ПРАКТИЧНО
Папратите стават популярни през Викторианската епоха. В днешно време те се отглеждат в предверия, зимни градини и оранжерии. Подходящи са както за малки жилища, така и за големи помещения. Съществуват около 9 000 разновидности. Сред декоративнолистните си събратя папратите са уникални заради необичайния си жизнен цикъл. Това е така, защото на практика той включва две различни поколения растения.
Папратът е безполово растение. Вместо да расте от семена като повечето цъфтящи растения, той се развива от една единствена спора. Спорите се намират в сакче, което е закрепено за долната част на порестия лист. В повечето случаи обаче в домашни условия градинарите размножават своите папрати чрез делене на корените.
Температура
Въпреки че повечето видове виреят в диво състояние в тропически и субтропически климат, папратите, отглеждани в домашни условия, предпочитат по-хладно помещение и висока влажност на въздуха. През нощта температурата трябва да е под 15 градуса, а през деня - не повече от 22. Ако през лятото гледате папрати в градината, задължително ги разположете под дълбоката сянка на дървета или храсти. Пряката слънчева светлина би била фатална за растението.
Влажност
Може би най-трудният момент при отглеждането на папрат в домашни условия е поддържането на висока влажност на въздуха. Необходима е поне 40 - 50% влажност. Най-добре е да ползвате електрически овлажнител за въздуха. Ако нямате възможност, бихте могли да поставите саксията с папрати в поднос, пълен с вода и чакъл. За да поддържате водата в чинийката чиста, можете да добавите няколко въглена. Сменяйте чакъла периодично, на около 3 месеца, за по-добра хигиена. Ако контейнерът, в който отглеждате папрата, има дупки за отцеждане по дъното, задължително го покрийте с един пръст ситен чакъл.
През зимата, когато започнете да отоплявате помещението, задължително опръсквайте папрата. Това трябва да става рано сутрин. Папратите с къдрави листа обаче са много чувствителни на влага и затова тях трябва да пръскате само когато са изключително сухи.
Светлина
За повечето видове папрат северният прозорец у дома е идеалното място. За да намалите светлината, използвайте щора.
Пресаждане
Повечето папрати развиват плитка коренова система, затова и най-подходящият съд за отглеждането им е плиткият. В зависимост от големината и бързината на растежа, отделни видове папрати се нуждаят от пресаждане по няколко пъти в годината. Не е добра идея да пресаждате малко растение в голяма саксия. То ще изглежда смешно, а и ще бъде по - податливо на загниване от излишната влага. Пресадете растенията едва когато в саксията не е останалото никакво място.
Ако изберете пластмасова саксия вместо глинена, не забравяйте, че въздухът и излишната вода не могат да минат през нея, така че поливайте растението по-рядко. При пресаждането използвайте чисти контейнери. Ако в тях е имало друго растение, задължително измийте с разтвор една част белина и 9 части вода. Ако използвате глинена саксия, най-добре е да я накиснете от вечерта.
За да пресадите растението по-лесно, особено ако е по-голямо, първо го полейте. Поливайте само почвата, не и листната маса. Вместо да дърпате растението по-добре обърнете саксията надолу, като придържате с ръка растението в основата и леко потупайте ръба и по масата.
Разделяне
Повечето папрати бързо надрастват своите саксии и сандъчета. Не се тревожете - при разделянето на коренището растението може да понесе и по-сериозна намеса от ваша страна. Смело извадете растението от почвата и като използвате остър нож с дълго острие, отрежете половината или 1/4 от топката корени. След като прехвърлите растенията в новите им саксии, задължително ги полейте и продължете да поддържате новата почва и въздуха в помещението влажни през първите няколко седмици.
Поливане
Нуждата от вода при папратите зависи от вида на растението, от размера му, от съдържанието на почвата, светлината и температурата в помещението. Като правило обаче папратите се поливат обилно, особено през периода на растежа. Това може да бъде веднъж в седмицата или всеки ден, като се използва по малко количество вода.
Някои градинари киснат в умивалника или леген с вода папрата, заедно с глинената саксия. Веднага обаче след като почвата стане мокра, саксията трябва да се извади от водата. Самото растение не бива да се мокри. Повечето папрати са много крехки и чувствителни. Излишъкът от вода може да ги повреди. Ако листата на папрата започнат да се ронят, това означава две неща - недостатъчно вода или преполиване.
Вредители
Като цяло папратите имат малко проблеми с вредителите. Но ако се появят веднъж, това може да е фатално. Най-често срещаните и опасни за папрата вредители са различните видове брашняни бръмбари и щитоносните въшки. Те са с твърди тела, без видими крачка и на вид неподвижни. Може да са кафяви до бели на цвят.
