АРТСЕДМИЦА
Дарина БОГДАНОВА
Наскоро Дружеството за колективно управление на авторски права "Музикаутор" навърши 15 години от създаването си, с което подсети и одобряващите, и неодобряващите дейността му, че някои парещи дискусии между тях могат да станат още по-горещи и ожесточени. Вероятно защото в България по всички въпроси има поне две генерално противоположни мнения и за работата на "Музикаутор" се чуват контрастни оценки. Едното виждане е, че дружеството иска да одере кожите на шефовете на национални телевизии, радиа, кабеларки, дискотеки, кръчми, кафенета и т. н. - изобщо на всички, които пускат наша и чужда музика. Другото становище е, че всички трябва да си плащат исканите налози за авторско право. Идеите на "Музикаутор" били хубави, но не можели да се прилагат така, както по белия свят, защото в България нещата не са като по белия свят, изтичат непрекъснато мнения в национален ефир. Известен български интелектуалец даже предложи кардинално решение на проблема - в кръчмите да звучи само класическа музика, тъй като от смъртта на нейните автори в повечето случаи са минали 70 години, колкото е срокът за заплащане на авторско право на потомците им.
Как и кой ще гарантира достойното съществуване на творците, като се заплаща подобаващо техният труд? Еднозначен отговор на въпроса дава един от основателите и член на управителния съвет на дружеството маестро Иван Вълев. Ще стане много бързо, ако държавата си стъпи на краката и започне да налага санкциите, предвидени в закона, коментира пред "BG Север" създателят на Северняшкия ансамбъл. Дотогава смята, че творците ще продължат да се намират в унизително положение. Именитият диригент и композитор шеговито коментира, че такова животно като българската демокрация не е срещнал на нито един от четирите континента, които е посещавал. Напротив, навсякъде по света законът за авторското право се спазва много строго, защото в противен случай санкциите са жестоки. Чак от Щатите потърсили маестрото, за да го попитат каква сума за авторски права иска да му заплати хор "Китка", за да получи разрешиение да включи в диска си записи и на негови произведения. Вълев назовал някаква цифра, която без коментари му била изплатена. По същия начин му звъннали на домашния телефон от Австралия, за да уговорят сума за авторски права. Така го търсят от цял свят. А от България? Тук изпълняват композиции на всепризнатия музикален капацитет, без да споменават името му, за да се измъкнат от плащания. Последният пример бил с концерт на Шуменския ансамбъл, който представил по национална телевизия цикъл коледарски песни, без да спомене името на автора Иван Вълев.
През 15-те години на непрестанни битки и трудно извоювани победи за една кауза, която понякога изглежда изгубена - защитата на интелектуалната собственост на българските и световните творци, маестрото е обединил усилията си с личности като Вили Казасян, който е председател на сдружението, Михаил Белчев - зам.-председател, акад. Николай Кауфман, Кирил Маричков, плевенския поет Георги Константинов и много други. Въпреки това "Музикаутор" не може да се пребори без държавата. "Заведохме дело срещу кабеларка, която ни дължеше 200 хил. за авторско право. Те са дали 10 хил. лв. на когото трябва, за да ни направи скалъпена финансова ревизия. Тя отчете нередности и ни осъдиха да платим 1 млн. лв. После доказахме, че нещата са скалъпени и ги върнаха, но това е принципът - крадецът вика: "Дръжте крадеца!", коментира Вълев. От сдружението подават информация, че и Асен Антонов, чиято работа е свързана предимно с използването на музикални продукти, също не плаща на "Музикаутор". Сдружение "Музикаутор" е създадено и функционира в частна полза, т. е. в полза на своите членове - композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели. Към него съществува и социален фонд, който се грижи членовете му да получават по 500 лв. за Коледа и за творческа годишнина. "Ако всички, които ползват творчески труд, си плащаха таксата за авторско право, дружеството щеше несъмнено да развива много по-мащабна социална дейност. И плевенски творци с национално значение като Ангел Шопов, диригент и композитор на Македонския хор, Веселин Личев, диригент и композитор на оркестъра на Северняшкия ансамбъл, Ангел Заберски, джазмен, Димитър Гетов, в момента художествен ръководител на ансамбъла на БА, Илко Иларионов, драматург и директор на драматично-кукления театър "Иван Радоев" и много други, както и наследниците на творци като сина и дъщерята на Дико Илиев биха живели много по-спокойно", разсъждава на глас Иван Вълев.
След като стартира национална кампания в защита на авторското право и голи творци започнаха да ни приканват от телевизионния екран да бъдем съпричастни с тази кауза, към нея би трябвало да се присъединят и всички национални и местни медии и институции, които могат да имат принос в разрешаването на проблема. И тогава може би българските автори ще стигнат колегите си от онзи, другия свят, в който дори само от един успешно продаван творчески продукт могат да си осигурят охолни старини. Да се надяваме, че този мечтан момент няма да е толкова отдалечен във времето, колкото смятат песимисти.
