АРТСЕДМИЦА

Фоторепортер кандидатства за Гинес

с открити 642 самостоятелни изложби

Видинчанинът Богомил Петров

запечатвал лица и събития по цял свят

Тина ИЛОВА

Видинският любител фотограф Богомил Петров е открил 642 фотоизложби досега и с това си постижение е кандидат за книгата на рекордите на Гинес. В залата на общината, във фоайето на филхармонията, в централата на БТС, на площада. Последната откри в бивака на гребците от похода по Дунав, който спря за отдих във Видин и участниците опънаха палатките си до крепостта "Баба Вида".

Някои се учудват как може да се откриват постоянно изложби. "Тайна няма. Просто живееш с фотографията, не се разделяш с апарата си. Ходиш по улиците и животът ти поднася красиви или тъжни мигове. Стига да имаш очи да ги видиш и да ги запечаташ за другите", отговаря Богомил Петров.

Не всички снимки от изложбите са нови. Авторът им ги групира тематично и така се получава вълнуващ разказ за селища, хора, случки и събития. Всяка изложба си има име, което е вълнуващо и запомнящо се. Ето едни от последните - "ТИДА-а - събитие и емоция", "Европейските бебета на Видин", "Момичетата на Видин" и др. За снимките си Богомил Петров не търси тежки галерии и официални зали. Той ги разполага там, където са хората - правил е изложба на връх Миджур, най-високият в Западна Стара планина, когато там са се качили не повече от 200 човека, и в подземните галерии на гипсовата мина в Кошава. "Миньорите много се изненадаха, зарадваха се искрено. Дотогава никой не беше слизал под земята да направи нещо за тях извън работата им", твърди авторът на фотосите.

Макар да не е завършил училище за фотографи, Богомил Петров е израснал в истински професионалист. Важното е да уловиш мига, който казва нещо на хората, черта от силуета на човека, издава характера му, вътрешните му нагласи, емоционалното му състояние, но е важно и образът да бъде чист, кристално ясен. А за това си има тънкости, които Богомил Петров отдавна е овладял.

Макар да е станал популярен и като фоторепортер, Богомил Петров е известен повече като спортист от близкото минало - щангист от прочутата видинска школа по тежка атлетика. През 1964 година в София поставя световен рекорд, който е потвърден на олимпиадата в Токио през същата година. Бил е състезател в ЦСКА и "Академик", но се връща във Видин и става треньор в школата, от която е тръгнал към големия спорт. Не постигнах особени резултати, защото не използвах никакви препарати, само един витамин С, не без шега говори за ония си години рекордьорът. Като състезател и треньор пътува до 28 страни и още в началото решава, че трябва да запечатва на лента местата, които е видял. "Това бяха години, през които не всеки можеше да види Япония, Китай, Тайланд, Гърция, Австралия. Аз ги видях и като се върнех в България показвах на приятели снимките си. Те бяха интересни, защото аз не бях официално лице, никой не ми казваше къде да ходя и какво да снимам. Сливал съм се с тълпата в тези страни и съм заснемал най-чудновати лица на хора, сгради, местности. Търсих красотата у хората и в природата. По-късно започнах да забелязвам и лица с отрицателни емоции, не толкова красиви, колкото символни на нещо - трагедия, съдба, някакъв знак", обяснява той. Малко по-късно у него се заражда идеята да снима постоянно, свиква с апарата, който днес е част от живота му.

Спортният дух никога не е напускал Богомил. Той е подготвил в школата си над 700 щангисти. Увлича се и от гребането и има завидни постижения. През 1977 година е изминал с туристическа лодка разстоянието от Видин до Русе без прекъсване за 41 часа и 40 минути. Цели 300 км. С лодка каяк е преплувал разстоянието от изворите на Дунав в Германия до устието на реката при град Сулина, Румъния. Написал е и книга за този славен преход.

Днес Богомил Петров снима за местен вестник и участва във всяко туристическо събитие в областта. Вълнува го и екологията и се включва в акции, които привличат вниманието към важен за обществото проблем. Няколко пъти е участвал в експедиции, които проучват състоянието на река Дунав.

На своите 67 години кандидатът за Гинес с 642 фотоизложби се чувства здрав, щастлив с добра съпруга, две дъщери и внуци. И с апарата, с който е неразделен през последните години. Щангист, треньор, турист, еколог и фоторепортер - всичко това е видинчанинът Богомил Петров.

