ПРАКТИЧНО
Тези растения са чувствителни към студено, купувайте ги през топлите месеци
Страницата подготви Радосвет ПОПОВА
Палмите имат особено очарование като декоративни растения. Любителите с основание се гордеят, ако те се развиват отлично и ги поставят на видно място, за да привличат погледа. Навсякъде, където се отглеждат - в жилище, зимна градина, оранжерия или през лятото на открито, за растенията трябва да се осигурят оптимални условия на живот.
Преди да си набавите палма, трябва добре да обмислите решението.
Ако желанието ви е да имате голямо декоративно растение, трябва да си отговорите на въпроса дали имате достатъчно място. Листата на палмите не бива да се деформират от мебели или стените, покрай тях трябва да се минава свободно. Трябва да имате предвид, че палмите растат много бързо, когато се чувстват добре. Това означава, че всяка година те ще се нуждаят от повече място. За палмите с перести листа, например видовете Phoenix, е необходимо повече място, отколкото за ветриловидните, като Trachycarpus или Sabal. Добре е също така преди покупката на желаните видове да се информирате за техните характерни особености, за да си спестите по-късни разочарования.
Помислете и за още нещо: на някои палми може да се нараните сериозно. Перата на Phoenix canariensis имат остри като игли бодли. Chamaerops humilis, Livistona и Washingtonia имат остри зъбци или тръни по двете страни на листните дръжки, които може да бъдат опасни особено за деца. В такъв случай не би трябвало да отглеждате такива растения у дома.
При покупката на палми трябва да избирате силни, стройни, неповредени екземпляри с равномерно разпределени листа. Растенията трябва да стоят отвесно изправени в съда и да имат няколко млади, все още неразгърнати листа. Здравите палми се познават по стабилните листа без петна. Цветът на листата е различен и характерен за съответния вид, поради което не е абсолютен критерий за здраве. Цветовата гама преминава от тъмнозелено през синьозелено, светлозелено, сивозелено до метален блясък.
За щастие има видове палми, които се чувстват добре през цялата година в отоплявани жилищни помещения. Други предпочитат през лятото да бъдат на открито.
Подходящи за топли жилищни помещения са следните родове палми:
Archontonphoenix, Areca, Caryota, Chamaedorea, Euterpe, Howeia, Licuala, Livistona, Microcoelum, Phoenix canariensis, Phoenix dactyliferas, Phoenix roebelenii. Палмите, които през летните месеци се чувстват най-добре на открито, са: Arecastrum, Butia, Brahea, Chamaerops, Livistona, Phoenix canariensis, Phoenix dactyliferas, Rhapis, Rhopalostylis, Serenoa, Trachycarpus, Washingtonia.
Посочените тук родове и видове палми могат да презимуват и в прохладни, и в светли помещения или при условия, сходни на условията на студена къща.
Палмите са чувствителни към студено и затова е добре да се купуват през топлите сезони. През есента или зимата те по-трудно понасят смяната на мястото или температурата. Палмите, които произхождат от тропическите райони, нямат период на покой. Ето защо те са извънредно чувствителни на студ. При купуване на такива видове в студени зимни дни кореновата туфа трябва да бъде обвита в топлоизолационна опаковка, за да се пренесат до затоплената кола.
Жако е сред най-приказливите папагали с рекорден репертоар от около 900 думи. Номиналният подвид Psittacus erithacus erithacus е разпространен в Средна и Западна Африка, Бряг на слоновата кост, Източна и Западна Кения, Източна и Средна Ангола, източната област на Конго и Северозападна Танзания. Вторият подвид Р.е. princeps се среща на островите Princepe и Fernando Рoo в Гвинейския залив. Тритият подвид или т. нар. малко Жако Р.е. timueh живее в Южна Гвинея, Сиера Леоне, Либерия и западната част на Бряг на слоновата кост. Жакото е средно голям (33 см), масивен, късоопашат папагал, който много наподобява по форма и пропорции на тялото на амазоните. Цялостната окраска е основно сива, като прелива от светло до тъмно, а и самите пера са обкантени покрая и изглеждат като на люспи. По корема и покрай очите сивото прелива почти в бяло, а маховите пера на крилата стават почти черни. При номиналния и основния подвид човката е изцяло черна, а опашката кьрваво червена, докато при малкото Жако в основата си тя е бяло-жълта, а опашката от ръждиво-червена до черна. Окраската като цяло при него е по-тъмна и е малко по-дребно на размери. Разлика между първите два подвида на практика почти няма. Основният подвид е много по-рядък и разбира се напълно защитен от Вашингтонската конвенция.
Папагалите Жако в природата обитават горската област, мангровите гори и местата, където расте палмата Elaeie guineensis и в близост до брега на реките. В ранните часове могат да бъдат забелязани на групи в царевичните плантации, където правят големи поражения, и по всякакви дървета с плодове, както и по ореховите дървета. Папагалите Жако са били пренесени в Европа през XVI век, най-напред в Рим. Първоначално са използвани млади птици, взети направо от гнездата и дохранвани от човек. Шансът на такива папагали да оцелеят е много малък и са се погубвали с хиляди. Въпреки това малкото оцелели и след това проговорили птици, подтиквали хората тази търговия да не спре и до днешно време.
