ПРАКТИЧНО
Пълзящите растения придават височина, обем, цвят и известна романтика на всеки двор. Когато цъфтят, те са прекрасно допълнение към цветната градина, особено ако в нея има ограда, декоративна решетка, беседка или телове за лози. Един от най-подходящите за слънчеви места видове е клематисът.
Наричат клематиса "кралица на пълзащите растения". Красиво и енергично растящо растение, клематисът има около 300 подвида. Клематисът има грациозни цветове, които цъфтят рано напролет или късно през лятото и в началото на есента.
При правилно засаждане, достатъчно грижи и търпение, клематисът ще ви възнагради с много стъбла, отрупани с бели, сини, виолетови или пурпурни цветове. Най-добре е да купите растение, високо поне 25 см, с няколко стъбла. Изберете внимателно мястото, на което да го засадите, защото клематисът не обича да бъде местен. Ако съответният вид цъфти с по - бледи цветове, изберете място, където следобедното слънце е по-слабо, защото в противен случай, цветовете могат лесно да избледнеят.
Най-подходяща за растението е богатата, добре отцеждаща се почва. За предпочитане е клематисът да бъде засаден през пролетта. Преди да засадите растението, потопете саксията, в която сте го купили, за около 10 минути във вода, така че корените добре да се накиснат. Изкопайте дупка, с дълбочина и ширина около 50 см. В дъното й изсипете две лопати добре угнила почва. В пръстта, която сте извадили от дупката, размесете няколко лопати добре угнила почва. Корените трябва да останат на около 5 см под нивото на пръстта. Корените на клематиса трябва да бъдат добре защитени. За целта натрупайте в основата на стъблата малко тор и слама и утъпчете леко. Задължително поставете някаква опора на младото растение. Полейте обилно. В началото поливайте поне веднъж в седмицата.
Първата пролет, след като сте засадили растението, то трябва да бъде окастрено до първоначалната височина, за да започне да се развива храстовидно в основата. Направете го рано, преди листните пъпки да са се отворили. За да се закрепи новото растение, са необходими поне две години.
Хората се опитват да интерпретират котешкия език и да разшифроват неговото значение. Успехите в това начинание са променливи, но поне искреността е забележителна. Ние правим грешни класификации и добавяме излишен човешки разум, когато изброяваме и обясняваме любимите ни котешки жестове.
Мъркането е една удивителна котешка особеност поне на повечето котки. Единствено т. нар. бобкет, близка разновидност на риса, прави изключение. Произходът на мъркането в котешкото тяло е било описвано различно през вековете. Много любопитни легенди са мистифицирали неговата причина. Специалистите днес предлагат хипотези, различни от митовете, за да обяснят този феномен. Ето някои от тях. Котките имат т. нар. “фалшиви гласни връзки" - две мембранни гънки, които се намират зад ларинкса, вибрират и предизвикват мъркането. Звуците, от които се състои гласът на животното (също и на човека), възникват благодарение на вибрациите на гласните връзки в гръкляна, които се пораждат, когато между тях премине въздух. Гръклянът е част от дихателния тракт, по който преминава въздухът, отиващ към и излизащ от белите дробове. Със скъсяване на гласните връзки, обусловено от увеличаване на тяхното напрежение, се увеличава и височината на тона на звука. Обикновеното котешко мяукане се извършва точно по този начин.
Мъркането обаче на различните представители от семейството на котките, което включва и нашите домашни котки, е сбор от бързо редуващи се звукови импулси, възникващи в гръкляна. Всеки отделен звук е обусловен от рязко падане налягането на въздуха при разделяне на дясната и лявата гласна връзка. Мускулите на гръкляна бързо се възбуждат от нервни импулси, чиято честота е между 20 и 30 импулса/сек. Когато това става, гласните връзки се събират и като резултат, нараства налягането на въздуха. Когато възбуждането на мускулите се прекрати, гласните връзки рязко се разделят и освободеният от това въздух, издава звук.
Това става последователно по време на вдишване и издишване, независимо че между тях има малка пауза и ако се вслушате, можете да го различите. Интензивността на мъркането зависи от степента на стимулация на животното, например от това как го галят или разговарят с него. Често мъркането, даже в присъствието на човека, е тихо, едва чуто, но ако поставите пръстите си на шията на котката, не е трудно да усетите вибрациите на гръкляна.
Съществува и друга алтернативна теория за механизма на мъркането. Тя предполага, че то се предизвиква от увеличаване на скоростта и турбулентността на потока кръв в posterior vena cava, която е главната вена, връщаща кръвта от задната част на тялото. Турбулентността създава вибрация в стените на този кръвоносен съд в местата, където преминава през гърдите и след това тази вибрация се предава в главата. Тази хипотеза обаче се нуждае от още допълнителни изследвания.
Домашните котки могат да мъркат при вдишване и издишване, а дивите котки - само при вдишване. Докато котешките гласове се различават по своята тоналност, височина и използване, то мъркането при всички е почти еднакво. Някои котки мъркат почти непрекъснато, а други рядко. Обикновено мъркането е индикация за котешко удоволствие и удовлетворение, но котките мъркат и когато показват своето съгласие или желание за човешко внимание или помощ. Болните котки могат да мъркат, изразявайки необходимостта си от вашата грижа. За първи път мъркането се включва в котешкия репертоар, за да покаже, че времето за хранене започва.
