АРТСЕДМИЦА


 

Скандални догадки съпроводиха конкурса за директор на РИМ

 

Стефка Григорова смята, че е точният човек на точното място

 

Стефка Григорова, сн. авторътМиа ХРИСТОВА

Вече месец досегашната пиарка на Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен Стефка Григорова е директор на културния институт. Назначаването й стана след защитаването пред петчленната комисия на тригодишна стратегия за развитието на институцията в конкуренция с още двама кандидати за поста - Соня Лазарова и досегашния временно изпълняващ длъжността директор Петър Бънов. В състава на комисията бе и Аксиния Бутева - главен експерт в дирекция "Културно наследство" при Министерството на културата. И както винаги се случва, веднага плъзнаха нападки и обвинения, че конкурсът е опорочен. Мотивите са, че Григорова е заявявала предварително, че ще бъде новият директор, предвид близките й отношения с шефката на общинската дирекция "Култура и образование" Ралица Веселинова, като при това нямала нужната квалификация за подобен пост. Други слухове пък заставаха на противоположната позиция - че от плевенското представителство на партия "Атака" са имали свой фаворит сред кандидатите, за който агресивно, но неуспешно са лобирали.

"Завършила съм история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", след това имам двугодишна специализация по музеезнание в СУ "Кл. Охридски". После съм специализирала публична комуникация, която беше необходима за работата ми като ръководител на отдел "Връзки с обществеността" в музея. Не ми е ясно как бих могла да знам предварително, че аз ще спечеля конкурса, при положение, че предходните 7 месеца по лични причини, много тежки за мен, отсъствах от работа", заяви Стефка Григорова в отговор на горните обвинения. "Съпругът ми почина две седмици преди конкурса и даже до последния момент не знаех дали ще събера сили да се явя. Онова, което ми беше подготвено преди да вляза да представя концепцията си, беше много грозно, нечовешко - да ми напомнят за тази лична трагедия, да ме разплачат преди да вляза, за да бъда безкрайно разстроена. И това го направиха тези хора, които категорично после решиха, че аз съм знаела предварително, че ще спечеля конкурса. Нещата бяха организирани включително и с лице от друг град, което настояваше да влезе и да бъде част от комисията, а при съставянето й се спазват строги правила и е назначена със заповед на кмета. Времето ще съди тези хора и ще докаже дали спечелването от моя страна на конкурса ще бъде полезно за музея. Не искам да коментирам и да падам на тяхното ниво. Само ще кажа, че в деня, в който встъпих в длъжност, съжалявам, че ги нямаше да видят как колегите ме посрещнаха. Фактът, че имам тяхната подкрепа и че през последния месец работим на такива бързи обороти, за мен е достатъчно признание, че съм точният човек на точното място, колкото и да звучи нескромно", признава новата директорка на РИМ.

За по-важните и интересни моменти от концепцията на Стефка Григорова и предстоящи интересни културни събития, организирани от музея, четете в следващия брой на "BG Север".

 

 

Право на отговор

 

Неистините в една публикация

 

Нееднократно, в различно време и при различни обстоятелства, съм изказвал възхищението си от забележителния талант на арх. Иван Стефанов. Той дари Плевен с изключителни сгради, които са върхови постижения в архитектурата на града и съвременна България. Затова той с право е определян от гилдията като един от водещите в страната ни.

С горчивина приех голяма част от твърденията на арх. Стефанов в статията "Галерията щяла да се срути още при строителството й", поместена в бр. 28 от 30 юли т. г. на в. "BG Север". Тези твърдения просто не отговарят на истината. Забавянето на проектирането на залата стана изключително по негова вина. След като идеята му беше одобрена от Върховния градоустройствен съвет в София (на чието заседание аз и той присъствахме) с препоръката архитектът веднага да се заеме с проектирането, в продължение на повече от 6 месеца той не прибави и една чертичка към нахвърленото в проектния план. Причината? Не беше доволен от хонорара, който му се предлагаше по норматив - 1 200 лв. Не искам да коментирам дали е било справедливо това възнаграждение или не, но в онази, социалистическата държава, всичко бе регламентирано до стотинка и законите се прилагаха стриктно. Арх. Стефанов заявяваше тогава, че работата му струва 12 хиляди лева и ако не ги получи, няма да проектира. Половин година пазарлъци! Е, нямаше как да получи 12 хиляди лева. И не ги получи.

