АРТСЕДМИЦА


 

Френски свирки шашнаха габровци

на международния панаир в Етъра

 

Атракция за посетителите беше и традиционното плетене на беленица

 Габровката Вера Цанева показва как се плете на беленица. Сн. Авторът

Мариана ДИМИТРОВА

Изработване на свирки примамки за животни, умение да се извади мелодия от най-различни предмети, плетене на беленица и извайване на живо на дървени гълъби бяха само част от атракциите на петото издание на международния панаир на народните занаяти. Той се проведе в рамките на няколко дни в Архитектурно-етнографския комплекс "Етър край Габрово.

Над 60 майстори от цялата страна и чужбина взеха участие в традиционното вече събитие. Посетителите се забавляваха истински с предложените им демонстрации. Както винаги и тази година имаше надпревара между майсторите. Избраният занаят, в който трябваше да се определи най-добрият, бе копаничарството. Голямата награда "Сребърна хлопка отнесе Георги Мицовски от Бяла Слатина.

Истинската атракция обаче беше французинът Бернар Раймон от Сент Дидие. Той смая габровци с нетрадиционния за българската етнография занаят - измайсторяване на свирки за животни. Това са инструменти, с които се примамват птици и четириноги, обяснява той. Всяка от свирките издава различни звуци. Бернар Дидие разказва, че този занаят е наследствен и се предава вече от четири поколения в неговото семейство. Понякога за изработването на една свирка, и по-точно за настройването на звука й към определен тип птица, отивало десетилетие. Украинецът Михаил Твердов свири на лъжицаТехническата изработка не била трудна. Годишно майсторът правел по 6 000 броя. Първият инструмент за примамването на животни се появил на бял свят през 1868 г. от прадядото на Бернар.

Първоначално свирките служели само за примамване на животни, но след това започнали да се използват и в киноиндустрията, от орнитолозите, от любителите на фотосафари, а също били добър вариант и за деца със слухови проблеми, разказва французинът. В целия свят имало едва петима майстори, които се занимавали с изработването на свирки - примамки.

Друга голяма атракция по време на етърския панаир бе украинецът Михаил Твердов. За гостите на събитието той изнесе цяло представление. Украинецът е вписан в книгата на рекордите "Гинес като човекът, който може да свири на най-много музикални инструменти. Оказа се обаче, че атрактивният чужденец може да свири на всичко. Посетителите със сълзи на очи се смяха на неговите умения да сътворява музика от дървени лъжици, лула, брадва, листо, бреза и всичко, за което човек може да се сети. Новаторството на артистичния майстор е стигнало дори до там, че е измайсторил нов акордеон, който всъщност съчетава още два инструмента - хармоника и баян. Според неговите думи новото му изобретение би трябвало да се нарича акордеонирана хармоника - баян. Едва ли е спечелил много от алъш - вериша, но сякаш Михал Твердов участваше в панaира по-скоро, за да забавлява гостите.

Погледът на посетителите привличаха също дървените гълъби, изработвани на живо от майстори от Чехия.

По време на изложението бе демонстриран и занаят, който отдавна е забравен. Габровката Вера Цанева показваше как се плете на беленица - т. е. как се изработват различни неща за бита с царевична шума. "Сега през есента, като се обере царевицата, се вземат вътрешните листа от кочана. Там, където живея, от градините си обирам вътрешните, най-хубави и чисти листа от царевицата. След това ги изсушавам, прибирам ги в чувалчета. Вечерно време като седна да плета, си вземам от тях, обяснява майсторката. И разкрива точно каква е технологията на плетенето с беленица. "След като съм подбрала изсушената и съхранена шума, вземам част от нея и когато започна да работя, си мокря леко ръцете. Целта е листата да омекнат, за да не са много твърди и да се чупят. След това на всяко влажно листо отрязвам с ножица грубата част, с която то е било прикрепено към царевичния кочан. Преди да започна да плета от листото си правя лентички по неговата дължина, обяснява Вера.

