АРТСЕДМИЦА
Дарина БОГДАНОВА
От началото на лятото отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Христо Смирненски" в Плевен започна мащабна и трудоемка дейност по прехвърляне на информацията от 13 хил. грамофонни плочи на по-устойчиви носители, каквито са компактдисковете. Това е моя отдавнашна мечта, а вече и необходимост, за да съхраним безценното богатство, с което разполагаме, каза за "BG Север" Оксана Цветанова, главен библиотекар, завеждащ отдел "Изкуство". Процедурата е обезнадеждаващо бавна и вероятно ще отнеме години, но важното е, че е поставено началото. Сред първите плочи, върху които работи Цветанова, са най-ценните от фонда на отдела, каквато е една италианска колекция на оперната легенда Мария Калас. Понякога за един цял ден се прехвърля само една плоча, защото процесът не е механичен, а изисква изчистване на шумове. С техническата част на този проект се е заел Веселин Тошков. За сметка на мудното темпо записите стават много добри, което е най-важното. Засега готов продукт на диск няма, но това ще е по-лесната част, отчитат от отдела. Обработената звукова информация се съхранява в компютър, правят се и копия във вариант МР 3. Обмисля се как да се оформят обложките на дисковете, много трудоемко ще е и тяхното описване.
Реализирането на идеята ще се забави и заради предстоящото прехвърляне на библиотеката в новата сграда. Отдел "Изкуство" ще се пренесе на последния, пети етаж. Освен служебните помещения, там ще се намират и две зали - по-голямата ще е концертна. В тях ще се случват проявите на цялата библиотека. Надявам се да стане хубаво, но до тогава ще бъде доста трудно. Отдел "Изкуство" има опит със сравнително скорошно преместване от старата си сграда и знаем колко е сложно то, отчита Цветанова.
Богатството от плочи е наистина огромно и покрива 99% от търсенията на музика. А като се има предвид спецификата на града, в отдела се работи предимно с музиканти. Няма плочи, които да са безвъзвратно изгубени. Просто те имат определен срок на съхранение, след което се нарушава звукът им. Те би трябвало да се съхраняват при специални условия - определена влажност и температура на въздуха, а това не е могло да бъде осигурено до момента. Но дори плочите в не добро състояние ще продължат да се пазят като антикварно богатство след прехвърлянето им на дискове.
Друга причина за неотложната процедура е, че в много малко домове все още се използват грамофони. В самата библиотека има само един, който ако се повреди, много трудно ще бъде заменен с нов. За да задоволят все пак търсенията на потребителите, от отдела предлагат изготвянето на записи на удобен за тях носител. И това е някакво разрешение на проблема за момента.
Отдел "Изкуство" е създаден през 1962 г. Като структура и организация на работа той е една мини библиотека в библиотеката. Тук се затваря цикълът на книгата - от самото комплектоване, през обработката на материалите до обслужването и информационната работа с читателите. В отдела се обработват и всички нетрадиционни носители на информация за цялата библиотека, които през последните години навлизат все по-широко в употреба. Все повече електронни книги излизат, несравнимо по-лесно е да се съхраняват течения на вестници в електронен вариант на 2 - 3 диска, вместо в по няколко тома по традиционния начин. Тийнейджърите и младите хора все повече предпочитат да работят с информация в електронен вид. Ние сме далеч от мисълта, че векът на книгата е отминал, но сме длъжни да отговорим на новото време и на новите търсения, обяснява Цветанова.
Материалите, които касаят изкуствата, са много скъпи и за съжаление регионалната библиотека трудно може да си позволи да купи всичко, което излиза на пазара, но стремежът е най-стойностните неща да попаднат във фонда й. Ръководството на отдела търси интересни форми, с които да заинтригува читателите и посетителите. В годината на Моцарт (2006 г.) е направена тридневка, посветена на композитора, която предизвиква неочаквано голям интерес сред компетентната публика на града, припомня Цветанова, която стои зад голяма част от интересните прояви на отдела. Провокирана от любовта си към работата и от стойностното си образование, получено в едно от най-престижните висши учебни заведения в света - Академия на културата в Петербург, Русия, тя търси непрекъснато нови начини за откликване на читателския интерес. Още след дипломирането си през 1989 г. тя попада в отдел "Изкуство" на РБ "Хр. Смирненски" и от тогава до сега работи с огромно желание и всеотдайност. Смята се за щастливка, защото за четирите години на обучението си в Санкт Петербург е имала досег с толкова наситена културна събитийност, каквато при други обстоятелства не би имала и за три живота. Тясната й специализация е литература по изкуствата и художествена литература. "Толкова изложби съм видяла, световни театри, оперни спектакли. Благодарна съм, че по стечение на обстоятелствата попаднах там. Това са златни години, които ще ми останат скъп спомен до края на живота", отчита Оксана Цветанова.
