ИСТОРИЯ


 

Град Чипровци събира чедата си от Европа

 

Тържествено отбелязват 320-ата годишнина от въстанието

    Директорката на музея Анюта Каменова е основен двигател на научната част на честването

Тина ИЛОВА

Съвременният разказ за Чипровци звучи като приказка и започва така: "Наричали някога Кипровец цветето на България..." Пръв така го нарекъл книжовникът и дипломатът Петър Богдан, израсъл в него - в най-високата част на Западна Стара планина под Трите чуки между две буйни реки, притоци на Огоста. Петър Богдан е само едно от чедата на този рядко красив, талантлив и бунтовен край. В Чипровци са родени такива борци за просвета и национално освобождение като Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Иван Станиславов, Стефан Кнежевич, Франко Марканич и др.

Цветето обилно разцъфтяло през XVII век. Музеи и църкви, манастири, светско училище, златарски работилници, мощен рудодобив характеризирали живота в градчето. Злато и сребро се добивали от реките и планината, а прочути майстори златари и самокови изработвали изящни произведения на ювелирното изкуство, пазени до днес в музеи и църкви в Западна Европа.

Процъфтявало и просветното дело, тъй като много от най-будните умове получавали образованието си в колежи и университети в Рим. Причината за ориентацията на Запад е католицизмът, който изповядвало част от населението. Той улеснил връзките на просветените люде с дворове и държави в Европа. Известно е, че много от книжовниците и духовните служители са били и дипломати, които са търсили помощ от чужди владетели за отхвърляне от българите на непоносимото турско иго.

През втората половина на XVII в. Петър Парчевич и Петър Богдан посещават австрийския император Фердинанд II и полския крал Сигизмунд III с гореща молба за помощ, с която изстрадалият български народ

да отхвърли

омразното

робство.

Гостоприемницата и днес посреща посетителиПарчевич съобщава, че са били посрещнати любезно и от Владислав IV, но освободителната акция се проваля с неговата смърт. Това са годините 1645 - 1669.

Петър Богдан съобщава и за други посещения с чипровски първенци при Матей Бесараба. Целта е била Венеция, Полша и Австрия да бъдат спечелени за създаването на антиосманска коалиция. Чипровчани са молели подкрепа не за собствена свобода и живот, а за съдбините на целия български народ. В запазените им бележки и слова те поразително се представят като пратеници на целия български народ, на поробеното си отечество, което се нуждае от помощ за освобождението си.

Макар и приемани с уважение, те не намират съпричастието, което търсят. Това вероятно е накарало Петър Парчевич и Петър Богдан да възкликнат към братята си: Oтвърнете очи от Запада, който е алчен и лицемерен, и обърнете очи към изтока, където живеят нашите кръвни братя. Така до септември 1688 г. австрийските войски навлизат в балканските земи, което повдига духа и надеждата за скорошно освобождение и на България. Чипровските първенци призовават населението да се присъедини към тях, за да прогонят омразния поробител. Чипровци и други селища от Балкана до Дунава въстават. Въоръжени и обучени от един от ръководителите на въстанието Георги Пеячевич в стрелба, млади мъже тръгват на бунт. Те успяват да прогонят турската войска и бейовете. В Чипровци се съсредоточава щабът на въстанието, организират се конни и пеши отряди, които стават ядрото на хилядната въстаническа армия.

Просветителството на

личности като

Петър Богдан

и Петър Парчевич

дало своите плодове. Народът се вдигнал масово на въстание. С дълбока вяра в правотата на делото си, с надежда за освобождение. Отрядите успели да превземат селищата Кутловица и Берковица. Но австрийските войски спрели своето настъпление в долината на Морава, което дало възможност на турския съюзник - маджарският граф Емерих Текели с помощта на войската на Иеген Осман паша да настъпи срещу въстаналото население от Чипровско. Голямата битка станала в местността Жеравица край днешна Монтана. Главите на хиляди въстаници били посечени. Една част се върнала в Чипровци и заедно с жени, деца и старци се отбранявала дни наред. Чак в късната есен отбраната била пробита и турците нахлули в Кипровец. Улиците на градчето били покрити с трупове, пише историкът Милан Миланов. Манастирите били разрушени, къщите - запалени. Нищо не останало и от околните села - Железна, Копиловци, Клисура. Само една трета част от въстаниците успели да побягнат към Влашко и Маджарско. Така те намерили спасение.

