ШАРЕНО


 

Кондуктор журналист издаде

книга с бисери от автобуса

 

Седем години габровецът помнел
и записвал народните мъдрости

 

Мариана ДИМИТРОВА

Габровският кондуктор Иван Ботев издаде уникалната си книга "Бисери от автобуса". Става въпрос за нелепи изрази и диалози, с които той се е сблъсквал покрай работата си в градския транспорт. От 7 години Иван изкарва препитанието си като кондуктор в градския транспорт. "Бисерите" е втората му издадена книга в рамките на една година. Основни герои в новото издание са пътниците, кондукторите и шофьорите на автобуси и диалозите между тях под формата на шеги. Кондукторът, който преди да се впусне в автобусните авантюри си вадеше хляба като журналист, споделя, че много дързост и красота има в градския транспорт. В книгата си той е подбрал около 50 бисера. За 7 години като кондуктор Иван Ботев e пропътувал между 370 000 и 400 000 км по линиите на градския транспорт от единия край на града до другия. Със сигурност е чул доста "велики мисли" от пътниците, закачки между шофьори и кондуктори. В книгата си обаче той е подбрал 50 от най-колоритните. Разказва един от тях: "Баба иска да слезе между две спирки. Кондукторът й казва да пита водача на автобуса. Тя отговаря: "И водача ще питам, и шофьора ще питам, ама само да сляза".

"Кондукторите сме отдушник на лошото настроение и стреса на пътниците. В рейса те се разтоварват от лични проблеми, семейни скандали, катo се карат с нас или с другите пътници. Най-често ние сме на прицел. Особено голямо е напрежението в пиковите часове", разказва Иван. Той и колегите му даже си имат лаф: "В началото на смяната сме кошче за душевни отпадъци, а в края й - контейнер".

Иначе работата му си имала и хубавите страни. В автобуса научавал всички градски клюки. Като пътували хората, си говорели свободно. Особено жените - разменяли си готварски рецепти, семейни сплетни, коментирали изневери и разводи.

Често ставал свидетел на пиянски скандали, сбивания. Викал е линейки за припаднали пътници, дори веднъж човек починал в автобуса - не неговия, но това не намалявало стреса. Понякога се чували и простотии, комични диалози, дори нелепости. Иван ги запомнял всичките, а като се върнел вкъщи, си ги записвал. Така се родила книгата му "Бисери от автобуса".

Споделя, че идеята да колекционира бисерите му дали колеги от градския транспорт, а с издаването на книгата си целял да внесе малко колорит в духовния живот на Габрово.

 

 

Джазфест

 

Плевенчанка от “Music Idol” пее с Камелия Тодорова в Банско

 

Дарина БОГДАНОВА

22-годишната плевенчанка Кръстина Кокорска, участничка в "Music Idol", на 8 август ще се включи в джазфеста в Банско заедно с певицата Камелия Тодорова. Преди 3 години тя завърши Националното училище по изкуствата "П. Пипков" в Плевен със специалност народно пеене и веднага след това беше приета поп и джаз пеене в консерваторията в София. Там се сприятелява с дъщерята на Камелия Тодорова - Рахил, която й предлага да участва в новия проект на майка й. Като резултат се появява албумът "Feels like", който включва нови аранжименти на известни парчета от 60-те и 70-те години на миналия век и няколко авторски песни на Рахил. Плевенчанката отчита сериозен напредък в сценичното си поведение, откакто работи с джазпримата.

С живите си изпълнения в столичните клубове "Суингинг хол" и Бекстейдж" Кръстина и групата й "Unlimited" печелят нови фенове. Свирят предимно кавъри, но имат и няколко авторски парчета. Амбицията им е да правят авторска музика в бъдеще. Дори да свирят зад граница, но засега не са толкова смели.

 

 

Анелия:

 

Чувствам се добре в кожата си и нямам

намерение да променям външния си вид

 

Мая ПАСКОВА

За поредна година концертът "Планета Дерби 2007" събра хиляди почитатели на попфолка на стадиона в Плевен. Специално за своите фенове и читателите на "BG Север" Анелия отдели няколко минути зад сцена преди участието си и сподели подробности от личния си живот.

- Как се чувствате в Плевен?

- Нямах достатъчно време да разгледам града, но и по принцип не обичам да давам конкретни отговори къде е най-добре. За мен във всеки град публиката е супер, колкото и тривиално да звучи. Развълнувана съм, това е факт, не се правя на Суперстар.

- Майка сте на малка дъщеря, как съчетавате кариерата и семейството?

