ПРАКТИЧНО
Леглото е най-интимното, най-нашето си място. Хората казват, че домът е нашата крепост, но спокойно можем да перифразираме, че именно леглото е нашата крепост. И сме си напълно прави - почти една трета от живота, дори на най-запалените купонджии, преминава в леглото.
Леглото е мултифункционално място - то ни служи за какво ли не - като започнем от тривиалните - сън, секс, минем през гледане на телевизия, четене, писане, хранене, та стигнем и до всякакви нетрадиционни занимания. Някой хора, когато са у дома, прекарват почти цялото си време в леглото и около него.
Затова, когато обзавеждаме спалнята си, трябва да я направим максимално удобна и практична. Това е нашето си място. В краен случай можем да допуснем само още един човек в него - любимия.
Хубаво е леглото да е максимално голямо. Сега на мода са съвсем ниските и широки легла. Хит са екологичните, произведени от еко-продукти. Те не задържат прах и не позволяват появата на акари. Силно препоръчителни са за хора с алергии, особено към домашен прах. Освен това еко леглата се моделират според извивките на тялото ни и вследствие на всички тези предимства подобряват съня, чувстваме се истински отпочинали, свежи и много по-щастливи.
Разбира се ограниченията са си ограничения, трябва да се съобразим с размера на помещението. Да преценим желаем ли наред с голямото легло и голям гардероб. Още от пещерно време инстинктът за самосъхранение повелява да поставим леглото в най-отдалечената от вратата точка.
Добре е да използваме лампи с регулатор на светлина, така че да можем ту да се радваме на ярка светлина, ту на приглушена. Нощните лампи са на особена почит в спалните. По една за всеки - така, че ако ни се наложи да светнем през нощта, да не будим половинката си. Особено актуални са лампите с абажури от ръчно изработена хартия.
Ако наистина спалнята ни е на най-голяма почит у дома, то вместо да я претрупваме и между мебелите да оставим само една малка пътечка за минаване, то можем да решим проблема радикално като отделим най-просторното помещение в дома именно за спалня. Там ще можем да си позволим и широко удобно легло, и голям гардероб, и скрин, и място за семейни снимки и албуми, та дори и за душ кабина или малко джакузи.
В случай че нямаме достатъчно място, можем да се спрем на спускащите се от тавана легла или на надуваемите дюшеци - тип спалня.
А ако искаме да се съобразим с древното и все по-популярно учение фън шуй, трябва да се лишим от така актуалните и толкова забавни огледала в спалнята. Любителите на еротиката, на секса на запалени свещи, на играта на отражението на телата в големите огледала трябва да знаят, че според фън шуй това е недопустимо. Огледалата попиват негативните емоции от сънищата и ги връщат обратно към нас, а това според фън шуй ще ни направи нещастни.
От друга страна пък трябва да се лишим от това да съзерцаваме тялото на любимия си и от собственото си отражение в огледалата.
Е, не можем да имаме всичко - трябва да изберем и да проверим кое би подобрило сексуалния и семейния ни живот и да заложим или на пълната липса на огледала, или да напълним спалнята с тях, като монтираме огледала и на гардеробите и на леглото, а някои слагат и на тавана. Огледалата на тавана са били особено актуални в зората на сексуалната революция. Това е била дори специална екстра в хотелите и двойките са се редели на опашка да чакат с часове своя ред, за да могат да правят един час секс в такава огледална стая.
Днес няма нужда да ходим на хотел, можем да създадем еротична обстановка и у дома. Да обзаведем спалнята така, както най-много би ни допадало, както ще се чувстваме максимално отпуснати, свободни и щастливи.
Божурът (Peonia) има древна история. Както на повечето красиви цветя, родината му е Китай. Когато погледнем една цъфнала градина, погледът ни се спира на голямата туфа едри, наситени цветове. Божурът е култивиран преди повече от 4 000 г. и е много почитан и обичан в Китай. Той се е превърнал във флорален национален символ, заел е своето място в китайския календар - на него е кръстен четвъртият месец от годината с романтичното за нас име - Луната на божура. Божурът е знак за просперитет и ако го имаме в градината си, той ще привлича богатството.
Божурът триумфира и в Гърция, където трайно се настанява в митовете и легендите. Голяма част от тях акцентуват на лечебната му сила. Разказва се, че по времето на Троянската война Хадес и Арес били жестоко ранени и единственият лек, който успял да ги спаси било билето, направено от корените на божура. Поверията мълвят, че при пълнолуние в цветовете на божура се ражда мощна сила, която може да излекува всяка болест, а семената на такива божури светят в тъмното.
