ДРОГА
Мира ГАНЧЕВА
Програма за лечение на наркомани с метадон са разработили лекари от Държавната психиатрична болница в Ловеч. Главната заслуга за нея е на директора на здравното заведение д-р Митко Митев и на д-р Велислава Мартинова, началник-отделение в болницата. Сред общинските съветници обаче има противници на идеята и затова зам.-кметът на Ловеч Пламен Петков събра на работна среща психиатрите, представители на здравната комисия към местния парламент и полицаи. Срещата беше абсолютно безпредметна, тъй като реализирането на проекта е според указания на Министерството на здравеопазването. Подобни програми ще заработят в още шест областни града в страната. За 2006 г. в Държавната психиатрична болница в Ловеч са били хоспитализирани над 100 хероинозависими пациенти, а от началото на 2007 г. досега са 70, обяви д-р Мартинова. Доказано е, че стационарното лечение за три месеца в болницата е неефективно. Болните се правят, че искат да се лекуват, ние се правим, че можем да ги лекуваме, обобщи ситуацията д-р Митев. По метадоновата програма лечението е дълговременно, наркоманът може да е стабилизиран 3 - 4 години на синтетичен наркотик, отговори той на въпрос на "BG Север" колко трае лечението. Това е единствената програма, която приема и бременни жени на хероин. Доза метадон, каквато пациентът трябва да приема ежедневно, струва на държавата около лев на ден. За наркоманите е безплатно, те поемат единствено пътните си разходи до центъра в Ловеч. Програмата предвижда да лекува 50 пациенти, каза д-р Мартинова.
Според данни на полицията хероинозависимите в Ловеч са под 20 и основните опасения на органите на реда са от плевенския контингент. Според униформените има вероятност наркоманите в люляковия град да се увеличат, тъй като ловчалии ще си спестят пътните разходи до Плевен, ако придружители на лекуващия се плевенчанин им носят дозите на място.
Могат да се включат закоравели
хероинозависими,
но без висящи дела
През 2006 г. Министерският съвет на Република България прие Национална програма за развитие на лечебна система от метадонови поддържащи програми 2006 - 2008 г. Основната задача на тази национална програма през настоящата 2007 г. е разширяването на лечебната мрежа в страната и разкриването на система от достъпни програми за метадоново поддържащо лечение. Заместващата терапия с метадон се прилага във всички държави членки на Европейския съюз, а през юни 2006 г. Световната здравна организация включва препарата метадон в свой примерен списък с лекарства от първа необходимост.
Лечението на пациенти с метадон е доказало своята ефективност при решаването на следните конкретни проблеми: намаляване тежестта на наркотичната зависимост до нейното пълно преодоляване, снижаване на предозиранията с опиати и смъртността, достигане и поддържане на оптимално здравословно състояние и социално функциониране на хората със зависимост към наркотични вещества и техните семейства, повишаване нивото на ресоциализация и трудова заетост на пациентите, опазване на общественото здраве чрез ограничаване на риска от разпространение на СПИН, хепатит и други кръвнопреносими инфекции, ограничаване на криминалното поведение, свързано със злоупотреба с наркотични вещества и с намирането на средства за тяхното набавяне. Критериите за приемане на пациенти в метадонови поддържащи програми са изключително строги и тяхното спазване гарантира както лечебния и профилактичния ефект на самата програма, така и обществените ползи: навършени 18 години, валидни документи за самоличност, постоянна адресна регистрация, възможности за ежедневно посещение на програмата, липса на висящи наказателни дела, наличие на семейна подкрепяща среда с изразена готовност за сътрудничество в терапевтичния процес, доказана зависимост към хероин, продължителна употреба на наркотични вещества в продължение на три или повече години, наличие на най-малко три безуспешни опита за лечение в различни терапевтични програми. Метадоновата програма използва система за привилегии и санкциониране на нарушенията, която е основен инструмент за поведенческа корекция. При нарушаване на правилата, агресивни прояви, интоксикация с други психоактивни вещества, при неприемане на метадон се налагат съответни санкции, включително и изписване от програмата. Състоянието на пациентите се контролира от екип, включващ психиатър, психолог и медицинска сестра, като в началото ежедневно се извършват и лабораторни изследвания. Чрез тях се контролират както соматичното състояние, така и приемът на метадон или на други психоактивни вещества (които по време на програмата не би трябвало да се приемат). Успехът на такива програми се дължи от една страна на факта, че пациентите се задържат продължително време в този тип лечение, а от друга страна - в прилагането на биопсихосоциалния модел с екип от специалисти, който е в състояние да отговори най-пълно на нуждите на пациентите. Програмата се осъществява с активното участие на родителите и това предполага възстановяване и на нарушените семейни взаимоотношения. Пациентите, включени в тази програма, са изключително мотивирани към промяна и за разлика от наркомани, настанени по принудителен ред в болнична обстановка, сътрудничат изцяло на лечението и спазват наложените им от програмата правила и ограничения. В същото време терапевтичният екип (както и ангажираните с изпълнението на програмата институции - лечебното заведение, Националният център по наркомании, Министерството на здравеопазването, Регионалният център по здравеопазване, Областна дирекция "Полиция") осъществява стриктен контрол върху изписването, съхранението и раздаването на метадон, стриктна регулация на получаването на метадон за вкъщи, както и провежда ясна, конкретна, регламентирана и насочена към нуждите на конкретния пациент и неговото семейство здравна и социална политика.
