АРТСЕДМИЦА
Дарина БОГДАНОВА
Красимира Филипова е театровед. Дълги години работи като драматург в плевенския театър "Иван Радоев", а в периода 1997 - 2000 г. е негов директор. Оттогава е шеф на дирекция "Театър, вариететно и цирково изкуство" в Министерството на културата.
- Г-жо Филипова, в какво точно се изразява дейността на ръководената от вас дирекция?
- Това е една доста сериозна административно-художествена работа. Дирекцията със своята експертна група от театроведи ръководи всички държавни театри в страната и до някаква степен общинските. Методически сме ангажирани и с частните театрални структури, доколкото те могат да съществуват в този правен мир. Динамиката на тяхното съществуване е много силна, тъй като те се създават, отпадат, нямат зали и т. н.
- Все пак има ли частни театри, които са на ниво и успяват да се наложат във времето?
- Има, особено в областта на кукления театър. Само че там има едни така наречени "черни трупи", които без никаква регистрация, без никакви билети се договарят направо с учителите в детските градини за някакви пари. И това е голям проблем за легалните театри. Аз бих искала да призова Регионалния инспектор по образованието в Плевен да сложи някакъв относителен ред в този мениджмънт. А те даже и не са професионалисти в голямата си част. Директорките на детски градини трябва да изискват от частните трупи регистрация в Националния регистър на Министерството на културата.
- Ще има ли промени при финансирането на театрите?
- Ние очакваме да има големи промени в областта на държавното финансиране в културата. Още преди присъединяването ни към ЕС на различни международни форуми и конференции се намекваше, че страната ни трябва да намали броя на държавните институти. Ще стане актуален европейският принцип на субсидиарност, т. е. субсидираният влиза в субсидиращия. Театрите в Европа са градски. И у нас общинските съвети ще трябва да преценяват дали имат нужда от този или онзи културен институт на своята територия.
- Върна ли се публиката в салоните?
- Да, поне театърът върна своята публика. Вече имаме по 1,3 - 1,4 млн. средно зрители на година, а в музикалната ниша са 200 - 250 хил. Ние реализираме сериозна възвращаемост от приходи, която по закон ще реинвестираме. Но това е само условно, защото държавният бюджет има ограничения в разходите на 90%. Когато една трупа, като националната, която има най-голяма посещаемост, е изкарала едни пари с работа и очаква да си ги вземе, изведнъж се появява тази клауза за 90-те процента, т. е. има лимит на разходите. Според мен ще имаме този проблем до влизането ни в еврозоната. За да съм коректна, трябва да кажа, че големите приходи са на софийските театри.
- Значи съществува сериозно разделение между софийските театри и провинциалните?
- Сериозно е, защото тези 6 държавни театъра в София, без работилницата "Сфумато" и 4-те общински, акумулират около 35 - 40% от зрителската маса. Има пространства, където пък е страшно трудно. Особено ако сградите на театрите са общински.
- Какво мислите за репертоарната политика?
- Те са изключително свободни. Мисля, че се изживя театралната чалга, която нахлу като реакция срещу забраните във времето и тази репертоарна зависимост на театрите от Националния център за театър. Но липсата на театроведи си казва думата. А директорите се нуждаят от експертно мнение, от хора, които имат критерии за качество. Като Ивет Костова в Плевен. В местния театър успяхме да се преборим да се запазят щатните режисьори. Не знам дали те имат думата в репертоара - би следвало да е така. Надявам се директорите да отворят Държавен вестник и да видят, че имат задължението до 31 октомври да представят репертоар за другата година - заглавия, артисти, екипи. Това се прави и за да се научат да планират разходите си. За да може министър Стефан Данаилов да отстоява една реална финансова рамка. Досега той се опитваше да ги убеди да намалят броя на спектаклите, защото има неизиграни. В моите статистики има феноменални цифри за спектакли, за които знам, че са похарчени по 10 хил. лв., а са играни два пъти. Ако театърът е частен, би ли си позволил това? Излезе много тежък Закон за управление и контрол на публичните фондове преди приемането ни в ЕС. И данъкоплатецът е човекът, на когото трябва да се отчитаме за всяка стотинка. Трябва разходите да се планират много добре.
- А за художествената продукция какво мислите? Качествена ли е тя?
- Има голяма нужда да направим оценка на художествената работа, но не рецензентска оценка, а на целия процес - репертоар, трупа, заетост. Защото понякога статистиката, особено в изкуството, е вулгарно социологическа. Възможно е много да се гледа едно нещо, но целите и посланията му да не са адекватни на това, за което се дават пари. Говоря за публични пари.
- Какво е според вас нивото на българския театър, съпоставен с европейския и световния?
