ПРАКТИЧНО
Всяка домакиня си мечтае да има функционална и красива кухня. Защото, колкото и да говорим, по-добре е, ако ще готвим за семейството и ще прекарваме по-голямата част от времето си в кухнята, да я превърнем в едно наистина уютно място.
Мислейки върху проекта на новия дом, още от начало трябва да имаме ясна представа кое къде и как ще бъде разположено. Трябва да знаем височината, широчината, къде какви ниши ще има и да си представим как ще ни бъде най-удобно да извършваме домакинската работа. Едно е, ако имаме възможност да проектираме от самото начало голяма и просторна кухня с множество шкафове, остров за приготвяне на храна и кът за хранене, съвсем друго е ако в рамките на 10 кв. метра трябва да поберем печка, хладилник, мивка и т. н. и да остане място и за нас самите. Но и в двата случая е добре да се постараем да бъде доколкото може удобно и приятно.
Ако имат ясна визия, е добре да пристъпим към следващата стъпка.
Какви да бъдат електроуредите в нашата кухня: вградени или не.
Изборът зависи първо от размера на кухнята и второ от финансовите ни възможности. Ако нямаме много големи пространствени и финансови възможности, ясно е, че и да искаме и да не искаме, трябва да изберем невградени уреди, но това си има своите предимства.
Всеки компонент е автономен и можем да си го местим и заменяме където и колкото си искаме. Особено ако сме под наем това е идеалният вариант за нас. С вградената техника не може просто така една сутрин да се събудиш и да си кажеш: защо ли не преместим хладилника до прозореца, нито пък, ако някоя част се развали, да я смениш бързо и безболезнено.
Разбира се, предимствата на вградената техника пък са, че: всичко си има свое място, компактно и удобно е. Това е идеално решение за чистници перфекционисти. Обикновено правилото е, че фурната не трябва да се поставя в съседство с други шкафове, защото е пожароопасно. Ако се поразходите на гости обаче, почти навсякъде, поради липса на място и желание за по-голяма функционалност, това правило се нарушава грубо. При вградената техника няма проблем, защото всичко е проектирано с цел разполагане вътре в шкафовете, тя се вентилира отдолу, а корпусът й е снабден с по-добра изолация.
Вградената кухня може да се проектира специално за вашето помещение, така че да използвате пространството максимално. Друго предимство е, че няма пролуки и луфтове, където да се събират отпадъци и да не можете да ги изчистите лесно, а там спокойно и необезпокоявано да се населяват нови нежелани обитатели, като хлебарки и други гадинки.
За хората, които искат всичко да им е по собствен проект - неповторимо и уникално, вградената кухня има още едно предимство, че могат да избират сами декоративните кантове, материала и цвета на плота, вида на шкафовете и т. н. Разбира се за всяко собствено решение се плаща по-скъпо, но може би пък когато всичко е готово, ще ни бъде по-приятно да готвим и по-вкусно да си похапваме.
Разположението на кухнята може да бъде най-разнообразно. Това е моментът, в който да пуснете в действие цялата си неизползвана досега фантазия и творческа енергия. Но това, както казахме, е добре да бъде направено максимално рано, още в момента, в който решите, че ще имате кухня и си дадете дума, че ще ядете нещо различно от полуфабрикати. Другият вариант е да си наемете дизайнер и консултант.
Общоприетите препоръки са: в съседство с готварската печка не се поставя мивка, съдомиялна машина или вграден хладилник. По-добре е между тях да се предвиди макар и тесничко 30-сантиметрово шкафче.
Традиционно вгражданата техника се поставя в долните шкафове на комплекта. При такова разположение се пести място. Ако вашата кухня е по-голяма, спокойно може да направите проекта по по-различен начин. Например, за да не трябва да се навеждате всеки път, за да проверявате дали баничките са готови, можете да вдигнете фурната по- нависоко.
Фурните, микровълновите печки, кафеварките и пароварките често се вграждат във високи шкафове-колонки със специални изолирани места за техниката, което определено е много удобно. Ако нямате място и сте избрали невградена техника, то тогава може да държите техниката, която не използвате, в шкаф. Ако не правите всеки ден сокове, сокоизстисквачката може да бъде в шкафа, когато решите да я използвате, я изваждате, а на нейно място прибирате тостера и кафеварката. Така хем няма да е претрупано по плотовете, хем ще имате повече неща, които да са ви от полза. Удобни са въртящите се шкафове кошници, подвижните плотове и дъски.
Най-важното е да имате ред в кухнята и дори за другите да изглежда безпорядък, вие да можете безпроблемно на секундата да откриете точно онова, което ви трябва.