Библиотеките печелят проекти за книги, общината ги проваля

Мая ПАСКОВА

26 библиотеки на територията на Плевенска област спечелиха проекти по програмата "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност" на Министерство на културата. Сред тях са 20 читалищни, Регионална библиотека "Христо Смирненски", библиотеките към Военен клуб, Регионален исторически музей и училищните библиотеки в ПГ по мениджмънт и хранителни технологии и НУИ "Панайот Пипков". Как читалищните библиотеки на територията на общината ще осигурят задължителната 1/3 съфинансиране по проектите обаче все още не ясно.

Министерството на културата отпусна 1 023 499 лева за 687 български библиотеки в приключилата първа конкурсна сесия за финансова подкрепа за обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници по програмата "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност", чиято основна цел е да активизира интереса към книгата и четенето и да съдейства за развитието на библиотеките като центрове на духовност, придобиване на знания и информация. През месец септември предстои обявяването на втората конкурсна сесия по програмата, като за нея в Министерството на културата са осигурени още близо 1 милион лева. Кандидатстването беше на конкурсен принцип, чрез подготовка и защита на проекти, изготвени по утвърдени от министъра на културата правила.

Книгите са избирани според нуждите на съответната библиотека, информира директорката на РБ "Христо Смирненски" в Плевен Аня Михова, която координира проектите на територията на областта. Някои са предпочели многоекземплярна литература, други са заложили на многообразието. Минималната сума, с която е можело да се участва в конкурса, е 500 лв., а максимумът - 10 хил. лв. Проектът на регионалната библиотека включва 13 издателства и е на стойност 7 295,68 лв. Според условията за участие 60% трябва да е литература от български автори, от различни издателства. За Плевенска област това означава, че фондът на библиотеките ще бъде обновен и допълнен общо с около 4 хил. тома книги. В рамките на един месец трябва да се закупят книгите, да се отчетат проектите и евентуално да се участва във втория етап на програмата. Съотношението в средствата обаче е 2/3 осигурени от министерството и 1/3 собствено участие. Което за читалищата на територията на община Плевен се оказва мисия невъзможна. Ако по време на подготвянето на проектите те са си правили сметките според размера на годишната си субсидия, то от юни месец насам се оказва, че пари няма дори за заплати.

За създадената тежка ситуация писмено от настоятелства и секретари на читалища в общината беше информиран областният управител Цветко Цветков. Той поиска министерска подкрепа за превеждане на полагащите се субсидии на читалищата от община Плевен с писмо до министъра на културата Стефан Данаилов, в което го информира, че вече трети месец е блокирана основната дейност на читалищата заради съдебен спор между община Плевен и председателя на "Съгласие 1869" Ивайло Атанасов. Когато читалищните дейци поискали субсидиите, от сградата с часовника им отговорили, че са в невъзможност да преведат каквито и да било средства, защото по заведените от Атанасов дела срещу решение № 2 и 3 на Комисията по разпределяне на годишната субсидия Административният съд е спрял с определение от 3 май 2007 г. предварителното изпълнение на взетите решения. Пропуснали са обаче да им съобщят за определението на ВАС от 25 юни т. г., в което се потвърждава решението на Административния съд, но изрично се подчертава, че "неоснователен е доводът, че то дава основание на общината да спре изплащането на субсидиите спрямо всички читалища" и "такова решение би означавало спиране на дейността на всички читалища, а това е мярка противна на добрия разум и не е в интерес на общината". Разумно или не, резултатът е, че от месец юни насам се провалят програми и проекти, в които читалищата имат собствен финансов принос и част от културните институти са в пълна финансова несъстоятелност, не са изплащани заплати на служителите и не са внасяни дължимите осигурителни вноски.

Цветко Цветков смята, че министър Данаилов ще оцени затрудненото организационно и финансово състояние на читалищата от община Плевен с оглед на оставащия месец до откриване на новия творчески сезон и ще съдейства за решаване на проблема със субсидирането.

Намериха военен комплекс на Трапезица

Кремена КРУМОВА

Новооткрито военно крило до главната северна порта намериха археолози при разкопките на хълма Трапезица.

