КОНФЛИКТИ
Полина ТОНЕВА
В плевенското село Мечка българите са се превърнали в бухали - нощем не спят, денем придремват. Причината е в непрестанните цигански набези. Ромите крадат всичко - кокошки, буркани, агнета, казани, пръскачки, захар, домати. За пореден случай на обир разказват Илиана и Йордан Ангелови, които наскоро си купили 30 бройлера. "През нощта чувам тропане и излизам, разказва жената. Понеже съм си взела пиленца и те решили да ги откраднат, да си ги вземат, да няма за нас. Ставам през нощта и ги виждам трима пред двора. Гърмим, те бягат, ние викаме комшиите, но нищо не можем да направим. Нямаме покой - ако единият спи, другият трябва да е буден. Крадат, влизат дори през покривите, бият стопаните, взимат им парите, всичко."
Няма българска къща в селото, която да не е обирана поне веднъж, споделят още местните. Хората живеят в непрестанен страх. Повечето са си взели пушки или са приспособили самоделки, за да плашат циганите. Не смеят обаче да стрелят на месо, за да не отидат в затвора. Повечето твърдят, че вече не им остава нищо друго, освен да се бранят сами. Разказват ужасяващи истории за нападения и мъчения на възрастни хора от циганите. През 2000 г. в Мечка при опит да опази добитъка си от кражба бе убит Найден Тимневски. Едва преди две седмици двамата убийци са осъдени, но сега обжалват присъдата и са в селото. Държат се изключително нагло и безцеремонно, разказват жителите на Мечка.
Тук живеят от т. нар. гръцки цигани. Те се женят помежду си и съвсем малки, затова вече се израждат. Въпреки всичко обаче не спират да се плодят и във всяка къща има поне по пет деца, които не ходят на училище. Мургавите принуждават жителите на селото да се изселват, след това ограбват изцяло къщите им. Взимат дори вратите и прозорците, изтръгват кабели и контакти.
Катя Генева е безработна учителка от Плевен. Наскоро си купила къща в селото. Според местните предишният собственик на имота умрял след поредица побои от цигани. Генева идва в селото само в събота и неделя. При поредното си пристигане установила, че ромите са задигнали почти всичко в къщата й, дори са обрали доматите по двора. Влезли са, въпреки че на вратата са поставени саморъчно направени заключалки, които са заварени. От двора пък на друг жител на селото изчезва резачка за 800 лева. "Ходят и носят откраднатото на пунктовете за желязо. Аз като отида, ми искат лична карта, но на циганите - не. Държавата трябва да контролира повече тия пунктове", категорични са хората.
В селото има районен инспектор, както и частна охранителна фирма, наета от община Плевен. Местните обаче са крайно недоволни от частните охранители. "Виждам ги като поливам, минават с колата около осем часа. Казаха, че не можели да пазят къщите, а само общинските имоти", твърди възрастна жена. Жителите на селото недоумяват и защо общината е решила да постави камери за видеонаблюдение на площада, когато кражбите стават по домовете им.
Кметът на селото Кирил Кирилов заяви, че работи добре с полицията. Имало задържани цигани, но малко от тях получавали присъди от съда. Решението на проблема е лицата с доказани престъпления да влязат в затвора, смята Кирилов. Хората в Мечка обаче са на друго мнение - или да се изселят циганите, или ще си отидат те.
Поля ТОМОВА
Делничен ден. Около 10,30 часа. Районът на Централна гара - Плевен. Дори и в това мъртво време много хора влизат и излизат от подлеза, който свързва търговиите на едро и индустриалната зона с района на гарата. Това е единственият пешеходен тунел в града, който се използва, защото алтернативата е хората да пресичат през релсите, което може да се окажа фатално. Подлезът обаче е в ужасно състояние. Смрад на урина се носи в него, петна от фекалии и други боклуци са на пода. Откъртени са лампите, както и част от покрива. Гражданите преминават през това място с кърпички на носа и с ужас.
Зоя Манасиева всеки ден минава оттук, за да си вземе минерална вода от търговиите. Страшничко е, мръсно е, пикаят тука, нощно време се събират наркомани, проститутки, най-различни, споделя жената. Д-р Гроздан Георгиев от ДВСК преминава всеки ден през подлеза в осем сутринта. "Прилича на тоалетна - хигиената е под всякаква критика. Исках да разговарям с общината да назначат някой да чисти в този подлез, който е единственият в града и е редно да се поддържа, а не да бъде тоалетна, но не се получи", твърди докторът. Част от преминаващите признаха, че по-често пресичат ж. п. линиите, отколкото да се движат през тунела. Често в него се извършват и грабежи от цигани, които причакват жертвите си и им задигат чантите. Анелия Василева твърди, че съпругът й преминава през подлеза всеки ден, но се страхува ужасно. Самата тя едва не станала жертва на грабеж. Сега нали виждате, държа си чантата с две ръце пред гърдите, показва плевенчанката. Около подлеза се завъртя и човек с метла и лопата. Той помете боклуци отпред, но не посмя да влезе вътре. "Чакаме до го измият с водоноската от общината. Ние го метем на две седмици, ама кел файда", обясни той.
