БИЗНЕС

Темата за насъщния придоби значителни размери в последните дни. Заради загубите, причинени от сушата, зърнопроизводителите искат по 400 лв. за тон хлебна пшеница. От Министерството на земеделието и горите (МЗГ) уверяват, че повод за напрежение няма, компенсират загубите и предлагат нисколихвени кредити на земеделците. Въпреки това обаче хлебопроизводителите твърдо са решили, че сегашната цена на хляба е нереална и повишаването й не търпи отлагане.
116 250 тона пшеница са получени на територията на
към 9 юли, съобщи директорката на ОД "Земеделие и гори" Сийка Попова. Средният добив е 153 кг от декар, като пропаднали са 101 115 дка от 944 278 дка засети площи. Произведеното количество ечемик е 27 496 т, при среден добив 171 кг от декар.
Венцислав Милев от Националната служба по зърното коментира, че в сравнение с миналата година сега добивите са почти наполовина по-ниски. За сметка на това пък качеството на зърното е изключително добро, което се отчита от оптималното съдържание на глутен и протеин в пшеницата. Според Милев притеснителното е, че сушата продължава и пролетните култури изпитват недостиг на влага. Той смята, че до криза няма да се стигне, защото въпреки по-ниския добив има достатъчно запаси от хлебно зърно. Затова пък производителите използват момента с неблагоприятните климатични условия и малко пресилват нещата. Въпреки обявените високи цени за тон жито, които са около 400 лв., Милев счита, че фактически пазар все още няма и напрежението около темата с насъщния ще се уталожи. В същото увери и областният управител Цветко Цветков, който е разговарял на тази тема с аграрния зам.-министър Светла Бъчварова. От заявлението на губернатора стана ясно, че според оценките на експертите в рамките на не повече от месец тази цена ще падне, тъй като има достатъчно зърно и на пазара не са излезли всички купувачи. Държавата има своите лостове за регулиране и един от тях е зърното в Държавния резерв, което е достатъчно, категоричен е Цветков.
Губернаторът информира и за друга важна тема, обсъждана на работна среща в МЗГ, свързана със заплащането на щетите на пострадалите от сушата. Работата на междуведомствената комисия на ниво център продължава и ще бъдат компенсирани загубите, понесени от зърнопроизводителите, които се оказват най-тежки, уточни Цветков. Според правилата на ЕС компенсациите ще бъдат до 80% от извършените разходи. Заедно с това МЗГ е предприело стъпки в още две направления, първото от които е осигуряване на нисколихвени кредити за финансиране на есенната кампания. Втората стъпка е свързана с предстоящото субсидиране на производителите на земеделска продукция от европейските фондове. Получаването на тези субсидии, съобразно практиката на ЕС, е в периода декември - февруари 2007 - 2008 г. Подписан е и Меморандум за разбирателство между МЗГ, Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, и представители на 21 търговски банки, с който финансовите институции декларират своята ангажираност и желание за съвместна дейност по отношение кредитирането на земеделските стопани.
До днес, 13 юли включително, продължава приемането на Намерение за участие в Целеви кредит за закупуване на семена за производство на пшеница, реколта 2008 г., и Целеви кредит за закупуване на минерални торове за производство на пшеница, реколта 2007 г. Земеделските производители, регистрирани съгласно Наредба № 3/1999 г. могат да подават намеренията в областните поделения на Държавен фонд "Земеделие" и в общинските служби по земеделие и гори. Така че според областният управител Цветко Цветков причини за напрежение в този сектор няма.
Не така мислят обаче от Съюза на хлебопроизводителите. Председателят им Милко Георгиев смята, че понеделник е най-късният срок, в който цената на хляба ще бъде повишена и ще стане 1,20 - 1,30 лв. за килограм. Според него това е трябвало да стане още преди година, година и половина и тази мярка не е продиктувана единствено от драстичното повишаване на цената на зърното и брашното, а от поредица причини, натрупвани във времето. Георгиев заяви, че от 1993 г. насам цената на насъщния почти не се е променила. Но ако преди 10 години тон брашно е струвал около 300 лв., сега е двойно по-скъп. Същото е и с бензина, и с тока. Най-големият проблем на хлебопроизводителите обаче е липсата на работна ръка. Тежкият и непривлекателен труд не може да се компенсира с високи заплати, защото с тази цена на хляба няма как да си ги позволят.
С 10 ст. поскъпна хлябът в
и самун от 700 грама "Добруджа" и "Стара Загора" вече струва 80 ст., а 500 грама типов се продава за 55 ст. вместо досегашните 45 ст.