"На северния участък разкрихме централния вход на хълма. Още на третия ден попаднахме на най-важната представителна северна порта. Проследихме крепостната стена в протежение от 40 - 50 метра и разкрихме един много интересен комплекс, долепен до стената, от сгради с пет помещения, свързани с поддръжката на гарнизона", сподели ръководителят на екипа от 40 ученици и студенти археологът Константин Тотев.

Вторият акцент, по който работят доброволците, е т. нар. северна кула. Те попаднали и на монументално стълбище, което върви към носа на кулата. Намерили са и монетни колективни находки, имитации на солунски и константинополски. Имало и български монети на цар Иван Александър. Монетите са общо 25 и са били в употреба до 1245 г. Археолозите откриват на гарнизонния комлекс още монограми върху графитокерамика, стрели, копия и шпори, доказващи военния характер на находката. Изкопани са още тухли, керемиди, които осветляват характера на сградите и тяхната конструкция, посочват специалистите. Монетите датират от началото на ХIII век, а второто ниво на помещението е от ХIV век.

Археолозите очакват още много изненади. Те ще проучат и външната страница на кулата. При църква номер 8, където са били съхранявани мощите на свети Иван Рилски, също скоро се очакват резултати. Надяват се да разкрият манастирските крила. Тогава вече ще е ясно колко голям и грандиозен в своята архитектура е бил манастирският комплекс, оформен около църквата, казват специалистите. Интересен и уникален капител бе открит и в основите на църква номер 3 на хълма.

Започнаха археологически проучвания

на древната крепост Димум в Белене

След почти две десетилетия в Белене започнаха археологически разкопки по проект "Античен и средновековен Димум и неговите археологически проучвания". На откриването присъстваха ст. н. с. д-р Гергана Кабакчиева от Археологическия институт с музей при БАН - научен консултант на обекта, К. Христосков от фондация "Тракия", Петър Дулев - кмет на община Белене, експерти от общинската администрация и др. Разкопките се ръководят от археолози от Плевен, а координатор е Бистра Кралева - дългогодишен историк.

Дейностите са финансирани от Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството със съдействието на проф. Божидар Димитров - директор на Националния исторически музей. Основната цел на проекта е да се разкрият веществени доказателства от античната епоха и повече от историческото минало на Беленската низина, обитавана още от най-ранните исторически епохи.

Проучванията проследяват етапите на живот в римската и ранно-византийска крепост Димум. Това е само началото към по-пълното разкриване на материалните останки от този древен кастел. На разкопките работят 26 беленски момичета и момчета - ученици от последните класове, и студенти.

Досега са открити многобройни фрагменти от разнообразни керамични съдове, предмети на бита, глинени тежести за тъкачен стан, монети, прешлени за вретено, тока за колан, част от средновековна стъклена гривна, костено мънисто, статуетка и др. "BG Север"

Фигури от мрамор ваят скулптори в Габрово

Мариана ДИМИТРОВА

Модернистични скулптури ще обогатят габровската колекция от произведения на класическото монументално изкуство. За целта осем петтонни блока врачански камък бяха докарани от огромен кран пред спортната зала в града на Рачо Ковача. Всъщност те ще бъдат основният материал за работа на националния симпозиум по скулптура, който се провежда в Габрово за втори път.

В рамките на 15 дни осем творци от страната се трудят на открито, пред очите на минувачите, и от каменните блокове създават скулптурни фигури. Най-голямата ще бъде с височина 3 метра.

Домакин на изявата е местната община, която освен каменните блокове осигурява подслон и прехрана на творците.

"Тази форма на творческа изява е много популярна по света. Годишно се провеждат между 500 и 1 000 симпозиума. Освен че дава възможност за свободна творческа изява и работа в голям мащаб, тя е и средство за общуване между скулптори и художници", каза в самия старт на изявата Богомил Живков, секретар на секцията по скулптура към Съюза на българските художници.

Миналата година участниците в симпозиума сътвориха оригинални дървопластики, част от които украсяват фоайето в сградата на кметството. Фигурите от дърво бяха предназначени за украса на градските градини, но вандали веднага изрисуваха част от тях със спрей, други повредиха. За да спаси останалите, общинската администрация ги прибра на сигурно.

Сега врачанският камък е здрав и е по-недостъпен за вандалските набези. Затова скулптурите ще бъдат поставени в градските градини и ще допълват интериора им.

Каменните композиции ще бъдат готови на 1 септември, а очакванията са те да се впишат в интериора на града, известен със скулптурите и мостовете си.