АРТСЕДМИЦА
Мая ПАСКОВА
Като успешна година на динамичен и интересен културен обмен може да се определи настоящата за плевенския драматичен театър "Иван Радоев", оцени не без задоволство изминалия творчески сезон директорът на Драмата Илко Иларионов. След подписания през март договор за намерения с Ростов на Дон, пожеланията бързо започват да се реализират в конкретни стъпки и съвместни проекти. Така докато на плевенска сцена режисьорът на Ростовския академичен театър Николай Сорокин поставяше "Васа Железнова" от Максим Горки, в Ростов на Дон плевенският режисьор Богдан Петканин пожъна овациите на руската публика с трагикомедията "Космонавти" от шефа си Илко Иларионов. С премиерата на пиесата на руска сцена беше честван юбилеят на н. а. на СССР Михаил Бушнов, на който партнираше не по-малко известната н. а. на Русия Тамара Яблакова. С премиерата на "Васа Железнова" в Плевен пък беше закрит творческият сезон, който ще продължи в същия дух и през есента. Вече е подготвено турнето на плевенската трупа с четири постановки в рамките на ростовските тържества по случай празника на града, съобщи в аванс Иларионов. Така от 13 до 20 септември там ще се играят "Васа Железнова", "Черна приказка" - пиесата без думи на Богдан Петканин, "Обичам те Отело" на камерната според руските стандарти сцена в салон с триста места и "Куклена фиеста" - пиеса за деца, изградена по музикални етюди и танци на куклите. За турнето ще отпътува екип от 40 човека. Така културните връзки между Русия и България, които през последните 20 години бяха изтънели, вече се възобновяват и насищат със съдържание. Тенденцията е българското изкуство и в частност плевенският театър да стават все по-отворени към света.
Разнообразие за почитателите на театралното изкуство в Плевен внесе гостуването на ирландската трупа "Блу Рейнкоут" с постановката "Столовете" по Йожен Йонеско. Уговорката за връщане на визитата остави открехната още една вратичка. След турнето на плевенската трупа в Германия кметът на Кайзерслаутерн Герхард Дойбих е предложил чрез съвместни проекти да се реализират повече произведения от типа на "Черна приказка" - без нотка на конкуренция и с цел разменно гостуване, твърди Иларионов. Братята македонци от Струмишкия театър пък показаха, включително на плевенска сцена, как могат да изиграят "Молба до Господ" по текст на Илко Иларионов - представление, показано и на фестивала "Нова българска драма" в Шумен. Така че независимо и въпреки оскъдните средства, отпускани за култура, ако има желание има и начин.
Вътрешният обмен на спектакли, режисьори и актьори също внася свеж нюанс в репертоара на театъра. Въпреки че понякога се получава дублиране в заглавията, фактът че залата е пълна, е доказателство за интереса на публиката. Полезно е и за актьорите, които имат база за сравнение. Изглежда че и присъствието на Руслан Мъйнов в постановката на Богдан Петканин "Горски дух" по Чехов не омръзна на плевенските зрители и издържа повече от десет представления при пълен салон, констатира шефът на Драмата. За месните постановки не веднъж и много подробно сме писали, така че те нямат нужда от допълнително представяне.
Догодина публиката ще бъде изненадана от известния млад режисьор Боян Иванов, който ще предложи интересни и авангардни виждания в поставянето на пиесата "Валпургиева нощ", която по предварителни заявки обещава да бъде ярко и зрелищно представление. Друго ново заглавие, но от репертоара на кукления състав ще е "Принцесата и свинарят" на Панчо Панчев, което на голяма сцена ще постави Десислава Стоянова. Има и още, но нека бъде изненада.
Подмладеният състав на плевенската трупа също оказва своето въздействие върху общата визия на институцията, констатира директорът. Освен току-що завършилата Ирина Георгиева, новопостъпилите Георги Енчев и Албена Ставрева, заедно с Генади Николов, оформят интересна конфигурация от участници във филма на Рангел Вълчанов "А сега накъде" и продължението му "А днес накъде".
Мира ГАНЧЕВА
Книгата си "Докосване до вечността" представи троянската поетеса Маруся Александрова в Клуба на дейците на културата в Ловеч. Стихотворенията в нея са и на български, и на испански език, а самата книга е издадена в държавата на Иберийския полуостров, където авторката е живяла през последните десет години. Всъщност там излиза и първата й книга - сборникът с разкази "Писма до един недоверчивец". Александрова ги написва за участие в испански литературен конкурс, който не печели, но пък творбите й са избрани за печат. Поетесата е харесана и от местна телевизия, която прави филм за нея.