Лара АНГЕЛОВА
За пореден път млади плевенски таланти покориха европейските сцени и заслужиха овациите на публиката извън пределите на своя град и родина.
На 28 юни 35 деца от хор "Звъника" с техния художествен ръководител Ваня Делийска и пианистката Силвия Михова участваха като единствени чуждестранни изпълнители във фестивала "Европейски дни на музиката", който тази година се проведе в гр. Кемптен, Германия. Там се представиха с две самостоятелни програми, записани от мюнхенско радио, което е голямо събитие за всеки творец. Успоредно с участието в музикалния форум хорът реализирал и много тежка допълнителна програма. Още в деня на отпътуването си от България, буквално слизайки от автобуса, изпълнителите облекли официалните тоалети и застанали на сцената на българския културен център в Будапеща.
От Кемптен плевенските деца продължили за Мюнхен по покана на българо-баварска академична общност. Наситено с вълнение и радост било и участието в концертната зала на известна музикална академия, разполагаща с изумителна база. "Имахме съвместен концерт с голям симфоничен оркестър на музикалното училище в това селище. Тази вечер беше едно тържество на младостта. Публиката беше невероятна и много компетентна", коментира Ваня Делийска.
По покана на главния кмет на Казейрслаутерн Бернхард Дойбих пристигнали и в побратимения с Плевен немски град, в който изнесли 4 концерта. Заключителният концерт на "Звъника" бил финал на голямо тържество на елитна гимназия.
Това е 19-ото пътуване на хора в чужбина. "Турнетата, с всички концертни ангажименти, с многото срещи с колеги изпълнители, с организаторите на фестивалите, представляват една много висока школа. И аз съм радостна, че нашите певци навсякъде обираха най-силните и най-похвалните думи във всяко едно отношение", обобщава впечатленията си от турнето Ваня Делийска.
Поредно успешно турне във Франция реализира и ансамбъл "Нашенчета" от 20 до 30 юни, научи "BG Север" от художествения ръководител Огнян Летов. Концертите били седем, изнесени на различни места, включително в старчески дом и в бивш кралски дворец в Льоневил. Всяка от изявите траяла по час и половина. Поканата за турнето дошла от международна организация за културен обмен. Нейният председател останал очарован от плевенските танцьори, които оценил като много дисциплинирани, много весели и усмихнати и много добри на сцената. С тези качества те покрили задължителните изисквания, за да бъдат поканени отново. Нашенчетата този път били малко, защото пътуването съвпаднало с приемните изпити на седмокласниците. Но дори и в непълен състав те шашнали публиката с разнообразния си репертоар от северняшки, включително влашки, тракийски и шопски танци, а варненският танц с лъжици и кукерските изпълнения се превърнали в атракция за французите.
Ивет КОСТОВА
Големият български артист Никола Добрев днес, 13 юли, навършва 75 години. Откъснат от театралната сцена, където за 40 години създава около 200 роли, актьорът, когото всички приятели и колеги наричат с нежност бачо Кольо, живее пенсионерските си дни сред природата. И ако за него не е минал нито ден, без да мисли за театъра, то за нас - колеги, почитатели и приятели на актьора, юбилеят му е повод с гузна съвест да си спомним на глас бляскавата му кариера.
Да бъде провинциален актьор за него беше личен избор - доброволен отказ от "световната слава", от суетата да бъдеш национална звезда в името на една любов - към плевенската публика. Защото този мъдър, земен, сърдечен човек знаеше, че на искреното възхищение на публиката е длъжен да отговори със същото. "Гордея се, че съм плевенски артист - казва той. - На нас, провинциалните актьори, обикновено гледат като на "втора ръка", а ние пък винаги сме се опитвали да докажем обратното."
Докоснат от бога - само така може да се определи неговият самобитен, необикновен, завладяващ талант. По-възрастните му колеги си спомнят времето, когато зрителите са се трупали пред касата на театъра с въпроси: "Кога ще играе Кольо Добрев?"
Смях, сълзи, дълги аплодисменти. Актьорът все още сънува своя театър, когото нарича "моят истински дом". Домът, който пази толкова много спомени - успехи и провали, бохемски фиести, приятели и колеги: "Бог да ги прости, живи да са".
Преди години Никола Добрев казваше, че актьорът е жив, докато е жива публиката му. След което идва забравата, а тя е страшна. "Грешил съм - казва днес. - Актьорът е жив, докато е живо въображението му, докато пази ясни и чисти спомените си. Всяка нощ аз играя своя театър на сън. Отново и отново излизам на сцената, преживявам провалите и успехите си."