В Плевен има и подлез, който не се ползва от години - този, който свързва квартал "Сторгозия" със Стара гара. пешеходното съоръжение се е превърнало в ужасяващо бунище, в което никой не смее да влезе. Собственикът на парцела наблизо - Живко Ленков, заяви, че сам почиства понякога. Той признава, че от години подлезът не се поддържа. Минаха тука кметът, зам.-кметът, гледаха - и нищо, казва Ленков. Заради безхаберието на градоначалника и администрацията му плевенчани рискуват живота си ежедневно, пресичайки натовареното пътно платно. Особено опасно е движението на хората в сумрака на вечерта, когато те изобщо не се виждат.
Според тези, които работят в близост до подлеза, от ден на ден той се превръща в сметище. И наистина - тук освен купища бутилки, парцали и други отпадъци, има мизерен дюшек, обувки и други неща.
Подлезите са общински и би следвало Плевенската община да полага грижи за тях. Разбира се, те са под земята и нямат лъскави витрини, които кметът да открие. Затова пък могат реално да спасят живота на хората, които пресичат през пътното платно и ж. п. релсите.
Мая ПАСКОВА
На ул. "Вардар" № 7 в Плевен се монтира бариера, която да ограничава достъпа до околоблоковото пространство и да пропуска само автомобили, обслужващи строежа зад жилищните кооперации, алармира читател на "BG Север". В същото време самият той няма къде да паркира собствения си автомобил. Освен на платения паркинг пред ДКЦ 2. Защото, типично за българския манталитет, там, където се плаща, стои празно. За сметка на това цялата улица, която е успоредна на барата, през деня е запълнена от паркирани автомобили, прилежно подредени в стройна редица. "Май сме обречени в централната част на града през няколко метра да се спъваме в коли, бариери и не знам още колко законни и незаконни съоръжения и препятствия. В този бум на застрояване никой и не помисля за паркоместа. Аз живея в този кошмар! Автомобилът си започнах да паркирам по неволя на стотици метри от дома, защото места за паркиране през деня пред къщата ми няма. Но съгласете се, че не е нормално пред дома ми да паркира някой, който е слязъл да пие кафе на центъра, а аз да си паркирам автомобила на платения паркинг...", жалва се потърпевшият гражданин. На уличката между блоковете, която би трябвало да е общинска собственост, живущите в старите кооперации също не могат да паркират. Защото пречат на новия строеж зад тях. Правени са им забележки, по всякакъв начин им се доказва, че там не им е мястото. За градинка и пейки тук могат само да си мечтаят. Пък нали и Градската градина е отсреща... На запитване в сайта на общината дали е законно поставянето на въпросната бариера на "Вардар" № 7, отговорът е следният: "Вариант за поставяне на бариера има само в границите на имот, който е частна собственост. Което означава, че няма как да се ограничи преминаването по улица, която при това е разрешена за движение. Трябва да се търсят други начини за решаване на проблема с паркирането на живущите на самата улица. Това би могло да стане като се забрани паркирането за определен участък от улицата. Лошото е, че и това няма да реши проблема. Сам виждаш хилядите автомобили, спрени във всички възможни забранени за паркиране зони. Виждаш, предполагам, и нежеланието на полицията да си свърши работата по отстраняването на неправилно паркиралите автомобили или поне по санкционирането на водачите им". Топката е прехвърлена, чака се проверка от компетентните органи за законността на бариерата (до редакционното приключване на броя такава все още нямаше).
Други живущи наоколо коментират, че в собствеността на строежа е замесен общински служител и това е причината нещата да протичат тихомълком. Затова пък моментално стартира маркировка на кръстовището на улиците "Вардар" и "Ст. Заимов", за което също е алармирана общината. Читателят твърди, че там е било невъзможно да се пресече - без пешеходни пътеки, с профучаващи коли, и то когато само на метри от него има детска градина и вход-изход за Градската градина. Дано да не е само пореден предизборен ход, симулиращ загриженост чрез отзив на сигнали, коментират избиратели.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Зачестяват случаите на документни измами с поръчителство от нищо неподозиращи граждани, които или лековерно са подписали документ, без да са наясно със съдържанието му, или пък са "услужили" на някого с личните си документи, алармират юристи в Плевен.
Подобен е случаят с Ренета Кирова, учителка в начално училище в града, която дала личната си карта на приятелка, но след няколко месеца с ужас научила, че вече се води поръчител на банков заем. В договора за кредит присъствало името й, както и копие от личните документи. Оказало се, че тя и още двама мъже са поръчителствали на Стоян Симов да изтегли солидна сума от банката. Върху дължимото вече се трупали лихви, а заплатата на Кирова била блокирана.
