Психичната хигиена и “културата на хапчето”

Къде са основите на душевното здраве и как да ги постигнем

Още от деца родителите ни ни учат колко е важно да измием ръцете си, зъбите си, да сменяме мръсните си дрехи и изобщо да спазваме онова, което обичайно се нарича лична хигиена. И ако на физическата хигиена се отделя много внимание от най-ранна възраст, то психическата хигиена остава някъде встрани. А ако физическата хигена е ключът към физическото здраве на човека, то същото важи и за психическата хигиена - без нея психичното здраве не е възможно.

Един експеримент разделя на две групи здрави и еднакво хранени млади кучета. Едната група живее в спокойствие, а другата постоянно е дразнена. След известно време кучетата от "дразнената" група започнали да губят козината си, силно отслабнали, а при някои от тях дори опадали зъбите. "Спокойните" кучета нямали проблеми.

Същото става и с хората. Нашите мозъчни клетки реагират не само на състава на кръвта и притока на кислород, но и на различните психични дразнители. Разстройствата и огорченията действат вредно на клетките в мозъчната кора и обратно - радостта, щастието и доброто настроение са полезни. На този прост принцип се опира психичната хигиена, която има за задача да създаде за човeка най-добрата психологическа атмосфера.

Удовлетвореността от живота, чувството за хумор и доброто настроение са основите на психичната хигиена. Но те не идват от самосебе си, а зависят от нашата готовност, от начина по който гледаме на света около себе си, от това на което са ни научили нашите родители и учители.

Психохигиената се придържа към три основни правила. Първо - не страдайте - колкото по-силни са отрицателните емоции, толкова по-лошо функционират всички системи на нашия организъм. Разбира се тук възниква въпросът какво да правим когато преживяванията, съмненията и страховете ни сграбчат в своите нокти. Традиционната медицина в този случай съветва да се премине към успокоителни. Българската култура препоръчва да се "пийне" за успокоение. Алкохолът като правило обаче е ефективно (бързодействащо), но не и ефикасно средство за преодоляване на психични състояния. Истинското решение е в цялостната нагласа да се мисли за доброто и за решенията. Това не означава че страданията бързо ще отшумят, напротив те отново и отново ще се стараят да подчинят вашите мисли. Тогава разговорите с близки, приятели, а ако се налага и със специалисти, са едно добро решение. Второто правило на психохигиената е: винаги бъдете в добро настроение. Това не означава постоянно да сме в приповдигнато настроение, а да се стремим да бъдем спокойно-уравновесени, дори когато ситуацията около нас е лоша. Особено важно е да запазим оптимистична нагласа. Хирургът от Наполеоновската армия - Доминик Жак Ларе, е казал: При победителите раните оздравявят по-бързо. Всъщност ние вече разглеждахме подробно повишената издръжливост на житейските изпитания, когато коментирахме процесите на резилианса.

Третото правило на психохигиената е: почивайте своевременно. Всеки от нас е изпитвал чувството на умора. Но не всеки знае, че умората е полезна, защото ни дава сигнал, че имаме нужда от почивка и че докато я преодоляваме, ние въвеждаме в действие разервните сили на организма. Това, което не е полезно, е да не обърнем внимание на умората, тя да се натрупа и да премине в преумора, а преумората - това е болестно състояние. Човек, който просто е уморен, спи като "убит", но се събужда отпочинал и със свежа глава, ако обаче след значителни натоварвания сънят не идва, а на сутринта се чувствате уморен, това е признак на преумора.

Да се поддържа добра психохигиена означава да се придържаме към някои прости правила, изпълнението на които не винаги е толкова просто. Като да кажем - правила за мислите: не пожелавай зло на никого, не се страхувай, не осъждай, не се отчайвай, цени това, което имаш.

Правила за отношенията с околните: не лъжи, не обиждай, не участвай в "празни" разговори.

Правила за баланс на емоциите: изразявай емоциите си - ако е смешно, смей се, ако е тъжно не сдържай сълзите си; обичай; правете секс.

Правилата са разумни и отдавна известни и макар че повечето хора ги приемат, далеч не всички се опитват да ги спазват.

Времето, в което живеем, е динамично. То вечно не достига за нищо. Не стига за работата вкъщи, не стига за срещи с приятели, не стига най-вече за нас самите. През последните години българинът отделя за себе си и за своето семейство все по-малко време.