Наркоманиите -
глобален проблем
на съвременното
общество
Употребата на вещества, повлияващи човешката психика, съществува от зората на човешкото общество. Причините, поради които психоактивните вещества се използват от дълбока древност до наши дни, не са се променили съществено. Използването на стимуланти за придобиване на физическа сила, за успокояване и релаксация, както и за получаване на удоволствени преживявания, е известно отдавна. Не по-малко значение имат и ритуалите при употребата на дрога, които свързват отделния човек с "племето" и примитивните култури, съществуващи дори и през ХХ век. В края на ХIХ век и първата половина на ХХ век злоупотребата с наркотици и други психоактивни вещества е била разпространена главно сред три групи хора.
Първата група са били хората със силни и дълго продължаващи болки, които са били причина за неконтролирано приемане на опиати. Търсенето на обезболяващия ефект е налагало постоянно повишаване на дозата и е довеждало до създаване на физическа зависимост.
Втората група - лекари и други медицински служители, които по различни поводи са вземали опиати, най-често поради улеснения си достъп до тях.
В третата група влизат представителите на тогавашната бохема, които поради спецификата на своята обществена група и поради някои индивидуални личностни особености, са се изкушавали да търсят по-особени преживявания, стимул за творчество или просто по-голяма атрактивност.
В наши дни се оказва, че обществените нагласи както на гражданите, така и на специалистите в тази област, са твърде нетолерантни и наказващи. Причините за това отношение към употребяващите наркотични вещества са както незнанието, така и повърхностното и еднозначно мислене, формирано години наред в нашето идеологизирано общество. Независимо от вътрешните си съпротиви е необходимо да приемем съществуването на някои. Злоупотребата с психоактивни вещества сред децата и младежите се увеличава епидемично и се превръща в национален проблем, в заплаха за сигурността на страната, интелектуалния и генетичен потенциал на нацията. От десетилетия светът е свидетел на поредица от събития и вълни, наречени "младежки наркомании", възникнали в началото на 60-те години на миналия век. Така наречената "либерална революция" е ознаменувана с различни прояви на младежки протест - хипи движение, антивоенни демонстрации, антиколониални и антитоталитарни протести. Водещата причина за тези процеси е конфликтът между поколенията и противоречията между консервативните ценности и предизвикателствата на съвременния свят - новите комуникации, масивната информационна агресия, техническите постижения, възможностите за пътуване и общуване. Търсенето на нови ценности през 60-те години на ХХ век доведе до нова музика, до преоткриването на източните религии, до търсене на нови емоционални преживявания и различни усещания.
Независимо от специфичното си обществено устройство и условията, в които се намираше до 1989 г., България не остана незасегната от този процес. У нас разпространението на наркоманиите също протича на няколко етапа. Първият етап започва през средата на 60-те години на ХХ век. Снабдяването с наркотици или лекарствени препарати, които съдържат опиати, ставаше чрез обири на аптеки и здравни служби и подправяне на рецепти. Наркоманите, тогава около 150 души в цялата страна, прекарваха времето си предимно в психиатричните болници и затворите.
Вторият етап се проявява през средата на 70-те години. Броят на наркоманите започва да нараства изключително бързо. Покрай наркотичните медикаменти започва злоупотреба и с психиатрични медикаменти (успокоителни и сънотворни), както и с препарати, предизвикващи халюцинации (паркизан). Появяват се и първите случаи на вдишване на лепило и други летливи индустриални продукти.
Третият етап се появява към края на 80-те години. Илюзиите вече са изчезнали, а "светлото бъдеще" не съществува вече като цел, която да води и структурира обществото. Появяват се форми на младежки протест, който се превръща в пълно отхвърляне на нормите, начина на живот и моралните ценности на родителите. Докато в Западна Европа това стана на върха на общественото благоденствие, у нас този процес започна в условията на дълбока икономическа, социална и нравствена криза.