Отчаяната жена, чак след като получила призовка за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител, подала жалба до районната прокуратура в Плевен. Не можете да си представите какъв стрес беше за мен, когато дойдоха и ми казаха, че дължа на банката солидна сума, без изобщо да съм теглила кредити или пък да съм се подписвала за поръчител, споделя потресената плевенчанка.
В жалбата си до прокуратурата потърпевшата заявява, че не познава нито кредитополучателя Симов, който своевременно се изпарил с парите, нито другите двама мъже, също вписани за поръчители. Ренета Кирова иска и експертиза на договора за заем, както и да се извърши проверка дали не фигурира като поръчител и в други документи.
Лошото в подобни случаи е, че пострадалият от измамата не реагира навреме, докато се усети блокират банковите му сметки, заплатата, защото по закон той вече става съдлъжник, коментират юристи. Налага се нищо неподозиращият гражданин да се влачи по съдилища и да доказва правотата си. Освен това в някои случаи докопаните лични документи се използват и в други банки, лицето става "поръчител" и на други заеми. Мошениците вече дори не подбират кого да измамят, въпрос на шанс е да докопат чужди лични документи.
Понякога пък съвсем лековерно граждани подписват поръчителство без да се интересуват кой е кредитополучателят, дали има добри доходи, доколко е надежден. Обикновено измамниците му подхвърлят някой лев, а после му се отнемат доходите, все пак върху документите фигурира подписът му. Потърпевшият в такъв случай не осъзнава какъв ангажимент поема, обясняват му, че всичко е формално. Понякога дори подписва по няколко документа, обясняват юристи.
Повечето хора си мислят, че след като са се подписали, вече са се закопали, и не търсят юридическа помощ. Единият начин за противодействие е, че след като вече си платил част от дължимата сума на банката, можеш да влезеш в ролята на кредитор на този, за който си поръчителствал, казват юристи. Законът предвижда възможност пострадалият да открие и посочи банкови сметки, имущество на длъжника, с които да се погаси задължението и товарът на поръчител да отпадне.
Гражданите не бива да се отказват, когато се окажат жертви на подобни измами, съветват юристи. Ако не са се подписвали за поръчителство, трябва да подадат жалба в прокуратурата, възразява се пред съда, като се посочват всички доказателства. В другия случай - ако все пак подписът им фигурира, е нужно да станат кредитори и да поемат инициативата да открият доходи и имущество на кредитополучателя. Според потърпевши обаче измамата с поръчителство често се извършва със съдействието на банкови служители. Наблюденията показват, че в прокуратурата постъпват все повече подобни жалби. А пострадалите са стотици невинни граждани, които не са потърсили правата си.
Теменужка ИЛИЕВА
Кой е по по най във видински вариант се разиграва между общината и областната управа от година време. С приближаването на местните избори играта загрубява. В началото бяха обвинения кой и кога е продавал земи, включени в инфраструктурата на Дунав-мост 2. Истинска война се разигра около защитния ров на Видин. Общината се зае да го благоустроява, областният спря запълването и застрояването. Последна топка за ударите стана градският плаж "Баба Вида". Общината обвини областния, че е забранил къпането. Областният управител Кръстьо Спасов на свой ред обяви, че общината е занемарили плажа, той бил принуден да извози 50 тона боклуци и да насипе 170 тона пясък за плажа. Но нищо не свърши дотук.
Миналата седмица заместник-кметът на Видин инж. Олег Джоканов глоби заместник-областния управител Димитър Тодоров с 200 лв. Най-напред той му написал акт за администартивно нарушение, а след няколко дни - и наказателно постановление. За мотив е посочена вината му, че не е осигурил медицински пункт на плажа. Актът за глоба е написан на името на заместника в качеството му на изпълняващ длъжността областен управител. Зам.-кметът в деня на издаването също е бил в качеството си на титуляра, когото замествал със съответната заповед. После се оказа, че Димитър Тодоров същия ден не е замествал никого, тъй като самият той е бил в годишен отпуск. Глобата обаче ще бъде обжалвана по съдебен ред, както изисква процедурата по Закона за административните нарушения и наказания.
Има нарушения на наредбата за обезопасеност на гражданите, които ползват плажа, затова издадох акта, оправда се Олег Джоканов. Това бе установено при проверка на общинска комисия във всички къпални в града и селата.
Областният управител на Видин Кръстьо Спасов реагира светкавично. Още на следния ден той заяви: "Няма да допусна действия, насочени срещу интересите на видинските граждани. Ангажирал съм се плажът да работи и няма да допусна хората да бъдат потърпевши от действия, целящи да саботират, а не да поощряват обществено-полезни инициативи..."
Плажът наистина работи, но и общината има право да настоява и за медицински пункт. Това също е в интерес на гражданите. Само че това е грозно да става чрез глоби. Нормално е двете администрации да седнат и да се разберат как да бъде отворен пунктът. Вместо това те си говорят чрез медиите и санкциите. Нашенски маниер, характерен повече за многолюдните махали, отколкото за общественото управление в ХХI век.