БИЗНЕС

Складовете задръстени с жито, земеделците говорят за фалит

Добивите са рекордни, търговците изчакват цената на зърното да падне

Ралица ПЕТРОВА
Поля ТОМОВА

Рекордни добиви на зърно през тази година отчитат всички земеделски производители. Прибирането на реколтата приключва, но житото остава по складовете. В Плевенска област, която е втората в страната по засети площи (900 хил. дка с пшеница) и количество прибрано жито след Добрич, жътвата на пшеницата вече е към своя край при среден добив 450 кг/дка. Резултатите за региона в сравнение с предходни години са със 100 кг средно на декар повече прибрано зърно, информира шефът на областна дирекция "Земеделие и гори" Георги Гетов. Почти същото е положението и при ечемика - прибрани са 440 кг/дка средно за общините на Плевенска област.

Високите добиви и ниските изкупни цени, предлагани от търговците, изправиха пазара на изпитание. Напрежението е факт - производителите не продават, а купувачите не търсят продукцията им. Т. е. търговците изчакват, а зърнопроизводителите не искат да продават ечемика за по-малко от 300 лв. за тон, а пшеницата под 350 лв.

Обмисля се идеята за износ в Румъния и предстоят разговори с побратимената област Олт. Търговията може да бъде значително улеснена с пуска на фериботния комплекс Никопол-Турну Мъгуреле, коментират производители.

На този етап леко раздвижване на пазара има единствено от сключените сделки за минимални количества зърно от онези стопани, които няма къде да го съхраняват. Минискандал заради складовете за зърно в Плевенско се завъртя в медийното пространство. Част от производителите обявиха, че в областта нямало нито един лицензиран склад за съхранение на житото, а продукцията вече е препълнила всички налични кооперативни складове и площадки. Истината обаче се оказа малко по-различна. На територията на Плевенска и Ловешка област има близо 10 склада за зърно. Всичките са частни, и то от години. Един от най-големите - с капацитет 130 хиляди тона, е този на плевенската мелница, който вече принадлежи на фирма "Октопод". Зърнохранилища има още в Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Горни Дъбник, Левски, Червен бряг. Капацитетът им варира от 8 до 10 хиляди тона. Най-големият склад в Ловешко е на "Бонмикс". В него могат да се съхраняват около 20 хиляди тона.

Складовете за съхрание на зърно се проверяват непрекъснато, очаква се да бъде отпусната субсидия за съхранение на зърното от ДФ "Земеделие". Причината част от производителите да твърдят, че няма лицензирани складове, е, че за съхранение на зърното трябва да плащат по 1,50 - 2 лв. на тон. Другият вариант е продукцията да се съхранява в собствени складове на кооперациите, които обаче не отговарят на условията за съхранение.

Въпреки заявките, че продажбите под 350 лв. за тон ще изправят фермерите пред фалит, някои започнаха да предлагат продукцията си по 300 лв./т. Тенденция на поевтиняване на основните зърнени култури се наблюдава почти на всички големи стокови борси в Европа и САЩ, показа справка на "BG Север". На Софийската стокова борса (ССБ) се търси (до редакционното приключване на броя) сравнително голямо количество пшеница при цена от 240 лв./т (без ДДС). Предлагането на хлебното зърно обаче е при цена от 280 - 300 лв./т и до сделки през последните дни не се е стигнало. Офертите за продажба на бяло брашно тип "500" се движат в границите на 600 - 680 лв./т, но интерес няма.

Очаква се много средни и дребни производители да фалират заради ниската изкупна цена, алармират повечето стопани. Според тях печалбата им е минимална и ако суровината се продава за по-малко от 320 лв./т, те ще работят на пълна загуба. Това означава, че догодина няма да могат да засеят площите си. Да не говорим, че ще бъдат лишени от всякакви собствени средства, за да се включат в Програмата за развитие на селските райони. Т. е. няма да могат да усвоят отпусканите от ЕС средства.

През тази година ще оцелеят само истинските професионалисти, е мнението пък на по-крупни производители. Едри арендатори смятат, че на пазара ще се реализират с добри цени тези, които са успели да си осигурят необходимия силозен капацитет. Те вярват, че макар и да е спекулативна, международната цена на зърното, както и тази на петрола, няма да падне през следващите 6 месеца.

Освен у нас високи добиви прибират и зърнопроизводителите в Украйна, Русия, Македония. В Македония вече е въведено защитно вносно мито, за да бъде предпочетена собствената продукция.