Друг често използван котешки звук е ръмженето. Домашните и дивите котки го употребяват широко, когато искат да покажат, че нещо ги дразни и са готови да ухапят. Котенцата се учат от майка си да ръмжат, а тя ръмжи, когато иска да привлече вниманието им.
Вид порест гел може да бъде използван за отнемане на тежки метали от водата според американски изследователски екип. Гелът може да намери приложение при екологично почистване и други дейности, свързани с т. нар. молекулярно филтриране, при което се улавят тежки метали. Новият гел поглъща предимно тежки метали като живака.
Източници на замърсяване с тежки метали са каменните въглища, природният газ, индустриалното производство на хлор и сода каустик. Американските учени от Северозападния университет в Илинойс разработили вид "аерогел" - материал с ниска плътност, произлязъл от гел, в който течната съставка е заменена с газ. Този "аерогел" с висока абсорбционна способност е създаден чрез свързване на химически групи, наречени халкогениди, с метални йони. Халкогенидите включват елементите сяра и селен. Тези порести "халкогели" имат впечатляващи свойства. Те до голяма степен са изградени от въздух и притежават голяма повърхностна площ. Няколко куб. см от тази материя имат толкова голяма повърхностна площ, че ако я разгънете, може да покриете цяло футболно игрище. Площта й е толкова голяма, че рано или късно всичко, попаднало в нея, ще излезе на повърхността й. За отбелязване е, че в "халкогелите" сярата и селенът се свързват преференциално с тежки метали.
Тежките метали обичат да се свързват с атоми на сярата. Ако имате тежки метали като кадмий, живак или олово и си представите, че минавате през "аерогел", ще забележите серен атом, който е захванат за него и повече никога няма да се освободи. Именно това е базата за пречистването. Оксидни аерогели са използвани като филтри за улавяне на наночастици и други замърсители от въздуха. Те обаче не могат да уловят живак, кадмий или олово, защото вместо сяра или селен, съдържат елемента кислород, който не може да се свърже добре с тежките метали.
Плувнали в пот от летните горещини, копнеем за горска прохлада или за освежаващо топване в морето. Възможно е да си доставим и двете удоволствия "накуп", и то без да излизаме от дома. Срещу изпотяването фитотерапевтите препоръчват всекидневни бани с билкови отвари. Голяма част от илачите идват от планините.
Бани за тялото
Най-силно въздействие имат дъбовите кори, корите на бялата върба, ореховите листа, градинският чай и лайка (използват се поотделно според вкуса ви). Против неприятната миризма от изпотяването помага комбинация от ароматизиращи билки: мащерка, цветове от черен бъз, липов цвят, борови иглички. Приготвя се отвара от 250 г суха или 1кг свежа билка, която се вари 10 - 15 минути в 4 л вода. Сместа се оставя да кисне 30 - 40 минути. После се прецежда. След основното изкъпване за 10 - 15 минути се взема вана с тази отвара, разтворена във вода. Температурата трябва да е 36 - 37,5 градуса. Ако нямате вана, обтривайте се енергично с гъба, напоена с неразредената отвара. Тялото се оставя да изсъхне, без да се изтрива.
Цяр за потящи
се крака
За бани са подходяши листата и цветовете от див кестен или смрадлика. 100 г от наситнената суха билка се варят в 1 л вода в продължение на 10 минути. Лосион против изпотяване може да се приготви от 100 г одеколон, 60 г 40%-ов разтвор на формалин, 250 г чист спирт и 150 мл гореща вода. След като се измият добре и се подсушат, краката се намазват с лосиона и се оставят да изсъхнат.
Лек за потящи
се длани
За баня се приготвя запарка или отвара от кори на бяла върба, от дъбови кори или от лечебен исоп. За запарката се вземат 2 лъжички от предпочетената билка, които се заливат с 2 ч. чаши вряла вода. Сместа се оставя да престои похлупена час - два. За отварата билката се вари 5 - 10 минути. Запарката от исоп помага при общо изпотяване, като се пие в продължение на 2 - 3 седмици два - три пъти дневно (посочената доза е за 1 ден). Много ефикасен против потене е лосионът от 10 г резорцин (от аптеката), 250 мл лавандулов спирт и 250 мл вода. Ръцете се мажат с него, след като се измият и подсушат.
За общо
освежаване
Подмишниците, гънките на краката и кожата под гърдите у жените се мажат често с памук, натопен в калиев хиперманганат, парфюмиран с няколко капки пергамотова есенция.
Зайча сянка
при цистит
При цистит помагат зайча сянка, мечо грозде, повет, мащерка, пача трева, маточина, медуница, лен, коприва. Петър Димков препоръчва чай от зайча стъпка (цялата билка с корена), изправниче (листа и цветове), повет, мечо грозде (листа), медуница (листа), пача трева, царевична трева - по 50 г всяка.
