ШАРЕНО
Мая ПАСКОВА
Роденият в Мадрит преди 33 години Хосе Кастилио беше гост на плевенския клуб "Канапе" миналия уикенд, за да разгорещи и без друго нажежените летни страсти на останалите в града през отпускарския сезон. Хосе е единственият чуждестранен диджей, който работи на щат - в софийския клуб Mascara. Как е стигнал дотук и какви са по-любопитните моменти от неговата кариера, той сподели в блиц интервю близо до пулта.
- Хосе, за да бъдеш диджей, трябва да усещаш музиката. При теб така ли е?
- Определено. Аз от малък обожавам да слушам музика. Дори помня моите първи опити в миксирането на музика - със записите на стария ми касетофон. Това ме забавляваше страхотно. Но и ми даде шанс да открия света на тази музика.
- Ти по принцип каква музика обичаш да слушаш?
- Като малък се наслаждавах на изпълненията на Джеймс Браун, Стиви Уондър, Майкъл Джексън, Принс, Куин, Депеш мод...
- Защо направи такъв завой? Това, което пускаш, е съвсем различно като стил.
- Стилът ми се променяше с времето и с опита. Началото на тази промяна беше през 1989 г. на Балеарските острови. Тогава се слушаше много чикаго хаус, по-познат като Chi-town музика в Америка, което повлия много за формиране на моя личен стил в електронната музика. По-късно, през 1993-94 г. помня появата на новата вълна от Европа, по-специално от Белгия и Германия, с имена като R&S, Hathouse, Superstition, Dance Opera, Disko B, Music Man. Техните мелодии ме накараха да се влюбя изцяло в този стил музика и даде първоначален тласък в моето артистично развитие като диджей. Аз съм предимно електрически дидджей, имайки възможността да миксирам и пускам различни стилове като хаус, чикаго, техно, електро, но детройт техно е моята музикална визитка на дансинга, без никакво съмнение.
- Как влезе в тази професия?
- Моите първи опити като диджей бяха в средата на 1995 г. на частни и на плажни партита. След това озвучавах един малък клуб през лятото и всъщност това беше моят първи концерт за хората от дансинга и ми донесе голяма полза. Най-значимата ми изява обаче беше през лятото на 1998 г., когато озвучавах моя първи сериозен клуб в Мадрид. - Ras klub, макар че това е заведение, което е първоначалник на гей-обществото в Мадрид.
- Може ли да се каже, че си проходил с гей-парти?
- По стечение на обстоятелствата именно то даде тласък в кариерата ми и ми помогна да придобия по-добра техника в миксирането с плочи. Тук имах възможността да експериментирам с други стилове като Deep-House и English House. Диското и риър фънка бяха доминиращите през този сезон и те ме превърнаха в един от най-популярните диджеи в Мадрид, които могат да представят този комплекс от музика. Бил съм резидент (на щат) в Ras klub, като едновременно с това започнах участия в различни клубове в столицата като Pacha (най-голямата верига от дискотеки в Испания), Torero dans flood, Gold, Babilon club, Cool и др. След това минах през Magik Room, който принадлежеше на Бардемското семейство, Stromboli club, а после започнах да представям артистични програми. Така до 2007-а успях да комбинирам тази роля с артистично менажиране на Dorsia - един от най-известните ресторанти в Северен Мадрид. През февруари 2006 г. създадох моя собствена сесия - Spectrum back to the club. Продължих да организирам различни партита в други клубове, наричани спектрум найт, в Мадрид. Работех също за FSm group - най-елитната верига от нощни клубове в Мадрид с дискотеки. Бил съм канен да участвам в различни испански градове като Барселона, Толедо, Гранада, Ибиза, Виго. През октомври 2007-а започнах работа по нов проект в София и в момента съм резидент в Mascara.
- Имаш богат опит. А харесва ли ти в България?
- Определено, иначе нямаше да работя тук. Хората са спонтанни и умеят да се веселят, а най-важното е да виждаш, че клиентите се забавляват и харесват музиката, която пускаш. Целта на диджея е да създава настроение и купон.
Вече за никого не е изненада да види спасяващи се от жегата плевенчани в шадраваните в центъра на Плевен. Малки и поотраснали вече деца смело хвърлят дрехи и задръжки и се потапят в безплатния воден басейн, макар и създаден не с това предназначение. Забавната картинка заслужава да бъде запечатана на снимка, дори от чисто любителска гледна точка. Обаче папаракът трябва да е много внимателен да не си навлече гнева на уж веселите и увлечени в игра, а оказващи се много агресивни плацикащи се малчугани. Като в случая с репортер на "BG Север". Двамата невръстни младежи, забелязвайки фотообектива, се превърнаха на момента в герои от американски екшън и залегнаха под водата за отбрана. В следващия миг обаче, явно освежени от студената течност, се върнаха в българска реалност и огласяха продължително целия център с цветисти пожелания към всички роднини от женски пол на стреснатия фотограф, който побърза да се отдалечи от полесражението. На толкова богат репертоар би завидял и тираджия с 20-годишен стаж. Дали обаче родителите подозират за речниковия запас на малолетните си отрочета? "BG Север"
Мариана ДИМИТРОВА
Панирано кисело мляко е кулинарният шедьовър, с който габровец примамва туристи в механа в града на Рачо Ковача. Вкусното изкушение е дело на виртуоза в кухнята Борислав Генчев. Специалитетът му може да се похапва като оригинално предястие с червен сок от боровинки или пък като десерт, към който е прибавено сладко.
Той не крие рецептата за кулинарния си специалитет. Разказва, че за неговото приготвяне са необходими изцедено кисело мляко, паста за паниране и тиган със загрята мазнина на печката. Гъстото мляко се правело на по-малки или по-големи топки, овалвало се в панировката и след това се пържело.
Борислав е възпитаник на Професионалната гимназия по ресторантьорство и хотелиерство в Габрово. Споделя, че преди да започне да учи тънкостите на занаята, умеел да готви само боб и леща. Същинската кулинарна школовка обаче усвоил от видния габровски готвач Данчо Черкеза.
В последствие стажувал в Германия, поработвал по родните черноморски курорти и преди да се завърне в родното си Габрово, два сезона въртял черпака в таверните на остров Кипър.
След 20-годишен опит около печката габровецът се чувства в свои води когато приготвя ястия от средиземноморската и българската национална кухня. Споделя, че е готов да задоволи капризите и на най-големите чревоугодници. Наскоро арабски гости на механата, в която работи, пожелали да им направи картофи пакура. Тази манджа била повлияна от индийските традиции. Приготвяла се в загрята мазнина от сурово настъргани картофи, прясна чушка, брашно, копър, пипер и сол.
През кариерата си на готвач на Борислав се налагало да приготвя всякакви чудати ястия. В Кипър например му се наложило да готви птичи зародиши, тъй като местните го възприемали като голям деликатес. Любимият специалитет на находчивия габровски кулинар бил сьомга на кедрово дърво. Той обаче съветва пишман готвачите да не се заемат с този кулинарен експеримент.