Жакото е и си остава най-популярната и най-добре говореща птица. Да научи 100 - 200 думи за него не е особено трудно, като се има предвид, че рекорда е 900. Може би мъжките птици имат по-голяма способност за научаване на повече думи, но при големите папагали това не е от особено значение. Възможно е женска да говори повече и от някои мъжки. Определянето на пола става много трудно, като се има предвид, че в България няма уред - ендоскоп, с който да се извърши това. Може само да се гадае за пола по формата на главата, която при мъжките е по-голяма, и то със сигурност, ако имаме няколко птици донесени от един район. Определянето на пола по поведение, звуци и положение на краката в стоящо състояние, както и разстоянието между тазовите кости, е доста несигурно. Това има голямо значение, особено когато папагалът може да говори с няколко различни гласа - ясно различими мъжки, женски и детски, може да се научи да пее някаква мелодия с думи и разбира се да изпълнява няколко различни сигнала. Може да бъде научен посредством елементарни "хитрини" да произнася отделни думи и изрази на място, а също и да изказва някакво мнение, когато хората най-малко очакват това.
В домашни условия папагалите Жако доживяват възраст дори и над 100 години. За предпочитане е обаче да се вземат птици на възраст около година, година и половина, когато окото има бледо жълт цвят. Сиво-черният обикновено говори за възраст под година и с течение на времето, след третата - четвъртата година, стават тъмно жълти с цвят на царевица. Не е казано, че възрастна птица не може да се научи да говори, но това е много по-трудно.
За пръв път Жако е размножен във Франция през 1799 г. Двойката е била на възраст пет и шест години и е отгледала от две яйца - две пилета. След това са били размножавани в Англия през 1843 г., в Германия - 1900 - 1901г.
ЛЮБОПИТНО
Самите цветя, колкото и да са красиви поотделно, невинаги се търпят едно друго. Розата, карамфилът, орхидеята, лилията, момината сълза трябва да са сами, защото отделят токсични вещества и пречат на останалите. Пагубно действа на съседите си и жълтата иглика. Розата и люлякът не се обичат по простата причина, че всяка царица иска свободно пространство около себе си. Карамфилът вехне бързо до розата. Нарцисът, лалето и фрезията се търпят по между си, но край тях загиват други цветя. Незабравката и нарцисът, лилията и макът, лалето и незабравката също не бива да са заедно. Момината сълза не понася чуждо присъствие и повяхва. Тя пък от своя страна потиска виолетката. Лилията и макът изглеждат красиви един до друг, но цветчетата им клюмват много скоро. Съд с ябълки близо до цветя отделя етилен и им влияе лошо.
Обичате ли морските вълни? Харесвате ли морския бриз върху лицето си? За да усетите полъха на Средиземноморието и да се заредите с ваканционно настроение, не е нужно да пропътувате стотици километри. Можете да претворите морската тема във вашия дом, като превърнете балкона в идеално място за отмора и приятни срещи.
Използвайте цветовете, за да почувствате магията на морето, необятността на небето и топлината на земята. Усещането от бялото, съчетано с лавандулово синьо, е фантастично. Можете да пребоядисате стените и парапета на терасата в различни цветове. Подходящи са пясъчният, оранжевият, зелено - синьото и кремаво жълтото.
Заложете на елегантните мебели - от ракита, дърво или ковано желязо. Нужни са само малка масичка за кафе, една - две табуретки, малко диванче. За удобство и романтика нахвърляйте леки декоративни възглавнички в бяло и синьо.
Собственоръчно можете да облепите със събраните от брега миналото лято миди и охлювчета рамката с любимата снимка, пепелника или вазата. Традиционните за морския стил мозаични елементи от теракота са подходящи за пода, за плота на малката масичка, за рамката на прозореца, за вазата със слънчогледи или сухи цветя.
Не забравяйте свежестта на зеленината - изберете малка палма в ъгъла, висящи кошници или сандъчета с пъстри цветя или саксия с бамбукова трева. За да предпазите цялата тази идилия от жаркото слънце, използвайте голям чадър или снежно бяла тента, ако пространството позволява. Създайте вечерна романтика с чайни свещи, поставени в морски раковини и нежна, релаксираща музика.
Оранжево-жълтите цветчета на невена красят градините пред много къщи, а в диво състояние може да се видят и по сметищата. Това растение е своеобразен барометър - ако след 7 часа сутринта цветчетата му останат затворени, значи, че през деня ще вали. Има различни видове невен - с по-пълни цветчета, със светли или тъмни тичинки, но всичките са с еднаква лечебна сила. Невенът цъфти от юни до късна есен.
В народната медицина се използва цялата надземна част - цветове, стъбла и листа. Трябва да се бере обаче при силно слънце, тъй като тогава лечебната му сила е най-голяма. Може да се използва и пресен, направо от градината, стига да не го е попарила сланата.