За да усетиш поезията на Маруся, трябва да се откъснеш от земното притегляне и да погледнеш на земята с очите на космонавт-художник, съветват критиците. Те сравняват авторката със Сергей Есенин и Пенчо Славейков, тъй като и при нея природните картини са емоционално обагрени и препращат към творчеството на именитите поети. “Докосване до вечността" за мен е мостът, свързващ моя вътрешен свят с непреходната земна, космическа и човешка красота, казва за книгата си троянката. Тя споделя, че мисълта й тече еднакво бързо и на български, и на испански, затова стихотворенията й се раждат и на двата езика, след което тя сама прави преводите. В Троян, където вече трайно се е установила със съпруга си испанец, Маруся Александрова продължава да пише и стихове, и проза. Последната й творба е един разказ на испански език, който тя пише за участие в конкурс.
"Отивайки в Испания, очаквах да видя огромно различие, но не го срещнах, защото като човешки същества сме еднакви под слънцето. С испанците имаме едни и същи народни мъдрости, пословици и поговорки, които, преведени от единия на другия език, звучат буквално по един и същ начин. Друга сходна черта между двата народа е, че сме еднакво трудолюбиви. Испанският мъж между 30 и 50 години работи на две смени, от сутрин до вечер, за да може семейството му да бъде задоволено", разказа за впечатленията си от живота в топлата държава Маруся Александрова.
Мая ГЕОРГИЕВА
Порутени сгради с падащи тавани и олющени стени; беден, деморализиран и неподдържан библиотечен фонд и липса на каквато и да е документация; неквалифициран персонал на половин щат, обслужващ малко село с предимно застаряващо население, е съвременният изглед на днешните български читалища.
Вековната традиция да бъдат духовните средища за съхраняване и разпространение на националната ни култура, с годините все повече се изместиха от единствената цел - да оцелеят въпреки безпаричието и бездуховието. Макар че и за тях се появи светлина в тунела, стига да има кой да я последва.
От миналата година стартира проект, финансиран от Министерство на културата "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност". Изключително улеснената процедура за кандидатстване и поемането на 80% от коричната цена на закупените книги, даде възможност на хиляди библиотеки да попълнят фондовете си с досега недостъпни за скромния им бюджет издания. Ограниченията от миналата година, че може да се кандидатства само от обществени библиотеки, за книги от български автори и до определена сума, сега отпадат. Така за Плевенска област 41 библиотеки - обществени и специализирани, от които 14 в града, са се обогатили с книги, периодика и съвременни магнитни носители.
Информацията за съществуването на подобни проекти за финансиране, каквито стартират все повече след приемането ни в ЕС, не достига до всички. Основна причина за това е липсата на интернет, особено що се касае до селските читалища. Това са установили петте мобилни групи, които през последния месец обикаляха региона и събираха информация за състоянието на читалищните библиотеки, съобщи директорът на РБ "Хр. Смирненски" Аня Михова. Тя е координатор на проекта, финансиран от фондация "Бил и Мелинда Гейтс" "Глобални библиотеки", който ще осигурява обществен достъп до информация чрез интернет в 1 200 български културни средища, като се отчитат потребностите и на най-малките и отдалечени населени места.
Проучвателният период вече е завършен, в анкетни карти е събрана информация от всичките 129 читалищни библиотеки за област Плевен след посещение на място. За сравнение - в Ямбол те са 48, в Габрово - 45, а само за града Плевен - 9. Обобщената информация плюс снимков материал ще се изпрати в София, след което по определени критерии ще се изберат библиотеките, на които ще бъде закупена компютърна конфигурация за едно работно място и осигурен безплатен достъп до интернет.
Основен критерий при отсяването е дали библиотеката е функционираща. Може да не е с богат фонд, но да личи, че има живот, в нея да работи библиотекар с необходимата квалификация и компютърна грамотност на пълен работен ден и наистина да я посещават хора по предназначение. Има големи библиотеки в прекрасни сгради и с богат фонд, които са занемарени - нито им е правен скоро ремонт, нито са почистени, нито някой е чувал за инвентарна книга или книга за движение на библиотечния фонд, споделя част от впечатленията си Аня Михова. Но има и селски библиотеки, които са добре поддържани, в тях има интернет и кипи живот, допълва приятно изненадана тя.
Тепърва ще се преценява дали е необходимо в село с под сто жители предимно пенсионери, в което работи един човек на половин щат, странично зает с още две дейности, свързани със земеделието например, да се слага компютър, само защото през лятото внуците ще идват с по-голямо желание при баба и дядо.
