ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Валерий АНГЕЛОВ,д-р по философия
В общия дебат за промени в политическата система и в частност в изборното законодателство особено важно място заемат проблемите за финансирането на политическия процес и неговите изразители - политическите партии. Затова е странно, че в широката обществена дискусия този ракурс някакси е оставен на заден план. И доколкото го има, той е свързан основно с купуването на гласове. Въпросът е съществен по няколко основни причини.
Първата от тях е свързана с наслоилото се в обществото впечатление за липса на прозрачност - т. е. финансирането на политическите дейности е обвито в мъгла и независимо от наличието на Закон за политическите партии никой не го спазва и по всякакъв начин се стреми да го заобиколи.
Втората основна причина е огромното желание на много хора, голяма част от които доказани специалисти в своята област, с проспериращ бизнес и служебна кариера, да се посветят на политическа дейност било като кметове, общински съветници или народни представители. Подтекстът е, че
келепирът
очевидно е голям
и целта напълно оправдава всякакви средства.
Третата причина е свързана с явлението купуване на гласове, особено на местни избори, придобило особена острота след проведените за втори път избори за общински съветници в Сандански и Казанлък, както и победата на странни политически субекти в някои общини - Несебър, Банско и др. Ясно е, че индикации за подобно поведение съществуват, а също така е ясно, че това по никакъв начин не може да става в съответствие със закона.
И накрая, но не по важност, позицията на президента, свързана с идеи за завишаване на държавната субсидия за политическите партии, забрана за финансиране от юридически лица, строг контрол върху даренията, единна партийна разплащателна сметка и т. н.
Финансовите отношения в политическия процес са регламентирани в Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 1 април 2005 г., който за краткия период от три години е променян и допълван шест пъти. Предстои неговата седма корекция, което не е учудващо за българската действителност. Както не е учудващо, че половината от неговия обем е посветен на "имущество, финансиране и разходване на средства". За да бъдем точни и коректни ще цитираме някои от неговите разпоредби, обект и на коментари.
В чл. 21 ясно е указано, че политическите партии се финансират от собствени приходи и от държавна субсидия. Собствените приходи са от членски внос, собствени недвижими имоти, дарения и завещания от физически лица, дарения от юридически лица (но не и такива с над 5% държавно или общинско участие), приходи от издателска дейност и фондонабиращи мероприятия.
Второто основно перо за финансиране на политическите партии е
държавната
субсидия.
От нея могат да се възползват само парламентарно представените партии, както и партиите, които на последните парламентарни избори са получили над 1% от гласовете. Тя е в размер на 2% от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година. В следващата таблица са представени сумите, които парламентарните политически сили ще получат през 2008 г. на базата на получените гласове през 2005 г. и минималната работна заплата от 220 лв., т. е. 4,40 лв. на глас:
Цитираните суми за непосветените в партийното финансиране могат да изглеждат внушителни, но практически те са недостатъчни, особено в години на избори. Още повече, че за партиите в коалиции те се разпределят пропорционално на избраните от тях депутати. Ясно е, че субсидия от около 15 млн. лв. за всички партии и коалиции съществено се различава от съдържанието на доклада на Държавния департамент в САЩ, основавайки се на данни от Центъра за изследване на демокрацията, където се посочва, че само за купуване на гласове са похарчени 200 млн. лева. Без да се съгласим изцяло с цитираните числа, можем да застанем зад позицията на всички политически сили, че държавната субсидия трябва да се увеличи два или три пъти.
Освен субсидията, парламентарно представените партии и тези, получили повече от 1% от гласовете, се ползват и от допълнителни екстри. В чл. 31 на Закона за политическите партии е посочено, че "държавата и общините предоставят под наем на политическите партии, отговарящи на горните условия, помещения за осъществяване на тяхната дейност." В чл. 32 е указано, че "наемът е в размер на амортизационните отчисления", т. е. за жълти стотинки. В следващата алинея обаче се изисква "предоставените помещения да не могат да се преотдават под наем, да се преотстъпват за ползване, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица, освен когато подпомагат дейността на партията и се запазва основното им предназначение". Обтекаемата в смислово отношение формулировка практически превръща значителна част от клубната партийна база в
ресторанти,
кафенета,
компютърни зали
и каквото се сетите друго, което естествено не става заради хубавите очи на наемателите.
