АРТСЕДМИЦА
Мая ПАСКОВА
"Територия
на духа" е книгата на Димитър Василев, в която са събрани над 700 имена на
творци и дейци на културата от Плевенския регион от края на ХIХ до началото на
ХХI век. Когато писах за тези хора, имах чувството, че съм ги събрал всички
заедно и до един им се покланям за приноса им - по-малък и по-голям за културния
възход на Плевен, развълнувано
споделя авторът, който с повечето от изброените имена е имал близки емоционални
и сърдечни отношения като дългогодишен деец на културата в града. Източниците са
много - енциклопедии, сборници, библиографии. Основното си остават личните
контакти и анкетните карти, които някои от съвременниците ни отказват да
попълнят - някои поради скромност или притеснение, други от тщеславие и
високомерие. Това е и причината обзорът да не е пълен. А и българинът няма
изграден афинитет към изграждането на личен архив, отбелязва авторът. Но Димитър
Василев е сигурен, че някой след него ще стъпи на тази основа и ще продължи
книгата, ще включи и по-младите дейци на културата, които градят днешния облик
на Плевен. Убеден е, че в "Територия на духа" е заключена вековната история на
духовната енергия на Плевенския край. Още в зората на ХIХ век тук са били едни
от най-големите наши възрожденци, направили пъртини в духовния живот на града и
на тяхната основа се базира по-нататъшният потенциал, не скрива Василев. Книгата
е с регионално съдържание, но с национално значение, защото Плевенският край е
дал изключителни личности на културата и изкуството на България. След две
редакции и първоначално намерение да се включат строфи или стихове от творците,
в крайна сметка имената са подредени по азбучен ред. Синтезирано, по равно, без
оценки. Нека творчеството им само да говори за тях, заявява събирачът на духовни
водачи. И се впуска в спомени...
Книгата излиза дни преди 75-годишния му юбилей (2 август) и е най-големият му подарък за празника. Идеята за такъв сборник назрява още през 1985 г. Тогава Василев е зам.-председател на общинския народен съвет и председател на общинския съвет за култура. В Плевен кипеше богата културна дейност на високо професионално ниво, спомня си авторът. Сам той е участвал в рецитали и представления в салона на читалище "Съгласие". С умиление си спомня за срещите и контактите с Христо Бръмбаров, Катя Попова, Емилия Чакърова, Ванча Дойчева... За концертите с плевенски дарования, летния културен отдих и гостуванията на Сатиричния театър и Софийската опера на сцената на плевенския летен театър, Венецианските вечери на плаваща платформа в езерото в Кайлъка, голямото хоро всяка неделя под звуците на Духовия оркестър в центъра, постановката "За майките може да се разказва много" по ранни произведения на Максим Горки, за която Славка Славова заявява, че е по-добра от нейната. Това се оказва и катализаторът на идеята за събирането на всички тези, а по-късно и много други имена на едно място. По обективни причини работата по книгата затихва. Неда Антонова е тази, която през 2004 г. на представянето на нейна книга задължава Димитър Василев да продължи събирането на материали за "Територия на духа". Макар в книгата да са включени доста имена, извън нея остават стотици, не скрива авторът. През Драматичния театър, Плевенска филхармония, Плевенска опера "Христо Бръмбаров", Северняшкия ансамбъл и други културни институти са минали хиляди творци. Читателят ще открие много личности, за които едва ли е чувал досега, наред с утвърдените творци ще се срещне и с нови млади дарования, които разнасят славата на Плевен и България по света. Дали съм успял да предизвикам интерес, ще покаже времето, споделя авторът на "Територия на духа" Димитър Василев.
Лара АНГЕЛОВА
С една стотинка община Плевен не е подпомогнала пътуването на танцьори от НУИ" П. Пипков" до Испания, за да участват в международен музикален фестивал, научи "BG Север". Децата платили със собствени средства придвижването си до страната на коридата. Преди да заминат им било обещано, че ще получат 3 хил. лв. при завръщането си. Уверението обаче се размило във времето и в крайна сметка не се реализирало. Така грижата за осигуряване на парите паднала изцяло върху раменете на художествения ръководител Пламен Николов, който в момента се занимава с това. По традиция българският състав бил най-зле откъм рекламно присъствие на международния форум, защото пак общината не си свършила добре работата. Нейно задължение е да осигури рекламни печатни и други материали и сувенири - в крайна сметка плевенските деца са посланици на града ни зад граница. На практика танцьорите заминават с малко на брой рекламни брошури и две картини, рисувани от възпитаници на училището, с които донякъде излезли от неудобното положение. Но и този път те не могли да подарят на колегите си от цял свят компакт дискове със свои изпълнения, както е прието да се прави в нормалния свят.