Твърдението на архитекта, че за обекта имало лимит само 505 000 лв. и това е наложило влагането на по-нискокачествени материали по време на строителството, е абсолютно невярно. Министерството на промишлеността и планирането утвърди лимит от 700 000 лв., като половината осигуряваше то, а другата половина - Окръжният народен съвет - Плевен. Цената на площадката и вертикалната планировка бяха по друга сметка. Така цялата стойност на обекта беше 900 000 лв. Искам да припомня на архитекта, че през 1977 г. общината имаше много пари. От фондовете на предприятията и от други източници в общинската извънбюджетна сметка постъпиха 9 милиона лева! Никога не сме изпадали във финансово затруднение.

Иска ми се да вярвам на арх. Стефанов, че авторският контрол е бил денонощен ("няма ден, няма нощ"). Законен е обаче въпросът и то към него лично, защо е допуснал некачествено свършена работа? Оправданието, че обектът бил пренаситен от общи работници, които явно са пречели, не снема личната му отговорност, а е и лишен от истина. Смешно и несериозно звучи, че всеки ден са изпращани 700 общи работници. Къде биха могли да стоят толкова хора, камо ли да работят. Истината е, че до всеки кадрови строител (а те бяха 40 - 50 души) се придаваше по един общ работник.

Арх. Стефанов свързва некачествената работа и сегашните последствия от преди 33 години с лошите минусови температури, при които се работело - минус 16 - 17 градуса. Той навярно е забравил, че грубият строеж бе завършен до втората половина на месец октомври!

Буди недоумение и намесата в тази публикация на Стефан Нинов - един достоен човек, който направи толкова много за Плевен. А и не само за Плевен. Той бил "наредил галерията да се направи отвътре с "интелигентни" материали, но това не било изпълнено". Първо, Стефан Нинов напусна Плевен през 1974 г. като зам.-председател на Окръжния съвет и стана зам.-кмет на столицата. И второ, в Плевен той се върна като председател на Окръжния народен съвет през април 1979 г. или година и половина след като обектът "Художествена галерия" беше завършен.

Нормално е да се налагат ремонтни работи на един обект, изграден преди 33 години. Не е нормално да се търсят вини от строители и ръководители от онова време, които направиха от Плевен един от модерните градове на Родината. И още по-ненормално е да прикриваме лични вини с делата на тези, които все пак си свършиха работата.

И едно лично, макар и публично обръщение към арх. Иван Стефанов. Иване, през дългите ми години на ръководител на този град съм те защитавал от много критики - понякога съвсем справедливи. Правил съм го заради изключителната ти дарба и респектиращия ти професионализъм. След тази публикация, изпъстрена с толкова неистини, си запазвам правото на резерви към личността ти.

Андрей РОМАНОВ, председател на Градския народен съвет през 70-те години на ХХ век

 

 

Нови заглавия в книжарници “ГРАММА"

"Легло от рози"

Нора Робъртс

Още като малки момичета Мак, Ема, Лоръл и Паркър са си представяли идеалната сватба. Години по-късно детските им фантазии се превръщат в реалност, когато четирите приятелки създават сватбена агенция "Обети". С индивидуален подход и усет към детайла те организират за клиентите си великолепни сватбени тържества.

Ема Грант винаги е мечтала за нежна романтика и изгарящи страсти. Макар около дизайнерката на украса да има много ухажори, тя чувства, че все още не е намерила мъжа на мечтите си. А дори не подозира, че той винаги е бил до нея.