Основната причина за поскъпването е увеличената цена на брашното и на зърното от новата реколта, обясни Аделин Дермански, управител на основния производител на хляб в Ловеч "Мелиса". Брашното вече се купувало за 600 лв/тон, като цената надминала очакванията за поскъпване. Само за две - три седмици тя се придвижила от 460 лв/тон през 540 лв/тон, за да стигне до 600 лв/тон. Миналата година например тон брашно е струвал 280 - 300 лв. Цените на горивата също са се увеличили, а от 1 юли и токът поскъпнал и всичко това, заедно с климатичните аномалии в последно време, принудило хлебопроизводителите да вдигнат цената на насъщния.
Производители искат по 400 - 420 лв. за тон зърно за хляб, съобщи управителят на стоковата борса в
Борис Ангелов. Такава цена са заявили за курс продава дребните производители, които не са регистрирани по ДДС. Останалите искат по 370 - 380 лв. за тон без ДДС. С включен данък цената на тон стига 430 лв. Сделки на тези цени обаче няма. На борсата има достатъчно количество брашно, което поскъпва с 5 - 10 процента и вече се продава по 540 лв. за тон. Затова търговците изчакват и не купуват от скъпото зърно.
Житото ще поскъпва, твърди Борис Ангелов. Причина за това е високата му цена и на международните пазари. У нас тази година реколтата е много слаба. От житницата на Северозапада - Златията, стопаните прибират най-ниски добиви, откакто се помнят. В Ломско добивите от житото са едва 65 кг от дка, а във Вълчедръм - 98. Средният добив от ечемика в областта е 121 кг от дка, а от пшеницата - 138 кг.
В условията на пазарна икономика вносът-износът са нормално нещо, но е добре правителството да осигури зърнения баланс, смята Ангелов. Това може да стане като регулира износа и държи в Държавния резерв количества, с които да задържа цената на зърното на сегашните нива. В противен случай мелничари и хлебари ще внасят зърно и брашно, но това ще повиши цената на хляба.
Рогът на изобилието - Златорожието, тази година не даде очакваният добив от пшеницата. Стопаните в селата около
прибират едва по 70 кг от дка. Миналата година са прибрали по 350 кг. Сушата унищожи 80 процента от площите, жалват се стопаните. Неблагоприятната година показа, че богатият район не може без напояване. Суши е имало и при предишни години, но тогава са били поливани и житата. За съжаление, напоителните системи са унищожени и вода до рохкавите почви не може да достигне, въпреки че са близо до Дунава.
Във високия район на областта добивът е малко по-висок. В Кулския район отчитат по 120 кг, а в Грамада - по 122 кг. Ниските добиви няма да върнат дори разходите на зърнопроизводителите, затова те поискаха помощ от държавата. Лично областният управител Кръстьо Спасов се ангажира да посредничи в диалога между производителите и държавата.
Земеделското министерство обеща разсрочване на кредитите и нови кредитни линии за есенната сеитба. Екип на "BG Север"

Мая ПАСКОВА
Губернаторът Цветко Цветков даде старт и на следващия етап от програмата за реконструкцията на пътната инфраструктура в област Плевен. След ремонта на пътя Бъркач - Търнене - Ясен, който вече завършва, сега започна рехабилитацията на участъка между Славяново и Коиловци. Държавата отпуска 168 хил. лв., с които ще бъдат обновени 10 000 кв. м от асфалта. Фирмата изпълнител е "Пътинженеринг".
Проведени са разговори и за решаване на конкретни проблеми в град Плевен, които се отнасят до две важни пътни артерии, съобщи още Цветков. Едната е реконструкцията на пътя Плевен - Ловеч в плевенския участъкът, за който фонд "Републиканска пътна мрежа" е потвърдил финансиране от 1 650 000 лв. Сега е ред на техническите служби на община Плевен и на Областното пътно управление да придвижат процедурите и в близките две седмици да стартира ремонтът. Второто важно направление с предварително заявени четири улици, които да бъдат реконструирани със средства на МРРБ, е поето като ангажимент от зам.-министър Димчо Михалевски при посещението му в Плевен, заяви още губернаторът. Договорената сума е увеличена от около 1 200 000 лв. на 1 800 000 лв., допълни Цветков. Кметът на община Плевен Найден Зеленогорски и зам.- кметът Огнян Цанев също са провели среща в министерството, като изборът дали ще се реконструират улици или водопроводи е на общината. Трябва да се намери съчетание между усилията на местната власт и помощта на държавата за ускореното решаване на проблемите на Плевен, категоричен е областният управител.
