ШАРЕНО
Бай Панчо твърди, че клиентките му винаги са доволни
и задължително се връщат пак Сн. Авторът
Мая ПАСКОВА
54-години бай Панчо не спира да се взира в краката на жените. Макар и понякога да е само заради изящните дамски глезени, в повечето случаи вниманието му е привлечено от техните обувки. Завършил първо училище за трудови резерви, а после и техникум в Габрово, бай Панчо много се гордее със спечелените награди от конкурси за моделиери. Като такъв е работил 12 години в Габрово и 26 години в плевенския завод "Вега". С професионализъм отбелязва, че модата в обувките се връща на 20, най-много на 25 години. Така както през 70-те са се носели бомбета, 80-те платформи, след това островърхи обувки, така и в близките двайсетина години могат да се открият същите тенденции. Когато е измислял моделите във "Вега" през лятото "грабвах Веселка, Габриелка, Даниелка и хайде на морето да учим модата. Живот!...", разказва сладкодумно бай Панчо. Но съвсем не пояснява какви са били тенденциите в обувките за плаж. Машинописката Вилето пък изпробвала всеки нов модел, понеже била със стандартен крак - свод, глезен, размер, чак да си го представиш това младо момиче отдолу нагоре. Ако след една седмица все още е доволна - правят се всички размери и партидата тръгва, обяснява майсторът. След чехкинчетата, за които бай Панчо си спомня с въздишка и многозначителна усмивка, най-гъделичкащият самочувствието му спомен от Чехия (където е ходил не веднъж) е наградата за модел на мокасина. Макар и да е било много отдавна, той така образно обяснява шевовете и извивките, сякаш всеки момент можеш да ги обуеш.
И сега прави обувки, макар и рядко. Повечето му клиентки идват при него за дребни ремонтчета. "Имам нестандартни клиентки. Например една от Буковлък - краката й като козунаци. Редовно й правя обувки. Слагам й я кабзички, я бродерийка и тя е много доволна", обяснява бай Панчо. По обувките ще познаеш какъв е характерът на човека, по това, как се грижи за тях, философски разсъждава той. Има клиентки, които му носят изящни, скъпи обувки, и други - с китайска стока, със стелки от изкуствена кожа, които миришат "на умряло коте". На тях им слага естествен велур, подлепва, кърпи, дава нов живот на старите обувки. Най-много се дразни, когато му ги занесат току-що свалени от крака за ремонт. Те на конете им мият копитата преди да ги заведат на подковаване, а при мен си носят обувките с калта, не се примирява с небрежността майсторът. С мерак си върша работата, въздиша бай Панчо и не търси печалбата. Прави и отстъпки за пенсионерки. Даже си има почитателки. "Идва често една клиентка, така ме гледа, подпитва "ти имаш ли си жена". Пък аз една габровка съм си взел - добра, сърцата. Така се грижи за мен, че чак ме дразни", отхвърля всички опити да бъде покорен колоритният майстор обущар.
Миналата седмица още едно бебе от екипа на "BG Север" духна първата си свещичка. Освен че порасна с годинка, синът на спортния ни репортер Николай Иванов - Александър, получи в събота в плевенската църква "Свети Николай" и свето кръщение. Семейното парти по случай двата повода се развихрило в "Караджейката". Там рожденикът приемал подаръци и поздравления, облечен в изискан бял фрак и претенциозна също бяла папийонка. Не случайно огромната торта била във формата на футболно игрище - малчуганът заспивал и се събуждал с топката. Но че ще е страстен фен на коженото кълбо си личеше още от деня, в който се роди, припомня гордият татко. На 20 август миналата година бебока така се зарадвал на победата на любимия на Ники ЦСКА над "Литекс", че започнал усилено да рита в корема на мама Оля и не след дълго проплакал.
Малкият Алекс все още не можел да ходи сам, но според родителите му, които зорко следят смелите му опити, най-много след седмица-две ще трябва пак да събират роднините, този път по друг повод - прощъпалник. "BG Север"
Галопка РИБКОВА
Странна случка преживя бизнесменът Спиро Койчев с прякор Шайбата по време на риболов на язовир в Плевенско. Както си му е редът, в една прекрасна съботна утрин той грабнал въдиците, напълнил возилото си с ядене и пиене и отпрашил към водоема. Там набързо паркирал опела си в опасна близост до кротко преживящ кон и хукнал към брега, където с нетърпение го очаквала веселата рибарска агитка.
Спиро заредил въдиците и кротко облегнат на близкото дърво зачакал резултата. Минало се не минало известно време и Спиро огладнял. Затътрил се към колата да извади провизиите си и с ужас открил, че чистачките му липсват. Били почти новички, няколко седмици по-рано ги сменил заради жена си Лалка, която за пореден път нацелвала крайпътно дърво в дъждовно време.
"Кой ми сви чистачките?", ревнал с пълно гърло Спиро. Гневът му бил насочен към онемелите от учудване рибари, някои от които досега смятал за приятели. "Аз да ви храня и поя цял живот, пък вие да ми правите мръсотии посред бял ден", не спирал да излива възмущението си бизнесменът.
"Кротко бе, Спиро. Ще ги намерим, ние не сме крадци", рекъл бай Митьо и дружески потупал приятеля си по гърба. Мигом цялата агитка се втурнала да оглежда терена, а малкият син на Пешо Хлебаря даже се заврял под колата. "Тате, тате, тука има нещо, ама хич не прилича на чистачки", викнал палавникът и измъкнал две оглозгани, превити пръчки. На няколко крачки встрани тъжно гледал завързаният кон Горчо, който отдавна изпасъл периметъра си и похитил ценната вещ на Шайбата. Аха да извика гневно на добичето, Спиро се сетил как навремето с приятели си пеели рефрена "О, тъжното око на коня, тъжното око на оня кон..." и кротнал. Даже го осенила безценната идея да хлътнат в първата квартална кръчма, да си поръчат пържена риба с биричка и да попеят до зори. За него там било спокойно място без мърморещи съпруги и най-важното - където не се срещат никакви коне, които да развалят удоволствието.