим такива.
Известно е, че свойствата на живите организми са заложени в нуклеиновата киселина на клетките, предимно в строежа на ДНК, съсредоточена в ядрата на половите и телесните клетки и влизаща в състава на хромозомите и техните съставки - гените. Индивидуалността на всяка хромозома е обусловена не само от нейната форма и размери, но и от набора на гените й. По своето основно действие генът може да бъде доминантен (проявен) или рецесивен (спящ, непроявен).
Под влияние на мутагенни фактори (радиация, химически вещества и др.) може да настъпи изменение в структурата на гена, т. е. формира се мутация на гена или се получава преустройство на хромозомния апарат, като се създават нови свойства и признаци. Много от тях се проявяват с аномалии в строежа на скелета, на вътрешните органи, биохимичните и имунните показатели в обмяната на веществата на котката. Част от тези аномалии и заболявания имат доминантен характер и се проявяват в потомството на първото поколение при кръстосване на родители - носители на мутантни гени. Това се изразява в т. нар. наследствени болести.
Предаващ се наследствено е разпространеният при котараците от различни породи крипторхизъм, който може да е едностранен и двустранен. Установено е, че генът на крипторхизма е обусловен от рецесивния ген, който се предава с половата Х-хромозома. Следователно той може да се предаде на потомството както чрез бащата, ако той е едностранен крипторхид, така и чрез майката, която може да е носител на този ген, но половата й система и нейните функции да са нормални. При положение че котаракът е едностранен крипторхид, при кръстосване с нормална женска всичките мъжки котенца ще бъдат нормални, а всичките женски - носители на крипторхизъм. Ето защо в развъдната дейност не трябва да се използват котараци, които са едностранни крипторхиди и женски котки, носители на аномалията.
Понастоящем са регистрирани доста заболявания при котката, обусловени от доминантни гени, като например: полидактилия (по-голям брой пръсти на лапите), безкосменост, безопашатие или дефекти по опашката, катаракта (възпаление на очната обвивка), хемофилия (несъсирваемост на кръвта), вроден лимфен оток, раждане на нежизнеспособни приплоди и др.
Освен доминантни гени, предизвикващи наследствените заболявания, съществува и онаследяване на рецесивни мутантни гени, които предизвикват различни заболявания (някои с летален изход): глухота, дребен ръст - джудже (с намален брой на еритроцитите), скъсяване на челюстите, а също и на гръбнака, несрастванe на черепните кости и др.
Генетично обусловени са и някои болести на обмяната на веществата, като диабет, епилепсия, атрофия на панкреаса (задстомашната жлеза), автоимунни заболявания и др., чието проявяванe се появява постепенно и по-често при възрастните котки.
Наличността на голям брой наследствени болести при котките, водещи към патологично развитие и дори към смъртен изход, изисква от ветеринарните лекари и фелинолозите подробна регистрация на забелязаните дефекти и наследствени заболявания. Необходимо е да се проучват дефектите чрез задълбочен анализ на родословието на мъжката и женската котка.
Ето защо при избора на партньори за оплождане на чистопородни котки задължително трябва да се вземе мнението на специалист фелинолог, който, проследявайки родословието им и след обстойно клинично изследване, да потвърди или отхвърли предстоящото оплождане.
Постно ястие със зелени
подправки
Продукти: 700 г картофи, 100 г лук, 1 морков, 100 г целина, 5 скилидки чесън, 1/2 връзка копър, 1/2 връзка магданоз, 100 г киселец, 100 г домати, 1 кубче пилешки бульон, 2 дафинови листа, 100 мл олио, сол, кисело мляко.
Начин на приготовяне: Обелете зеленчуците. Нарежете ги - картофите на резени, моркова и целината на кубчета, лука, доматите и киселеца на ситно. Изпържете лука, след това прибавете моркова и целината, както и чесъна, нарязан на ситно. Задушавайте около 10 минути. Добавете доматите, киселеца и залейте зеленчуците с топла вода, в която предварително е разтворено 1 кубче пилешки бульон (да се покрие сместа). Сварете ястието на слаб огън. Подправете го с дафинов лист, чесън, копър, магданоз. Сервирайте с кисело мляко.
Оризови фрикадели
Продукти: 200 г пилешка шунка или печено пилешко месо, 250 г домати, пресни или от консерва, белени, 10 супени лъжици олио, 50 г бяло вино, 200 г ориз, 500 мл пилешки бульон, 100 г кашкавал, 30 г маргарин, брашно, галета, 2 яйца, черен пипер, балканска трапезна чубрица, риган.
Начин на приготвяне: Шунката (месото) се нарязва на ситно, запържва се в горещо олио и се залива с виното. Добавят се нарязаните на ситно домати и сместа ври 12 минути, като се бърка няколко пъти. Сипва се бульонът и се слага оризът. Прибавя се чубрицата, риганът и черният пипер на вкус. Оризът ври 15 - 20 минути, докато поеме течността, без да се развари. Накрая се слагат настърганият кашкавал и маргаринът, след което сместа се оставя да изстине.
С влажна ръка се оформят фрикадели, овалват се в брашно, разбитите яйца и галетата. Пържат се в горещо олио до златистокафяв цвят. Поднасят се с гарнитура според сезона.
Пълнени картофи с
доматен сос
Продукти: 8 големи картофа, 1 кубче пилешки бульон, 1 тиквичка, 1 кг домати, 100 г сирене, 2 - 3 лъжици кисело мляко, копър и магданоз, щипка джинджифил, 1 скилидка чесън, 100 г кашкавал, олио и сол.
Начин на приготвяне: Измийте картофите и без да ги белите ги сварете във вода с кубчето бульон. През това време изпържете тиквичката. Обелете доматите и ги настържете. Пригответе доматения сос, като запържите в 2 лъжици олио настърганите домати. Добавете щипка джинджифил, скилидката чесън, ситно нарязан копър и сол на вкус. Извадете сварените картофи и след като поизстинат, отрежете капаче. Внимателно издълбайте част от вътрешността и я смесете с изпържените тиквички, сиренето, 1 - 2 лъжици кисело мляко, нарязан магданоз, а може и малко от доматения сос. Разбийте всичко с пасатор и напълнете картофите с тази смес. Поръсете отгоре с настърган кашкавал и запечете във фурната. Поднесете с доматения сос.