Въпреки тези неуредици турнето било изпълнено с положителни емоции. Още при слизането си от автобуса в малкото планинско селце Кантонигрос българите са приветствани от сънародници и испански фенове, някои от които заситнили дайчово хоро. Сред дивната природа, заобиколени от свободнопасящи крави, собственост на президента на фестивала, плевенските танцьори изнесли 4 концерта за 3 дни. Конкуренция между тях и останалите близо 30 състава от цял свят на практика не съществувала, защото те били класа над останалите, чували се коментари от компетентни зрители. Въпреки това съдбата на наградния фонд била предопределена - да попадне в ръцете на местен състав. Българите обаче взели най-ценната награда - спечелили сърцата на каталунците, които стоели на крака и подвиквали одобрително през цялото време. Още едно признание за таланта си получили децата. Те били забелязани от шефа на Атинския музикален фестивал, който ги поканил като единствени специални гости. В началото на ноември, в гръцката столица, те ще изнесат три концерта, с които ще открият фестивала. Поканата е голям комплимент, като се има предвид, че българите са предпочетени дори пред гръцкия състав. Пак ще трябва да си платим пътя, но пък е голяма тръпката да знаем, че от толкова колективи от цял свят сме поканени само ние, признава Пламен Николов.
Тина ИЛОВА
Румънски музиканти, участващи във фестивал на бардовата музика "Таборъ фолк - 2007" в отсрещния румънски град Калафат, минаха през Дунава и изнесоха импровизиран концерт. 53 певци и музиканти изненадаха случайната публика на открита сцена в крайдунавския парк. В Калафат се борим за награда, участваме в десетото юбилейно издание на фестивала, а във Видин пеем от душа на съседите, обясниха музикантите щурата си идея.
Откакто България и Румъния станаха членове на ЕС, граница между нашите градове няма, обяви пред всички кметът на Видин д-р Иван Ценов. Той поздрави музикантите с добре дошли и им припомни, че във Видин между двата народа няма и езикова бариера. Много видинчани говорят румънски и това е добре дошло за нашите културни връзки, каза им градоначалникът.
Кремена КРУМОВА
Започват археологически разкопки на два обекта във Великотърновско. Това са Селищната могила в село Хотница, където ще работи археологът Александър Чохаджиев, и градският площад в римския град Никополис ад Иструм с ръководител н. с. д-р Павлина Владкова. Археологът ст. н. с. д-р Хитко Вачев пък е включен в екипа на проф. Николай Овчаров, проучващ комплекса Перперикон.
Разкопките са по договор за сътрудничество между Регионалния исторически музей и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". В него участват студенти практиканти от I курс - специалност археология.
Селищната могила е от медно-каменната епоха и е известна с най-старото на планетата обработено от човешка ръка злато от края на петото хилядолетие пр. Хр. , което бе открито в нея. Прочутите накити от Варненския некропол са с 300 г. по-млади. Намирането на хотнишкото съкровище в сграда-светилище показва, че златните предмети са атрибути на религиозни церемонии, извършвани в ежедневието, а не само погребални дарове, както считат някои, разкриват специалисти. Цивилизацията, автор на накитите, е по-стара от египетската и шумерската. Миналата година при разкопки на могилата бе открита златна обица на около 7 000 години.
Н. с. д-р Павлина Владкова ще прецизира датировките на ранните периоди от съществуването на градския площад в Никополис ад Иструм за времето от 102 до 176 г. Ще се уточнява и градоустройството и етапите на строителство през първите десетилетия от съществуването на града до опустошителното му разрушаване при нападението на варварското племе костобоки при управлението на император Марк Аврелий (168-180 г.). На това място своята археологическа практика ще провеждат и студенти от II курс, ръководени от доц. И. Дончева.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Започна ремонтът на манастира "Свети Иван Пусти" край Враца, съобщи кметът инж. Войслав Бубев. Засега той се извършва само със средства на общинския бюджет, като са предвидени 22 000 лева, но те ще бъдат крайно недостатъчни за светата обител, разрушена от иманяри, уточни кметът. Очаква се в реставрацията да се включат държавни институции и неправителствени организации. Министерството на финансите е одобрило 500 000 лева, които обаче още не са преведени на специално откритата дарителска сметка.
Свлачищният терен около манастира вече е укрепен и се благоустроява. Обсъждат се варианти дали да се изгради път за автомобили или манастирът, който се намира високо в планината над квартгал "Бистрец", да остане достъпен само за пешеходци.
