КОНФЛИКТИ
Мая ПАСКОВА
Днес, 4 юли, джипита от цялата страна ще се включат в националните протести на общопрактикуващите лекари и ще спрат да работят, ако не се вземат предвид исканията им и не се увеличи бюджетът за извънболничната медицинска помощ.
Основен катализатор на избуялото недоволство станаха измененията и допълненията в Закона за здравното осигуряване, според които от 1 юли тази година лицата, навършили 60 г. за жените и 63 г. за мъжете, плащат такса за всяко посещение при личния си лекар от 1 лев, вместо досегашните 2,20. Има предложения от 1 януари догодина тази такса за пенсионерите да падне изцяло. Сега разликата от 1,20 лв. се заплаща на общопрактикуващите лекари от републиканския бюджет по ред, определен в наредба №6 на министъра на финансите и министъра на здравеопазването. Според нормативния документ лечебните заведения за първична извънболнична помощ трябва да представят тримесечен финансов отчет пред Районните здравно-осигурителни каси (РЗОК). Плащането на сумите ще се извършва отново чрез тях след проверка на подадените данни по банков път. Съгласно наредбата срокът за плащане е до 30-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие. Тези средства ще се предоставят на Националната здравно-осигурителна каса чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и ще се отчитат като трансфер.
От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛ) настояват да се подобрят правилата за работа и да се удвои бюджетът, отпускан за общопрактикуващите лекари, който в момента е 125 милиона лева, като новият бюджет трябва
да бъде съобразен
с процента на
инфлацията
и в него да се предвидят средства за компенсиране на потребителската такса, за модернизация на кабинетите и повишаване на лекарските заплати. Според джипитата с намаляването на потребителската такса на един лев от 1 юли и евентуалното й отпадане след 1 януари 2009 г., общопрактикуващите лекари ще претърпят загуби в размер на 30 милиона лв., а за трите месеца, през които няма да получават пълната сума от таксите, те няма да имат средства за заплати на медицинските сестри, наеми, консумативи и ред други текущи разходи. НСОПЛ определя тази стъпка като демагогия и груб популизъм на фона на увеличаващите се цени на електроенергията, водата, хранителните стоки. Оттам прогнозират, че ако условията за работа и заплащане в доболничната помощ не се подобрят, все повече практики ще бъдат закривани, а в момента семейните лекари са тези, които осигуряват над 70% от здравните услуги на населението, затова управляващите трябвало да се съобразят с желанията им, а не само да ги критикуват и да твърдят, че не си вършат работата.
И съсловното сдружение в Плевен се обяви в подкрепа на колегите си и заплаши с протест. Според председателката Петя Дакова потребителската такса е имала регулативен характер и сега ще се стигне до свръхпосещения в лекарските кабинети и струпване на чакащи пациенти. Тя призова колегите си да спазват Кодекса на труда,
да почиват на
всеки час работа
с компютър,
прегледите да стават в предвидените 15 минути и да не се приемат повече от един човек в кабинет. Джипитата предупреждават, че ще изготвят листи на чакащи, така че да няма възможност всеки да посещава личния си лекар по всяко време.
И ако по-голяма част от исканията на джипитата могат да се приемат за основателни, то последните твърдения и "заплахи" будят леко недоумение: как са работели досега тези лекари, щом ги призовават оттук нататък да спазват нормативите? Кога е било влошено качеството на прегледите - преди, когато са се преглеждали трима пациенти за по-малко от 15 минути, или сега, когато пациентите ще станат още повече, но ще им се отделя достатъчно време? И в последователно издадени амбулаторни листи досега как интервалът е точно отсечени 15 минути - това документ с невярно съдържание ли е или има нещо друго? Що се отнася за изнервящото чакане на десетки пациенти от листата на дадено джипи пред вратата му и шумните скандали, които се заформят за това кой е с предимство и кой идва само за една рецепта, то списък на планови пациенти отдавна трябваше да има. Тогава тези с рецептите или с профилактичния преглед нямаше да губят часове докато минат дошлите по-рано, а спешните случаи щяха своевременно да бъдат обслужени. Освен това в амбулаторния лист няма реквизит за заплатена такса. Това навежда всеки мислещ пациент, посещавал често личния си лекар, къде се крие зрънцето на раздора. “Всеизвестна тайна е как се плаща потребителската такса - пускаш си паричките в една кутия, като през това време никой не те забелязва
и не става
въпрос за ресто.