Ако по листата има следи от лепнещо, подобно на мед вещество, това е сигурен знак, че растението е нападнато от вредни насекоми. Ако те продължат да отделят тази лепкава течност, скоро по растението ще се развият гъбички и листата и стеблата ще почернеят. Когато купувате папрат, задължително проверявайте растението за вредители - по горната и долната част на листата и по стеблата. Лекувайте вашите папрати задължително с подходящ готов препарат от агроаптека.
Ако сте решили да отглеждате канарчета в дома си, трябва да се запознаете с няколко важни неща. Преди всичко знайте, че само мъжките канарчета пеят, женските издават само един доста еднообразен звук, наподобяващ цвърчене.
Канарчето се чувства най-добре, когато обитава самостоятелна клетка. Това е особено важно за мъжките индивиди. Събирането на мъжко и женско канарче става само по време на размножителния период, който е през пролетта. Ако имате повече от едно мъжко канарче, най-добре би било да поставите клетките така, че птиците да не се виждат и тогава песента им ще бъде по-напориста и продължителна.
Два фактора са особено вредни за здравето и живота на канарчетата - това са течението и влагата. Пряката слънчева светлина е полезна, но трябва да се внимава особено през лятото да не настъпи прегряване на птиците, тъй като високите температури също могат да бъдат фатални. Канарчетата винаги трябва да имат прясна вода, която е престояла известно време. Особено полезна е минералната вода, която на определени периоди трябва да се подменя с такава от друг водоизточник, за да не стане натрупване на едни и същи микроелементи и йони в организма на птиците.
На пазара се предлагат няколко вида зърнени смески за изхранване на канарчета. В тях съотношението между основните зърнени семена е различно, но не винаги правилно. Трябва да се знае, че съотношението между видовете семена в хранителната смеска се съобразява със сезоните, както и с физиологичното им състояние. Основните семена, с които се хранят канарчета, са: канарено семе, рапица, репко, обикновено и лудо просо, коноп, ленено семе, слънчоглед, нигер, сусам, маково семе, салатено семе.
През неразмножителния период на канарчетата може да се дава веднъж седмично твърдо сварено яйце, чийто жълтък леко се навлажнява, а също и настъргана бисквита. С тези продукти не бива да се прекалява, защото канарчетата са лакоми животни и могат да затлъстеят, при което стават тромави, почти не могат да летят и спират да пеят. На затлъстелите птици се намалява съдържанието на маслодайни семена и се дава редовно ябълка. Храненето през размножителния период е по-особено и обикновено е "голяма тайна” на всеки селекционер.
Много полезна храна за канарчетата са покълналите семена, които не трябва да се дават мокри. Полезни са също маруля (без нитрати), листа от глухарче, семена от дива цикория и други. Листата от глухарче трябва да се дават особено през периода на линеене на птиците (смяна на перушината), защото в тях се съдържа бета-каротин (про витамин А), който активно участва в оцветяването на перушината. Трябва да знаем, че канарчетата са нежни и деликатни птици, за които дори смяната на кафеза, резки промени в температурата на стаята или транспорт в неправилна клетка, могат да предизвикат стрес с последващо линеене. При правилно отглеждане канарчетата живеят 10 години и радват с ведрият си характер и приятна песен старателните си стопани.
Студеният чай е идеалната освежителна напитка за летните жеги. Ето няколко съвета как да си го приготвите у дома. Не е необходимо да приготвяте чая много време предварително и не го дръжте на стайна температура повече от 8 часа. Използвайте чиста (по възможност минерална) вода. Чаят (независимо дали е на пакетчета или в насипно състояние) съхранявайте на хладно, тъмно и сухо място. Дръжте го далече от силни ароматни подправки, тъй като той лесно абсорбира всякакви миризми.
Ако вече готовият студен чай стане мътен, има две вероятни причини за това. Едната е, че не сте изчакали достатъчно той да се охлади преди да го поставите в хладилника. За да стане напитката бистра, преди да сервирате, добавете малко вряща вода и сервирайте с повече лед. Друга причина може да бъде прекалено твърдата вода или водата, наситена на минерали. В този случай по възможност филтрирайте водата или просто използвайте бутилирана. Ако използвате чай от пакетчета, никога не ги изтисквайте, защото така напитката ще загорчи.
* Цейлонски чай с лайм
Продукти за 4 порции: 2 пакетчета цейлонски чай, 1 лимон, на резенчета, сокът от 3 зелени лимона (лайм), 2 - 3 с. л. пудра захар, 10 - 12 кубчета лед.
Начин на приготвяне: Запарете чая в литър вряща вода в огнеупорна кана с капак за около 5 минути. Извадете пакетчетата и оставете чая да се охлади. В каната, в която ще сервирате чая, изсипете лимоновия сок, парчетата лимон и захарта. Разбъркайте добре, докато захарта се разтвори напълно. Накрая добавете леда и чая.
* Студен чай праскова
Продукти за 4 порции: 1 литър сок от праскова, 500 мл чай, 1 ч. чаша захар, 1/4 ч. чаша лимонов сок.