Уникалният скален манастир "Свети Иван Рилски", известен още като "Свети Иван Пусти" заради постницата, където са живели свещеници и монаси, датира от 1540 година, но под падналата горна част са намерени артефакти, според които светата обител е била духовно средище още през ХII - ХIII век. Има доказателства, че мястото е тачено от траките още в езически времена. Запазена е ниша, уподобена на женска утроба - символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Тя е труднодостъпна и вероятно затова се твърди, че една от постниците, разположени по-късно в нея, е обитавана от Иван Рилски.
Манастирът два пъти е опожаряван от турците и отново възстановяван. След 1990 г. иманяри прокопават всичко наоколо в търсене на злато, разрушават олтара, унищожават стенописи и отнасят цялата църковна утвар. Разрушена е и хотелската част към манастира, магерницата и водопроводът.
Ремонтът и реставрацията на светата обител се извършват по проект от 1982 г., оставен на съхранение във фонда на Регионалния исторически музей. Предстои той да бъде актуализиран и да се изработи архитектурно-строителен проект.
Мариана ДИМИТРОВА
Бронзова халка от II - III век от новата ера бе открита при археологически разкопки край Трявна. Уникалната находка била намерена в тракийско светилище на хълма Елова могила. Пръстенът е с издължена правоъгълна плочка, върху която е гравирано името "Сито" на латински. Става въпрос за предмет, който заедно с други ценни неща - най-често монети, принадлежности към облекло, накити, са оставяни като дарове, обяснява ръководителят на разкопките Венелин Бараков. Приживе пръстенът е носен от млада жена и върху него е гравирано нейното име. Сито е тракийско лично женско име. Уникалността му идвала точно от това, тъй като досега не е известен такъв пръстен. Много редки били образците, които са притежавали обикновени тракийци, а не видни аристократи, където да се споменава името на някой от тях. Оказва се, че това е първото известно име на тракийка от Трявна и дори от Централна Стара планина, тъй като няма открити други такива надписи, пръстени или материали, върху които да стои името на техния притежател. Пръстенът разказва историята на една личност, живяла по този край и в момент на затруднение или болест е посетила светилището и се е разделила с този скъп за нея пръстен. Тя се е разделила с него, за да измоли нещо от божеството, обяснява още археологът.
В местната община вече е внесен проект за социализация на тракийското светилище, с който институцията ще кандидатства най-вероятно пред Еврофондовете. Целта е да се разкрият границите на светилището, след като вече се знае неговият център - каменна площадка с кръгла форма в средата.
Най-интересните находки от това археологическо лято са части от коланни гарнитури, фрагмент от оброчна плочка и фибули, които служат за закопчаване и украса на дрехата. Експонатите са от различно време, което показва, че светилището е функционирало през различни периоди, както от пред римската, така и в римската епоха. Монетите, които са открити, са около десетина. Сред тях са три-четири бронзови, които са много добре запазени с изображение на владетеля. От предримската епоха е намерена монета на Филип II (359 - 336 г. пр. н. е.), която е най-ранната монета, открита в Тревненско. Другите са от 3 и 4 век.
Илия Волен
(13.10.1905 - 16.08.1982 г.)
25 г. от смъртта на писателя от с. Ъглен, Ловешко. Работил е в митрополията във Враца, в архива на Св. Синод. Бил е редактор на изд. "Български писател" и сп. "Септември", зам.-председател на Съюза на българските писатели. Произведения: "Кръстци", "Божи хора" и др.
Георги Кирков
(15.08.1867 - 25.08.1919 г.)
140 г. от рождението на талантливия публицист и оратор от Плевен, създател на българското революционно работническо движение. Оформя се като един от най-ярките сатирици, майстор на памфлета и фейлетона. Известна е книгата му "Дремиградски смешила".
Стефан Руневски
(15.08.1877 - 24.01.1919 г.)
130 г. от рождението на писателя от Дряново. Автор е на много разкази, импресии, обществено-политически статии и др. Особено сполучливи са творбите му на военна тематика. Съчинения: драмата "Чужденецът", сборникът "Разкази" и др.
Стефан Самсиев
(11.08.1932 г.)
75 г. от рождението на известния артист от гр. Златарица, обл. Велико Търново. Бил е директор на МДТ "Константин Кисимов" в старата столица. Роли: Берсенев във "В навечерието" от Тургенев, Христофоров във "В полите на Витоша" от Яворов. Носител е на национални награди и държавни отличия.
Подбрал: Витан БАРАШКИ