За касова бележка още по-малко. Премълчаваш, защото за далеч по-малко стойностни услуги пропускат да ти дадат такъв финансов документ”, гневно споделя изнервен пациент на излизане от плевенско ДКЦ. Според чл. 37 за Закона за здравното осигуряване и приложение №14 на Националния рамков договор от 2006 г. съществува списък със заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от потребителска такса. Баба с такова заболяване споделя: Как няма да дам на докторката пари, че тя комшийката е къде-къде по-болна от мен и си плаща. Други пък изобщо не знаят, че са освободени от такса и никой не си прави труда да ги уведоми. Ако джипито бъде засечено, че е имало примерно десет посещения, а не е издало нито една касова бележка, обяснението обикновено е благородното отказване да вземе парите на пациента. Възмутена чакаща пред кабинета жена пък разказва как две ученички, очевидно под 18 години и съответно също освободени от потребителска такса, влезли с приготвени 2,20 и след минути усмихнати напуснали кабинета с извинителни бележки в ръка. Ако досега неиздаването на касови бележки е бил проблем само от компетенциите на НАП, където тези доходи подлежат на деклариране и данъчно облагане, то след като държавата поема повече от половината, макар и само на възрастните пациенти, то поне техните потребителски такси трябва да бъдат отчетени. И да се плати съответният данък за тях, коментират запознати.
По предишни данни на РЗОК в Плевенска област общопрактикуващите лекари
имат в списъците
си между 500
и 2 500 пациенти.
За тях касата заплаща капитация (ежемесечна сума за всяко записано в пациентската листа задължително здравноосигурено лице. За лица до 18 г. по 1 лев, от 18 - 65 г. по 0,72 и за лица над 65 - по 1,09 лв.). Освен сумите за капитация НЗОК заплаща за отчетена дейност допълнителни суми по програмите "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване" за наблюдение на диспансеризирани пациенти и за осъществени профилактични прегледи на задържително здравноосигурени лица, а също и допълнителни средства на лекари, които работят в райони с неблагоприятни условия. Част от пациентите може и всекидневно да посещават личния си лекар, други обаче не го познават. При всички случаи той е длъжен да изпълнява хуманитарния си дълг към всички, които са му гласували доверие.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Само за месец и половина през съдебните зали на Окръжния съд в Плевен преминаха повече от 10 дела за сериозни престъпления, извършени преди 10 - 15 години. Този факт отново постави въпроса - какво става със старите, залежали дела и какви са причините за така дълго отложеното правосъдие във времето?
Още повече, че делата от далечното минало, разглеждани напоследък, са за убийства, опити за убийства, грабежи и др. По време на предварителните производства са разпитвани множество свидетели, направени са по няколко експертизи, изяснявани са обстоятелства по отделните случаи. А това е свързано с огромни усилия от страна на магистратите било то от следователи, прокурори, а после от съда като арбитър. Не малък брой дела от старите са връщани за доразследване, направени бяха и отводи на някои от съдебните състави.
Към сериозните случаи от миналото се причислява тройното убийство в с. Комарево, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвите начин през 1996 г., точно на празника "Трифон Зарезан". Обвиняемите Стефан Томов, Цветан Николов и Емил Михайлов са престояли месец и нещо в ареста, а после са пуснати под парична гаранция от 20 хил. стари лева или 20 лева сегашни пари. По време на разследването са изслушани 12 свидетели на кървавата драма, а 7 вещи лица са изразили становище. Направени са и няколко експертизи. Обвинителният акт е внесен в съда през 2005 г. 12 години по-късно убийците са на свобода, предстои поредното заседание по делото в Окръжния съд в Плевен.
В прашасалите папки отлежава цели 17 години и опитът за убийство на Виктор Кирилов, извършен в с. Изгрев през далечната 1991 г. Обвиняемият Искрен Искренов е с мярка за неотклонение "подписка", по случая са разпитани 7 свидетели, направени са експертизи, а делото ще се гледа пред съда тази седмица. Обвинителният акт е внесен през 2006 г.
Отново опит за убийство в Червен бряг, извършен през 2001 г. преди десетина дни разглеждаха магистратите. В този случай само навременната намеса на медицински екип е спасила от смърт жертвата Румен Цветков. Обвиняемият Мирослав Пътов е с мярка за неотклонение "подписка", по случая са изслушани 8 свидетели, направени са няколко експертизи. Обвинителният акт е внесен в съда през 2007 г., показват документите по делото.
Още през 2003 г. в плевенската прокуратура се намираха 3 734 залежали, стари дела, някои от които просто е трябвало да бъдат прекратени. Никой обаче не си бе направил труда да го стори. По-късно, след промените в ръководството на обвинението, те бяха разгледани и купищата папки започнаха да се стопяват. Навлизането с днешна дата на сериозни дела от миналото обаче отново извиква съмнението - дали пък някои обвинители не продължават да я карат по старому?