Лара АНГЕЛОВА
Продължение на първия си сборник с разкази готви плевенският архитект Иван Стефанов. Новата книга ще се казва "Ескизи с въглен", т. е. нахвърляни картини със зловеща рисунка, поясни той. Представянето ще се състои отново в проектираната от него зала "Илия Бешков", а музикалният фон ще е от произведения на Бах или Бетовен. След като си поеме дъх, авторът обещава, че ще подготви и трети сборник с разкази, който ще затвори цикъла.
Дебютната творба на Стефанов включва 30 разказа и се казва "Песента на авлигата" - това е птицата, която в българския фолклор пее винаги тъжни песни. Сборникът е изчерпан, скоро предстои ново издание, защото интересът от страна на читателите е огромен, не крие авторът. Признати критици си позволяват да сравняват нетрадиционните като форма разкази на Стефанов с творчеството на титани на словото като Йовков, Чехов, О'Хенри, Мопасан и др., но той е много внимателен с подобни оценки. Прозата му е наситена с поезия, а краят на историите - винаги неочакван. Дълбокият психологизъм и цветната емоционалност на словото му завладяват безапелационно читателите. "Песента на авлигата" е представена под звуците на Шопенови произведения, а за визуалното й въздействие допринасят 12-те илюстрации, представляващи зодиакални знаци, които също са дело на Стефанов. Рисунките в новата книга пак ще са толкова, но тъй като разказите ще обхващат един тревожен период от българската история, ще са много драстични - всички те са отпечатвани вече в български вестници и винаги са предизвиквали бурни отзиви.
Разказите в трите сборника са от последните 15-ина години, но зреят в главата на автора си дълго време. И когато дойде моментът, поредната история се излива на един дъх. Световнопроявеният архитект твърди, че 60 години събира кураж да се изяви на едно съвсем различно от професията му поприще, каквото е писателското. Насърчен е категорично от познавачи на словото като поетесите Елена Вълчева, Весела Димова, Татяна Любенова, от съпруга й Любомир Духленски, който става редактор на "Песента на авлигата", от писателите Георги Стойков и Марин Кадиев. А след представянето на първата си книга е още по-уверен. Неочаквано за архитекта тя предизвиква фурор. Силни емоции завладяват публиката, някои от слушателите на разказите плачат искрено. Любенова чете смразяващи истории за отминали времена, на които бабата на Стефанов била свидетел, а по-късно и разказвач. Малкото дете завинаги запазило в съзнанието си потресаващите й думи, а на 8-годишна възраст започва да пише роман, колкото и невероятно да звучи това. Въпросната възрастна жена от с. Васил Левски го вдъхновявала с разкази за невероятните подвизи на прадядовците му - всичките хайдути. В родната къща на старицата е създаден първият комитет в Карловския регион. Под прозореца на същата къща четиригодишният Иван вижда няколко трупа на партизани с отрязани глави. Годината е 1943-та, датата - 3 декември. Вече като дипломиран архитект му попада историята на неговото село и с голяма изненада установява, че 80% от нея е свързана с рода му. Една героична страница го впечатлява силно - за участието на прадядовците му в Априлското въстание. Те и съмишлениците им имали специално поръчение от Волов - да въстанат тихо и да не пропускат нито един турчин да премине от Казанлъшката долини към Карловското поле. Така и станало - 20 дни охранявали прохода. "Как да не напишеш разказ за това?! Как да не напишеш разказ, след като същите тези хора, вече подгонени и стреляни, преминават Балкана и от шестимата братя въстаници само трима стигат до Румъния. Един се укрива, един е убит, друг е заловен и обесен. Това са моите прадядовци", гордее се с предците си Иван Стефанов.
Освен тази силна провокация - дълбоката обвързаност с историята ни, другият подтик за твореца е професията му. Като архитект той е имал контакти с хиляди хора. През годините е срещал всякакви образи - от невероятна красота, гордост, достойнство до жалки, гнусни хора. През последните години си задава въпроса от къде пъкна тази зловеща престъпност? И стига до извода, че не са виновни нито сини, нито червени - това просто е било закодирано генетично у българина. Да ражда престъпници. "Предадохме Левски, убихме Ботев, почти няма партизанин, който да не е предаден от българин. Е, що за народ сме? Това ме провокира. Това са и разказите, които ще влязат във втората книга." В нея и в третата книга ще намерят място и истории за репресиите на отминалия вече комунистически строй, жертва на които става и самият автор, истории за интелектуалното и духовно смазване на личности.
Кремена КРУМОВА
С дарени от Холандия средства художникът реставратор Сава Русев възстанови икона на Света Петка Търновска. Нужните средства бяха събрани чрез благотворителност в началото на тази година, когато в холандския град Велп се проведе седмица на България. Тогава в инициативата се включиха и френската фондация "Клейнче култюр" и посолството на Република България в Кралство Нидерландия.
