СОЦИАЛНО
Боряна Атанасова показва официални документи, издадени
въз основа на "фалшивия" акт за раждане
Сн. Авторът
Дарина БОГДАНОВА
Служители в плевенския клон на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) шокираха 53-годишната Боряна Боянова Атанасова с твърдението, че с това име тя не фигурира в регистрите им и следователно удостоверението й за раждане, както и всичките й други официални документи, са фалшиви. Срещу подаденото от Атанасова ЕГН 5407103977 на монитора на компютъра се изписвало друго име - това, което тя е носела до 6-месечната си възраст, когато със съдебно решение е осиновена и й е изваден нов акт за раждане.
Кошмарната ситуация за Боряна Атанасова се създала тогава, когато като съвестен гражданин на страната решава да си смени адресната регистрация, тъй като преди две години е продала къщата си и се е нанесла в ново жилище в бл. 96 в ж. к. "Сторгозия". Отива в ЕСГРАОН, подава на гишето акта си за раждане и личната си карта, срещу които очаква да попълни някакви бланки с актуална информация за постоянен адрес. Започва едно дълго търсене, никъде не фигурира и чува от служителката срещу нея, че рожденото й свидетелство не е документ, защото срещу вкараното в компютъра ЕГН излиза съвсем различно име. Обаждат се до родното й село Любеново, община Никопол, кметицата започва да търси в регистрите на селото, но също не открива нищо. Смяната на служителите изтича и посъветвали Боряна да дойде на следващия ден. И тогава суматохата около нейния проблем продължила. Този път я търсят в регистрите на с. Въбел, където учи в VIII клас, но и там я няма. Търсиха ме навсякъде като рецидивист, малко остана да им предложа да ме издирват и чрез Интерпол, с нескрита обида изплака жената. Служителката й задала и мъдрия въпрос ако случайно загуби рожденото си свидетелство, как ще докаже коя е. И още по-мъдро заключила, че осиновяването й е непълно, щом се води на името на биологичната си майка.
След разигралата се драма, неоткриваемата плевенчанка се поинтересувала какво смятат да предприемат, за да изяснят проблема, а служителката любезно я посъветвала да си намери нотариус и адвокат за нейна сметка и да си заведе гражданско дело за този документ. Попитала я и има ли някой жив от осиновителите й, защото можело да се наложи да присъства в съда. "Къде да водя майка ми? Тя е на 82 години. Какво да й обясня? Пожелах хубав ден и си тръгнах", разказва с вълнение плевенчанката. Разплакана, объркана и разочарована напуска сградата Боряна Атанасова. Купища въпроси и черни мисли се блъскат в главата й: от къде да намери пари за дело, какво да доказва в съда - та нали целият й съзнателен живот е минал под това име, а актът й за раждане е издаден от държавата въз основа на съдебно решение за осиновяване? Пълен абсурд! Аз се питам следното - как до 53-тата си година съм представяла този документ навсякъде, където е било необходимо, а сега в един момент се оказва, че той е фалшив, недоумява тя.
Всъщност с този проблем се сблъсква и преди две години, когато търси удостоверение за наследници на биологичната си майка и открива, че по неизвестни причини още се води на нейно име. Но дори не допуска, че е възможно издаденият й акт за раждане да бъде обявен за невалиден. Та нали осиновяването й е пълно, тя приема името на осиновителя си, който е вписан и в родилното свидетелство - както изисква Семейният кодекс на Република България. И пак според закона в същото свидетелство е посочено по силата на кое съдебно решение се издава. Тоест, изводът е, че този документ е напълно изряден от законова гледна точка. Въпросът е защо не фигурира в регистрите? Не е трудно да се предположи, че някой чиновник навремето, преди 53 години, не си е свършил работата и не е анулирал стария акт за раждане. И с немарливостта си е заложил като бомба със закъснител по житейския път на Боряна хиляди неприятности. "Осиновителката ми е прехвърлила всички земи, които притежава. Какво ще става сега, като това лице Боряна Атанасова на практика не съществува? Имам планове да работя в чужбина - как ще напусна страната, като няма да мога да си извадя международен паспорт", пита се тя с безпокойство.
На базата на акта за раждане Боряна си изважда паспорт на 16-годишна възраст, по-късно сключва граждански брак през 1974 г. и сменя фамилията си, с тази на съпруга си - Ангелова. Недоумява как й е издадена лична карта от МВР на 1 октомври 2001 г., след като не фигурира с името си в регистрите на ЕСГРАОН? Как при преселването си в Плевен преди 20 години си сменя адресната регистрация? Как е вписана с познатото на всички име в рождените свидетелства на двете си дъщери като тяхна майка? Въпросите са безкрайно много, но нито един няма отговор.