През тази година зърнената реколта в Европейския съюз също се очаква да достигне рекордното равнище от 295 милиона тона срещу едва 258 млн. т. през миналата година.

Въпреки че цената на брашното на българските борси също бележи спад, хлябът не поевтинява. Причината била, че мелниците все още продават суровина от миналогодишната реколта. Дори цената на брашното значително да тръгне надолу, едва ли това ще повлияе на килограм самун, казват хлебопроизводители. По думите им с повишените цени на тока и горивата те и на този етап едва закрепят бизнеса си.

Губернаторът поиска съдействие за фермерите от Плевенска област

Ралица ИВАНОВА

Областният управител на Плевен Цветко Цветков е изпратил писмо до вицеприемера Меглена Плугчиева, в което я информира за зараждащото се напрежение в секторите "Земеделие" и "Животновъдство" и опасността то да прерасне в протести, съобщават от пресцентъра на губернатора.

Изплащането на компенсациите на земеделските производители от понесените загуби от пролетните култури през 2007 г. заради незапомнената суша се бави, подчертава в писмото си Цветко Цветков. "Известно е, че област Плевен е една от най-засегнатите в България и тук бяха унищожени 256 680 дка с царевица и 169 270 дка със слънчоглед. Независимо от обещанията на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) през изминалата година, че компенсациите ще бъдат изплатени, все още няма ясна и точна позиция кога ще стане това. Според мен бързата реакция сега по този проблем ще има важно политическо значение", се казва в писмото.

Вторият проблем отново се отнася до компенсиране на земеделски производители, занимаващи се с отглеждане на крави, овце, кози за производство на мляко и месо. Съгласно утвърдената от МЗХ система, от началото на януари в поземлените комисии са подадени и регистрирани 1 158 молби на животновъди за получаване на компенсации по програма "Деминимикс" на ЕС, финансираща производители и фермери при бедствени ситуаци. До април 2008 г. са изплатени компенсации на 620 животновъди на обща стойност 2 250 хил. лв. След заповед на ДФ "Земеделие", от 15 април се спира изплащането, а сумата от 1 493 хиляди лева не е изплатена на 538 животновъди. Този проблем естествено поражда недоволство и следва да намери решение, категоричен е Цветков.

Третият кръг проблеми се отнася до новата реколта от есенници в страната. "В няколкото срещи, които проведох с ръководствата на земеделските кооперации и арендаторите, все по-остро се поставя въпросът за ниските, според тях, изкупни цени на зърното. Добивите и качеството на ечемика и пшеницата през тази година са добри, но установените цени на пазара на зърното около 220 лв. на тон без ДДС се считат от производителите за недостатъчни. Производителите категорично настояват за намеса на държавата на пазара на зърното с цел постигане на по-високи реализационни цени, съответно около 300 лв. на тон за ечемика и 350 лв. на тон за пшеницата. Това искане се обяснява със значителното увеличаване на цената на минералните торове, резервните части и особено - на дизеловото гориво, което естествено е довело до чувствително увеличаване на производствените разходи на селскостопанската продукция. Много сериозен проблем е и липсата на достатъчно публични складове, където производителите да съхраняват зърното от есенната реколта, за да освободят площадките си за продукцията от пролетните култури, а също да изчакат и по-добри изкупни цени", заявява Цветков.

Разпродават дружества в Габрово

Мариана ДИМИТРОВА

Местното кметство в Габрово предприе стъпки за разпродаване на част от общинските си дружества. Тенденцията е по-голямата част от фирмите на oбщината да бъдат обявени за приватизация. Засега на тезгяха се слагат три от предприятията. Най-апетитното от тях е "Габрово фарм", чиято дейност е продажбата на лекарства. В капитала на дружеството са няколко аптеки на атрактивни места в града. В Габрово веднага се заговори, че това ще бъде добре дошло за веригата аптеки "Марешки", която от три години успя да стъпи и в града на Рачо Ковача.

За продажба е и общинската фирма "Спомагателни дейности в социалната сфера", в чийто предмет на дейност е прането на бельо в областната болница, детски градини и социални заведения. Наред с общинското дружество, в тази сфера се конкурират още две фирми в Габрово - "Свежест" и "Еврохим". Очакванията са някоя от тях да прилапа общинското предприятие и така да разшири пазара си на предлаганата услуга.

