КОНФЛИКТИ

 

Частни охранители респектират

крадливите цигани по селата

 

“Плевен секюрити груп” пази по договор с общината имуществото

 

Мая ПАСКОВА

От 6 юни 2006 г. е в сила договорът на община Плевен с охранителна фирма "Плевен секюрити груп" ООД, представлявана от Людмил Стоянов, която се грижи за реда и сигурността в селата Върбица и Бохот. Решението за сключване на договори с лицензирани охранителни фирми за селата беше взето на сесия на общинския съвет в Плевен през февруари тази година, с което в бюджета за 2006 г. бяха предвидени средства в размер до 100 000 лева за охрана на обекти общинска собственост от лицензирани охранителни фирми. Петте села - Дисевица, Търнене, Върбица, Пелишат и Бохот, са избрани по преценка на общината, на база молбите, постъпили от местните кметове и на информацията от полицията за нивото на престъпността. Наложително е било да се действа екстремно. Бум на битовите кражби, непрекъснати ромски набези, неврологична обстановка, която изправя на нокти жителите - реалност, която налага спешни мерки. Полицията не е в състояние да осигури непрекъснат контрол. Хората не могат да спят спокойно, защото всяка нощ някой "изгаря". В по-голямата си част жителите са пенсионери и петте кокошки, кравата или овцете са целият им живот и единствен начин за препитание. Кметът на с. Бохот Георги Георгиев твърди, че освен кражбата на животни и селскостопанска продукция, най-нагли са

грабежите на медни проводници.

Това се случва извън територията на селото, но е факт, че почти всеки ден телефонните връзки са прекъснати. Крадците безпроблемно предават метала в пунктовете, където също толково безпроблемно го изкупуват, въпреки че се знае произходът му. Организираните акции на полицията не дават голям резултат - медните босове разбират за тях предварително и до заловени не се стига. Престъпниците се оказват по-хитри и по-добре технически оборудвани от органите на реда. Мобилната връзка и осигурено превозно средство им гарантират бърза реакция и в крайна сметка изплъзване от ръцете на закона. Дори и да се стигне до обвинение, докато тече производството крадецът продължава да си действа. Според Георгиев допълнителната охрана дава поне относително спокойствие на селяните, имайки предвид, че в Бохот живеят 140 роми. Самото присъствие на момчетата притеснява крадците, които вече не са толкова смели. И се преместват в други райони, където не са обезпокоявани. В момента в селото се продава грозде, макар че местните лозя отдавна са изоставени. Логично е да се мисли, че продукцията не е собствено производство, а е набавена незаконно от чужди масиви. Въпреки двете групи от частната охранителна фирма, които патрулират и нощем, въпреки добрата координация с местната власт, проблемът не е решен на сто прцента. Предвиждат се нови графици, чрез които да се раздвижат нещата и

да се използва

елементът на

изненадата.

По-масираните акции съвместно с полицията също биха дали резултати, убеден е кметът на Бохот. "Плевен секюрити груп" охранява Бохот и Върбица - най-неврологичните села в региона, където по настояване на кметовете охраната е започнала преди даването на обществената поръчка. Останалите се покриват от други фирми, сега вероятно позициите ще бъдат разпределени, но важно е да се подчертае, че ефектът го има.

Още в началото, по повод действащата от около 10 дни охрана в село Върбица, кметът Радка Кънова изпраща писмо до градоначалника на община Плевен:

"Изказвам своята и на жителите на с. Върбица благодарност за това, че се отзовахте на молбата ми за помощ и съдействие за решаване в настоящия момент на най-големия проблем на селото - ежедневните кражби и посегателства. Искам да ви уведомя, че само за няколко дни обстановката в селото се промени. Присъствието на групата от охранителна фирма "Плевен секюрити груп" създаде обстановка на сигурност и спокойствие у населението. Самото им присъствие респектира криминогенния контингент в селото и техните приятели и роднини в съседните села, които в последните дни забравиха да посещават Върбица.

Екипът е технически много добре оборудван и мотивиран да създаде ред и сигурност и да реши проблема, който месеци наред тормозеше населението."