Никой от служителите в ЕСГРАОН няма намерение да й обяснява как е възникнал проблемът, нито как би могъл да се реши по друг начин - тъй като в крайна сметка потърпевшата няма никаква вина за случилото се. Едва ли е толкова трудно по служебен път да издирят делото, посочено в акта, и да анулират предходния. "Аз няма да тръгна по съдилищата - окръжни, районни, в Никопол, в Плевен. Освен това нали информацията около осиновяването би трябвало да е поверителна? Ами ако до сега не знаех, че съм осиновена, и изведнъж го научавам по този начин? Нали щях да се сгромолясам на улицата", не сдържа сълзите на възмущение и обида Боряна. И продължава: "Изживях много тежко цялата случка - не си представям как ще си сменям името, как ще обяснавам на майка ми, която ме е отгледала, какво точно се случва. Значи един честен гражданин на родината изведнъж е обявен извън закона, заради нечия чужда грешка! Възмутена съм, разстроена съм - просто нямам думи! Аз не разбирам - какво всъщност трябва да доказвам в съда? Това може да се случи само в България. Нали има Конституция, закони, членове, алинеи, които трябва да се спазват...."
Жителите на квартала блокираха за час пътя на тировете
Сн. Авторът
Мария ДИМОВА
Протест срещу движението на стотици тирове дневно, които преминават през габровския квартал Бичкиня, организираха жители на града. Както "BG Север" вече писа, хората от квартала ежедневно са подложени на тормоз от тежкотоварните автомобили, които преминават през града на път за връх Шипка. Трафикът стана много натоварен сред затварянето за ремонт на прохода Хаинбоаз и пренасочване на движението.
В протестните действия на габровци се включиха управници и политици, солидарни с техните неволи. Още преди месец и половина жителите на квартала поставиха свои искания, свързани с обезопасяването на движението. Те настояваха дори тировете да бъдат спирани от 22 до 6 ч., както и през почивните дни. "Вече пета година сме подложени на геноцид от преминаващите тежкотоварни автомобили. Ние изпратихме нашите искания до държавните институции, които имат отношение към решаването на нашия проблем, но в определения от нас срок те не отговориха. Част от исканията ни бяха изпълнени, но козметично. Остана неизпълнено най-важното ни искане - ограничаване на движението на тировете през нощта и в почивните дни. Затова сме тук, за да изразим нашия протест срещу безхаберието на държавата към нас", заяви пред събралите се на протеста хора председателят на инициативния комитет срещу тировия терор Иван Шумков.
Към протеста се присъединиха и областният управител Цветан Нанов, неговият заместник Николай Григоров, габровският кмет Богомил Белчев и депутатът от БСП Йовко Йовков. "Наистина исканията по обезопасяването на движението на пешеходците не е извършено добре. Ще поставя проблема на парламентарен контрол още в началото на септември. Трябва да търсим решение", обеща народният представител.
От своя страна габровският градоначалник ще търси и съдействието на министъра на вътрешните работи Румен Петков, който да отпусне допълнителен брой полицаи с цел да се засили контролът в този участък от града.
Мариана ДИМИТРОВА
Габровецът Мартин Дафинов за първи път в живота си, от раждането до момента, ще има свой дом и работа и за първи път ще изкара заплата. Мъжът е 30-годишен и досега е живял само в социални заведения.
Още от раждането му майка му го захвърлила в дом. Същата участ сполетяла и четиримата му братя и двете му сестри. Веднъж през ученическите си години Мартин получил писмо от майка си и съвсем бегло си спомня как един път дошла да го види в дома. Била пияна. С братята си се запознал на погребението й преди няколко години и оттогава не са се виждали.
30-годишният габровец е израсъл в домове. За това време сменил 6-7 социални заведения и не защото той е искал, а защото е навършвал необходимите години за даден дом. Най-неприятното било, че тъкмо се сприятелявал с някого, и се налагало да го местят. Последното място, на което е живял, е защитено жилище в дряновското село Царева ливада. В него Мартин делял покрив с още няколко души, там се научил и да готви. Това било допреди две седмици.
Досега той никога не е живял самостоятелно, не му се е налагало да взема решения в живота си, да се грижи за осигуряването на прехраната, за облеклото си. Той е типичен пример за човек на институциите. Сам проявил желание да живее самостоятелно и да има свой дом. За целта от службата за социално подпомагане в Габрово чрез местното кметство му осигурили общинско жилище. То е боксониера и се намира в най-високия блок в града - "Рачо Ковача". От социалната служба му помогнали да обзаведе новия си дом и да го подреди.
Сега 30-годишният мъж се мъчи да се социализира и да поема по собствен път. Притеснен е от сблъсъка с реалния живот и се допитва за всичко до социалните работници. Те ще му помагат през първите месеци, докато свикне с новия си живот, тъй като досега е бил напълно зависим от институциите.
Решителната крачка е съпътствана и с други сблъсъци от ежедневието - досега никога не е плащал нито ток, вода и дори не знае къде се прави това. Не му се е налагало да пазарува сам и да разпределя месечния си бюджет. От няколко дни 30-годишният мъж има и работа. Той ще си изкарва прехраната по социална програма на местната община - да почиства напуснати общински жилища и участва в благоустрояването на паркове и градини.
