Периодът между

шестата и

седмата година

поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Времето за безгрижна игра намалява. Принципът на "отложеното удоволствие" навлиза в живота на детето. Не получаваш нещата, които ти харесват тук и сега, непременно, на всяка цена, като в игрите досега - печалбата или загубата са видни веднага след края на играта. В този наситен с новости за детето период то се научава, че резултатът от положените усилия идва след време - съотнесено към училищния период - моментът, в който получи своето свидетелство за успешно преминаване с по-горен клас.

Пред какво се

изправя детето,

когато тръгва на училище? Широко разпространено е схващането, че основната задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Безспорно това е приоритет на училищното обучение, но всъщност пред детето има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал - не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво. В училище децата за пръв път доказват "насериозно" своята самостоятелност и отговорност пред възрастните, там се извършва и първата значима проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Постъпването на детето в първи клас означава да се приобщи към света на "големите" и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Основният елемент на този преход е адаптацията към училището.

Адаптацията е процес на психично приспособяване на детето към променените условия на живот и дейност. 6 - 7-годишните деца по принцип имат потенциал да се справят с тази промяна и все пак не е невъзможно да възникват проблеми. Много важна причина е, че първолакът трябва рязко да измени много от досегашните си стереотипи и едновременно да усвои нови, доста по-сложни форми на интелектуална активност и социално поведение, при това в напълно непозната обстановка. Не трябва да пропускаме и факта, че има значими индивидуални различия в способността на децата да се приспособяват към нови изисквания. Родителите на първокласниците също се различават в своето отношение към училищното обучение и имат различна степен на готовност да оказват помощ и подкрепа на детето в учебния процес. Влияние има и личността на учителя, която е сбор от неговите качества както в професионален, така и в чисто човешки план. В този период от развитието на детето учителят става герой и обект на идеализиране от страна на детето.

Още от първия учебен ден детето се сблъсква

с много правила

и ограничения,

за съществуването на които до този момент може изобщо да не е подозирало. Част от тях дори са му непонятни, например - не може да се ходи свободно из стаята по време на час, трябва да вдигнеш ръка, ако искаш да кажеш нещо, не бива да викаш, да прекъсваш другите и т. н.

Училищната

успеваемост

е вторият съществен фактор в приспособяването на първолаците. Има най-различни причини, поради които детето отначало може да не покаже своите реални способности и постепенно да придобие статута на "неуспяващо" (конфликти в семейството, развод). Значително влияние върху успеваемостта оказва и самооценката на детето, т. е. собственото му усещане за компетентност в учебния процес. В основата си самооценката е субективно чувство за лична ценност (себеуважение, себеприемане), което се формира най-вече в резултат на родителското отношение. Но в училищна възраст децата започват да отчитат мнението и на другите значими хора от заобикалящата среда - а в първи клас това са учителят и съучениците. Така че самооценката на първолаците започва да се влияе и от това, доколко умеят да се изявят, да спечелят симпатии и подкрепа, изобщо "да се докажат" в новата обстановка.

Част от първокласниците за пръв път

попадат в конку-

рентна среда.

Тази атмосфера може да бъде особено стресираща за деца, на които до този момент не се е налагало да отстояват себе си. Конкурентоспособността е качество, което до голяма степен се формира от семейната среда. Тя може да възникне спонтанно в семейства с повече от едно дете, тъй като в общуването между тях се пораждат условията за нейната поява. Но тя може също да се придобие, когато овладяването на знания и доброто образование са семейни ценности.

Тръгването на училище е първото

отделяне

от семейството

за част от първолаците. За пръв път в живота си те трябва да изградят доверителна връзка с непознати възрастни. При това, независимо какво е училището, изискванията и отношението към детето винаги се отличават от тези в домашна обстановка. Колкото по-големи са тези различия, толкова по-трудно е приспособяването. Проблеми в адаптацията може да възникнат както от рязката промяна в ежедневните стереотипи, така и поради новите отговорности, които поема детето. В училище то получава по-голяма независимост, но има и повече задължения - да бъде точно, старателно, дисциплинирано, да внимава в час, да умее да се самообслужва и т. н. Когато всички тези изисквания се поставят едновременно и детето няма достатъчно вътрешни ресурси да се справи, приспособяването отнема повече време и понякога се придружава от временен спад в мотивацията за учене.

Първолакът има нужда от помощ, когато

обичайните в

началото проблеми

в адаптацията

не отшумят.

