ХОБИ
Д-р инж Иван ПАРАШКЕВОВ
Пчеларят се е явил на изпита си по пчеларство и го е взел успешно. Налице е създаденият от него пчелин заедно с необходимото нестандартно оборудване. Оказва се, че стопанисването му не е лесно нещо. Да има пчеларят силни семейства на пчелина си никак не е просто. Работата с тях отнема цялото му свободно време в съботните, неделните и празничните дни. Пчеларят вече почти не принадлежи на себе си. След няколко успешни презимувания на кошерите му става ясно, че нещата са сериозни, бъдещите проблеми се очертават като не по-лесни за разрешаване. Но радостното е друго. Отнякъде се появява неописуемо удовлетворение от това, че замислената и след това реализирана идея работи. От мириса на кошерен въздух до свободата сам да решава кога и колко да работи, но така, че месечните задължения към пчелина винаги да са изпълнени. Пчеларят е достигнал до извода, че един килограм мед съответства на един килограм пот, пролята от него при решаването на многобройните проблеми. Тайни в пчеларството няма.
Има знания,
технология
и труд
и обикновено разговорите на мислещите пчелари се концентрират около тези неща. Физическата и умствената умора, които са следствие не само от пряката работа с кошерите, а и от страничната, свързана с нестандартното оборудване, също са част от производството на пчелните продукти. И това е добре, защото пчелинът и нестандартните му технологични приспособления са на пчеларя и той носи пълна отговорност за всичко, което става и е свързано с кошерите му. Той е собственик, произвежда полезни пчелни продукти, на него това му харесва и в края на краищата също се чувства полезен човек. Това не би било така, ако по цял ден седи в някое кафене или пред телевизора и се оплаква, че нищо не се получава и за всичко му е виновен някой.
На пчелина си с кошерите
пчеларят работи без да бърза излишно, не защото не може по друг начин, а защото
той така иска. Грее слънце, пеят птици, движат се всякакви животинки около
кошерите. Без да се напряга излишно може да види таралежи, гущери, мравки. Ако
пчелинът му е в селски двор, то може да забележи мишки, котки и какво ли не още.
Работата, извършвана с удоволствие, обикновено спори. А с какво може да се
сравни обядът на чист въздух, придружен с чай от билки по избор, подсладен с мед
собствено производство?
В нелекото време, в което живеем, пчеларят
няма право
да допуска и най-
малки грешки
при работата си в пчелоотглеждането. А ако той не си оцени добре възможностите и допусне да се разболее, да навехне крайник, пази боже да го счупи, или да си повреди кръста например от работа с големи тежести? На кого да остави месечните си задължения към пчелина? Затова той няма право да боледува. Винаги трябва да е здрав и което е не по-маловажно - главата му да работи интензивно, не по-слабо, отколкото на основната работа.
Старанията, които полага, обикновено в двуцифрено число години, не преминават безследно. След такъв период пчеларите, които работят и четат непрекъснато, спокойно могат да кажат, че имат още една професия освен основната. Истинският пчелар не размахва ръце и не доказва на висок глас колко е прав и колко много знае, независимо от това, че задължително има такива хора и процеси, "които му пречат точно на него".
Тихо и без излишен шум се занимава с пчеларство. Но ако бъде попитан за някакъв пчеларски проблем, ще даде точен и ясен отговор, който с нищо няма да отстъпва на информацията, поместена в учебниците по пчеларство, във вестниците и списанията с такава тематика или на пчеларските интернет сайтове. Това е така, защото в сложната ситуация у нас на пчеларя безброй пъти му се налага да разчита изключително и само на "неволята". Тя е представител на "българския опит", известен ни още от малките класове в училище. С отварянето ни към света на въоръжение дойде и "международният опит". Какво прави барон Мюнхаузен, когато е затънал в блатото? Ами, хваща се за собствената си коса и се изтегля сам, иначе ще потъне. И който от пчеларите издържи и оцелее (успее "да си ремонтира каруцата" с помощта на "неволята" или благодарение на известния барон не потъне в блатото) - знае и върви напред в пчеларството. Който не може да се справи или се отказва, или трябва да намери някой да му върши работата.
Пчеларският сезон се измерва не само с количеството на произведените и продадени след това пчелни продукти, пресметнати в
тенекета, буркани
и финикийски
знаци.
Не е възможно да не стане дума за положителните емоции и следователно и здраве, получавани като резултат от работата с пчелите и непрекъснатото консумиране на пчелни продукти от пчеларя и неговите близки.
От друга страна, може ли да се пресметне и осчетоводи това състояние на душата на пчеларя, когато той се намира на пчелина между кошерите си? Работейки с пчелите, той като че ли разговаря с тях и възниква в него и в наблюдаващите го съседи усещането, че пчелите го разбират. Колкото повече пчеларят се грижи за своите пчели, толкова повече получава от тях - не само в материален аспект (пчелни продукти и парични средства), но и в духовен.