- Трудно ми е, но се опитвам да ги съчетавам. Днес например дъщеря ми се обади да ме пита: Мамо, кога ще се прибереш в къщи? Където и да пътувам, се прибирам още същата вечер. Но въпреки всичко времето за нея не ми стига. Дъщеря ми е най-хубавото нещо в живота ми.

- Защо избрахте да пеете попфолк? Този стил има страшно много почитатели, както се вижда от многобройната публика, но е и също толкова критикуван.

- Аз не деля музиката на стилове. Почитателите ми знаят, че чувствам музиката по свой начин. Много хора твърдят, че не изпълнявам попфолк. Всъщност аз пея балканска музика, на ръба съм между попфолка и фолклора. Не го правя съзнателно. От съчетаването на различни стилове през годините съм създала свой собствен стил. Музиката е изкуство и тя трябва да въздейства. И в попа, и във фолка, и в джаза има хубави и лоши песни.

- Как поддържате форма?

- Най-важното за мен е да си почивам. Друг е въпросът, че се прибирам от работа сутрин и веднага тръгвам да карам дъщеря си на детска градина. Също се опитвам да се храня до колкото е възможно здравословно. Нашият начин на живот е много динамичен и не винаги го позволява. Ако нямам възможност да ям качествени продукти, като сляза на някоя бензиностанция и си купя сандвич, гледам да е с пълнозърнест хляб и много зеленчуци. Това не го правя заради самата диета, а заради здравето ми. Храната, облеклото, поведението освен за характера на човека говорят и за неговата култура.

- Повечето от вашите колежки признават, че са си сложили силикон, опънали са бръчки или са си правили липосукция. Вие имате ли някакви интервенции по тялото си?

- На този етап нямам.

- А мислите ли да промените нещо във външния си вид?

- Никога не казвам никога, но засега се чувствам добре в кожата си и не изпитвам нужда да правя някакви промени. Но нямам нищо против хирургичните намеси, щом това повдига самочувствието на една жена.

 

 

Един век не стига

 

Любов и кладенчова вода

дотикали баба Рада до 104

 

Мира ГАНЧЕВА

104-годишнината си отпразнува баба Рада Пейчевска от Угърчин. Поздравителни телеграми за празника си тя получи от областния управител на Ловеч Сурай Велиева, от кмета на общината Валентин Вълчев, а местният парламент й даде 100 лв. награда.

Непрестанен труд, женитба по любов, плодове от природата и кладенчова вода - това според баба Рада е рецептетата за дълголетие. Другар в живота й бил връстникът й Ботю, с когото се взели по любов на 21-годишна възраст. И той бил работен, затова и стигнал достолепните 94 години.

Семейство Пейчевски има трима сина и една дъщеря. И в имане, и без имане хляб на масата баба Рада винаги слагала. Иначе тя предпочитала постната храна, а на къра похапвала дренки, сливи, глогинки... За 104-ата си годишнина сега угърчинката почерпи със сладки и бонбони, ще се радва и догодина да среща гости за рождения си ден.

 

 

Легенди

 

Джо Лин Търнър свири

на феста в Берковица

 

Симеон НИКОЛОВ

Легендарният вокалист на "Рейнбоу" и "Дийп пърпъл" Джо Лин Търнър и неговата сегашна група "Брейзън абат", сформирана в Англия от българския китарист Николо Коцев, взривиха публиката на фестивала "Беркрок" в нощта на 28 срещу 29 юли. Техният концерт трая три часа и хвърли в екстаз близо 4 000 почитатели на рока, дошли в Берковица от цяла България да чуят на живо вечните песни на "Рейнбоу" и "Дийп пърпъл" - "Cant let you go", "I surrender", "Smoke on the water", "Burn" "Stormbringer", "Highway star", както и авторските парчета на "Брейзън абат".

Преди да излязат на сцената, те репетираха три дни за концерта, затворени в берковското читалище. В една от почивките на репетициите петимата от бандата - Николо Коцев - китара, Джо Лин Търнър - вокал, Нелко Коларов - клавир, Дейф Найт - бас, и Уейн Бакс - барабани, станаха свидетели на сватба по българските обичаи. В залата на читалището се ожени преводачът на групата Ивайло Панов.

На "Беркрок" тази година участваха 15 групи, концертите бяха посетени от 6 000 души. Фестивалът остана напълно безплатен за публиката - входът бе свободен, предлагаше се безплатна нощувка в изградения от организаторите палатков лагер. Хонорарите на гостуващите групи бяха платени изцяло от организаторите на феста от общината в Берковица, за публиката оставаше да пие бира и да се весели.