- Процесите са сложни. Ние имаме впечатления от доста сериозни театрални неща извън страната. Спектаклите, които напоследък идват на Международния театрален фестивал "Варненско лято", са много сериозни. Малко са, но са качествени и би следвало да ни покажат, че ние сме поизостанали в театралния език. Смятам, че най-интелигентният зрител е гръцкият от V в. пр. Хр., който отива да гледа не какво, а как. А нашият зрител пита за какво се разказва в спектакъла. Ние толкова години след промените не рискувахме да променим езика на театъра.
Мира ГАНЧЕВА
Над 15 хиляди зрители са гледали спектаклите на драматичния театър в Ловеч от началото на годината досега, каза директорът Васил Василев. Девет постановки са подготвени през изминалия творчески сезон, но премиерата на една от тях - "Паника в хотела", ще е през септември. Режисьор на спектакъла е Вельо Горанов, в него участва целият актьорски състав на Драмата.
Последните реализирани проекти са "PLAY/BACK" и "Разни чудни истории" по Гогол. Те ще бъдат представени на различни фестивали в страната.
Театърът се готви и за Дните на младите в театъра, които ще се проведат в Ловеч от 1 до 7 октомври. Този театрален форум не е наследник на Дните на младата режисура, а е връщане към първоначалната идея - да се дава дума на младите в театъра, обясни Васил Василев. За реализацията на театралния форум културната институция е спечелила проект пред ведомството на Стефан Данаилов. Общо спечелените проекти на ловешкия театър от началото на годината досега са четири.
Тина ИЛОВА
Комисарят от полицията на област Долж, Румъния, Мариус Турайке откри изложба в румънския културен център във Видин. Той показа 35 творби живопис, които специалистите оцениха като много емоционални, изстрадани и затова силно въздействащи върху мислите и чувствата на зрителите. Картините ще останат във Видин близо месец.
Мариус Турайке е лекар по професия - шеф е на медицинската служба на областната полиция. За откриването на изложбата му във Видин Дунав минаха много негови колеги, начело с шеф-комисаря на Граничната полиция в областта Йонишор Берчану. Експозицията откри директорът на музея в Калафат Първан. Преди да бъде показана във Видин, експозицията е видяна от ценителите на живописта в Калафат.
Откриването на изложбата показа наложилите се вече близки връзки между румънски и видински полицаи, както и между художниците на Видин и Крайова. Мнозина дойдоха да поздравят полицая художник, а малкият коктейл, който той даде след откриването, показа, че културните връзки между двата града са сближили силно и творците им.
Кремена КРУМОВА
Нов вид туристическа карта на хълма Царевец направиха издателство "Славена" и Регионалният исторически музей (РИМ). Тя е с аксонометрични възстановки и е художествена реконструкция на средновековния град. Изработена е с помощта на археолога д-р Хитко Вачев и директора на варненския музей Валентин Плетньов. Туристите могат да видят как са изглеждали Царевец, Момина крепост и Трапезица, както и кварталите около тях през XIV век. Всички важни обекти на хълма също са показани на картата. Тя съдържа още информация за възвишенията около Царевград Търнов, в нея са изброени и владетелите, патриарсите, както и всички светци, мощите на които са се съхранявали тук. Предполага се, че с новата туристическа карта интересът към историческия хълм ще стане още по-голям. Новата придобивка бе презентирана на новопостроената тераса, откъдето ВИП гостите ще могат да наблюдават "Звук и светлина".
Кметът Румен Рашев сподели и за въвеждането на една нова атракция - туристи ще се разхождат на Царевец и около Патриаршията с нощен гид по време на атрактивното светлинно шоу. Амбициозна, но осъществима идея, която ще донесе на общината и доста средства, смята градоначалникът. Новата разходка ще е в пъти по-скъпа от обикновения билет. В момента експерти уточняват маршрутните пътеки около храма и крепостните стени. Обиколката с екскурзовод ще продължава до 30 минути. Ще се наложи и допълнително осветление на историческия хълм. През есента ще бъде пуснат в действие и асансьор на Патриаршеската църква.
Цветана АТАНАСОВА
Необичайно за неговия буен и весел нрав, Людмил Младенов (Цвекето) не посрещна с фойерверки своя юбилей. Защото болестта изпревари това събитие и го задържа в леглото. Но не му отне четката. Така, както цял живот е правил, и на този ден зографът положи поредната светла багра върху своя пейзаж. Неуморим, защото зодията му е такава - рак. Раци са Илия Бешков и Илия Петров... По китайския зодиак е маймуна. "Затова си позволявам маймунджилъци!", вметва той. Завършил е Художествената академия през 1958 година. Член е на Съюза на българските художници. Женен. Има син - художникът Светлозар Младенов, и две внучета
За него критиците казват, че е самобитен и многостранен. Художник с ярко демонстрирана българска душевност, близък до народния живот, до народните поверия, до българските фолклорни и обредни мотиви, до иконописната школа. Едновременно - с ясно и будно съвременно мислене, с верен усет за новото и модерното. Художник с дълбок интелектуален заряд. С тънък усет и чувство за хумор. За самоирония.