Повечето пчелари няма да сбъркат, ако си признаят, че при започването на тази си дейност са мислили повече за материалната страна на въпроса. С течение на времето всеки мислещ, четящ и работещ пчелар върви напред и достига до тънкости в пчеларството. Налага му се да чете и препрочита пчеларска литература. Ако има възможност, преглежда и използва пчеларските интернет сайтове. Някои от езиците, на които са написани материалите (например руския), са толкова близки до българския, че те може да се четат директно, без превод. Пчеларят вече не допуска големи грешки. Постепенно изчезват и по-малките. С течение на времето с отчитане на квалификацията му, естеството на пчелната паша, която използва, големината на създадения от него пчелин, избраната технология се появяват и доходи, които няма как да не бъдат в негова и на близките му полза. Започва да се усеща подпомагането на бюджета на пчеларя от редовното продаване на пчелни продукти. Основната задача, заради която се е захванал с пчеларството, вече се изпълнява. Около него се появяват видими промени, които са свързани с набавянето на други кошери, запълването им с пчели, осигуряването на основното нестандартно оборудване, продаването на пчелни продукти.
Но пчеларството има и друга, не по-малко полезна страна, в дадения случай - невидима. Пчеларят
опознава още
по-добре законите
на природата.
Непрекъснатото натрупване на положителни емоции при работата му с пчелите го довежда до една по-различна, наистина невидима страна на пчеларството - духовната. Пчеларят не само разбира пчелите. Той чувства интуитивно тяхното поведение и покрай тях се утвърждава като част от природата. Постепенно започва да разбира, че много от това, което е правил в града, в който живее и упражнява основната си професия, не е точно това, което е търсил и е искал да прави. Прекарвал е времето си в прекалено много ненужни разговори и спорове в къщи и на работата си. Съществувал е в условия, които не могат да му донесат точно такива положителни емоции, които получава от общуването си с природата посредством пчелите.
Заниманията с пчеларство приемат и духовен оттенък. Пчеларят не само разбира пчелите, той се превръща в част от тяхното съществуване. Като че ли води с тях диалог. Неусетно това безсловесно взаиморазбиране се задълбочава. Това е и една от причините повечето пчелари да не говорят много. Защо е така? Едни от тези с които споделят за това, не могат да го разберат, други колеги ще премълчат, защото не искат да говорят за най-съкровеното. За това, което е най - близко и понятно само на непрекъснато мислещия, четящ и работещ пчелар.
Отначало практикуващият пчеларство не разбира защо е толкова спокоен и одухотворен. Прибира се в къщи от пчелина, например в края на съботния или неделен ден, и не може да се включи веднага в градския живот. Усещането му е, че е бил в някакво друго измерение. След като задължително общува с пчелите в почивните дни, през останалите постоянните мисли и преживявания за тях станат ежедневие, той продължава заниманията с пчеларство в друга форма - например това може да стане при работата
с пчеларска
програма
пред компютъра
в дома, в службата или с лаптопа, който е в колата и може да се използва директно на пчелина.
Колкото и малко вероятно да изглежда това в нашите условия, пчеларските сайтовете на близкия до нас руски език доказват, че това вече се прави с програмите "Пчела - 1" и "Пчела - 2".
Мисълта на пчеларя продължава да е в движение. Информацията в Интернет, във вестниците и списанията е толкова много, че не може да бъде обхваната цялата. Някак неусетно, дълбоко в подсъзнанието си, пчеларят започва да усеща едно все по-голямо влечение към пчелина си, към природата. Ако не работи с компютър, то той е намерил някаква друга форма за записване на събитията от пчелина - например с тетрадка или бележник, и може да размишлява над проблемите си, като използва и тях. И така с течение на времето се менят първоначално поставените цели в живота на пчеларя, които са били свързани с кошерите му. Работата и гонитбата за очаквания медосбор и печалба остават, но постепенно успоредно с тях широк и много утъпкан път си пробива духовността. Истинският пчелар придобива завидно спокойствие. В него във времето се появява и се развива способност за съзерцание и размишление. Разбирайки безцелността от многобройните повторения на голяма част от проведените разговори до този момент с колеги пчелари - за килограмите мед от кошер до късна есен, за непрекъснатото вземане от пчелите, за количеството на изцентрофужения мед от едно семейство, за други подобни неща - това вече не е вечната тема номер едно при общуването му.