Иконата на Света Петка е еднометрова и се намира на долния регистър на иконостаса в църквата "Успение Богородично". Тя спешно се нуждаеше от реставрация заради повредите, които са й нанасяли години наред горящите в храма свещи, обясниха специалисти. Иконата е принадлежала на църквата "Св. Петка", разрушена от катастрофалното земетресение, сполетяло Велико Търново през 1913 г. Тази и още четири църковни изображения са пренесени през 1923 г. в новопостроената църква "Успение Богородично", където се намират и до днес.
Благодарение на делото на художника реставратор Сава Русев едно изключително ценно произведение на изкуството и един прекрасен образец на българската иконописна школа възкръсна за поколенията. При работата си Русев установява, че житийните сцени, лицата и ръката на светицата са надживописвани през ХVIII век, което е наложило свалянето на този по-късен живописен слой в участъците, където е бил нанесен. След цялостната реставрация на изображението на Света Петка станало ясно, че тя е рисувана през втората половина на ХVII век и е великолепен пример за уменията на зографите, работили във Велико Търново през този период.
Иконата, спасена благодарение на щедростта на жителите на град Велп, е от изключително значение за българското културно-историческо наследство. Фактът, че изобразената светица е покровителка на старата столица, прави още по-ценен труда на Сава Русев, върнал към живота ценната икона.
Тина ИЛОВА
Австрийският музикант Хуберт фон Гойсерн реализира уникален проект за концерти по Дунав, съобщиха от неговия щаб. В неделя той изнесе във Видин първия концерт на българска територия. Музикалното шоу ще видят и жителите на Русе и Силистра. Концертът в Силистра е днес, 20 юли.
Проектът се реализира с 4 млн. евро под патронажа на председателя на Европейската комисия Хосе Мануел Барозу. Турнето със сцена на кораба "Бранднер IV" е започнало във Виена и е минало през градовете Мелк, Регенсбург, Пасау, Осиек, Вуковар и Оршова. След България плавателният съд ще спре и на румънски и украински пристанища. Музикантите са на кораба, а публиката остава на брега на няколко метра от тях. Във всяка страна Хуберт фон Гойсерн включва местни музиканти. За България той е избрал духовия оркестър "Карандила" и Даринка Цекова.
Плаващата сцена е оборудвана с мощна озвучителна техника, предназначена за зала с 5 000 слушатели. На практика от реката музиката се чуваше из целия град и в отсрещния румънски Калафат. Досега над 50 000 души са присъствали на дунавските концерти. Корабът е и своеобразна социална лаборатория. Във времето извън концерта всички жители могат да се качат на него, да се запознаят и разговарят с музикантите. Това ще допринесе за един по-добър културен обмен, смята инициаторът на турнето. Според него то ще помогне за сближаване между хората от старата част на ЕС и новата - България и Румъния.
Тъй като проектът е с 3-годишен срок на реализация, догодина корабът на австриеца ще отплува по канала Рейн - Майн до Базел и Ротердам, където също ще изнася концерти. Накрая ще има голям заключителен концерт в град Линц, който е обявен за културната столица на Европа за 2009 година. За него Хуберт фон Гойсерн ще събере всички музиканти, които са участвали в неговите концерти по вода от различните страни. Така границите, които някога разделяха Европа, ще бъдат заличени, смята музикантът.
По време на турнето корабът ще измине 12 000 км, а музикантите ще изнесат концерти в 14 страни. Техният брой ще достигне 100 души.
Музиката, която изпълнява Хуберт фон Гойсерн, е нетрадиционна. Тя е съчетание на алпийски рок с традиционни ритми. За концерта му във Видин пристигна австрийският посланик у нас Карл Дийн. Австриец съм, но още не съм слушал на живо Хуберт фон Гойсерн, затова дойдох да го чуя, обясни дипломатът.
Илия Илиев
(07.1932 г.)
75 г. от рождението на известния театрален критик от с. Български извор, Ловешко. Учител, журналист, драматург, научен сътрудник. Главен редактор и експерт в Министерството на културата. Съчинения: "Българската култура пред прага на 21 век", "Театърът в системата на естетическото образование" и др.
Христо Ковачев
(1929 - 1997 г.)
10 г. от смъртта на българския кинооператор, режисьор и народен артист от с. Острец, Ловешко. Носител на много отличия от наши и международни кинофестивали за документални филми - Варна, Пловдив, Лайпциг, Краков и др. Негови филми: "Хора и бури", "Чий съм аз" и мн. др.
Никола Козлев
(1824 - 25.07.1902 г.)
105 г. от смъртта на възрожденския книжовник и учител от Лясковец. Учителства в много селища в Бесарабия и Великотърновско. Първата негова най-зряла творба е поемата "Черен арап и хайдут Сидер", с която става един от родоначалниците на този жанр в нашата литература.
Марин Маринов
(21.07.1942 г.)
65 г. от рождението на живописеца от с. Бацова махала, Плевенско. Негови натюрморти и портрети има в художествените галерии в Балчик, Търговище, Плевен, София и др., както и в много частни сбирки у нас и в чужбина. Творби: "Апотеоз", "Родопска къща", "Съботна вечер" и др.
Подбрал Витан БАРАШКИ