Поля ТОМОВА
МИСТЕРИИ
Поля ТОМОВА
От край време пещерите са привличали човека, били са негово убежище, място за ритуали и обреди, но в същото време са предизвиквали и атавистичен страх от непознатото. Това непознато преди всичко е свързано с митовете и легендите, според които пещерите са дом на легендарни същества – змейове, самодиви и дяволи.
Пещерите са обект на интерес от страна на много специалисти. В България те започват да се проучват някъде около 1899 - 1900 година, предимно от любители на подземни красоти, археолози, зоолози... Така през 1921 година инж. Павел Петров прави проучване на пещера близо до ловешкото село Деветаки, сега известна като Деветашката пещера. Тогава, с близо 3-метровите си водни галерии, пещерата се е смятала за най-голямата в България.
Ето част от спомените на
инж. Петров за първото влизане в недрата на пещерата: "В 1921 година, през месец
август, аз и трима минни работници се явихме в село Деветаки. На другия ден,
заедно с лодкарите, пренесохме двете лодки към пещерата. Стигнахме до пещерата.
Сглобихме лодките и пуснахме едната в подземната река. В нея влезе Марин. Аз го
попитах мога ли да вляза и аз, на което той отговори с "Да". Скочих в лодката,
това беше първото ми качване в такава лодка. Тя се наведе, заграби вода и
потъна. Благодарение, че бяхме близо до брега, извадихме лодката, изпразнихме я
от водата и наново я пуснахме.
Продължих навътре и
стигнах до първия праг. Лечо пожела да се качи на прага, който беше висок 6 - 7
метра. Мътната вода на подземната река, която е преливала през него, е
напластила мазна тиня, така че човек не може да стъпи върху него. Обаче Лечо
успя с острието на миньорската лампа да направи няколко драскотини, както по
прага, така и по скалата, и по тях успя да се качи отгоре на самия праг. Зад
прага водата падаше опасно от 5 - 6 метра височина и вдигаше голям шум и ние
едва можехме да се разберем. За Лечо все повече се засилваше желанието да вървим
навътре. Той постоянно оглеждаше скалата навсякъде. По едно време намери един
ръб по скалата и реши да заобиколи водопада. Аз не се решавах да мина по ръба.
Ето защо решихме да отложим напредването за друго време".
Поради своето местонахождение Деветашката пещера не е от най-посещаваните туристически обекти. За да се опази биоразнообразието, пещерата не е осветена. Както ще се види обаче, това не пречи на любителите на екстремните спортове и на туристите да нарушават забраната за влизане заради размножителния период на прилепите.
До пещерата се стига пеша след отклонението за село Деветаки. Малката и лъкатушеща пътечка би могла да се нарече и романтична. Пещерата се намира на дясната страна на река Осъм, на 18 км от Ловеч. Местните хора я наричат още Маарата или Окната, заради седемте различни по големина отвора на тавана, откъдето проникват слънчевите лъчи и й придават странни отблясъци. Входът е затрупан с клони от избуялата растителност. Нищо обаче не предвещава уникалната гледка, която се разкрива при влизане в пещерата. Входът е с широчина 35 метра и височина 30 метра. На около 40 метра навътре се разширява и образува просторна зала, нещо като
преддверие с площ
над 2 400 кв. м.
На места това "антре" е високо 100 метра. Човек, попаднал за пръв път на това място, изпитва смирен ужас и възхищение пред природата и творенията й. Не случайно според някои пещерата напомня утроба, закътано, уютно и безопасно място, убежище от злото. Навсякъде обаче личи злокобното човешко присъствие – и в останките от огън, строго забранен в пещерата. И в найлоновите торбички, оставени къде ли не. И в мръсотията, покрила входа на уникалното природно творение.
В преддверието на Деветашката пещера е пълно с лястовици. Стрелкат се изневиделица, явно разтревожени от присъствието на човека. Отсечените им крясъци отекват с ясно ехо. На около 200 метра от входа на пещерата се отделят два клона. Левият е дълъг повече от 2 км. През него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в Осъм. Десният клон е сух и топъл. Входът му е висок около 2 и половина метра. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала, дълга около 50 метра. Този клон на пещерата завършва с кръгло помещение, известно като Олтара. Големите размери на пещерата, удобството за отбрана, светлината, която се процежда, близостта до пасища, река и гора, са привличали хората от древността, които си избрали мястото за свое жилище. Първите сондажи за културни находки тук са правени още през 1927 година. В годините след това става ясно, че пещерата е била обитавана почти през всички исторически епохи.
Най-ранните следи от
човешко присъствие са от средната старокаменна епоха, преди около
70 000 години
преди Христа.
Първите обитатели вероятно са били неандерталци. Изработвали са своите оръдия от каменни отломки, чиито краища изостряли чрез очукване. След тях тук се заселил хомо сапиенс фосилис - разумен изкопаем човек, появили се и първите оръдия, изработени от кост. В Деветашката пещера са намерени най-богатите културни находки от неолита. Най-обитаема обаче пещерата е била по времето на каменно-медната епоха - пет хиляди години преди Христа. Тогава хората населяват почти цялата й площ. Открити са голям брой керамични съдове, каменни и костни оръдия, медни шила, медна кукичка за въдица и други дребни находки от камък, кост и глина. Тук е имало живот и през бронзовата и желязната епоха. През римската епоха в централната част, над изворчето, е изградено светилище, при проучване на останките е намерена оброчна плочка с изображение на Артемида. По-късно, през Средновековието, пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали сочат, че тя най-вероятно е била използвана за убежище при опасност.
И днес в пещерата има екипи археолози, които издирват ценни находки от древността. Още по-интересна е обаче другата страна на Деветашката пещера, обвита в тайнственост.