Още преди няколко години източници от прокуратурата в Плевен споделиха, че когато хора, уличени в престъпление, идват сами и предлагат пари за избягване на правосъдие, това е по-малката беда. В другия случай обаче, когато обвинителят е активната страна, разполага с дело на някой платежоспособен гражданин и решава да го изнудва, това е много сериозно престъпление, за което в закона има предвидени наказания. Криминалисти пък се оплакаха, че в миналото са били унищожавани или "забравяни" доказателства, пренебрегвани са били важни свидетелски показания, и то по нареждане на прокурори. Такъв е случаят с убийството на таксиметровия шофьор в "Кайлъка" и кървавата драма при похищението на Австралиеца - Петко Делев. Сносен роман за далаверите в съдебната ни система може да бъде сътворен, ако се вземе за пример процесът за убийството на Найден Тимневски в с. Мечка. При опит да защити собствеността си от непрестанните набези на циганите той бе застрелян в двора си пред очите на съпругата си през април 2000 г. Делото години наред се гледа по различни инстанции, бе връщано за доразследване, съдебни състави си правеха отводи. Остана само отчаяната му съпруга Дорика Тимневска да дочака отдавна търсената справедливост.
Към непочтените си и обвързани с политически или с икономически интереси подчинени пръст размаха окръжният прокурор на Плевен Марио Василев: "Който е умен, да ме разбере". Сблъскването отново с темата за старите дела обаче ни навежда на мисълта, че не всички са се съобразили с предупреждението му.
"Навлизането на голям брой стари дела в съда се дължи на по-добрата работа и стиковка между дознатели и прокурори. Не винаги едно разследване завършва с обвинителен акт, в много случаи не може да се докаже тезата, която ние сме развили първоначално. Времето безспорно влияе върху качеството на обвинението, но по-добре ли ще бъде, ако сериозен случай приключи с постановление за прекратяване", коментира зам.-окръжният прокурор на Плевен Валери Мирчев.
И докато в кръга на недочаканата справедливост се завъртат доста човешки съдби, най-щастливи са адвокатите на престъпниците. Колкото по-дълго се влачат делата на доверениците им, толкова повече хонорари падат. Времето ни помага, защото то избива зъбите на обвинението, е тяхната необорима теза.
Мира ГАНЧЕВА
Къща, лятна кухня и дворно място в Ловеч, два товарни и два леки автомобила се отнемат в полза на държавата от Петко Денчев Иванов, популярен с прозвището си Магарето, постанови Ловешкият окръжен съд. Присъдата може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред Великотърновския апелативен съд.
Делото срещу ловчалията бе заведено от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по-известна като Комисията "Кушлев". Мотивираното искане бе за почти 100 хил. лв. Пазарната стойност на движимите и недвижимите имоти към 2006 г. е близо 75 хил. лв., което в съотношение към минималната работна заплата за страната тогава е 465,89. Юристите на Комисията "Кушлев" установили, че Петко закупил къща с лятна кухня в Ловеч, а така също и имот в с. Дренов, без да е имал никакви официални доходи. В декларация самият Петко Денчев заявил, че получавал по 200 лв. на месец като спасител и имал друг доход от гледане на свине. Пари му давали и родителите му. Проверка обаче установила, че в БЧК няма никакъв сключен договор с Денчев и не са му изплащани суми. Други справки пък свидетелстват, че няма данни за договор със свинеферма, а също така и че майка му Нина Афанасиева е получавала 1,5 средна заплата, с която не може да се спести за имот. Показанията на бащата Денчо Иванов, че са дали пари на Петко от продажба на прасета, не са взети под внимание, тъй като Иванов е заинтересована страна, а освен това не посочва конкретни суми и кога ги е дал на сина си. Не са обсъждани и доходите на Петко Магарето от печалби от Еврофутбол, защото касаят период от юли 2006 г. до май 2007 г., който не обхваща времето на придобиване на имуществото, което се отнема. Освен това никъде не пише неговото име и не може да се направи категоричен извод, че парите са получени от него. Разходите за издръжка на Денчев за периода 1983 - 2006 г. са над 2 млн. лв. Справка от "Гранична полиция" показва, че през проверявания период той е напускал страната 103 пъти, което предполага големи разходи.
В полза на държавата от Петко Денчев ще бъдат отнети имотът в Ловеч, товарен автомобил "Ситроен", колесен трактор, леки автомобили "Мерцедес 190 Е" и "Тойота Карина". Къщата в с. Дренов му се оставя за живеене. В момента той излежава наложено наказани в плевенския затвор заради престъпления по чл. 159 "а", ал. 1 от Наказателния кодекс - за набиране на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия.
Това е второто дело, спечелено от Комисията "Кушлев" в Ловеч, която работи на територията на Ловешка и Плевенска област. През януари т. г. Плевенският окръжен съд постанови отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, на стойност близо 390 хил. лв. плюс пари по банкови сметки - 80 хил. лв., от Валентин Станев от с. Аспарухово, община Левски. Великотърновският апелативен съд (ВТАС) потвърди решението на първоинстанционното съдилище в Плевен. Решението на ВТАС подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.
Ловешката дирекция на комисията води още четири дела в двете области срещу незаконно забогатели. Подсъдими са петролният магнат от Троян Иван Краев с мотивирано искане за 104 хил. лв., Адриан Антонов от Луковит (80 хил. лв.), Любомир Илчев и Евелин Евтимов от Плевен.