РАЗНОСТРАНЕН ТАЛАНТ

Карикатурите на арх. Иван Стефанов

са все така актуални и след 10 години

Авторът получавал анонимни заплахи

за убийство след публикации на творбите му

Дарина БОГДАНОВА

"Човек не може да създаде по-интелигентна творба, отколкото е самият той. Природата е дала нещо повече на един истински творец и той трябва да го покаже. Да бъде учител на останалите, а не да прилича на обикновените хора."

Едва ли някой се съмнява в силата на сатиричните произведения на изкуството. В онова убийствено въздействие върху зрителите, което не те оставя равнодушен, а започва да те човърка отвътре. Защото рисуваният смях изобразява истини като излага, изобличава, развенчава... И те кара да се смееш през сълзи. Истинската карикатура е сложна симбиоза от чудесна рисунка и добре намерен виц, закачка. Тя представя гражданската и човешката позиция на художника, задълбоченото познаване на различни проблеми, философията му и житейската му мъдрост. Такива карикатури рисува Иван Стефанов.

Той е най-известният плевенски архитект. Проектът му на художествената галерия "Илия Бешков" е определен като "шедьовър на световната архитектура", а Британският библиографски институт през 1999 г. го обявява за един от 2 000-те най-големи архитекти на столетието. През същата година Съюзът на архитектите в България го провъзгласява за един от петимата най-изтъкнати българи в професията. Емблематичен обект за него в Плевен, който още с появяването си е зачислен в Златния фонд на българската архитектура, е ансамбълът "Плевенска епопея", който обхваща художествената галерия "Илия Бешков", жилищните блокове около нея, Панорамата, музея "Владимир Заимов".

Респектиращите оценки за тази впечатляваща личност могат да продължат. Още повече, че архитект Иван Стефанов не ограничава творческите си изяви само в областта на професията. Неотдавна плевенчани откриха в негово лице един много талантлив автор на завладяващи разкази. Малко от тях обаче знаят, че той е и брилянтен карикатурист.

Точно преди 10 години открива голяма изложба със 100 карикатури в Дома на архитекта на ул. "Кракра" 11 в София. Голяма част от тях преди това са публикувани в най-сериозните ни печатни издания. Извървява се огромно множество, реакциите са разнопосочни, ефектът е изключителен. Някои гледат и плачат. Други безмълвно замръзват пред безумния поглед на "свети електоратий" - с въпросителна и удивителна в празните очни орбити. Трети коментират шумно, жестикулират интензивно. А четвърти го обвиняват в предизбоно разбунване на духовете. Времето било такова. Реакциите на хората доказват само едно - авторът се е справил с творческите си задачи отлично.

Започнал да прави карикатури още като студент, защото стипендията не стигала. Печатал нещата си и получавал не лоши средства за тях. По-късно, потънал в архитектурата и живописта, загърбва тази работа. Но след 1990 г., особено през 1994-95 г., когато събитията в България са драматични, нещо започва да го човърка. Разбира, че не може да стои като страничен наблюдател на събитията. Тогава започва да прави по няколко рисунки на ден, които веднага се отпечатват. Най-често са на първа страница на в. "Дума" под наслов "Карикатура на деня". Стефан Продев, главният редактор на вестника (рядка, голяма личност по мнение на Стефанов), оценил силния заряд на рисунките му. Плевенчанинът не продал нито една карикатура - просто усещал, че е длъжен да бъде в такт с времето. Продев не му отпечатал само две рисунки. За едната изказал опасения, че ако я публикува, изобразеният човек може да се самоубие.

След някои публикации Стефанов получавал анонимни заплахи за убийство в пощенската си кутия. Затова много пъти се подписвал с женски псевдоними.

Творец с много таланти и активно отстоявана гражданска позиция, той намира материал за своите карикатури навсякъде. Всъщност точното определение за творбите според него е сатирични ескизи, които въздействат с гротескността си. В архива си архитект Стефанов има над 400 карикатури. Разлистваме заедно част от тях и единодушно установяваме, че са абсолютно адекватни на днешния ден. Кажи сега, този лидер и преди 10 години, и сега, не е ли си същият простак? А това магаре, този задник, не е ли същият меценат, риторично пита авторът. Той продължава да ги разглежда и отбелязва странната особеност на изкуството - да звучи актуално и след години. В случая тази актуалност не го радва. "Бих желал да не е така, животът да се беше променил. Това е тъжният смях, когато гледаш сатирична рисунка. В България нищо не се е променило през последните 20 години. Същата трагедия е, отбелязва Стефанов. Професията му на архитект го провокира да изчисли с колко години точно сме изостанали от другите народи. И открива най-безспорния критерий - изкуството. Всички стилове, които човечеството изживява, се редуват в определена последователност във всички страни, пояснява той. В момента у нас шества еклектиката - пародия на определен стил изкуството, която във Франция е факт след революцията, т. е. преди 200 години. Тогава новобогаташите започват да ламтят за благороднически титли и да строят замъци, които са жалки подобия на строените от аристокрацията за стотици години.