От царевична шума тя измайсторява най-различни неща - панерчета с разнообразна форма - от кръгли до елипси, пана за стени, атрактивни пана за маса, върху които може да се постави ваза или купичка с плодове, поставки за чаши за кафе или чай.

На малък стан, който Вера бе донесла на чардака в етърската къща, габровката демонстрира как от царевичната шума може да се оплете и рогозка. "Тя е предназначена за поставяне пред камина. В момента показвам двата вида плетка на рогозката. Навремето нашите баби са тъкали рогозки на село - да си отглеждат върху тях децата или просто за постелъчен материал, разказва Вера.

С плетенето на беленица тя започнала да се занимава активно преди три години, припомняйки си уменията на баба си и майка си. Като малка виждала как те плетат на стана рогозки и възобновила занаята по спомени. "Който пожелае, мога да му покажа, да го науча и да седне срещу мен да поработи сам. Имаше много желаещи на панаира. Радва ме това, тъй като става въпрос за нашата традиция, която не бива да се забравя, убедена е тя.

Оказва се, че плетивата от царевична шума са част от традиционния художествен текстил. Предназначението им през годините било различно. В миналото са били използвани за постелки в селските къщи, а в наши дни - като декоративни елементи. От царевична шума могат да се изработват кошници, чанти, вази, чехли, подложки за сервиране и други. Навремето това обикновено е било занимание на жените в свободното време.

 

 

Берковската духова музика със сензационна награда

 

Берковската духова музика участва за пръв път във фолклорния фестивал в Гориция

Симеон НИКОЛОВ

Сензационна награда в 37-ото издание на световния фолклорен фестивал в италианския град Гориция спечели при първото си участие Берковската духова музика. Българските музиканти били изпратени с нестихващи аплодисменти от няколко хиляди души. Те спечелили първо място в раздела за музика и аранжимент на песен, както и наградата на публиката. Музиката на известният от песента "Ветрове" на Лили Иванова състав била харесана от хора от всички раси и краища на света. Дори чилийски и парагвайски музиканти поздравили нашенците за свирнята им.

Във фестивала са участвали над 3 000 фолклорни изпълнители от всички краища на света - Европа, Северна и Южна Америка, Африка, Русия, Южна Корея и т. н. Някои от музикалните състави наброявали 55 музиканти с различни инструменти. Макар и в по-малочислен състав (9 музиканти) берковчани впечатлили журито и публиката с изпълнения на обработени от ръководителя на състава Красимир Цветков наши хора - "Чичовото", "Леко хоро", "От Шоплука", "Горско хоро" - преработка на песента "Хубава си моя горо". По време на дефилира на музикантите из Гориция нашенци представили и песента "Ветрове".

Берковската духова музика участва за пръв път във фолклорния фестивал в Гориция. Горди сме, че ни харесаха хора от всички краища на света и особено ни радва наградата на публиката, заяви Красимир Цветков.

 

 

Школата по керамика към ЦРД показва 600 експоната

 

Ръководителката Вяра Савова открива и самостоятелна изложба

 

Последни приготовления за юбилейната изложба

Дарина БОГДАНОВА

С над 600 експоната от 400 автори на възраст от 5 до 20 години Школата по керамика към Центъра за работа с деца (ЦРД) ще отбележи своя 20-годишен юбилей. Мястото на събитието е художествена галерия "Илия Бешков", а датата - 17 септември. Точно в 16 ч. младите творци ще открият по нетрадиционен начин изложбата. Освен в атмосферата на прекрасни керамични съдове - точени и градени на ръка, пластики, пана със стъкло и рисувани, апликации, живопис, графични рисунки и други произведения, посетителите ще се потопят и в духа на школата чрез подбрани снимки, които са запечатали многообразния й живот зад кадър. На информационни табла пък ще бъдат описани наградите през годините. Само за 2007 г. те са 52, предстои да станат 56. От години школата е известна в цялата страна с достойното си представяне на всеки конкурс. На международни форуми е отвоювала територии, които отстоява. Тази есен се навършват и 10 години, откакто в творческата работилница се трудят и децата, лишени от родителски грижи, от дом "Детелина".