Това накратко е теоретичният модел. На базата на моя петнадесетгодишен опит смея да твърдя, че практиката е значително по-различна. Противно на логиката, например на едно домакинство, политическите партии първоначално планират своите разходи, а после търсят тяхното покритие с приходи. Процесът е особено ярко изразен в години, когато се провеждат избори. Тогава и приходите се набавят по-лесно. Особено за политическите сили, които на национално ниво (при парламентарни избори) и при местни избори на общинско ниво се очертава да бъдат на власт. Тогава бизнесструктурите развързват кесиите. А там, където не желаят да направят това на местни избори, си създават местни партийни структури, нямащи нищо общо с официалните водещи политически сили. Така е в Сандански, Казанлък, Банско и ситуацията като за учебник в Несебър. От 25 съветника там водещите на национално ниво партии като БСП, ГЕРБ и ДПС нямат нито един, за ОДС и ДСБ да не говорим. Наситеният с екзотични местни партийни коалиции Несебър при 21 хил. жители има седем (!) зам.-кмета, а 70 милионният бюджет (за информация бюджета на 150-хилядния Плевен е 56 млн. лв.) е приет с пълно единодушие.
Не случайно отделихме партийното финансиране в години на избори. В нормална политическа година дейността на партиите не се нуждае от кой знае какви средства. Типичните разходи са за заплати и хонорари на партийните сътрудници, за наеми и консумативи, за транспорт, за публични мероприятия и т. н.
В приходната част на партийните бюджети, независимо че е посочен на първо място в закона,
членският внос е
не повече от 10%.
Основната част от постъпленията са от дарения на членове и симпатизанти. Именно затова в бъдещите промени на законодателството публичността на даренията заема водещо място.
По-различна е ситуацията в години на избори, особено на парламентарни и местни. За президентски и избори за евродепутати никой не желае да се охарчва, защото връзката между избиратели и избран е твърде индиректна. При провеждането на избирателни кампании за парламент и местни органи на самоуправление разходите на политическите сили значително нарастват - за нагледна агитация, за клипове по електронни и местни медии, за застъпници и наблюдатели, за транспорт при многобройните срещи и т. н. Умишлено не цитираме суми за купуване на гласове, защото по мое вътрешно убеждение това не могат в глобален аспект да бъдат повече от 5%, което особено при по-висока избирателна активност практически не влияе на крайния резултат. Всички политически успехи са следствие на постоянна, целенасочена политическа работа с избирателите. И все пак ще завърша с една народна мъдрост, просъществувала във вековете, която гласи: "За каквото и да си говорим, става дума за пари". Хубаво би било развитието на българското общество да я опровергае.
Тина ИЛОВА
Държавата трябва да финансира партиите, иначе ще продължи съществуването на черни каси, каза за "BG Север" областният координатор на НДСВ във Видин Светослав Илиев. Той смята, че това е най-прозрачният начин за издръжка на партиите и за харченето на пари за партийна дейност.
В момента НДСВ се издържа от досегашната субсидия, която е недостатъчна, задъхваме се от липсата на средства за нормален партиен живот, твърди Светослав Илиев. Набираме и пари от членски внос, но те не са решаващи, признава той. Затова партията поддържали само един офис във Видин. В някои общиин - Ружинци, Белоградчик, офисите били разположени в частни къщи, които са собственост на жълти симпатизанти. За тях не се плащал наем. По този начин компенсирали липсата на средства. Ако държавата се погрижи по-добре за партиите, то ние няма да имаме зъдължението да търсим пари, а ще се съсредоточим върху партийната работа и политическите механизми за решаване на икономическите и социалните проблеми на районите, смята Светослав Илиев.
Поля ТОМОВА
Тройното увеличаване на държавната субсидия за политическите партии ще доведе до прозрачност при финансирането им, категоричен е плевенският депутат от Коалиция за България и председател на областния съвет на БСП Васил Антонов. Сред предложенията на левицата за промени в изборния закон е още забраната юридически лица да финансират партиите, както и таван от 30 хиляди лева за дарение на физически лица, като се представя декларация за произхода на парите, припомни Антонов. Според него това ще доведе до прозрачност при финансиране на партийните структури и ще предотврати съмненията за покровителство на определени бизнес среди.
БСП настоява да се следи дали регистрираните партии имат необходимите 5 000 члена в актива си, както и дали провеждат редовни заседания на националните си ръководства. Не е нормално държава като България да има над 350 регистрирани партии, смята областният партиен лидер. Червените предлагат също всички партии, които получат под 1 процент електорална подкрепа на два последователни избора, независимо дали вотът е местен или национален, да бъдат заличени от регистъра, като целта е да се дискредитират партии-фантоми.