Три супени лъжици от тази смес с прибавка по 1 чаена лъжичка ленено и конопено семе, счукани на ситно, се запарват в 700 мл вряща вода. Ври на тих огън 20 минути и като изтине, се прецежда. Пие се 20 минути преди ядене 3 пъти на ден.
Бадемови ядки
срещу киселини
в стомаха
Страдащите от киселини в стомаха могат да използват следния ефикасен начин за уталожване на неприятните болки. Заливат се с вряла вода 300 - 400 г сладки бадемови ядки, поставят се върху сито, за да се отцедят, обелват се и се подсушават. Така подготвените ядки се дъвчат по една-две няколко пъти дневно (след закуска, след обед и след вечеря).
Направа на домашна лимонада за неутрализиране на киселините също е добро лекарство. Приготвя се по следния начин: 3 супени лъжици захар за диабетиците може и захарин - 1 с. л., и 1 чаена лъжичка лимонтозу се разбъркват добре и накрая се сипва и 1 кафена лъжичка сода бикарбонат и докато кипва се изпива. Приема се всяка вечер по 1 водна чаша.
Продукти: 750 г диня, 125 г сирене Фета, 1/2 връзка магданоз, 1/2 връзка мента или джоджен, 50 г черни маслини без костилки, 2 с. л. зехтин, 1 малка глава лук, 2 лимона, смлян черен пипер.
Начин на приготвяне: Лукът се почиства и се нарязва на тънки колелца. Поставя се в малка купа и се залива със сока от лимоните. Динята се почиства от семките и се нарязва на кубчета. Сиренето се нарязва на малки парчета или кубчета. В купата се поставят динята, сиренето и лукът. Заливат се със сока от лимоните. Магданозът и ментата се нарязват на ситно и се прибавят към салатата. Салатата се поръсва със зехтин и се слагат маслините. Подправя се със смлян черен пипер.
Доматена
салата Продукти: 1,5 кг домати, 225 г синьо сирене, 250 г майонеза, 80 мл готварска сметана, 2 с. л. винен оцет, 2 с. л. ситно нарязан магданоз, сол, смлян черен пипер.
Начин на приготвяне: Ако доматите са големи, се нарязват на дебели филии, ако са коктейлни - на четвъртинки или половинки. В блендер се смесва оцетът, сметаната, майонезата и половината от синьото сирене. В чиния се подреждат доматите, които се посоляват и се подправят със смлян черен пипер. Отгоре се натрошава останалата половина синьо сирене и се полива с получения сос.
Магданозът не е задължителен компонент в тази салата. Ако нямате синьо сирене заменете със сирене Фета или краве сирене.
Краставици
Продукти: 4 краставици, 450 г кисело мляко (3,6%), 1/2 връзка джоджен или прясна мента, 1 скилидка пресован чесън, 1/2 ч. л. смлян кимион, 1 с. л. лимонов сок.
Начин на приготвяне: Краставиците се нарязват на половинки и с помощта на лъжица се маха семето. След което се нарязват на дребни кубчета. Киселото мляко се поставя в марля и се отцежда. Смесва се с кимиона, ситно нарязан джоджен, пресования чесън и лимоновия сок. Обърква се с краставиците и се оставят за 1 час в хладилник.
Рецептата е от ливанската кухня и е вариация на познатата у нас "Снежанка" и все пак вкусът е доста по различен заради кимиона и джоджена.
Идеята е за самостоятелен облик на част от дневното помещение в дома ви. Можете да го използвате едновременно като зимна градина и кабинет. Стилът "рустик" предполага посещение в античния магазин, градинския център или близката оранжерия, което ще ви даде допълнително вдъхновение и идеи.
Можете да аранжирате малката си зимна градина като работен кабинет. Поставете леки мебели от дърво. Античният шкаф ще побере книгите ви за цветарство, както и колоритните керамични фигурки. Други интересни елементи, които ще дооформят облика на стаята са: цветя в саксия; всякакви видове папрат, кротон и бръшлян, висящи по стена - решетка, ще създадат в стаята мека, естествена атмосфера; диванче с разноцветни възглавнички, оцветени в зелено корнизи и прекрасна малка къщичка за птици, облицована с кора от бреза.
Новите килими не бива често да се изтупват или почистват с прахосмукачка, а трябва да се изчака известно време, докато мъхът им се отъпче. Първите три месеца те се почистват само с мека четка. Изтупват се с не много твърди тупалки (най-подходящи са плетените дървени или пластмасови).
Изтупването става от опаката им страна, а лицевата се изчетква по посока на мъха. Особено добре е през зимата, когато има дебел и сух сняг, килимът да се простре с лицевата страна върху снега и да се изтупа, след което да се почисти с мека четка.
Килимите не трябва да се прегъват, а да се навиват на руло, за да не се поврежда апретурата им. Не бива да се простират върху мокър под. За да не се износва на едни и същи места, килимът не трябва да се разстила винаги по един и същ начин, а да се обръща така, че единият край да бъде веднъж откъм едната стена, след това откъм противоположната. За да се опреснят и освежат цветовете на килима, добре е да се избърсва от време на време с кърпа, напоена с вода с малко оцет и добре изстискана.