Не унивайте, че не достигат пари да купите климатик последно поколение, който освен всичко друго да пречиства и въздуха в апартамента. Същата работа ще ви свърши и една саксия с гербер.
Това не е шега, колкото и невероятно да звучи. Според специалисти герберът притежава ценни качества, едно от които е да абсорбира вредните вещества във въздуха и по този начин да пречиства помещението, в което се намира. Отрязаните цветове обаче нямат такъв ефект. Това постига единствено живото растение, засадено в саксия.
Тук обаче идва една неприятна новина. Да се отгледа гербер в саксия е повече от предизвикателство. Роденото в Южна Африка растение не е от най-лесните. За да сполучите, се иска не само желание, но и опит.
Ако успеете, не се учудвайте от вида на цветето. То няма да достигне до такава височина, на каквато обикновено го продават в цветарските магазини. В саксия герберът е нискорастящо растение с тъмнозелени листа.
За да расте, трябва да му намерите добре осветено място в дома. Ако го оставите на сянка или шарена сянка, ще загине. Колкото повече слънце има, толкова по-добре. Герберът е сред малкото растения, любители на преки слънчеви лъчи, така че спокойно може да извадите саксията на открито. Само я пазете от течение.
Цветето се полива умерено, с мека вода през лятото и пестеливо в периода на покой. Вода се дава, когато почвата е суха на пипане. Но внимавайте да не пропуснете нито ден, защото всяко засушаване е пагубно.
Торенето е от април до края на септември като най-подходяща е фосфорната тор. Тя се добавя към водата за поливане веднъж седмично. За щастие поне при избора на почва няма проблем - герберът расте в най-обикновена градинска пръст.
По принцип това цвете понася добре зимните условия. В студеното време трябва да приберете саксията в прохладно помещение с температури минимум 15 градуса.
Свещта играе основна роля в най-значими моменти от нашия живот - рождени дни, романтични вечери, празници или просто, за да облее стаята в мека светлина. Как да съхраним озаряващия й пламък по-дълго? Ето няколко ценни съвета.
* Подрежете фитила на свещта преди да я запалите. Така тя ще гори с повече кислород, който спомага за по-силен и ярък пламък. Дългите фитили горят силно, но по-бързо топят формата на свещта. Късото подравняване спомага да се избегне и дименето, особено ако свещта е излята в стъкло.
* Не оставяйте свещта да гори повече от три часа, защото восъкът много омеква.
* Не палете свещта на прекалено сухо място. Изсушеният въздух кара пламъка да трепти и да дими.
* Не излагайте свещта на силна светлина. Така тя избледнява.
* По-обемните свещи имат нужда от прегръдката на восъка около фитила за по-продължително горене (да не се получава вдлъбнато гнездо в сърцевината на самата свещ). В противен случай свещта започва да тлее.
* Преди да я запалите, сложете свещта за около час в хладилника. Така тя няма да се стопи бързо. Задължително е предварително да е сложена в найлонова торбичка и фитилът да е сух, за да не се напои с влага, тъй като това усложнява запалването му след това. Не я слагайте във фризера.
* За да не изветрее аромата на свещта, дръжте я на затворено място, в затворена торбичка или чекмедже.
* Не палете свещ в близост до вентилатор или климатик, защото така отнемате от трайността й. Тя изгаря значително по-бързо.
* Ако фитилът е много малък, издълбайте малко от восъка около него.
* Ароматните свещи не се палят за дълго време, защото тяхното предназначение е по-скоро с естетическа цел.
Сега може да съхранявате любимите си свещи за по-дълго време. Така винаги, когато се нуждаете от тях, ще им се наслаждавате - по повод, за ароматерапия или просто щом поискате приятно да се отпуснете сред романтичната светлина от интимното трептене на пламъка.
Тъмният шоколад, както и други какаосъдържащи продукти понижават кръвното налягане в по-голяма степен в сравнение с чая, установи ново проучване.
В проведеното изследване учените сравнили стойностите на артериалното налягане на пациенти, консумиращи зелен или черен чай, с тези на хора, които употребявали значително количества какаосъдържащи храни.
Резултатът бил, че шоколадът и неговите производни понижили систолното артериално налягане при 4,7% от изследваните, а диастолното съответно при 2, 8% от тях.
Според учените, наблюдаваният ефект наподобява монотерапията при лечение на артериална хипертония с бета-блокери или АСЕ-инхибитори. Подобен резултат не бил наблюдаван в групата, консумиращи чай.
Знае се, че какаото и чаят са богати на съединения, наречени полифеноли, за които се предполага, че имат протективен ефект спрямо сърдечно-съдови заболявания и артериална хипертония. Високо съдържание на полифеноли има също така и в зеленчуците и плодовете. Разликата в действието на чая и какаото върху кръвното налягане най-вероятно се дължи на различния вид полифеноли, които те съдържат.