Днес божур може да видим почти навсякъде в различни колоритни багри, като храст или като дърво. Използва се за пищна украса в градината. Селектирани са различни видове, като се подчертава на големината, аромата и багрите. Можем да видим чисто бели божури, кремави, жълти, розови, червени, пурпурни, та дори цялата гама до черни. Божурът, който основно отглеждаме у нас, е от семейството на тревистите и достига височина до 1,5 м. На есен надземните им части умират, а на пролет отново се възраждат. Още преди първата слана е добре да отрежем стъблата почти до корен, за да ги подготвим за зимата. В никакъв случай не трябва да режем храстовидните божури, защото няма да се развият.
Божурите виреят добре у нас, тъй като предпочитат области с по-хладен климат. Различните сортове божури цъфтят по различно време. Ако си набавим ранен, среден и късен божур, ще имаме в градината си разкошни ароматни топки през цялото лято. Важно е да ги съчетаем по височина и по време на цъфтеж. По-ниските могат да са невероятен цветен бордюр в градината. Те не са претенциозни, но предпочитат хумусни почви. Затова на есен е добре да разпръснем около корените му компост или гранулиран тор, за да ги предпазим от студовете през зимата и да подхраним почвата. На пролет можем да ги подхранваме с прегорял оборски тор.
Божурите се засаждат през есента по обичайния начин. В дупката, която сме изкопали, поставяме малко пясък, прегоряла оборска тор, затрупваме с почва конусовидно, утъпкваме почвата, за да няма въздух, и поливаме. Трябва да имаме предвид, че божурът се развива бавно и на новонасадено растение ще му отнеме 3 - 4 години, преди да започне да цъфти. През този период, докато се вкорени и се почувства у дома си, трябва да го поливаме по-често и по-обилно. Веднъж захванал се, божурът ще се чувства господар на градината ви. Дори розите ще го гледат с мъничко завист, когато той развие буйната си зелена грива и я отрупа с ярки и ароматни цветове.
Аквариумът се зарибява едва след като водните растения вече са вкоренени и водата е избистрена. Необходимо е да се знае, че на 1 малка рибка (например гупа) е необходим 1 л вода, а на по-голяма (хелер) - 2 л. Така че в аквариум от 100 л вода може да се поставят най-много 50 - 100 рибки в зависимост от големината им. За предпочитане е обаче те да са значително по-малки и в никакъв случай повече.
За поддържане на хигиената и за по-голямо разнообразие може да се поставят десетина живи охлювчета (планорбис, лимнеа, хелизома и др.). Те са много полезни, тъй като освен че се хранят със загниващите хранителни остатъци и с екскрементите от рибите, почистват стените на аквариума, поглъщайки зелените водорасли, насложили се по тях.
Рибките трябва да се хранят 2 пъти дневно. Дава им се суха храна - изсушени водни бълхи (дафнии), и жива храна - дафнии, циклопси, тубифекс (блатни червейчета) и др. Необходимо е да се знае, че при хранене на рибките трябва да се дава толкова храна, колкото биха могли да изядат за 5 - 6 минути, тъй като останалата неизядена храна бързо загнива и замърсява водата в аквариума.
Да се развъдят живородни рибки не е много трудно, тъй като те изискват по-малко грижи и познания в сравнение с хвърлящите хайвер. Бихме препоръчали развъдната дейност на младия природолюбител да започне с гупи. За целта е необходимо в аквариума да има няколко мъжки и няколко женски рибки. Когато отраснат и станат полово зрели и желаем да ги развъдим, трябва да се повиши с няколко градуса температурата на водата. След като мъжката рибка вече е оплодила женската и коремчето й значително наедрее, при което личат зародишите (като черни точици), препоръчително е тя да се пренесе в отделен малък аквариум с обилна растителност, сред която новоизлюпените рибки ще се крият. Женската започва да "ражда" малките гупи (от 10 до 80 броя) през интервал от няколко секунди до десетина минути обикновено в сутрешните часове. Препоръчва се веднага след "раждането" тя да се върне в общия аквариум, тъй като може да започне да яде малките си. Малките гупи започват веднага да плуват и да консумират предложената им храна - първоначално стрит между пръстите жълтък от яйце или стрити сухи дафнии, а по-късно дребни живи дафнии и циклопси и др. При добро хранене те растат бързо. Вече отраснали, могат да се поставят в общия аквариум.
Продукти: 1 ч. ч. захар, 1 ч. ч. олио, 3 яйца, 1 1/3 ч. ч. брашно, 1 1/2 с. л. сода бикарбонат, 1 1/3 бакпулвер, 1 1/3 с. л. канела, 2 големи настъргани моркова, 1.2 ч. ч. начукани ядки (по избор).
Начин на приготвяне: Захарта и олиото се разбъркват, прибавят се яйцата едно по едно. В друга купа се бъркат брашното, сода бикарбонат, бакполувер, канела, сместа се прибавя към разбитите яйца и захар. Към готовата смес се прибавят настърганите моркови и ядките.
За глазурата: 250 г крема сирене, 1/2 пакетче краве масло, 2 1/2 ч. ч. захар, ванилия.