Домът му е и ателие. По-точно - ателието му е и дом. Наредени са десетки картини, едни завършени, други в момента се довършват, трети са "нахвърляни" и всеки момент четката ще започне да нанася линии и багри.
Към рисуването го подтиква пак заболяване. "Прекарах много тежка болест като малък - скарлатина. Отделиха ме от детския орляк за дълго - не трябваше да излизам. Самотата в детството е страшна. Започнах да я надвивам с рисуване. Седи при мене баба Вака, аз я рисувам. И от тогава - до ден днешен... После имах щастието Борис Лазаров да ми е вуйчо. Той беше голям удожник, голям човек. Викаше на мама: "Никой да не му се бърка, щото много му е сипано!" В училище каквото нарисувам - все ми го вземат и го окачват на стената. Имах един учител по рисуване, Тренев се казваше. Той ми подари книгата "Холандските художници". И се сблъсках с едно голямо изкуство.
Да се качи човек на бял кон - не може да ги стигне холандците! Дете бях, а имах досег с големи художници... До мен вуйчо ми, Борис Лазаров, пък той приятел с Цено Тодоров, в Париж бил с Майстора. Тия големи художници ми станаха учители и в академията. Първото нещо, което ме сепна там, бе, че Владимир Димитров - Майстора идваше да ни позира. Беше отритнат като "модерен", не можеше да казваш, че е голям художник, брояха го за "упадъчен". Защо идваше да позира? Радваше ли се или изкарваше някой лев? Но как позираше! Никакво мърдане. Майстора. Защото рисувахме ние, децата! Мине да коригира и ще рече: "Вие ще си слушате учителя, ама ето тук..." И нанесе линия. Основна. Курсов ми беше Ненко Балкански. Преподаваха ми Илия Петров, Дечко Узунов, Далчев, Фунев. Най-близък до света на рисуването ми е бил Майстора. След като завърших академията бях уредник в Кюстендилската галерия. Тогава събрахме нещата на Майстора. И се вгледах дълбоко в неговата майстория. Кюстендилската школа е голяма. Като врачанската. Както ние имаме Иван Лазаров, Пенчо Георгиев, Андрей Николов, Борис Коцев..., така и те - Майстора, Стоян Венев, Кирил Цонев, Никола Мирчев".
Цвекето още помни първата си картина, "Коледарчета, които пеят", рисувана в Самоков. После прави "Три дами, които си пият кафенце", "Еснафи". Заради нея Свинтила пише първия отзив за обещаващия млад художник. Но голямата врата към творческото признание и самочувствие му отваря "Селското дворче", нарисувана в Рилския манастир. За нея казва, че "тая работа не съм я надминал до ден днешен".
Като творец Людмил Младенов смята, че свободата е най-ценното нещо. "Обичам да съм свободен в картините си. Обичам да ставам рано, да обмислям какво ще направя през деня. Някога плановете ми се развалят, щом влезна в някое заведение, всичко отива на кино. Хубаво ми е да гледам, че другите спят. Да не ги будя. Обичам децата, внучетата. Всичкото хубаво си е за обичане. Има ли нещо добро, което човекът да не го обича? Приятно ми е да обръщам, да садя лук. Ако усетя, че нещо ми куца в семейството - докато не го изправя, не ми върви с четките...Как си почивам? С рисуването, то не ме натоварва, напротив. С него отморявам, защото това е любов, взаимно отдаване".
75 г. от рождението на талантливия артист от Плевен. Играе в театрите във Варна, Бургас, Русе, Враца. Роли: Незнакомов в "Без вина виновни" на Островски, Иван Антонов в "Римска баня" от Ст. Стратиев и мн. др. Има участия в киното и телевизията. Носител на национални награди.
105 г. от рождението на видния български писател от Стражица, Великотърновско. Автор на сборника с разкази "Ръж", "Лъжовен свят", "Соколова нива", книгата "Мечо", поемата "Мауна лоа". Създава повече от 20 книги за възрастни и 15 за деца.
90 г. от рождението на талантливия цугтромбонист и педагог от с. Хайредин, Врачанско. Автор е на етюди и помагала за цугтромбон. Много негови ученици са носители на престижни награди от наши и чуждестранни музикални фестивали.
95 г. от рождението на изтъкнатия белетрист, поет, журналист и драматург от Долни Дъбник. Военен кореспондент през Отечествената война. Автор на много разкази, романи, стихове, публицистика. Пиеси: "Земя", "Нова чест", "Нещастният пасианс" и др. Подбрал: Витан БАРАШКИ