Учените са на мнение, че в най-скоро време ще се проведат подробни изследвания за ефекта на какаото върху развитието на острите коронарни синдроми. Очаква се резултатите да покажат, че благодарение на шоколадовото блокче рискът от развитие на инсулт може да бъде намален с 20%, а този на инфаркта - с 10%.
Всички знаем за невероятната целебна сила на зеления чай. Лошото е, че в ежедневието си често я пренебрегваме за сметка на рутината. Когато се събудим сутрин - първата ни работа е опипом да си направим една голяма чаша кафе - а ако искаме да сме по-здрави, по-красиви и по-слаби, би трябвало да се обърнем към бурканчето със зелен чай.
Когато някой чаровник в офиса ни предлага да ни донесе едно кафе от машината, ние веднага се съгласяваме. Да, все още кафе машините не правят запарки от зелен чай, но ако пък момъкът толкова иска да ни се натегне - може да се постарае една идея повече и да ни поднесе чаша ароматно зелено здраве. Когато ни е горещо, посягаме към безалкохолните или бирата, а всъщност зеленият чай охлажда много по-добре. Арабският свят отдавна използва силата на чая, но в Европа, ако го пием, то е най-вече охладен.
Предимствата на топлия зелен чай са, че води до естествено охлаждане на тялото. От една страна поради съдържанието на кофеин се увеличава честотата на уринирането, което наред с потенето е и естествен терморегулатор. За нас остава само да поемаме повече и още повече течности, за да не се дехидратираме.
Всъщност да си направим чаша зелен чай не е чак толкова времеемко и трудоемко. Просто трябва да напълним чайника с вода, да я сложим да заври, след което да сипем в чашата с чай и да направим запарка. С колкото по-гореща вода правим запарката, толкова по-горчив ще е чаят, защото танинът, който всъщност придава този вкус, се освобождава при температура над 80 градуса.
Респективно, ако полеем чаените листа със студена или хладка вода ще имаме по-сладък и по-студен зелен чай. А ако искаме истинска разхладителна напитка, то можем да сложим направо кубчета лед върху чаените листа. И оставяме така за около половин час. По този начин можем да си приготвим чудесна освежаваща лятна напитка.
Продукти: около 2 кг шаран, 2 глави лук, половин глава целина, 60 мл олио, 5 с. л. галета, черен пипер, дафинов лист, 2 бутилки бира.
Начин на приготвяне: Шаранът се изчиства, нарязва се на порции и се измива добре. В подходящ дълбок и огнеупорен съд се запържват в мазнината нарязаният на кръгчета лук и нарязаната на ситно целина. Поръсват се с галетата. Парчетата шаран се подреждат върху сместа и се подправят с черния пипер и дафиновия лист. Залива се с бирата и се загрява до завиране. Вари се на слаб огън около 20 - 25 минути.
Парчетата шаран се изваждат и се подреждат в затоплена чиния. Сосът се пасира или претрива през цедка и с него се залива шаранът. Сервира се с парченца лимон.
Риба
на фурнаПродукти: 800 г филе от прясна или замразена риба, сока от 1 лимон, сол, черен пипер.
За пълнежа: 1 супена лъжица олио, 1 глава кромид лук, 500 г печурки, 2 домата, сол, черен пипер, мащерка, 2 супени лъжици нарязан на ситно магданоз, 100 г бяло вино, 100 г пилешки бульон.
Начин на приготвяне: Разстиламе филето. Ако е замразено, оставяме го да се размрази. Разрязваме филетата по дължина на две. Поръсваме с лимоновия сок, солта и черния пипер. Оставяме филетата да се мариноват. Запържваме нарязания лук в олиото. Добавяме гъбите, а след тях обелените и нарязани на дребно домати. Слагаме сол, черен пипер и мащерка на вкус. Оставяме леко да се сгъсти. Заедно с магданоза разстиламе пълнежа върху филетата, които след това навиваме и поставяме в тавичката. Добавяме бялото вино и бульона, покриваме с фолио и печем 30 минути на фурна при 180 градуса. Сервираме със зелена салата.
Продукти: 4 парчета почистено филе от сьомга, 1 кофичка сметана, зехтин, лимон, сол, черен пипер, копър.
Начин на приготвяне: Загрейте тигана и сложете 2 - 3 лъжици зехтин. Нарежете рибата и поставете в нагорещената мазнина. Обръщайте с вилица (внимателно, за да не се разпадне рибата на парченца) до запържване от всички страни. Добавете сметаната и оставете на слаб огън за още 5 - 6 минути. Преди сваляне от котлона подправете с лимонов сок, копър, черен пипер и сол на вкус.