Невенът има противомикробно действие и способност да ускорява заздравяването на раните. Като кръвопречистващо растение той е най-доброто средство при жълтеница. Мехлемът от невен е изключително ефикасен при разширени вени, подутини от измръзване и рани от изгаряне или следоперативни. Мехлемът от невен е чудесен помощник и при гъбички по краката.
При генитални гьбични заболявания помагат промивки и бани. При контузни рани с кръвонасядания, рани от залежаване, отоци и разтеглени мускули се препоръчват компреси с тинктура от невен, разредена с преварена вода.
Пигментация на кожата, старчески петна и грапави кожни образувания могат да изчезнат, ако продължително време се мажат по няколко пъти на ден с прясно изцеден сок от невен. Сокът от пресни дръжки лекува брадавици и краста.
Вътрешно под формата на чай растението се препоръчва при жълтеница, чернодробни заболявания, язва на стомаха, възпаление на дебелото черво, воднянка, кръв в урината, при високо кръвно налягане и като успокояващо нервната система средство. Чай от две равни чаени лъжички цветчета на чаена чаша вода е отлично средство при запек. Същата отвара се дава и при глисти.
Как да си приготвим
Запарка: една супена лъжица билка се залива с 250 мл кипяща вода, кисне 5 минути и се прецежда. Чаят се изпива топъл, без да се подслажда.
За промивки се запарват 2 супени лъжици от билката с 500 мл вода.
Тинктура: 100 г (една пълна шепа) цветчета се заливат с 1 литър домашна ракия и бутилката се оставя 14 дни на слънце или на топло място. За регулиране на менструацията се препоръчват по 30 капки дневно, които се вземат наведнъж.
Мехлем: четири препълнени шепи ситно нарязани цветове, стъбла и листа се изсипват в 500 г сгорещена чиста свинска мас. Пържат се малко, като се бъркат с дървена лъжица и се свалят от котлона. Съдът се покрива и се оставя да престои една нощ. На следващия ден сместа се затопля леко, прецежда се през ленена кърпа и се насипва в чисти и сухи малки бурканчета. При непоносимост към свинската мас мехлемът може да се приготви със зехтин.
Бани: четири препълнени шепи прясна или 100 г суха билка се накисват в 3 литра студена вода за една нощ. На следващия ден водата се подгрява и екстрактът се прибавя към нея за баня. Банята продължава 20 минути, като водата трябва да стига над бъбреците.
Продукти: 2 с. л. зехтин или масло, 3 ч. чаши гъби, 1/3 ч. чаша сухо бяло вино, 1 с. л. соев сос, 1 ч. л. мащерка, сол, черен пипер.
Начин на приготвяне: В тиган задушете гъбите за около 5 минути. Добавете виното, соевия сос и мащерката. Оставете да къкри, без да поставяте капак, за още 2 - 3 минути. Овкусете със сол и пипер на вкус. Сервирайте като гарнитура за пиле, риба или свинско.
Червено
цвекло със сметана Продукти: 700 г червено цвекло, 1 средна глава лук, нарязана на колелца, 50 г масло, 1 ч. л. кимион, 55 мл прясно мляко, 200 мл сметана, черен пипер, сол.
Начин на приготвяне: Почистете цвеклото, но не махайте кората, защото при варенето цветът му ще избледнее, а водата ще се оцвети силно в червено. Поставете цвеклото в дълбок съд с вряща вода. Захлупете съда с капак и варете на слаб огън до омекване около 50 минути. Лука запържете в маслото, но не чакайте да си промени цвета. Той трябва да остане леко сладък и лепкав. Обелете цвеклото и го нарежете на тънки филийки. Поставете ги на дъното на тавичка, в предварително загрята до 180 градуса фурна и отгоре поръсете с лука. Затоплете сметаната и млякото и полейте цвеклото. Печете още 30 минути, докато то е напълно омекнало, а сметаната е станала на пяна наоколо.
Бяла
риба с доматен сос върху канапе от паста Продукти: сол, 1 1/2 ч. чаша макарони, 1 с. л. зехтин, 1 малка глава лук, нарязана на ситно, 1 червена чушка, нарязана на ситно, 1 скилидка чесън, нарязана фино, 1/4 ч. л. копър, 2 домата на кубчета, 2 филета бяла риба, 1/4 ч. л. сол, щипка едро смлян черен пипер.
Начин на приготвяне: Сварете пастата във вряща подсолена вода според инструкциите. Междувременно сгрейте зехтина в тиган с незалепващо дъно. Задушете в мазнината чушката, лука, чесъна и копъра, до омекване на зеленчуците. Добавете доматите със сока им. Оставете сместа да заври, след което намалете огъня. Оставете да къкри още 5 минути.
Поставете филетата върху доматената смес. Овкусете със сол и черен пипер. Покрийте с капак и оставете рибата да се задуши за 10 минути. Сервирайте върху отцедената паста.