Всичко това се бърка до получаването на гладък крем и се намазва върху изпечената вече торта.
Продукти: 6 яйца, 500 г маскарпоне, 180 г захар, 250 г бишкоти, 8 чаши кафе, 70 мл ром, какао, шоколад.
Начин на приготвяне: Разбъркваме жълтъците и захарта с миксер. Прибавяме сиренето маскарпоне и бъркаме докато захарта се разтвори. Разбиваме белтъците на сняг, прибавяме ги към сместа и разбъркваме с дървена лъжица. В една купа смесваме кафето и рома. Така кремът е готов!
Взимаме една чаша и поставяме малко от крема на дъното на чашата, след което поставяме половин бишкота, напоена с кафе. Върху нея пак крем, бишкота с кафе и така докато се напълни чашата. Настъргваме натурален шоколад върху последния слой крем и малко какао на прах.
Продукти: 5 яйца, 2 и 1/2 чаши захар, 3 ч. брашно, 1/2 ч. олио, 1 ч. лимонада (или газирана напитка по ваш избор), 1 бакпулвер, 2 ванилии, 1/2 ч. орехи по желание.
Начин на приготвяне: Добре разбърканата смес се изсипва в намазнена и поръсена с брашно форма за кекс. Пече се в предварително загрята фурна на 150 градуса.
Етеричните масла, които се съдържат в различните части на растенията (главно в цветовете, листата, плодовете и корените), са ароматни и летливи. Отдавна е известно, че:
• всички природни етерични масла имат бактерицидно и противовъзпалително действие;
• те притежават различни козметични и дерматологични свойства;
• част от тях активизират имунната система;
• повече от половината от известните етерични масла имат известно обезболяващо действие;
• половината от тях влияят благотворно на дихателните, храносмилателните органи и на кръвообращението;
От друга страна е известно, че липсата на тези масла води до:
• нарушение на биологичното равновесие на клетъчно ниво;
• развитие на недостиг от ароматни вещества, които са необходими на организма за синтеза на отделни биологично активни съставки;
• информационен глад на обонятелния апарат и водните структури в тялото.
С помощта на етеричните масла организмът се противопоставя по-успешно на различните инфекции: белодробни, чернодробни, стомашни, маточни, кожни и т. н.
Затова и привържениците на ароматерапията вярват, че тя дава такива резултати, каквито не могат да се постигнат с никакви други съвременни средства. Доказано е например, че сместа от етерични масла на бор, чубрица, мента, лавандула унищожава вредните микроорганизми (в това число стафилококите). При това въздействието върху различните патогенни микроби става приблизително в еднаква степен.
При туберкулоза на белите дробове лечението с етерични масла способства за понижаване на температурата и намаляване на кашлицата, за възвръщане на силите, теглото и апетита, за нормализирането на състава на кръвта и за изчезването на възбудителите на заболяването.
Най-силните антисептици са етеричните масла на лимона, лавандулата, бора, бялата ела и евкалипта. И маслата, и природните антибиотици, които се съдържат например в жълтия кантарион (иманин), и безсмъртничето (аренанин), действат само върху микробите, но не и върху по-висшите рганизми.
Антисептичната способност на етеричните масла не се намалява с времето, а организмът не привиква към ароматичните лечебни средства, т. е. всеки път степента на тяхното въздействие се запазва.
Дълго време антибиотиците се смятаха от модерната медицина почти за панацея и се изписваха при най-малките признаци на инфекция. Днес вече се знае, че тяхната продължителна употреба намалява механизмите на защита, способства за развитието на лекарствена алергия и гъбични инфекции. В резултат на жизнената дейност на нисшите организми се появяват микроорганизми, устойчиви към антибиотиците. Така човек е принуден да премине към употребата на по-силни антибиотици или такива от по-ново поколение.
За разлика от случая с антибиотиците, при дългия си контакт с етеричните масла микробите практически не изработват устойчивост към тях. Тези масла създават за микробите такава среда, в която те не могат да се развиват и загиват, без да могат да се приспособят към новите условия.
Особен интерес в последните години представлява използването на етерични масла за лечението на заболявания на белите дробове. Практиката показва, че маслата на бора, лавандулата, конския босилек и някои други, които притежават седативни, аптисептични и противовъзпалителни свойства, ефективно се използват в комплексното лечение на хронични бронхити и пневмонии. Те способстват за увеличаването на дихателния обем, максималната вентилация на белите дробове и за коефициента на използване на кислорода.
При грипна епидемия и съпътстващи общи респираторни вирусни заболявания (ОРВИ) едновременно циркулират няколко вида и типа възбудители. Честото изменение в структурата на вируса на грипа например е причина за сравнително ниската ефективност на ваксините и другите лекарствени средства. В същото време бактерицидното действие на етеричните масла на евкалипта и босилека се определя като съпоставимо с действието на някои от широко разпространените антибиотици, но без техните странични ефекти.