КОНФЛИКТИ

Само четири години затвор за отнети два млади живота

Родителите на загиналите Мария и Десислав търсят справедливост в Европа

Цветана ЕВГЕНИЕВА

В края на юни, четири години след жестоката катастрофа край Враца, в която загинаха 17-годишната Мария Въльовска и 18-годишният Десислав Станкулов, най-после приключи съдебната сага срещу 32-годишния Павел Йотов, причинил трагедията в пияно състояние. Синът на бившия шеф на окръжното следствие Веселин Йотов получи ефективна присъда от четири години за двата отнети млади живота. Той трябва да изплати и 120 000 лева неимуществени вреди на родителите на загиналите.

С това Върховният касационен съд (ВКС) потвърди присъдата, произнесена от Софийския окръжен съд и потвърдена от апелативния. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, казаха магистратите.

Родителите на Мария и Деси обаче не са доволни от поставената присъда и се заканиха да продължат да търсят справедливо възмездие пред европейските съдебни институции. Според тях 4-годишният затвор е твърде малко наказание за безумното поведение на Йотов, който единствен е виновен за жестоката катастрофа.

Тя се случи на 22 юни 2003 г. към 4,00 часа сутринта, когато младите се прибирали пеша във Враца от купон във вила в околните лозя. Мария бе ученичка в Х клас в паралелката по хореография в СОУ "Отец Паисий", а Десислав - в ХI клас в СОУ "В. Кънчов". Двамата се движели до тревната ивица в лявата лента на платното, в посока към Враца. Според очевидци преди сблъсъка те се отбили за цигари в бензиностанцията на "Лукойл" в местността "Дъбника". Катастрофата става на един километър от бензиностанцията. "Форд"-ът, управляван от Йотов, ги помита в гръб. Момичето умира на място, 40 дни преди да навърши 18 години. Деси, който е приет в болницата с тежък кръвоизлив и оток на мозъка, издъхва на 6 юли след 14-дневна кома. След удара колата пресякла тревната площ, другото платно на шосето и се ударила в дърво. Според свидетели шофьорът слязъл от колата невредим, скрил се в храстите и позвънил на някого от мобилния си телефон. Вероятно на баща си. Шофьор на ТИР видял окървавените тела и съобщил в бензиностанцията, откъдето извикали линейка. Йотов бил освободен от РПУ - Враца, в ранния следобяд и повече не е бил задържан.

Бащата на Десислав, Илиян Станкулов - служител в РПУ - Враца, научил за произшествието, когато отишъл на работа. Наташа и Валентин Въльовски пък разбрали от служител на КАТ, а после и от Станкулов. Целият ден не били допуснати в моргата, за да видят тялото на дъщеря си. Привечер лелята на Мария се обадила на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов и едва след неговото разпореждане започнала аутопсията. Но те видели детето си чак когато ковчегът бил докаран в дома им от погребалната агенция. Станкулов също твърди, че в тези тежки дни най-много им помогнал Борисов, който през цялото време се интересувал от състоянието на Деси и дал дума, че няма да има протекции за сина на окръжния следовател. Той дошъл специално във Враца и за погребението на Деси.

Но през цялото време на съдебната сага родителите се сблъскваха с полицейски, следователски и съдебни протекции, изразени по-малко или повече явно към сина на шефа на окръжното следствие и зет на тогавашния началник на РПУ - Враца, Георги Асенов. Въпреки че Йотов беше принуден да излезе в отпуск и въпреки неговата декларация, че няма да влияе на следствието, то продължи близо половин година, като през това време се смениха няколко пъти цифрите за промилите в кръвта на сина му, както и свидетелски показания. Върхът на тези протекции се прояви, когато състав на Софийския окръжен съд, председателстван от Калинка Георгиева, осъди на 20 май 2004 г. Павел Йотов на три години условно с 5-годишен изпитателен срок и лишаване от правоуправление за 6 години.

Още в началото на съдебното производство врачанските съдии си направиха отвод по делото с мотив да не се създава убеждение в обществото, че подсъдимият може да бъде толериран поради служебното положение на баща му и тъста му. По тази причина разследването също бе поето от Националната следствена служба.

Делото тръгна на 31 март 2004 г. в Софийския окръжен съд с обвинение за причиняване на смърт поради непредпазливост при шофиране в пияно състояние по член 343, ал.1 от НК, който предвижда от 5 до 15 години затвор. Експертизата е доказала, че Павел шофирал с 2,5 промила алкохолна концентрация. Освен това в момента на произшествието не е натиснал спирачките на автомобила и е влачил пострадалите 50 метра, като не е реагирал адекватно на ситуацията. В момента на катастрофата на влизане в града, където има ограничение на скоростта, "Форд"-ът се е движел със 100 - 110 км/час. Въпреки тези факти и въпреки прокурорския иск за 10 години ефективна присъда, съдия Калина Георгиева отсъди условно наказание, като се позова на твърденията на Йотов, че не се признава за виновен и облекчаващи вината обстоятелства като чистото му съдебно минало. Тя оправда Йотов по обвинението, че е шофирал колата си в нетрезво състояние. Още в началото на процеса поради съмнения, че съдия Георгиева е в близки отношения със семейството на Павел Йотов, адвокатите на почернените родители й поискаха отвод, но той не беше приет.