Пчеларят от тук нататък
не си представя
живота си
без пчели,
без природата. Него "го тегли" винаги към пчелина, иска да се потопи в атмосферата на тишината и спокойствието, в бръмченето на хилядите "моторчета" с крила, в шумоленето на листата, в миризмата на кошерния въздух, която няма как да бъде усетена в града. Придържам се към мисълта, подчертана по различен начин в някои от пчеларските сайтове и списания, че за мераклията пчеларството не е само някакъв бизнес, а на първо място е източник на вдъхновение. Като се зареди с положителни емоции между кошерите на пчеларя не му се завръща в града, в този неистински, създаден от хората свят. Когато дойде вдъхновението на пчеларя, тогава в него настъпва душевен подем и се получава всичко, което е замислил. И тогава неговите идеи (при това не само от областта на пчеларството) успешно се въплъщават в живота. Когато някоя от мечтите му, която се е "родила" между кошерите на пчелина му, се появи след това в нейната земна реализация, той получава с нищо несравнимо удовлетворение, което води началото си от общуването с пчелите и природата. Едно от нещата, които отличават професионализма в пчеларството, се заключава в принципа "да не се навреди и каквото може, трябва да бъде подобрено". Но това го могат само духовно-нравствените пчелари. При тях всичко се получава. Независимо от проблемите, те успяват да реализират на пазара меда и другите произведени от тях пчелни продукти и да стигнат до икономическите резултати, които са си поставили като цел. Макар че за тези пчелари това отдавна е престанало да бъде единствената цел.
Как пчеларите да не си спомнят 2003 година? Кошерите ни тогава бяха заляти от мед. По-възрастните казват, че това се случва на 10 - 15 години веднъж. Тогава нектарът сякаш не течеше само от цветовете, а и от тревите и камъните. Магазините и корпусите пращяха от мед. Центрофугите загряха от работа, пчеларите не смогваха да намерят празни тенекии и буркани. Ако приемем средните добиви от мед за страната от системата Дадан-Блат с един плодник за около 20 кг, то през 2003 г. те автоматично ставаха приблизително 40, а някъде и повече.
Сега ние, пчеларите, се намираме в друг, по-различен свят. И през 2003-та, и през 2007-а се използваха едни и същи технологии, полагаха се едни и същи грижи, а различията в получените резултати са огромни. За много от пчеларите тази година ще остане като катастрофа. В различните региони на България времето за центрофугиране на меда като дати е различно, но общото беше, че при отварянето на кошерите те се оказаха празни или почти празни откъм натрупани медови запаси. За голяма част от пчеларите подхранването по никое време стана задължителен елемент от технологията им на работа, ако искат и следващата година да имат пчелни семейства.
За всички пчелари 2007-а беше трудна, но различно трудна. Какво е общото?
- В магазините работят малко пчели, събраният нектар е малко, произведеният от него мед също.
- Градежът на питите е слаб или въобще го няма, правилото за срок от една седмица практически не работи - моите пчели я градят 3 седмици. До тази година не ми се беше случвало. Подхранвам отводките със сироп и всеки вторник и четвъртък (в събота и неделя се подразбира), трупат медови запас, но градят слабо. Освен това майките почти не снасят в новоизградената пита. Пчелите я запълват с мед и не е ясно как ще се възпроизвеждат, след като намаляват по естествен път.
- Голяма част от майките са съкратили яйцеснасянето и като че ли са се "скрили" в кошерите. Намаляват работещите пчели. Запечатаното пило рязко намалява. Главните фактори са високите температури, липсата на нектаропоток - нектар, прашец и вода, от които зависи нормалното протичане на всички жизнени процеси при пчелите. Трябва да прибавим и отравянето с инсектицидите. Нарушава се равновесието между летящите и кошерните пчели, а това води до рязък спад в яйцеснасянето на майката и развитието на пчелното семейство. Достатъчно е пчеларят да погледне пред някои от кошерите си. Като види купчина отровени пчели не е нужно много да разсъждава, за да разбере какво е станало и какво може да стане през зимата с пчелното семейство, ако спешно не се намеси да помогне. Кой да събира меда, след като пчелите нектаросъбирачки са отровени.
При такава ситуация мислещият пчелар трябва да направи нещо, да коригира правилата, по които е работил до сега, съобразно условията през 2007 г. и вероятно и през следващите пчеларски години. По-добре е да остави спомените от добрата и щедра 2003-та. Миналата година природата позволи на пчелите да съберат нещо през август и да се "съживят". Темата като обем е огромна и по-любознателните пчелари могат много да си помогнат, като следят написаното в специализираната пчеларска литература и в интернет форумите. Подобни проблеми има и в Русия и в други държави от бившия СССР с климатични условия, близки до нашите. Много подходящ е форумът
www.pchelovod.info. Залогът е оцеляването на пчелните семейства с всички произтичащи от това последствия.