През 1738 г. султанът дал амнистия на "прегрешилите българи", а през 1741 г. наредил да се върнат имотите на въстаналата рая, която се е върнала по домовете си. Тогава опожарените селища започнали да се възраждат. Бавно и мъчително и до днес Чипровци не може да достигне броя на населението си от преди три века. Единствено село Клисура не могло да възкръсне от пепелта, него от тогава до сега го няма.

Та от тези бунтовни дни в името на свободата за поробеното отечество са изминали цели 320 години. Историците са събрали доста фактически материал за причините, движещата сила на бунта, участниците, ръководителите, боевете по дни и дори по часове. Народът помни останалото - дребното, но

истинското,

без което един

бунт не може.

Запазени в паметта на хората са и имената на обикновените, редовите участници, които нямат славата и величието на първите, но без които бунтът не би бил възможен. Като на Роко звънаря например - козарят, ударил камбаната на бунта. Написани са множество книги, на въстаниците са посветени научни студии, стихове, вдигнати са паметници. Забрава за саможертвата няма.

Поредният юбилей - 320-годишнината, ще бъде отбелязан в Чипровци на 4 и 5 септември. През първия ден общината и историческият музей в града организират голям фолклорен събор, съобщи кметът на града Захарин Замфиров. На сцена в центъра на градчето, където сега се намира паметникът на легендарните въстаници, ще пеят и танцуват наследниците им - от Чипровци и чужбина. С голям интерес се очакват самодейците от село Винга, област Банат, Румъния, където се е спряла и намерила убежище най-голяма част от бягащите въстаници.

За събора пристигат и наследници на водачите на въстанието.

В музея може да се видят и старите модели килими, с които градчето печели нова славаНай-много са те от рода на Георги Пеячевич. Той е един от водачите на бунта. След потушаването му той с 600 конници охранява оттеглянето на оцелялото население през Дунав към Влашко. С него са братята му, синовете му. Всички се заселват в Австро-унгарската империя. Заради приноса му в борбата за национално освобождение австрийският император Карл VI го удостоява с благородническа титла, а към края на живота му го прави заместник на управителя на област Бачкия. Брат му Марко Пеячевич бил удостоен с титлата граф. Солиден авторитет със знания, безкористен труд и висок дух в империята извоюва и друг от братята - Никола Пеячевич. Неговият син Яков става преподавател по философия в Загреб. Известно във Виена и Загреб е името на Франц Ксавер де Иван Пеячевич - професор и ректор на университети в Загреб и град Грац, Австрия. Друг Пеячевич - Юлиян, се прочува през XVIII в. - той пръв пише биографията на книжовника и дипломата Петър Парчевич.

В българската история скромно стои и

името на още

един Пеячевич -

Гаврил,

който се кандидатира за български княз след освобождението на България, но не печели пред Александър Батенберг.

Пеячевичи са управлявали цели области в Хърватска. Ладислав и Теодор са били банове (управители). Първата жена - голяма пианистка и композиторка на Хърватия, е била Дора Пеячевич. Макар и вече покойница, местните радиа още излъчват нейни произведения, разказва директорката на чипровския исторически музей Анюта Каменова.Чипровци - паметникът на загиналите въстаници

Историчката показва една голяма карта - родословното дърво на Пеячевичи. Изпратил я на музея преди години Петър Пеячевич от Виена, според когото родът съществува от 1481 г. Авторът на родословието вече е покойник, но по неговото дърво сега музейните работници издирват наследниците. Заради тях са се срещали със свои колеги от Хърватска, Словения, Унгария, които проучват корените на тези видни европейски личности, работят в музеите им, разположени в бившите дворци на Пеячевичи. Наследниците винаги споделяли, че имат ярко българско самосъзнание, говорят за Чипровци с много уважение и топлота, макар да не са го виждали никога.