Най-често те са свързани с нарушения на дисциплината, понякога и със затруднения в учебния процес. Учителите добре познават етапите на приспособяване към училище и обикновено първи обръщат внимание на родителите, ако детето не успее да се адаптира през първите няколко месеца. Явен сигнал за това са агресивните прояви към съученици, понякога и към учителя, отказ да се изпълняват учебните задължения, ходене из стаята по време на час, излизане без разрешение и т. н. Но има и дискретни белези за нарушена адаптация, които дълго може да останат незабелязани, защото не нарушават училищните норми. Понякога детето остава плахо и неуверено, няма самоинициатива в час, не съумява да си намери приятели и постепенно се изолира от живота в класа.

Вие като родители сте най-големите експерти по отношение на вашето дете, ако забележите признаци на трудна адаптация към училищният живот потърсете професионална помощ.

 Няколко съвета

Родителите имат особено важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първолака. Ето няколко основни фактора в родителското отношение, които оказват съществено влияние за това:

* Реалистична представа за актуалното ниво на развитие на детето при постъпването му в училище.

Родителите, които имат адекватни очаквания за постиженията му в учебния процес, не проявяват свръхкритичност и не стресират първокласника с прекалени изисквания. Не забравяйте - основната цел на образованието не е детето да заучи и възпроизведе някаква информация, а да се събуди неговият изследователски интерес, желанието да учи.

* Вяра в способностите и бъдещите успехи на детето.

Тя е от огромно значение за него, защото му помага да развие увереност в собствените си възможности и го поощрява да изпълнява съответните на възрастта му задължения в училище и у дома.

* Проява на топлота и любов към детето.

Тук не се отчитат само естествените емоционални прояви на топлота и любов към него, а и за методите на възпитание в семейството. Деца, които имат ясна представа за съответните на възрастта им граници и норми на поведение, по-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания.

* Общуване между родителите и детето.

Това е най-важният фактор за успешния старт в училище. Когато родителите четат книги, разговарят с детето и го изслушват внимателно, те поддържат интереса на детето към познание и формират у него подходяща нагласа за училищно обучение далеч преди постъпването в училище.

* Ако детето не иска да ходи на училище.

Макар че в малките класове това се случва рядко, е възможно детето да заяви своя категоричен отказ да ходи на училище. Това не е инат или своеволие. Най-вероятно детето се чувства заплашено от нещо или някой в училище. Това може да е съученик или съученичка, може да е учител или пък урок. Разговаряйте с детето, за да разберете от какво се чувства застрашено. Не омаловажавайте заплахата - тя може да не е реална, но в ума на детето е истинска. Разговаряйте с учителя - той е много важен за детето човек.

* Ако детето има затруднения с ученето, които нямат обяснение.

Има редица форми на специфични нарушения на способността за учене. По статистически данни при едно на всеки седем деца тези нарушения се проявяват под различна форма и с различна сила. За съжаление в България няма система за ранна диагностика на специфичните нарушения на способността за учене. Затова често тези проблеми се отдават на мързел, нежелание, каприз или "детето толкова си може". Един много кратък въпросник ще ви помогне да разберете дали детето ви има затруднения. Въпросникът е от книгата на Вероника Биркет "Как да подкрепяме и учим деца със специални образователни нужди"

Отговаря се с "да" и "не"

1. Не успява да усвои съответните за възрастта знания и умения, според учебната програма.

2. Не успява да достигне очакваното ниво на работа според целите, заложени в рамката за езикова и математическа грамотност.

3. Не усвояването на съответното ниво на математическа и езикова грамотност пречи на усвояването на останалата част от учебния материал.

4. Оценката на познавателната способност, която се предполага да бъде направена от училището, отчита ниски резултати.

5. Не успява да постигне поставените цели.

6. Качеството на работата на ученика и неговото представяне не съответстват на общото ниво на класа.

7. Показва объркване в области, в които по-голяма част от връстниците му се справят.

8. Има нужда от допълнително време, за да приключи работата си.

Ако се получат три отговора "да" има нужда да се обърне по-голямо внимание на детето. Ако отговорите "да" са 5 и повече - задължително търсете професионална помощ.

Проблемите на учениците със специфично разстройство на способността да учат са толкова важни, че сдружение "Малки стъпки" ще отдели специално внимание на тях в следващото издание на своята страница.