Начин на приготвяне: Смесете всички продукти и охладете. Сервирайте чая с много лед.
* Студен чай боровинка
Продукти за 4 порции: 4 ч. чаши замразени боровинки, измити и отцедени, 2 ч. чаши вода, 1 ч. чаша захар.
Начин на приготвяне: Изсипете водата и боровинките в тенджерка. Поставете съда на котлона и оставете сместа да заври, след което намалете огъня и оставете да къкри около 10 минути. Прецедете сместа добре. Изсипете боровинките в купа и с помощта на прибор се опитайте да отцедите целия им сок. Изхвърлете плода.
Полученият сок върнете в тенджерката, като преди това го измерете. На всяка чаена чаша сок добавете 1/2 чаена чаша захар. Сгрейте на среден огън и бъркайте докато захарта се разтопи. Оставете да заври за около 2 минути. Оставете сместа да се охлади напълно в хладилника. Използвайте я като база за вашия студен чай, като към всяка чаша студен чай добавите 2 супени лъжици боровинков сок и гарнирате с резенчета лимон или портокал.
Белият хляб е високо въглехидратна храна, която рязко повишава нивото на захар в кръвта и увеличава риска от възникването на проблеми със зрението. Това твърдят американски диетолози, които в продължение на две години са събирали данни за влиянието на белия (пшеничен) хляб върху здравето на различни възрастови групи. Учените от университета в Пенсилвания смятат, че в най-застрашената рисковата група попадат хората на възраст над 50 години.
Ако зрението е това, за което мислите, полезна храна в това отношение са зеленчуците, рибата, яйцата, съветват те. Установено е, че колкото повече високо въглехидратна храна приемате (ориз, бял хляб, картофи), толкова по-висок е рискът от дегенерация на ретината на окото.
Пушенето също е способно да влоши зрението с 20 - 25%.Пушенето причинява и косопадМножество изследвания, направени през последните тридесет години, доказаха категорично, че пушенето води до рак на белите дробове, проблеми със сърцето и кръвоносната система, по-бързото остаряване на кожата и т. н. Последните проучвания в тази област прибавят още една вреда на цигарите върху организма - оплешивяването. Италиански лекари направили лабораторни тестове с мишки, които живели в продължение на три месеца в задимена среда. Животинките загубили почти цялата си козина. Учените анализирали състоянието на мишките и установили, че тютюневият дим уврежда космената луковица и съкращава живота й. А без космена луковица няма как да порасне нова коса.
Разбира се, предстоят изследванията върху хора, но няма защо да чакате още няколко години, за да откажете цигарите.
Лавандулата има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие. Използва се при нервна възбуда, неврастения, безсъние, сърдечна невроза, мигренозно главоболие. Прилага се още в народната медицина при стомашно-чревни колики, при газове в червата. Външно под формата на бани лавандулата действа успокояващо. Етеричното масло, приложено върху кожата, има дразнещо (ревулзивно) действие, зачервява кожата и успокоява ревматични и невралгични болки. Цветовете на лавандулата са добро средство за предпазване на дрехите от молци. За вътрешна употреба лавандулата се използва под формата на запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 мл вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по една винена чаша 3 пъти дневно.
Лавандулата цъфти през юли—август. Използват се цветовете и полученото от тях етерично масло. Съдържа около 3% етерично масло, основни съставки, на което са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (30—- 60%), придаващ характерната приятна миризма. Освен това в маслото се съдържат борнеол, цинеол, гераниол и други терпени. Наред с етеричното масло в дрогата се съдържат до 12% танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли и др.
Сена при хемороиди и запек
В народната медицина се използват листчетата на сложния лист и плодовете на сената, известни с народното название майчин лист. В листата се съдържат около 3% антрахинонови гликозиди сенозид А до сенозид Д, реин и алое-емодин, а също флавонолите кемпферол и изорамнетин. Очистителното действие на дрогата се засилва от наличието на около 10% слузни вещества, захарния алкохол пинит и смолисти вещества, Плодовете съдържат антрахинонови гликозиди, но в по-малко количество (около 2%) а сравнение с листата.
Сената има слабително и диуретично действие. Листата и плодът на растението се използват при запек. Както другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения и сената дава късен ефект (10—- 12 часа след приемането на билката).
Действието е меко, безболезнено и не се последва от запек. Това позволява да се прилага при запек у тежко болни, чернодробно болни и при хемороиди. При продължителна употреба слабителният ефект отслабва. Прилага се и като диуретично средство. Някои народи я използват при очни и кожни възпалителни заболявания.
Дрогата е много по-слабо токсична от другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения.
Използва се отвара от плодовете или листата на сената. Една супена лъжица от билката се вари 5 минути е 250 мл вода. Цялото количество се изпива наведнъж, най-добре вечер преди лягане.