"Три години условно за отнемане на два човешки живота - това може да се случи само в България". Така реагираха след делото родителите на Мария. Според Илиян Станкулов това решение на съда е още едно доказателство, че корупцията е навсякъде. Такава присъда може да се даде само с много пари, много връзки и много подкупи, каза той. Според Златка, майката на Десислав, присъдата е подигравка с паметта на децата.

След обжалването на условната присъда от близките на загиналите деца, на 21 март 2005 г. нов състав на Софийския окръжен съд даде ход на подновеното след върнатото за доразследване дело и постанови четири години затвор за Павел Йотов. На 14 януари 2005 г. Апелативният съд отмени условната присъда и потвърди 4-годишното ефективно наказание. Последната инстанция - Върховният касационен съд, потвърди решението на апелативните магистрати и обяви, че то не подлежи на обжалване.

Но двете почернени семейства ще продължат да търсят справедливо наказание за убиеца на Деси и Мими пред европейски съдебни институции, убедени, че и тази присъда не може да компенсира отнетите два млади живота. Дължат го на паметта на своите деца, погребани в съседни гробове. Едно от скъпите неща, които Десислав отнесъл със себе си, била сувенирна кукла с апликирано сърце, подарена му от Мария като символ на нейната любов.

Ни чул, ни видял

Пребиват полицай пред очите на прокурор от Никопол

Поля ТОМОВА

Граничен полицай е бил пребит от бракониери пред очите на зам.- районния прокурор на Никопол Димитър Ганев, стана ясно, след като един от свидетелите проговори. Случаят е с дата 7 юли, но упорито е укриван от местните институции. От всички, присъствали на инцидента, се осмели да говори само един - инспекторът от дирекцията по рибарство и аквакултури Петко Бенчев. Той и колегата му Майдън Сакаджиев тъкмо привършвали дежурството си около 15 часа във въпросния ден. Около 15,30 обаче се получил сигнал за забранен електроулов на риба в района на село Черквица. Граничният полицай капитан Марио Караджов се озовал наблизо и двамата с Петко Бенчев пристигнали в района със симсонката на полицая. Близо до помпената станция на селото те заварили многобройна и отбрана компания, в която бил и прокурорът Ганев. Близо до помпената станция стояла закотвена и лодката, за която се предполагало, че ловува незаконно. В нея били двама известни в района бракониери - Емил Христов, по прякор Вълка, и синът му Георги Георгиев. Полицаят, който бил цивилен, тръгнал към компанията и се представил. Попитал дали се извършва незаконен улов на риба. Тогава обаче член на компанията и Димитър Ганев го изгонили от масата с думите: - Махни се, тук сме дошли да си почиваме.

Полицаят се оттеглил и клекнал до мотора, за да отстрани лека повреда. В този момент върху него налетели озверелите бракониери. Нахвърлиха се върху Караджов и започнаха да го удрят с юмруци и ритници, разказва свидетелят Петко Бенчев, който разтървал побойниците. В този момент прокурорът бил на 10 метра от случващото се, но не се намесил, а стоял безмълвно. На мястото с автомобил пристигнал и колегата на Бенчев - Майдън Сакаджиев. След като обсъдили ситуацията, те решили, че е най-добре да си тръгнат. По-късно Сакаджиев отказа да говори пред медиите заради страха си от двамата бракониери и от прокурора. Инспекторите от агенцията тръгнали с колата, след тях потеглил и полицаят с мотора си. Когато обаче Петко Бенчев погледнал в огледалото, видял, че Караджов е на земята, а върху него с юмруци и ритници са нахвърлили Емил Христов и Георги Георгиев, които го удряли, псували и заплашвали. В този момент двамата инспектори се притичали на помощ на полицая, намесил се и човек от компанията. Едва тогава от мястото си станал и прокурорът Ганев, в крайна сметка побоят бил прекратен.

Капитан Караджов има медицинско свидетелство, според което е получил две разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по лицето и дясното бедро. През цялото време той нито е обиждал, нито е предизвиквал бракониерите, става ясно от обясненията на свидетелите. Случаят е докладван в РПУ - Никопол, образувана е проверка.