"Емоцията, която ме заля, когато започнах да подготвям изложбата, беше толкова силна, че ме изгаряше отвътре като болка. Връщам се назад, виждам ситуации, виждам деца - невероятно изживяване", сподели за "BG Север" ръководителката на школата Вяра Савова. Много от възпитаниците й израстват пред очите й с годините. Някои от тях вече са й колеги и водят децата си в любимата школа. Нейна ученичка е приета с най-висока оценка металопластика, друга пък вече е завършила тази специалност и работи в монетния двор, трета е асистент по керамика в художествената академия, четвърта прави анимация... Има и такива, които не се занимават с изкуство, но те споделят, че школата ги е научила на упоритост и винаги да завършват започната работа. Не е необходимо да бъдеш човек на изкуството, за да си творец, убедена е Вяра Савова.

Насоки за развитието на школата дават нейните обитатели. Според критериите на Вяра децата се променят всяка година, но не във всички направления за добро. Тя усеща комерсиализация и желание за много бързо постигане на нещо, което може и да не е толкова задоволително. Много се бори с възпитаниците си, при някои успява да промени нещата и да ги накара да изявят най-доброто от себе си, но става все по-трудно.

Напук на меркантилното време тя и децата й правят благотворителни акции. Всяка година привличат и млади творци от града, както и техните родители, които поднасят своето пожелание за здраве под формата на мартеница на болни деца и възрастни. Когато дават, получават само морално удовлетворение, което струва повече от каквито и да е награди.

Два часа след откриването на ретроспективната експозиция, в 18 ч., Вяра Савова ще притича до Общинската галерия, за да стане център на друго събитие - третата й самостоятелна изложба. А всъщност празникът за нея ще е троен, защото на 17 септември тя има и имен ден. "Лица" е мотото на експозицията, която ще е многолика като създателката си. Освен това ще е интимна и много искрена. В празничния понеделник ще видим 65 акварели, работи с масло, сух пастел, керамични пана и скулптури. Повечето от нещата ще са портрети, ще присъстват натюрморти, пейзажи, но най-вече лица. Защото авторката се вълнува от лицата, от душата, от емоцията, и то от тази, която остава трайно. Ще видим и нови неща. Между тях са три картини, които са рисувани само от глина и оцветители за керамика и за глазури - не знае някой да го е правил до сега. "Не търся концептуално развитие. Моите неща са като изповед - това, което в момента е в мен, го показвам в работите си. Всичко е въпрос на усещане. Смятам, че един творец трябва да бъде преди всичко откровен. Това са интимни преживявания, които споделям, защото може някой от наблюдателите да съпреживее същото", сподели Вяра Савова.

И двете изложби могат да бъдат видени до 28 септември.

 

 

Наричали Марин Върбанов Оряховския принц - Ван Ман

 

В родния град на твореца отбелязват 75 години от рождението му

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

На 20 септември родният град на световноизвестния художник гобленар проф. Марин Върбанов - Оряхово, ще отбележи 75-годишнината от рождението му. Проф. Светлин Русев го определя като "гражданин на света", защото Върбанов е живял и работил в София, Париж, Сидней, Ню Йорк и много дълги години в Китай, където създава и семейство. Творбите му са излагани в Гран Пале и в Международния център по изкуствата в Париж, Пекин, Москва, Прага, Берлин, Варшава, Калифорния, Сан Франциско, Вашингтон и са притежание на десетки частни колекционери.

Последната галерия, носеща неговото име, беше открита наскоро в Оряхово.

Още съвсем малък Марин Върбанов остава сирак, осиновява го ковачът Иван Върбанов и жена му Тота. Запленен от писаните каруци на своя баща и шарените черги на майка си, от живописната панорама на Дунав, Марин започва да рисува. Като студент в Художествената академия получава стипендия да учи в Китай. Специалността текстил в Художествената академия в Пекин разкрива пред младия българин тайните на коприната и памука, а той пък открива на своите преподаватели и състуденти тайната на българската овча и козя вълна.