Ние строим бутафорни неща. Полуграмотни инфантили, бивши бармани в заведения или бивши мутри от различните служби крадоха, натрупаха пари и сега строят замъци. Но като видиш къща, която прилича на Балдуиновата кула, няма нужда да се питаш дали този човек има повече от основно образование, коментира Стефанов. Според него можем да преодолеем този етап, само ако изкуството се извиси. Но затова ни пречи някакъв тревожен, зловещ комплекс да не даваме гласност на онова, което имаме; да не се похвалим с личности. На Запад са почти непознати художници като Владимир Димитров - Майстора и Златьо Бояджиев. А много малко от техните художници са на нивото на тези наши творци, отчита Стефанов. Той имал щастието да познава Златьо Бояджиев много добре. Докато работел в Пловдив, през няколко дни художникът идвал при него, клякал до бюрото му и с часове мълчал. Гледал го как работи и от време на време казвал "да" или "не". Прехвърлял рисунките му мълчаливо и на 20 - 30 отделял 1 - 2 без дума да каже. Възхитен е от преподавателя си Васил Стоилов, а контактите му с Дечко Узунов му показват колко нашироко, колко мащабно може да мисли. Убеждава се, че почти всичките ни големи творци от близкото минало са и много големи личности. И много скромни хора.

Иван Стефанов смята, че нацията ни трябва да се обърне към историята си, към културата си и да извади ценното от там. Сатиричната рисунка като безмилостно оръжие също може да буди граждански съвести, да провокира, да разбунва духовете и какво ли още не. Провокациите за плевенския карикатурист са навсякъде. Любима тема му е политическият ни елит, силните на деня, депутатите. Известни личности в държавата дори притежават своите сатирични портрети. Впечатляващи са карикатурите на Доган, Мозер, Стефан Савов, на електората. Няколко пъти рисува Георги Марков, защото той изтърсвал големи простащини по телевизията и на митинги и приличал на магаре, което тропа по катедрата и хвърля къчове. Жорж Ганчев - много блазнеща фигура, е нарисуван като пъстър балон. Чудесен портрет има и Румен Петков, когото много уважава - като изящно куче, нали е полицай. Като го видял, настоящият вътрешен министър му благодарил и поискал да му го подари. Рисува и кредитните милионери, обобщава образа на депутатите. "Боже мой, каква примитивност у тоя елит! Аз съм чувал някои от тях да се хвалят (обърни внимание с какво!), че не знаят къде се намира институтът, от който имат диплома. Звучи страшно! Бившият спортен министър Лучано не е ли типичен случай? В парламента отидоха магарета, козли - стана зоологическа градина. С тази разлика, че животните имат естествена красота. И тези хора се представят за елит. Иван Костов става министър-председател и полуграмотната му половинка Елена става втората дама на България. Или съпругата на бившия президент Жельо Желев - драстичен случай. Ами то е смешно! Тези неща ме провокират да създавам сатирични ескизи", обобщава Стефанов.

Веднага прави паралел с комунистическия режим, който безспорно имал много кусури. Но тогава нямал повод да изобразява плондер, магарешки задник или козел, защото ръководството на държавата имало определен интелект. Освен за да изобличи личности, архитект Стефанов създава карикатури и за да изрази своето отношение към определени явления в обществото. Огромен интерес сред публиката предизвиква поредицата му карикатури за сектите и ересите. В архива си дори няма някои от рисунките, защото те продавали тиражите на вестниците за часове. Обичан негов ескиз, изобразяващ ерес, е кръстът и червей в мястото за главата на Исус. Може би няма по-публикувана и по-подарявана рисунка от "Мястото е още свободно" - разцепен кръст, ръждясал пирон и на него лавров венец. Но само Христос е бил там, припомня авторът. Не помни колко пъти е отпечатвана "Голготия - патент на България". Разколът представлява змии, които разцепват кръста. "Аз уважавам Христос, грам съмнение нямам, че е историческа личност и е създал великолепно учение. Но като видя един поп с шкембе на половин метър пред него и мазните му ръце, не мога да си представя, че ще отида да му целуна ръка и ще му кажа ваше светейшество. Кой е изтипосал тия екземпляри за представители на Исус?! Ами че неговите последователи всички до един са били избити или са умрели от глад", обяснява противоречието си той. Архитектът смята, че е страшно да се преписват несъществуващи заслуги на религията. Защото епохалните, грандиозните неща в нашата история са дело на безименните творци на изкуството. Личности като Паисий, Софроний, Левски не са извършили своите подвизи затова, че са били монаси, а защото са били изумително интелигентни. Много е деликатна тази материя. Особено в последно време, когато излиза информация за корупция сред свещениците. Страшно е! - обобщава архитект Иван Стефанов.