Направени са и поредните успешни стъпки по амбициозната програма за енергийна ефективност, заяви още Цветко Цветков. С Министерството на здравеопазването е договорено процедурата за определяне на изпълнител за извършване на т. нар. ЕСКО услуга да бъде проведена в Плевен с участието на ръководството на УМБАЛ. Ще бъде реализиран и проектът за ремонт на болницата, който е в рамките на 1 600 000 лв. В разговори със зам.-министъра на земеделието и горите Светла Бъчварова пък са договорени средства за обследване и реконструкция, ако не на всички, то поне на по-голямата част от училищата, подопечни на аграрното министерство, уточни губернаторът. Подобен разговор е проведен и в Министерството на образованието на работна среща със зам.-министър Кирчо Атанасов, за да се договорят средства за ремонт и на останалите държавни училища.
Тина ИЛОВА
Испанската фирма "FCC" получи нова площадка, от която ще започне строителството на Дунав-мост 2, съобщи Константин Жипонов от Звеното за управление и контрол по изпълнението на проекта. Лично министърът на финансите Пламен Орешарски разреши на строителите да използват 50 дка от общо 680-декаровия район на Свободната безмитна зона. Зоната, която е собственост на финансовото министерство, се намира в района на км 796, където ще бъде построено съоръжението. В момента фирмата проучва почвените слоеве, сонди стигат до 60 метра дълбочина. Ще бъде проучен и брегът при км 796, където трябва да пристават кораби с тежките елементи, както и почвите на намиращия се срещу него остров, на който ще стъпи една от основите на моста.
Предишната строителна площадка, която бе на площ от 100 дка, се оказала неподходяща. Районът, който се намира зад защитната дига, е с високи подпочвени води. При високо ниво на реката има опасност тежката техника, доставяща 230-тонни елементи, да потъне заедно с тях. Затова испанците не започвали работа на тази площадка.
Първа копка за изграждане на моста бе направена на 13 май т. г. Очаква се строителството да продължи 38 месеца. Мостът трябва да бъде готов през 2010 година. Малко по-късно ще започне изграждането на обектите от инфраструктурата - ж. п. линия, ж. п. гара и автомобилен път. Изпълнител за тях още не е избран, но подаването на документи от кандидатите е приключило.

Момчил ИВАНОВ
Териториалната дирекция на НАП в Монтана обяви фирмата, която е най-добрият данъкоплатец в областта. Първо място бе дадено и на най-добрия осигурител.
За най-коректно към държавата бе обявено смесеното водно дружество "ВиК" в Монтана. То е внесло през миналата година 2,3 милиона лева данъци и осигуровки. Изплаща редовно заплатите на служителите си и не получава пари от държавата или общините. За най-добър осигурител бе обявена испанската фирма "Берг Монтана фитинги", която продава поцинковани водопроводни части в цяла Европа. Тя редовно внася месечните осигуровки на 640 души персонал - един милион лева годишно.
"Направихме тази класация, за да популяризираме фирмите, които изпълняват задълженията си към държавата съвестно. Те трябва да бъдат поощрени", каза шефката на данъчната служба Евгения Аспарухова.
За участие в класацията са били номинирани 15 фирми - 10 от Монтана, 3 от Лом и по една от Берковица и Бойчиновци. Те всички са коректни и честни към държавата и внасят редовно общо 11 милиона лева месечно.
На специално тържество шефовете на двете отличени фирми Валери Иванов и Светлана Цолова получиха статуетки от областния управител на Монтана Тодор Върбанов, който бе патрон на данъчния конкурс.
0700 10 010 е номерът на новата телефонна линия на ЧЕЗ за информационно обслужване. Тя ще е на разположение на клиентите от всички населени места в областите Плевен, Ловеч, Враца, Видин, Монтана и Благоевград. Линията е с работно време от 8,00 до 22,00 ч. седем дни в седмицата.
Новият информационен телефон ще бъде обслужван от специално обучени служители на ЧЕЗ. Те ще дават информация и пояснения за:
* цените на електрическа енергия;
* съдържанието на фактурата;
* дължимите суми;
* сроковете за плащане;
* период на отчитане;
* възможните начини за плащане;
* как да се заявяват предоставяните от ЧЕЗ България услуги (присъединяване, промяна на тарифите, проверка на електромер и др.)
* координати и работно време на центровете за клиенти;
* полезни съвети.
Едно обаждане е на цената на един градски разговор.
В бъдеще телефонът ще обхване поетапно и останалите райони от територията, обслужвана от ЧЕЗ.
На телефон 0700 10 0 10 клиентите могат да получат информация по всички касаещи ги въпроси, а сигналите за аварии се приемат на досегашните аварийни телефони.