БИЗНЕС

Нееднократно, в различно време и при различни обстоятелства, съм изказвал възхищението си от забележителния талант на арх. Иван Стефанов. Той дари Плевен с изключителни сгради, които са върхови постижения в архитектурата на града и съвременна България. Затова той с право е определян от гилдията като един от водещите в страната ни.

С горчивина приех голяма част от твърденията на арх. Стефанов в статията "Галерията щяла да се срути още при строителството й", поместена в бр. 28 от 30 юли т. г. на в. "BG Север". Тези твърдения просто не отговарят на истината. Забавянето на проектирането на залата стана изключително по негова вина. След като идеята му беше одобрена от Върховния градоустройствен съвет в София (на чието заседание аз и той присъствахме) с препоръката архитектът веднага да се заеме с проектирането, в продължение на повече от 6 месеца той не прибави и една чертичка към нахвърленото в проектния план. Причината? Не беше доволен от хонорара, който му се предлагаше по норматив - 1 200 лв. Не искам да коментирам дали е било справедливо това възнаграждение или не, но в онази, социалистическата държава, всичко бе регламентирано до стотинка и законите се прилагаха стриктно. Арх. Стефанов заявяваше тогава, че работата му струва 12 хиляди лева и ако не ги получи, няма да проектира. Половин година пазарлъци! Е, нямаше как да получи 12 хиляди лева. И не ги получи.

Твърдението на архитекта, че за обекта имало лимит само 505 000 лв. и това е наложило влагането на по-нискокачествени материали по време на строителството, е абсолютно невярно. Министерството на промишлеността и планирането утвърди лимит от 700 000 лв., като половината осигуряваше то, а другата половина - Окръжният народен съвет - Плевен. Цената на площадката и вертикалната планировка бяха по друга сметка. Така цялата стойност на обекта беше 900 000 лв. Искам да припомня на архитекта, че през 1977 г. общината имаше много пари. От фондовете на предприятията и от други източници в общинската извънбюджетна сметка постъпиха 9 милиона лева! Никога не сме изпадали във финансово затруднение.

Иска ми се да вярвам на арх. Стефанов, че авторският контрол е бил денонощен ("няма ден, няма нощ"). Законен е обаче въпросът и то към него лично, защо е допуснал некачествено свършена работа? Оправданието, че обектът бил пренаситен от общи работници, които явно са пречели, не снема личната му отговорност, а е и лишен от истина. Смешно и несериозно звучи, че всеки ден са изпращани 700 общи работници. Къде биха могли да стоят толкова хора, камо ли да работят. Истината е, че до всеки кадрови строител (а те бяха 40 - 50 души) се придаваше по един общ работник.

Арх. Стефанов свързва некачествената работа и сегашните последствия от преди 33 години с лошите минусови температури, при които се работело - минус 16 - 17 градуса. Той навярно е забравил, че грубият строеж бе завършен до втората половина на месец октомври!

Буди недоумение и намесата в тази публикация на Стефан Нинов - един достоен човек, който направи толкова много за Плевен. А и не само за Плевен. Той бил "наредил галерията да се направи отвътре с "интелигентни" материали, но това не било изпълнено". Първо, Стефан Нинов напусна Плевен през 1974 г. като зам.-председател на Окръжния съвет и стана зам.-кмет на столицата. И второ, в Плевен той се върна като председател на Окръжния народен съвет през април 1979 г. или година и половина след като обектът "Художествена галерия" беше завършен.

Нормално е да се налагат ремонтни работи на един обект, изграден преди 33 години. Не е нормално да се търсят вини от строители и ръководители от онова време, които направиха от Плевен един от модерните градове на Родината. И още по-ненормално е да прикриваме лични вини с делата на тези, които все пак си свършиха работата.

И едно лично, макар и публично обръщение към арх. Иван Стефанов. Иване, през дългите ми години на ръководител на този град съм те защитавал от много критики - понякога съвсем справедливи. Правил съм го заради изключителната ти дарба и респектиращия ти професионализъм. След тази публикация, изпъстрена с толкова неистини, си запазвам правото на резерви към личността ти.

Андрей РОМАНОВ, председател на Градския народен съвет през 70-те години на ХХ век

Нови заглавия в книжарници “ГРАММА"

"Легло от рози"

Нора Робъртс

Още като малки момичета Мак, Ема, Лоръл и Паркър са си представяли идеалната сватба. Години по-късно детските им фантазии се превръщат в реалност, когато четирите приятелки създават сватбена агенция "Обети". С индивидуален подход и усет към детайла те организират за клиентите си великолепни сватбени тържества.

Ема Грант винаги е мечтала за нежна романтика и изгарящи страсти. Макар около дизайнерката на украса да има много ухажори, тя чувства, че все още не е намерила мъжа на мечтите си. А дори не подозира, че той винаги е бил до нея.

Джак и Ема са приятели от много години, но напоследък той усеща силно привличане към нея. Младата жена също отвръща на чувствата му, но двамата първо трябва да изгладят различията помежду си. Въпреки опасенията си Ема и Джак се отдават на зараждащото се чувство, съзнавайки, че трябва да направят компромиси в името на любовта.

"Изкушена: Училище за вампири"

П. С. Каст, Кристин Каст

Ако си мислите, че след прогонването на падналия ангел Калона, заедно с низвергнатата му Висша жрица, спасяването на живота на Старк, ухапването на Хийт, караниците с Ерик, да не споменаваме за срещата със смъртта, Зоуи ще си почине, много се лъжете. Младата Висша жрица има адски много работа в училището за вампири, освен това трябва да обучи добре приятелите си. Сериозният проблем с прекалено многото гаджета (никога по-малко от три наведнъж) продължава да я измъчва, а решението кого да избере е допълнително усложнено. Секси воинът Старк, който е положил клетва да я защитава и може да усеща всички нейни емоции? Приятелят от детството Хийт? Мрачният изкусител Калона? Гневният красавец Ерик?

Ужасяващи сили се надигат от тунелите под Тулса, където изтерзаната от вина Стиви Рей е скрила няколко свои опасни тайни, и не е ясно доколко приятелството между нея и Зоуи ще се запази. Пророческите видения на Афродита са обвити в кръв и пламъци, а съдбата на Зоуи според тях - противоречива...