Джак и Ема са приятели от много години, но напоследък той усеща силно привличане към нея. Младата жена също отвръща на чувствата му, но двамата първо трябва да изгладят различията помежду си. Въпреки опасенията си Ема и Джак се отдават на зараждащото се чувство, съзнавайки, че трябва да направят компромиси в името на любовта.

 

"Изкушена: Училище за вампири"

П. С. Каст, Кристин Каст

Ако си мислите, че след прогонването на падналия ангел Калона, заедно с низвергнатата му Висша жрица, спасяването на живота на Старк, ухапването на Хийт, караниците с Ерик, да не споменаваме за срещата със смъртта, Зоуи ще си почине, много се лъжете. Младата Висша жрица има адски много работа в училището за вампири, освен това трябва да обучи добре приятелите си. Сериозният проблем с прекалено многото гаджета (никога по-малко от три наведнъж) продължава да я измъчва, а решението кого да избере е допълнително усложнено. Секси воинът Старк, който е положил клетва да я защитава и може да усеща всички нейни емоции? Приятелят от детството Хийт? Мрачният изкусител Калона? Гневният красавец Ерик?

Ужасяващи сили се надигат от тунелите под Тулса, където изтерзаната от вина Стиви Рей е скрила няколко свои опасни тайни, и не е ясно доколко приятелството между нея и Зоуи ще се запази. Пророческите видения на Афродита са обвити в кръв и пламъци, а съдбата на Зоуи според тях - противоречива...

 

 

 Анкета

 

Гледахте ли филмите, които КТ “Плевен Спринт” излъчи през август? Харесаха ли ви?

През август КТ "Плевен Спринт" предложи на своите зрители богата филмова програма от хитови български филми и уестърни. В края на лятото попитахме плевенчани дали са ги гледали и дали са им харесали.

Даниела Иванова, 45 г.

Веднъж попаднах на реклама за филмовото лято на "Плевен Спринт". Там имаше откъс от стари и хубави български филми. Запомних, че ще ги дават всеки вторник и четвъртък в 21,00 часа и когато имах възможност проверявах кой филм дават. Успях да гледам "Козият рог" и "Момчето си отива", но аз и децата ми най-много се забавлявахме на "Господин за един ден" - филм, който може да конкурира много съвременни комедии.

Александър Лазаров, 22 г.

Не съм ги гледал, но чух, че по "Плевен Спринт" са давали стари български филми. Честно казано, макар че обявиха 2010-а за година на българското кино и доста телевизии се опитват да го популяризират, на мен не ми харесва. Скучни са нашите филми, всичко се случва бавно, мудно, изморяваш се да чакаш да се случи същественото, няма ги динамиката и увличащото темпо на американското, английското кино.

Мая Георгиева, 33 г.

Хареса ми идеята по местната телевизия да се излъчват български филми. Обичам българското кино, а твърде малко възможности имаме да го гледаме. Много се зарадвах и с удоволствие видях отново "Всичко е любов", "Вчера", "Да обичаш на инат", "Двойникът" и артисти като Велко Кънев, Мария Статулова, Павел Попандов, Ицхак Финци и др.

Димитър Даскалов, 40 г.

Да, гледах няколко филма по програмата на КТ "Плевен Спринт" през август. Аз съм почитател на приключенските филми и наистина попаднах на два уестърна - "Бели вълци" и "Синовете на великата мечка" с участието на Гойко Митич. Въпреки че единият го бях гледал неотдавна, пак го изгледах заедно със сина ми, който пък се зарадва, че след като гледа филма, няма да му се налага да чете книгата.

Теодора Христова, 53 г.

Аз живея в София, но имам роднини тук и те ми казаха, че следят по вашата телевизия сериала "Четиримата танкисти и кучето". Докато бях на гости в Плевен имах възможност да проследя само две серии. Макар и за малко с този филм успях да се върна малко назад в младостта си. После като се прибрах в София се поразрових по програмите на другите канали да проверя дали не го дават някъде другаде, но не го открих. Жалко, че в столицата не можем да гледаме "Плевен Спринт".