Но все пак е хубаво, когато отидеш в някое китно малко селце и видиш библиотека, да знаеш, че можеш да влезеш и да си провериш пощата или да се чуеш с приятели в чужбина. Стига да има човек, който да ти отвори, ток, за да се включи компютърът и да няма опасност да ти падне покривът на главата.
Веселина ЛИЛОВСКА
За първи път ученици от Плевен към клуба на Национално движение "Съхрани българското" участват в летните археологически семинари в Плиска, Велико Търново и Дебелт.
Семинарите са започнали на 7 юли, съобщи регионалният координатор за Плевенска област Маргарита Борисова. На откриването в Плиска са присъствали проф. Румяна Михнева - изпълнителен ръководител на движението, и съветникът на президента Илчо Дамянов. Групата е от 20 човека, четирима от тях - дванадесетокласници от Плевен, които ще престоят две седмици в Плиска. Плевенските деца са от най-младия клуб в града при Национално училище по изкуствата "Панайот Пипков" с ръководител Людмила Божкова - учител по история на музиката. Желанието за работа на учениците е огромно, участието е абсолютно доброволно, а децата посрещнаха семинара с голям ентусиазъм, разказва Маргарита Борисова. Сутринта започва с българския химн, следва работа на разкопките със съдействието на археолози от Шуменския филиал на Института по археология към БАН. В следобедните часове са предвидени занимания по археология, история, народни танци, екскурзии до културно-исторически паметници и забележителности.
Археологическите семинари се организират от движение "Българско наследство" под патронажа на президента Георги Първанов. Целта е да се възпита патриотично чувство у младите, а една от задачите на участниците е да се подготвят за предстоящия събор по повод Независимостта на България, който ще се състои на 21 септември във Велико Търново. От 20 юли започва и семинарът в Трапезица и Дебелт, където ще се включат студенти от Турция, Франция и Испания.
Втори конкурс за наградата за превод
на фондация "Елизабет Костова",
посветена на Кръстан Дянков.
Краен срок: 15 септември 2008 г.
Наградата се връчва за превод на съвременен роман с високо качество, чието оригинално издание е публикувано на английски език след 1997 г.
Преводът на български език трябва да е публикуван между 1 януари 2007 и 15 септември 2008 г. Номинациите ще бъдат разгледани от независимо жури от трима специалисти в областта на превода и литературата. Преводачът на наградения превод ще получи $2 000. Наградата ще бъде обявена през декември 2008 г.
Номиниран преводач може да бъде всеки, чийто превод отговаря на изискванията на наградата независимо от неговото гражданство. В номинирането могат да се включат: издатели, литературни критици, преводачи и институции, специализирани в практикуването или оценяването на художествен превод (преводачески общности, университетски катедри и др.).
За повече информация: гр. Долна Митрополия, ул. Ц. Матев №1, тел: 06552 23-52, dm_busines@europe.bg, http: //direkt.europe.bg, Таня Маринчева
Николай Аврамов
(11.VII.1938 - 30.VI.1996)
70 г. от рождението на драматичния артист от Поликраище, Великотърновска област. Играе в много български театри - в Хасково, Бургас, Пловдив и др. Роли: Николай в "Ние сме на 25" от Н. Йорданов, Хлестаков в "Ревизор" от Н. В. Гогол, Айнщайн във "Физици" от Фр. Дюренмат и др. Има участия в киното и телевизията. Носител на национални награди.
Тодор Живков
(15.VII.1938 г.)
70 г. от рождението на филолога, фолклорист и етнолог от с. Митровци, Монтанска област. Директор на Института за фолклор при БАН (1983 - 1993). Книги: "Народ и песен", "Фолклор и съвременност", "Етнокултурно единство и фолклор" и др.
Захарий Зограф
(1810 - 14.VII.1853)
155 г. от смъртта на един от най-големите възрожденски художници. Създава стенописи с религиозни сюжети, икони, ктиторски стенописни портрети, кавалетни портрети с маслени бои и пейзажи. Рисува в редица манастири - в Света гора, Рилския, Долнобешовишкия и др. Създава едно от най-големите си постижения - стенописите в черквата на Троянския манастир, включени в повече от 360 полета, заети с многофигурни и еднофигурни евангелски сцени.
Теодосий (Тодор) Антонов
(13.VII.1943 г.)
65 г. от рождението на големия наш художник от Монтана. Организира самостоятелни изложби в София, Пловдив, Враца, Видин и др. Негови творби притежават Британският музей в Лондон, Пушкинският музей в Москва, Специализираната галерия Ниредхаза в Унгария и др., както и Националната художествена галерия - София, и много галерии в страната.
Подбрал: Витан БАРАШКИ