Във Върбица се охраняват 1 560 дка,

в които се включват уличната мрежа, детска градина, училище, читалище, църква - всички общински имоти. На охранителите са подсигурени стая, телефонна връзка, съдействие от служители на кметството.

Страните по програмата, които са се заели с решаването на проблема с масовите криминални прояви в тези села, са няколко: общината, като инициатор на тази програма за допълнителна охрана, кметовете, които са индикирали проблема, частната охранителна фирма като изпълнител и полицията като неин партньор по Закона за частната охранителна дейност. А ефектът от този експеримент очевидно е сполучлив.

Ако се подредят нещата, първото положително нещо е самата програма, финансирана от страна на общината, защото по този начин донякъде се излиза от ситуацията, в която селата сами да търсят варианти за събиране на пари за охраната си. Полицията прави каквото може, но силите не й достигат да покрие всичките села. Друг е въпросът, че програмата обхваща само пет. Положително е и това, че по този начин се създава възможност да влязат частни охранителни структури в криминогенните райони, а самите фирми от своя страна показват потенциал, че могат да се справят с опазването на общинското имущество и в подпомагането на органите на полицията за поддържане на обществения ред. Следващ момент е показване на взаимодействието. "Ние винаги сме казвали, че ако полиция и охранителни фирми работят добре, в стиковка, не само на ниво контрол - дали си вършим работата според закона и да ни санкционират, ако констатират нарушения, а да се разбере, че

има и други

нива на

взаимодействие,

нещата ще потръгнат", убеден е шефът на "Плевен секюрити груп" Людмил Стоянов. И добавя, че във Върбица това вече се е доказало - не само контрол, а координация и чисто охранителни действия, които полицията върши, а частните охранители подпомагат в рамките на своите правомощия. Тук влиза както охраната на определени обекти, така и издирване на криминално проявени лица. Най-високото ниво на взаимодействие остава обмяната на информация за оперативната обстановка - от кварталния и от полицаите за лицата, които по принцип създават проблеми. Това е нужно, за да се наблегне на превенцията - ако от десет кражби две станат, то осем могат да се предотвратят. Чрез формите, които позволява законът, естествено. Макар че охранителите имат повече възможност от полицията да бъдат и на ръба, но в крайна сметка е важен ефектът. Грабежите намаляват, хората се успокояват. Крадците се изнесят по другите села, като идеята е в по-следващ етап и те да бъдат включени в такава програма. И във Върбица, и в Бохот от страна на кметовете се среща пълно разбиране - осигуряват стая за охранителите, местните инспектори, при които постъпва информацията, умедомяват фирмата и служителите й могат да отреагират бързо при всеки възникнал проблем.

"По Закона за охранителните фирми ние имаме правомощието да охраняваме имуществото, независимо чия собственост е - държавна или частна. Това, което касае чисто полицейските правомощия, дадени ни от закона с последните му изменения, е, че можем при определени основания да

използваме

помощни средс-

тва и сила

и да задържаме - при побои, предстъпления или информация за предстоящо престъпление. С протокол задържаният се предава на полицията, която продължава да работи с него", обяснява Стоянов. Притежаването на оръжие е по общия статут и може да се използва по общите правила - при застрашаване на живота на охранителя например. Предложения за бъдещи промени в законовата уредба касаят увеличаване на правомощията при задържане. Частните охранители трябва да могат да извършват обиск на лицето за оръжие, защото от това понякога зависи техният живот.

"Най-голям ефект има превантивната работа, защото профилактирайки контингента, който е известен, го парираме. Т. е. държим го под лупа и престъпниците, които създаваха проблеми, спряха. Разбира се, само в охраняваното село. Сега те са се преместили в съседните и там проблемите се увеличават. Друг е въпросът, че макар да са известни, след залавянето им тръгват дългите и тромави процедури през прокуратура, съд, а през това време те продължават криминалните си действия. Хубаво е, че ставаме нормативно узаконено допълнение към полицията и взаимната ни дейност дава резултати. Защото при тях всяка една кражба става неразкрито престъпление, но тя носи имуществена отговорност към възложителя, т. е. към нас. Ние с нашите възможности, те водещи с техните правомощия, трябва да работим заедно, за да се достигне до престъпника. Ако той бъде разкрит, вече има извършител и нещата стоят по друг начин", е мнението на охранителния шеф.