Както се оказва, всички в Никопол отдавна знаят за бракониерите. Вълка и синовете му притежават заведения, държат хотела, строят автомивка. Никополчани са наплашени и не смеят да кажат нищо. Не е тайна обаче, че с електроулов се изкарват добри пари. При цена на сома от 7 лева килограма, на един излет с ток се хващат поне 200 кг, твърдят запознати. Бракониерският улов се продава в рибните магазини, включително и в Плевен.

След случая е образувана проверка за действията на Димитър Ганев. Тя обаче се води от районния прокурор на Никопол Ромео Ячев. Заради близостта между двамата пострадалият полицай е поискал разследването да се повери на плевенски обвинители. Засега стана ясно, че Димитър Ганев е наказан с порицание. Интересно, какво ли трябва да направи един прокурор, за да бъде наказан действително? Оказва се също, че санкционираният магистрат, пред чийто поглед е извършено насилието, не е съгласен с наказанието си и ще го оспорва. Между Димитър Ганев и бракониерите съществува и друга връзка. През 2006 година магистратът е прекратил две преписки срещу Вълка и сина му "поради липса на доказателства". През септември миналата година Христов е задържан в ареста заедно с Георги Георгиев, след като патрул ги засякъл. В лодката имало устройство за електроулов. Един месец преди това синът на Емил Христов е заловен да лови незаконно риба в района.

За случая от 7 юли е уведомен и главният прокурор Борис Велчев.

Комисията “Петканов” нищи пандизчия

Мира ГАНЧЕВА

Още едно дело е заведено от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по-известна като комисията "Петканов", съобщиха от там. То е срещу ловчалията Петко Денчев Иванов, който пък в момента е в плевенския затвор. Иванов е осъден за престъпления по чл. 159 а, ал. 1 от Наказателния кодекс - за набиране на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия. Според иска на комисията "Петканов" подсъдимият трябва да докаже произхода на близо 100 хил. лв. На първото заседание бяха направени искания за назначаване на комплексна съдебна експертиза с конкретно поставени задачи, а на следващото дело ще бъдат разпитани свидетели, посочени от адвоката на Петко Иванов.

Това е третото дело срещу незаконно забогатели в Ловешка област. Първите две са срещу петролния магнат от Троян Иван Краев за 104 хил. лв. и срещу луковитчанина Адриан Антонов за 80 хил. лв.

Темида

Намалиха присъдата на шофьора Синан Алиев

Кремена КРУМОВА

Великотърновският апелативният съд (ВТАС) намали присъдата от 12 на 10 години лишаване от свобода на шофьора Синан Алиев, който на 7 декември миналата година при катастрофата на моста край град Бяла уби 18 души, а 11 бяха ранени. В срок от 12 години 24-годишният шофьор ще бъде лишен и от правото да управлява моторно превозно средство. На своето заседание от преди месец ВТАС остави без уважение всички искания на защитата на шофьора на камиона убиец Алиев. Адвокатите настояваха за повторна автотехническа експертиза, защото на места била непълна, неточна и противоречива. Защитниците на 24-годишния подсъдим поискаха още да бъде направен съдебен експеримент със същия модел автобус със същия брой пътници и на същото място, да се разпитат отново техническите експерти, участвали в огледа на автобуса, и да се определи чрез нови методи скоростта му, както и да бъде извършен повторен разпит на водача на рейса. Те настояваха и за разпечатка от сайта на автобусната фирма за показателите и устройството на автобус "Исузу", определяне на спирачния път на превозното средство и дали шофьорът, който е превозвал над 18 пътници, е спрял на знак "Стоп" или не. Според съдебния състав не се налага нова авто-техническа експертиза и търсене на нови доказателства, тъй като първата не е оспорвана от страните и е приета на съдебно заседание. Прокурорът по делото поиска обжалваната присъда да бъде потвърдена. Преди да дойде отново делото в апелативния съд във Велико Търново, Русенският окръжен съд (РОС) постанови 12 години лишаване от свобода за шофьора Синан Алиев и 15 години лишаване от право да управлява МПС. Делото във второинстанционния съд бе образувано по жалби на 33-ма близки на пострадалите при инцидента, конституирани като частни обвинители. Произнесената през април присъда на РОС бе обжалвана от защитата на шофьора, която поиска намаляването й, а близките на загиналите настояваха за максималния размер при такива инциденти - 15 години. Преди съдебния процес в старата столица проф. Димитър Марковски, адвокат на Синан Алиев, заяви, че неговият подопечен е абсолютно невинен, защото не е очаквал да се случи катастрофата и не е я желаел. Той сподели, че 24-годишният младеж е “предварително признат за виновен”.

Петчленна техническа експертиза, извършена впоследствие, доказа, че спирачната система на камиона е била неизправна, а ремаркето - претоварено. Според заключението катастрофата е можело да бъде избегната от шофьора на камиона, ако автомобилът му е бил в изправност и ако е познавал добре механиката на движението на превозните средства.

Решението на апелативния съд подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Върховния касационен съд.