На 4 септември ще посрещнат двама от тях - граф Марк Пеячевич от Лондон и граф Ласло Пеячевич от Виена. Ще дойде и австрийският консул в Хърватия Никола Абдамович, който също е от рода Пеячевичи. На тях на тържествена сесия на общинския съвет на следния ден ще бъде връчен гербът на Чипровци, изработен като плакет в монетния двор. Елементи от този герб са запазени от XVII век, когато Кипровец е било цветето на България.

Това е

третото голямо

честване

на подвига

на чипровските въстаници. Първото е било в далечната 1938 г., когато са отбелязани 250 години от избухването на бунта. През 1988 г. са чествани достойно 300 години от събитието. Тогава е бил създаден специален държавен комитет, който е разработил програма за обновлението на историческия град. Негов председател е бил членът на политбюро на БКП Георги Йорданов. За изпълнението на мащабна строителна програма са привлечени национални архитекти, скулптори, строители. Йорданов лично е ръководел голямото строителство. Тогава Паметникът на Петър Богдан в останките от католическата църква "Санта Мария"е оформен площадът в центъра, вдигнат е паметникът на въстаниците, построена е сградата на общината, ремонтирана е гостоприемницата, построена е спортна зала, асфалтирани са улици, направени са тротоари, ремонтирано е училището и т. н. Всъщност от 1988 г. Чипровци е придобил вида си на малък, уютен и привлекателен град, с който сега търси новата си слава на туристическо място.

Освен тържествената сесия, на 320-годишнината е посветена и научна конференция на тема "Чипровци - феномен в историята на България и на Европа". Неин научен ръководител е проф. Божидар Димитров. Още един път историци и хронисти, местни краеведи ще се опитат да обяснят научно и популярно феномена, който преди 320 години повдига духа и кара жителите на процъфтяващото градче да жертват живота си за свободата на българския народ.

За въстанието не всичко още се знае и не всичко още е написано. Местният учител патриот Никола Николов издаде книга "Стоте чипровски рода", в която описва историята на родовете, които живеят и до днес в Чипровци. Написал я е с данни от общинските архиви за ражданията, женитбите и умиранията, от предания и легенди, разказани му почти във всяка къща. Защото в градчето няма дом, в който да не се пазят спомени за въстанието, за трагедията след потушаването му. В една от къщите му разказали, че техният далечен прадядо и внучето му, бягайки от горящото селище, се спират на високия хълм, оглеждат родното място и дядото с много мъка през сълзи нарежда на детето:

"Като умра, тук

да ме заровите.

Ако ти не можеш да направиш това, то настоявай ти като умреш, теб тук да те заровят". Станало така, че и двамата се върнали след време и така родът продължил до днес.

Никола Николов, който е учител по химия и учи килимарките от града как да багрят преждите си с естествени треви и билки, е написал и книги за манастира "Свети Йоан Рилски", построен за първи път преди 1 000 години и опожаряван многократно, и за училището, в което е минал целият му досегашен учителски живот - "Петър Парчевич". Отпечатана е по повод 370-годишнината на първото светско школо.

Честванията предвиждат и две църковни служби - католическа - до останките на католическата църква "Санта Мария", и православна - в храма "Свето Възнесение Христово". Сред останките на католическата църква днес се издига паметникът на големия книжовник и дипломат Петър Богдан, автор на една великолепна "История на България".

Тържествата продължават на 12 септември. Тогава местният музей организира втора научна конференция на тема: "Национално-освободителното движение в българските земи XV - XIX век и тяхното отразяване в музеите". Тя е посветена на 20-годишнината на местния музей и на 40-годишнината на музейното дело в града.