Друга мярка, която цели справяне с проблема "купуване на гласове", е предложението на БСП деянието да се инкриминира и извършителите да получат до 5 години затвор.
Димитър Гъндев, народен представител от Враца:
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Ако искаме да има стабилна политическа система в България, задължително е в новия изборен закон да се въведат правила за финансиране на партиите, смята врачанският депутат от Коалиция за България Димитър Гъндев. Според него трябва да се отчитат и резултатите от получените за определаната партия гласове на изборите, когато се определя размерът на финансирането й от държавата, както е сега. Но трябвало да се има предвид и какви идеи и позиции защитава, дали тя е политическа партия или икономическа. Такива критерии сега нямало. "И това се доказва от масовото купуване на гласове. Това изкривяване на вота съсипва политическата система, демократичните идеи, пагубно е за обществото и държавата и трябва да се промени", убеден е Гъндев. Той смята, че промяната не е елементарна и няма да стане лесно, защото има много интереси, лобита, съпротива. Дори и мажоритарният вот не може да реши проблема, дажи може да го задълбочи, защото нищо няма да коства на един бизнесемен да купи необходимите гласове за себе си или за някой депутат, който ще му прокарва интересите, твърди врачанският народен представител.
Провокирани и заети с всекидневните скандали в обществото, депутатите от ПГ на Коалиция за България все още не са дебатирали промените за финансирането на партиите, но Гъндев увери, че има хора, които се занимават с това и след лятната ваканция ще предложат формула.
Мира ГАНЧЕВА
Парламентарно представените партии трябва да се финансират изцяло от държавата, а не от частни лица, е мнението на областния координатор на "Атака" в Ловеч Кирил Гумнеров. По този начин щяла да се избегне зависимостта от икономически групировки. А при сегашното положение партиите не можели да водят собствената си политика и до голяма степен изпълнявали поръчките на тези, които са им дали парите. Партия "Атака" е единствената, която не е получила нито лев от държавата, каза още Гумнеров. Според него субсидирането на партиите от бюджета ще предотврати купуването на гласове и други подобни машинации, тъй като от една страна държавата ще упражнява по-голям контрол, а от друга - партиите ще работят за хората, а не за икономическите групировки. По думите на атакист номер едно на Ловеч, очевидно е, че няма прозрачност - взимат се пари от съмнителни групировки и не се отчитат след това, нито се дава гласност пред медиите.
Момчил ИВАНОВ
Държавата трябва да се грижи за партиите, тъй като те я управляват, сподели лидерът на сините в Монтана Иво Иванов. "Партиите са институции и тя трябва да се грижи за тях като за другите си институции - съд, прокуратура, армия. Това ще позволи на по-сериозните партии да станат стабилни организации и да инвестират в хора. Това ще вдигне и прага за влизане на току-що създадени структури в политическото пространство. Стабилността на сериозните партии ще помогне да останат на политическия пазар. В момента у нас има две стабилни партии - БСП и ДПС. Те имат константен електорат, дългосрочна тактика и стратегия. Парите им дават стабилност. Не може да бъдат напазуравани по елементарен начин", смята синият лидер.
Според Иво Иванов ако партиите нямат финанси, загиват. В момента СДС нямал финансов ресурс и работата на актива се затруднявала. "Нямаме нито една щатна бройка, офисът ни е заключен. За наема събираме пари - по 20 лв. месечно от съветниците на СДС. На последните парламентарни избори в Монтана спечелихме 6 000 гласа. Ако ние получаваме парите си за тях, ще имаме средства за издръжка. Но парите взема централата горе, тя също е останала без средства. За националната конференция във Велико Търново всеки сам си плаща разходите - за транспорт и хотел", оплака се Иванов.
Кремена КРУМОВА
"Трябва да има промяна в избирателния закон относно субсидиите на партиите. Има няколко варианта, но основното според мен е да бъде регламентирано финансиране от държавния бюджет с 5% от минималната работна заплата за всеки получен глас", каза депутатката от НДСВ от Велико Търново Мариана Костадинова. Според нея така ще се избегнат всякакви дарения от физически и юридически лица. "По този начин не може да се продължава. Важен е контролът на всеки лев. Задължително приходите на партийте трябва да са чисти и да е знайно откъде идват. Нашата политика винаги е била в тази част на идеите - да се знаят кои са партиите, какво предлагат на избирателите си и как са финансирани”, коментира още Мариана Костадинова.