Интересна ще бъде и приватизацията на общинския вестник "Габрово днес". За него от доста години се очакваше да бъде предприета подобна стъпка, но на никое общинско ръководство не му стискаше да разпродава дружествата си. Сегашните управляващи от ГЕРБ обаче, заедно с колегите си от десницата, твърдо са решили да спечелят някой лев и да се отърват от фирми, които не отчитат кой знае какви печалби в местната хазна. Още повече, че редакцията на общинската медия се помещава на два атрактивни етажа на пъпа на града. Апетите към имота отдавна са големи. Именно, за да не се ликвидира медията заради собствеността, досега дружеството не е предлагано за приватизация. Продажбата му сега се очаква да бъде интересна, тъй като местната община го слага на тезгяха след пълна декапитализация. Тя изважда двата етажа от капитала на дружеството и го продава без никаква собственост. Тоест предложението към потенциалните купувачи ще е запазената марка на медията. Въпреки това интерес към нея не липсва и има запитвания, и то на инвеститори от други градове.

Габровското кметство е решило да продаде също и остатъчния си дял от местния хлебозавод. Преди десет години и тази фирма беше общинска и бе продадена чрез доста скандална приватизация.

Създават база данни за граничните фирми

Теменужка ИЛИЕВА

База данни за фирмите от двете страни на границата със Сърбия създават търговските промишлени палати във Видин и сръбския град Зайчар, съобщи главният секретар на видинската палата Красимир Кирилов. Досега са вписани над 400 фирми. Целта е да бъдат включени още 600 фирми от районите на Монтана, Ниш и Лесковац, за бъде улесно бизнессътрудничеството между фирмите от двете страни на границата.

Създаването на информационната банка е по проект, финансиран от програма "Фар - Трансгранично сътрудничество със Сърбия". Той е наречен "Надграждане на успешни практики за икономическо развитие на граничните региони". Стойността му е 93 000 евро. Партньори по проекта са търговско-промишлените палати от Видин и Монтана и палатите в сръбските градове Зайчар, Лесковац и Ниш. Предвидено е провеждането на две търговски изложения - през юли и през септември т.г. На тях ще се представят по 25 фирми, членове на всяка от палатите, участващи в проекта. Първото ще бъде на 28 юли във Видин. Чрез показването на собствените производства се цели разширяване на сътрудничеството между предприятията от малкия и среден бизнес в граничните райони. Досега видинската палата е организирала две изложеиня, в които са участвали 40 фирми от двете страни.

Проект за сътрудничество в областта на туризма реализират и видинската община Чупрене и румънската Калафат. Предстои отпечатване на информационни материали, размяна на туристически групи. Стойността на този проект е 50 000 евро. Той се финансира по същата европейска програма "ФАР - Трансгранично сътрудничество с Румъния".

ловеч

Преструктурираха и двете общински ЕООД-та в ЕАД-та

Мира ГАНЧЕВА

Двете изцяло общински фирми в Ловеч - "Общински пазари" и "Еко", се преструктурират от ЕООД-та в ЕАД-та, реши местният парламент на последната си сесия. Инициативата дойде от двама съветници, шефове на комисии - Николай Николов (БСП) и Пенко Пенков ("Отечество"). Пререгистрирането на фирмите в новата, по-модерна форма ЕАД, е наложително с оглед необходимостта от по-голяма стабилност, конкурентноспособност при кандидатстване за възлагане на обществени поръчки и нови възможности за набиране на средства, мотивираха се съветниците. Масова е практиката на пререгистрация на всички общински дружества в ЕАД-та в по-големите общини, допълниха те. Общинският съвет запазва функциите си на общо събрание на дружествата. Бяха избрани бордове на директорите, които носят пряка отговорност за финансовите резултати и за дейността на двете фирми.

За регистрация на едно акционерно дружество се изисква не по-малко от 50 хил. лв. капитал. "Общински пазари" към момента има 267 800 лв., но капиталът на "Еко" е 33 хил. лв. и заради преобразуването беше вдигнат чрез непарична вноска - преоценка на материалните активи.

Двете фирми няма да се приватизират, категорично заявиха от червеното мнозинство в отговор на нападки отдясно, че преструктурирането се прави, за да се напълни нечий джоб. Своята дума в подкрепа на БСП даде и кметът Минчо Казанджиев.

Преобразуването от ЕООД в ЕАД не е панацея, то не дава априори сигурност, че фирмите ще укрепнат, но разкрива възможност за това, обясни ръководителят на групата съветници от БСП Младен Младенов.

2007 г. двете общински фирми са приключили на печалба, показва справка. 41 хил. лв. е печалбата на "Общински пазари", а приходите са 307 хил. лв. Положителният финансов резултат на "Еко" пък е почти 29 хил. лв., а приходите за 2007-а - 866 хил. лв.