В началото на 50-те
години пещерата се превръща в засекретен военен обект. Построен е мост на
няколко метра от пещерата на река Осъм, както и ж. п. линия. По пешеходната зона
към пещерата и до днес могат да се видят вишките на военните. В онези години в
пещерата са се съхранявали тонове петрол, а част от огромните цистерни и днес
стоят пред входа. Според някои сведения, поради големината си тя е използвана и
за съхранение на храни от държавния резерв. Най-невероятната мълва тук е, че в
пещерата е имало и ракетни установки.
Местните хора се кълнат, че са виждали с
очите си как
във входа
на пещерата са
влизали самолети.
Други пък обясняват, че тук са правени опити с извънземни. Каквато и да е истината, днес само разрушения мост подсказва, че Деветашката пещера не е била само обект на любители туристи.
Една от най-големите забележителности на Деветашката пещера е, че тя е едно от най-големите обиталища на прилепи в България. Древните бозайници у нас не са много добре проучени. Летящите мишки, които киното превърна в зловещи създания кръвопийци, са на около 60 млн. години. Има и кръвосмучещи прилепи, но те са една трета от общо над 1 000-та известни на учените видове, и освен това живеят в Южна Америка. В България се срещат насекомоядните прилепи, които от години са защитен вид. Неслучайно те са избрали Деветашката пещера за една от най-големите си колонии у нас. Тук имат изключителни условия за живот и размножаване, ако, разбира се, хомо сапиенс не им попречи. Летящите животинчета са много полезни, тъй като един насекомояден прилеп с тегло около 15 грама изяжда от април до октомври около 8 кг насекоми, в това число и комари. Всеизвестно е, че прилепите живеят нощем и се ориентират по топлината и чрез ултразвуци. Малцина обаче знаят, че през зимните месеци – от края на ноември до началото на март, малките бозайници изпадат в състояние на зимен сън - хибернация. Най-често презимуват в пещери. По време на зимния си сън прилепите не трябва да бъдат обезпокоявани, защото се събуждат и летят, но губят изключително много енергия за това. Така те буквално изчерпват енергията си и умират. Характерно за тях е също, че веднъж напуснали мястото, където са усетили опасност, те не се завръщат повторно в него. Друг малко известен факт за прилепите е, че те се оплождат през есента, малко преди да заспят зимен сън. Семенната течност престоява в женската и малкото се ражда в края на май - началото на юни.
Прилепите
раждат
по едно малко.
Неслучайно през периода, когато малкото е съвсем безпомощно - от началото на юни, влизането в перещата е напълно забранено. Какво се случва обаче? Оказва се, че по време на забраната Деветашката пещера е пълна с хора. Група туристи, които весело си подвикват и влизат навътре. Друга група - любители на екстремните спортове, тренират спускане във входа. Навсякъде светят фенерчета, хората са във видимо приповдигнато настроение. За тяхна огромна изненада се оказва, че са нарушители. Туристите твърдят, че изобщо не са забелязали табелата, на която е указано, че влизането в пещерата за този период от време е забранено. Те влязоха в разгорещен спор с инспектора на плевенската екоинспекция за това как точно трябва да се въведе забраната. Най-удачно според туристите е да се постави бариера или пък друга преграда пред входа. Хората са прави в едно - ако човек не прочете указателната табела на входа, по нищо няма да разбере, че има забрана за влизане и че прилепите се размножават. Туристите отказаха да дадат личните си данни, както и да подпишат протокол за нарушение. Алпинистите пък първо се скриха в един от тунелите на пещерата. След това заявиха, че са природозащитници, знаят за забраната, но не пречат на прилепите, тъй като са във входа на пещерата, а не във вътрешността, където е колонията на бозайниците. Ехото обаче е толкова силно, че прилепите със сигурност се стряскат, обясниха от екоинспекцията. Още повече, в Деветашката пещера изобщо е забранено спускане с въжета, чукане с приспособления за катерене и други подобни неща. За разлика от туристите, алпинистите подписаха протокол за нарушение, но отказаха да спрат тренировката и да напуснат пещерата. Глобата за подобно нарушение е
от пет до десет
хиляди лева.
От плевенската екоинспекция признаха, че контролът по спазване на забраната за влизане е слаб.
Екоинспекторите обясниха обаче как точно човешкото присъствие вреди на популацията на прилепите. Тъй като малкото е беззащитно, то преживява първите седмици след раждането си на гърба на майката, която го кърми. Когато женската чуе шум, се стряска, рязко полита и малкото, което е на гърба й, пада. Майката не го търси поради неясна все още за изследователите причина. Така малкото умира от глад.
Прилепите са защитен вид не само у нас, но и в цяла Европа. България има шанса да е една от страните, в които малките летящи бозайници все още имат възможност за нормални условия на живот и размножаване. Не само в Деветашката пещера, където е една от най-многобройните им колонии, но и навсякъде, където има забрана заради прилепите, е нужно да се спазва. В противен случай, предупреждават експертите, прилепите ще изчезнат. За разлика от България, в много страни от Европа се полагат огромни усилия не само за опазването, но и за изучаването им. То е трудно, тъй като нощният живот на летящите мишки не дава много възможности. Най-различни организации се борят да опазят симпатичните бозайници, които са едни от най-древните същества на планетата.
Иначе, ако сте любители на екстремните изживявания и усещането за история, Деветашката пещера е едно от местата, които задължително трябва да се видят. Не само заради уникалността на природата, флората и фауната, не толкова заради тайнствената и донякъде тъмна слава на пещерата като секретен военен обект, а заради чувството, че някъде в недрата й са живяли предците ни. И някъде в недрата на земята можем да потърсим онова, което да ни държи здраво на нея.