В този тотален дефицит от време на мода излизат аламинутите - аламинути в храненето, аламинути в контактите с хора, аламинути в здравето. Всеки търси възможност да реши проблемите за най-кратко време. И ако това е възможно за част от проблемите, за друга част аламинутите могат да доведат само до усложнения.

Проблемите на поведението излизат на преден план все повече и повече. Хората са подложени на тотален стрес - в работата, в ежедневието, в семейството, в отношенията с близки и познати. В духа на дефицитното време много хора се обръщат към аламинута - успокоителното хапче. Статистиката сочи, че повече от 1/3 от българите приемат медикаменти, които не са им предписани от лекар. Хапчето действително има бързо въздействие и затова при възникване на тревожност или напрежение клиентите предпочитат да глътнат успокоително. Това може да продължава с години. Бавно, но сигурно сред една не малка част от населението започва да господства това, което се нарича "култура на хапчета" - "Има проблем? Няма проблем, пий едно хапче и поспи, проблемът ще изчезне." Само че проблемът не изчезва. Това поведение не е ново.

Културата на хапчето сякаш се опитва да замести психохигиената. Но има поне няколко групи проблеми, в които то (хапчето) е безполезно.

Най-голямата група сред тях са проблемите с комуникацията. Става дума за конфликтите между хората, роднини, близки, приятели, колеги. В тяхната основа най-често е разминаването в комуникацията. Един от конфликтуващите казва нещо, което другия разбира съвсем различно. После вторият отговаря, но първият го разбира различно. В думата "свобода" например един родител и един тинейджър влагат съвсем различни послания. Родителят обикновено изхожда от собственият си опит от времето когато е бил дете, а тинейджърът - от своите желания. И двете понятия се различават от реалността, само че родителят счита, че е дал твърде много "свобода", а тинейджърът, че "свободата" му е ограничена. По-подобен начин може да се развият разговори между съпрузи, приятели, колеги. Резултатът е конфликт, често със сериозни последици за емоционалното състояние на двете страни.

Втората група от състояния, които трудно се решават с хапчета, са състоянията на остър стрес. Стресът като цяло не е отрицателно явление. Напротив, много често именно стресът мобилизира организма така, че да излезе с успех от стресовата ситуация. Но когато имаме ситуация на остър стрес или пък на натрупване на стрес в резултат на ежедневни неприятности, се развиват реакции, които не могат да се нарекат положителни. Поетите медикаменти в такива случаи променят преживяванията и състоянието на организма, но само временно. Единствено консултациите със специалист могат да помогнат за намаляване на вредните последици. Проблемите се решават от самите хора, консултантите само подпомагат процеса на взимане на решение.

На трето място е онова, което разговорно се нарича депресия. Тук не става дума за клиничното състояние със същото име. Под депресия повечето хора разбират чувството на подтиснатост и безизходица, на необяснима тъга и/или усещането за безполезност. Точно при такива преживявания хората са склонни най-често да прибягват до медикаменти без лекарско предписание. И точно в тези случаи те си нанасят сами възможно най-голямата вреда. Подтискането на емоциите вътре в себе си, било с помощта на волята или на медикаментите, рано или късно става невъзможно. Кога, къде и под каква форма ще се освободи всичко, което е било потискано, никой не може да каже. Но със сигурност ефектът на това взривообразно освобождаване е крайно негативен. Консултантът може да позволи това освобождаване да стане постепенно и с по-малко неблагоприятни последици. Ако човек наистина има желание да промени живота си, ще успее да открие, че няма безизходни ситуации - просто изходите при някои са по-нестандартни.

Психохигиената се учи както се учи детето да си мие ръцете и зъбите. Не може да очакваме от човек, израсъл в семейство, в което рядко е имало радост, споделяне, разбирателство, да може да гледа на живота от веселата му страна. Такива хора носят на плещите си цялата вселенска мъка, макар че никой не ги принуждава да го правят. Психохигиената се изгражда от първите години и е от изключително значение за психичното здраве на детето, тинейджъра и възрастния човек.

През 2008 г. бе приет Европейски пакт за психично здраве и блогоденствие. Той очерта пет приоритени области за работа:

- Превенция на депресията и самоубийствата;

- Психично здраве при младите и в образователната система;

- Психично здраве на работното място;

- Психично здраве на възрастните хора;

- Борба срещу стигмизацията и социалното изключване.

Психичното здраве е човешко право. То е необходимо за здравето, благоденствието и качеството на живот. То благоприятства обучението, работата и обществения живот. А за да се постигне, е необходимо да се спазва определена хигиена. Психохигиена.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