Влюбва се в своята състудентка Сун Куей, която има комсомолско поръчение да научи Марин на китайски. Любовната им история се сблъсква с културната революция. Такива бракове по това време в Китай са забранени и немислими. В отчаянието си Марин и Сун решават да пишат на Джоу Енлай, председател на Държавния съвет на Китай, който съвсем неочаквано им дава съгласието си да се оженят. Това е първият смесен брак в новата история на Китай. Когато нейният баща пита откъде е той и какъв е, Марин поставя пръста си на географската карта и посочва България, като казва, че това тук, край голямата река, е неговият дом, неговото графство. Оттогава го наричат Ван Ман - Оряховският принц.

Марин, Сун и дъщеря им Боряна се връщат в България през ноември 1958 г. Тук се ражда второто им дете - Феникс, и тръгва световното признание за Върбанов. Прави изложба след изложба. Печели първа награда на биеналето в Лозана с "Композиция 2001". Първата ретроспективна изложба в София взривява артистичните среди. Към приложния факултет на академията основава нова специалност "текстил". В периода 1967 - 1980 година пътува непрекъснато между София, където ръководи ателието за тъкани и гоблени към творческия фонд на СБХ, Париж, където работи в Международния център по изкуствата, и Сидней, където преподава в университета и основава Център за гоблени. През 1979 г. излага гоблените си в галерия "Одермат" в Париж.

Марин Върбанов е първият чужденец, преподавател в Художествената академия в Пекин. Основава Академия за съвременен текстил в Хайнджоу, открива своя собствена галерия.

До последния си миг 56-годишният художник е планирал изложби. Голямата му мечта е да покаже свои творби в "Бобур", Париж, и да смеси в гоблените си кирилицата със старинните китайски йероглифи. Искал е да се върне в родното Оряхово, но смъртта не му позволи. Умира в Пекин и според волята на Сун прахът му е погребан на три места - в софийските гробища, в Париж и в Китай.

 

 

Дати и личности

 

Милен Александров

(18.IХ.1932 - 2001)

75 г. от рождението на талантливия писател и журналист от с. Златия, Монтанска облaст. Съчинения: "Земна светлина", "Те тръгнаха за свободата" - повести, "Аз, грешният и недостойният" - роман и др.

 

Симеон Андреев

(17.IХ.1887 - 31.III.1942)

120 г. от рождението и 65 от смъртта на литературния критик, писател и преводач от Габрово. Автор на статии, рецензии, разкази, стихове, приказки за деца. Най-голямото му произведение е незавършеният роман "Еснафи". Превежда Майн Рид, С. Томпсън, Ф. Достоевски.

 

Камен Зидаров

(16.IХ.1902 - 12.ХII.1987)

105 г. от рождението на големия български драматург, театрален деец и преводач от с. Драганово, Великотърновска област. Пиеси: "Царска милост", "За честта на пагона", "Иван Шишман", "Калоян" и мн. др.

 

Никола Маринов

(1902 - IХ.1982)

25 г. от смъртта на писателя от с. Вранилевци, Габровска област. Автор на белетристични творби за деца и възрастни. Съчинения: "Гъдуларче", "Стоманеният възел", "Каменската махала" и мн. др.

 

Сашо Рачев

(17.IХ.1927)

80 г. от рождението на талантливия художник от гр. Плевен. По-известни творби: "Битката на Владислав Варненчик", "Боят в Баташката църква", "Помохамеданчване на родопските българи" и много други.

 

Ненчо Славчев

(14.IХ.1947)

60 г. от рождението на журналиста от с. Върбовчец, Видинска област. Главен редактор на в. "Дом и училище" и на алманах "Паралел 44". Стихосбирки: "Съобщете на деня", "Око сред материка" и др.

 

Людмил Цветанов

(17.IХ.1932 - 2003)

75 г. от рождението на приложника и живописец от с. Якимово, Монтанска област. Работи в областта на пространственото оформление и декоративно-монументалната пластика, в приложната графика. Творби: "Завръщане", "Ловна среща" и мн. др. Подбрал: Витан БАРАШКИ