Четвъртият етап на този процес датира от началото-средата на 90-те години и е белязан с крайно неблагоприятни тенденции и характеристики. Те могат да се маркират по следния начин:
Епидемично разпространение на наркоманиите. Научните изследвания и експертните оценки показват, че в София към настоящия момент има около 20 хиляди души, употребяващи всеки ден хероин. Една трета от хората, употребяващи хероин, умират. По данни на Министерството на вътрешните работи и Националния център по наркомании ориентировъчният брой на наркоманите в България към 2004 г. е около 200 хиляди души.
Снижаване на възрастта при първа употреба на наркотик. Средната възраст при началото на злоупотребата с хероин е 15 - 16 години, с продуктите на канабиса (хашиш, марихуана), алкохол и медикаменти - 13 - 14 години, а при началото на злоупотреба с инхаланти е 10 - 12 години.
Промени в личностово-психологичния профил на наркоманите и бързото формиране на специфична наркоманна субкултура. Сформират се затворени групи с неподатливи граници. В поведението на българската наркоманна група се откриват елементи от поведението на примитивни обществени групи или племена. Тези нагласи и поведение носят рискове от предозиране, от заразяване с хепатит, СПИН и др.
Трайно установяване на наркотичен пазар в страната и формиране на наркопрестъпност. Общата девиантност на обществото доведе до разграждане на взаимоотношенията, отпадане на правилата. Отклоненията и престъпното поведение за голяма част от наркоманите и снабдителите с дрога се превърнаха в ценност и модел за подражание.
Обяснителните модели за наркоманиите включват историята и философията на проблема, възгледите на обществото, подходите, равнището на познание, моделирани от стила на обществените отношения. Морализаторският модел обяснява злоупотребата с дрога по моралната ос "престъпление - вина - наказание". Медицинският модел хуманизира подхода към наркоманите, признава наркоманиите за болест и допринася много за изграждането на лечебни доктрини и подходи. Медицинският модел обаче затваря проблема в чисто биологичните рамки на явлението. Той не разполага с възможности за изграждане на профилактична политика. Биопсихосоциалният модел разглежда наркоманиите като системно разстройство, възникващо в основата на проблемното обществено развитие. В условията на недобре функциониращо семейство, училище и общество се формират такива личностни черти и такива психологически особености, които са рискови за изграждането на отклоняващото се поведение. Вземането на дрога има кратък период на пробване и запознаване. В рамките на няколко седмици или месеци се изгражда биологичната зависимост.
Това е заместване на една зависимост с друга
Мая ПАСКОВА
Относно метадоновата програма д-р Румяна Бонева, председател на плевенското сдружение "Живот без дрога за всички деца", подчертава, че прилагането на метадон не е лечение, а заместване на една зависимост с друга, в случая на хероиновата, и трябва да се спазват много точни критерии при включването в такъв вид лечение и неговото провеждане.
А те са: продължителен стаж на зависимост от хероин, опити за друг вид лечение, наличието на хепатит, физически увреден зависим, при който е доказано, че нищо друго не може да му помогне.
Поне да бъде пощаден от по-нататъшна гибел и избягване на криминални прояви. "На мен ми се струва, че ще бъде поредната вълна да се създава една нагласа сред обществеността, че това е едва ли не панацея, че със започването на прием на метадон ще се спаси наркомана от наркоманията. Няма нищо вярно", категорична е лекарката.
Това е друг тип зависимост, при която обаче физическите щети са по-малко, тъй като не се прилага венозно, избягва се и асоциалният тип на поведение на наркозависимите, тъй като те са успокоени, нямат нужда от търсене на хероин, съответно от пари, с които да си го набавят, и оттам се намаляват кражбите и другите криминогенни фактори, твърди д-р Бонева. Нещата обаче не опират само до приемане таблетките метадон. Необходима е комплексна програма - честа среща с лекаря, поне три пъти седмично с не по-малка продължителност от 45 минути, работа с психолог.
"Струва ми се, че ще опре само до раздаването на метадона. Как от друг град ще се ходи три пъти в седмицата в Ловеч, как наркозависимият ще си намери работа, по кой начин ще се водят разговорите с психолог?
Дай боже да греша и програмата да върви добре. Но аз като родител никога не бих включила детето си в такава програма, тъй като е най-добре да се работи докрай, доколкото е възможно да се преодолее зависимостта към наркотичните вещества изцяло", не се отказва от борбата д-р Бонева.
За да се реши по някакъв начин проблемът с наркоманията в България и в частност в Плевен, първо трябва да има солидарност от родителите на засегнатите деца, да се разбере, че проблемът е наличен, страшен и че безхаберието води до гибел на много младежи, които биха могли да бъдат полезни на обществото, убедена е тя.