Наистина театралният актьор твори своето изкуство в момента и то необратимо изтича във времето, но Кольо Добрев създаде и незабравими роли, запечатани на кинолента. В петнайсетте филма, в които се е снимал, той партнира на знаменитости като Невена Коканова и Катя Паскалева, Наум Шопов, Стойчо Мъзгалов, Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Георги Парцалев, Никола Анастасов...
"Актьорът трябва да е искрен пред себе си. Да е наясно успял ли е да създаде героя си истински, от плът и кръв, или не. Затова и някои от своите герои обичам като живи хора: Агабо от "Преди да се обърне колата", вуйчо Благо от "Д-р" на Нушич, дядо Щукар от "Разораната целина" по Шолохов, хаджи Аврам от "Опит за летене" на Радичков", споделя бачо Кольо.
"Никола Добрев е блестящ, велик актьор и всеки световен театър би бил горд да има такъв артист в състава си" - думите са на руския режисьор А. Кац, поставил емблематичната за плевенския театър постановка на "Ревизор" от Гогол.
Триумфи в минало време, би рекъл някой. Но това, което бачо Кольо притежава отвъд спомените, е голямата и искрена любов на всички, които го познават истински.
Обичаме те от цялото си сърце, бачо Кольо! Бъди здрав и на многое лета!
Мира ГАНЧЕВА
Лъвове, леопарди, екзотични полуголи негърки заемат пространството на малката зала в галерия "Вароша" в Ловеч. Картините са направени със специалната техника джикли - копия на оригинални творби, сканирани и прехвърлени на платно. По този начин художникът Евелин Стоянов, който от 12 години живее в Южна Африка, успя да пренесе от далечната страна част от платната си, някои от които са с размери два на два метра. Десет пъти по-евтини от оригиналите са показаните картини, обясни художникът. Той не крие, че това е комерсиално изкуство, но има своите позиции в Америка и Южна Африка. Днес българинът с ловешки корен има място в най-скъпия хотел в Йоханесбург - "Микеланджело", където излага творбите си. Негови картини притежават знаменитости, сред които е и бившата легенда в бокса Джордж Форман. Платното на полугола чернокожа красавица пък вече е собственост на един от шефовете на ловешката фирма "Велга" Лазарин Дочев. И други творби на художника попаднаха в частни колекции на местни бизнесмени.
Повече от осем години Евелин е работил, за да усъвършенства личната си техника за рисуване на южноафрикански животни. Заминавайки за горещия континент, отначало рисувал на улицата и продавал своите картини. Така попаднал на бъдещия си мениджър, който го насочил да рисува леопарди. Това определило и призванието му - да рисува до съвършенство дивите африкански животни.
Моите картини са в стил хипер реализъм, казва художникът. Чрез тях той предавал страстта си към Африка и суровата енергия на местната дива природа.
Картините ми представляват проучване, наблюдение и образ на контраста между дивата енергия и хармонията, между агресията и мира, обяснява творецът.
(14.07.1952 г.)
55 г. от рождението на талантливия живописец и сценограф. Работи в драматичните театри в Монтана и Ловеч. Създава сценография за пиесите "Укротяване на опърничавата" от Шекспир, "Любовни булеварди" от Ст. Цанев, "Медея" по Еврипид и др.
(30.01.1914 - 16.07.1962 г.)
45 г. от смъртта на популярния у нас и в чужбина народен певец от Севлиево. С еднакво умение изпълнява народни песни от различни музикални фолклорни области: "Заблеяло ми агънце", "Провикнал се Никола" и мн. др. Около 60 негови песни влизат в златния фонд на радио "София".
(24.04.1850 - 15.07.1892)
115 г. от смъртта на културния и обществен деец от Габрово. Редактор на много вестници: "Марица", "Независимост" и др. Съчинения: "Какво сме, догде сме стигнали и какво трябва занапред да правим ние, българите", "Спомени от цариградските тъмници" и др.
(19.07.1957 г.)
50 г. от рождението на професора археолог от Велико Търново. Съчинения: "Иконоборчество и иконопочитание на средновековната българска държава (IX-X в.)", "Средновековният манастир в Кърджали - център на архиепископията Ахридос (XI-XIV в.) и мн. др.
(18.07.1902 - 14.11.1985 г.)
105 г. от рождението на народния артист от Велико Търново. Творческият му път преминава през много театрални сцени: Враца, Велико Търново. Габрово и др. Роли: Странджата в "Хъшове" на Вазов, Любим Торцов в "Бедността не е порок" от А. Островски и др. Подбрал: Витан БАРАШКИ