Заради злополука преди десетина години, в следствие на която ослепява с едното око, Мартин получава и инвалидна пенсия от 79 лв. месечно. Отделно от социалната служба са поели и месечния наем на новото му жилище от 17 лв. Оттам са осигурили и обзавеждането на дома му - хладилник, легло, телевизор, прибори, дори спалното бельо.
Габровецът е доволен, че най-сетне ще започне самостоятелен живот и ще вземе съдбата си в собствените си ръце, макар че е притеснен дали ще се адаптира, неуверен е и за всичко се колебае. Надява се да се справи сам.
Веселина ВАСИЛЕВА
От липса на активност по обявените от социалното министерство насърчителни програми се оплака шефът на плевенското бюро по труда Свилен Янков. Например точно поради липса на кандидати е удължен срокът за третия цикъл по програма "Активни услуги на пазара на труда". Той стартира на 6 юли и трябваше да приключи на 27 август, но документи на желаещи ще се приемат до 5 септември, с надеждата да се повиши интересът към предложението. Досега нямаме нито един кандидат, каза Янков. Според него обаче това се дължи преди всичко на неинформираността и на незаинтересоваността на хората. Той припомни, че проектът е насочен към стимулиране на развитието на предприемачеството в райони с трайна безработица - над средната за страната, към които спада и Плевен и в които поради слабо развитие на бизнеса липсва търсене на работна ръка. Новото е, че в третия цикъл от програмата се финансира предоставянето на услуги от три други групи: подпомагане на малък бизнес - до 25 000 евро, и инкубатор за малък бизнес в две разновидности - виртуален бизнес инкубатор до 25 000 евро и бизнес инкубатор под наем - до 50 000 евро. Ще се финансират консултантски, експертни, посреднически и други услуги. Доставчици на услуги по третия цикъл от програмата "Активни услуги на пазара на труда" могат да бъдат юридически лица с нестопанска цел или юридически и физически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за малки и средни предприятия. Не се допуска възлагането на дейности на подизпълнители. Програмата не разрешава и платено участие на служители от държавната и общински администрации в екипите на доставчиците на услуги, предупреди Янков като допълни, че са предвидени минимални индикатори за ефективност на услугите. Въз основа на тях и в зависимост от вида услуга, с доставчиците се сключват договори за срок до 12 месеца.
Друга подобна програма, с неусвоени от област Плевен средства, е "Помощ при пенсиониране". Целта й е осигуряване на заетост на безработни лица, на които не им достигат до 5 точки за формиране на сбора от осигурителен стаж и възраст, който дава право на пенсия. В Плевен по тази програма се търсят още четирима души. Не вярвам да няма, просто не знаят, си обяснява недостига на граждани Свилен Янков. По програмата пък "В подкрепа на майчинството" към момента били включени шест жени, а плевенското бюро имало финансов ресурс за 15 души.
Същото било положението и по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", която предвиждала обучение на работещи. Средствата по нея са предоставени от европейския социален фонд.
В случая работодателят трябва да прецени от какви знания се нуждае подчиненият му и да го включи в определено обучение - било то чуждоезиково, било компютърно и т. н. Досега от цялата Плевенска област само осем фирми са изявили желание да се включат в програмата, което според шефа на трудовата борса е твърде малко.
97-годишната баба Яна като дете се радва на чешмата в къщата си
Сн. Авторът
Симеон НИКОЛОВ
Вода от чешми почете тези дни в монтанското село Долна Рикса. За пръв път в историята на селото местните хора пиха и готвиха с питейна вода, а не с вода от дълбоки герани. Най-възрастната жителка на Долна Рикса Яна Ганова (97г.) се радваше като дете на придобивката, а младата снаха Стела Петрова (21 г.) пусна първата автоматична пералня в селото. Това стана възможно благодарение на новия водопровод, изграден от община Монтана през последните 8 години.
Дължината на новата водопроводна мрежа в селото е 8 831 метра и включва 196 водопроводни отклонения до всяко от домакинствата. Изграден е и довеждащ водопровод до Долна Рикса с дължина 2 620 метра. В строителните дейности, които са извършени на етапи, са усвоени 387 000 лева - 306 000 на община Монтана и 81 000 на министерството на околната среда и водите. Село Долна Рикса бе единственото в община Монтана, в което до сега нямаше вода.
От името на цялото ми семейство искам да изкажа огромна благодарност към д-р Раданов - директор на Военна болница в Плевен, на колегите му д-р Нейков и д-р Василев, както и на всички работещи в Първа хирургия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Георги Странски" за проявения изключителен професионализъм, бърза намеса, съдействие и хуманност. Те спасиха живота на наш близък - Деян Георгиев от Варна, и благодарение на тях сега той е във Военно-медицинска академия в София и е вън от опасност.
Николай ИВАНОВ
гр. Плевен