 

 

Масово се въоръжават във Врачанско

 

Цветана АТАНАСОВА

Само за една седмица, от 13 до 20 септември, служители на областната дирекция "Полиция" са открили няколко случая на притежание на незаконно оръжие в големи количества у селски хора във Врачанска област.

При проверка в частен дом на 35-годишен мъж с инициали С. С. в с. Крушовица, община Мизия, са намерени и иззети самоделно направена пушка 12-и калибър, 37 ловни патрони, 32 празни ловни патрони, 25 г барут, 2 дозатора за барут, 2 машинки за пълнене на ловни патрони и 6 кг сачми с различна големина.

В дома на 50-годишния И. Г. от с. Гложене, също община Мизия, са намерени и иззети 27 къса кафеникаво вещество с общо тегло 1,100 кг. Образувано е бързо полицейско производство и се установяват мотивите за това въоръжение.

На пътя край с.Тлачене, община Бяла Слатина, при полицейска проверка е установено, че 25-годишният Йордан С. държи в каруцата си незаконно притежавана ловна пушка 12-и калибър и патрондаш с 16 ловни патрона. Започнато е досъдебно производство.

При полицейско претърсване в частен дом в с. Бързина, община Хайредин, са открити 69 ловни патрона, един плик сачми, 3 кутии с барут и 475 капсул-възпламенители за ловни патрони. Намерени са и незаконно притежавани саморъчно направен пистолет за стрелба с малокалибрени патрони, 33 малокалибрени патрона 22-ри калибър и 10 халосни патрона за АК 7,62 мм. В РПУ - Козлодуй, е образувано бързо производство.

В дома на Йордан Й., на 59 години, в с.Търнак, община Бяла Слатина, е намерена и иззета незаконно притежавана самоделно изработена пушка, пригодена за стрелба с патрони 12-и калибър. Започнато е досъдебно производство.

 

 

Темида

 

Три години затвор за Руснака

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Три години затвор за взривовете на съдебната палата в Плевен получи Адриян Вутев - Руснака, от тях той ще прекара зад решетките само две, защото му се приспада времето, в което е бил задържан под стража. Присъдата му бе наложена от съдебен състав на Плевенския окръжен съд с председател Николай Господинов.

Магистратите решиха, че Руснака е виновен само за единия от взривовете на палатата през април 2000 г. Ефективна присъда получи Вутев за хулигански прояви и за незаконно притежание на оръжие и боеприпаси.

Дупка в тротоара зад съдебната палата, изпотрошени прозорци и паднала мазилка бяха щетите, нанесени след избухването на две гранати преди 6 години, съответно през февруари и април 2000 г. За извършител бе нарочен Адриян Вутев, а делото години се влачи по инстанции, беше прекратявано и подновявано. Накрая магистратите решиха, че за първия взрив не са събрани достатъчно доказателства и оневиниха Руснака.

Адвокатката на Вутев Лилия Петкова поиска да се обърне внимание на моралния облик на хората, които свидетелстват на процеса. Тя твърди, че някои от тях са променили показанията си. Според Петкова Руснака бил "натопен" от друг задържан, който "изтъргувал" свободата си срещу лъжливи свидетелски показания.

Освен присъдата от две години при първоначален общ режим, осъденият ще трябва да заплати и обезщетение за нанесени щети в размер на 1 253 лв., както и да покрие съдебните разходи по делото, решиха магистратите.

Няма да обжалваме, доволни сме от присъдата, каза непосредствено след произнасянето на съда защитничката на бомбаджията.

 

 

До един месец се решава делото Лим

 

Кремена КРУМОВА

Великотърновският апелативен съд (ВТАС) трябва да обяви своето решение за делото Лим в едномесечен срок. Темида трябва да отрече или приеме присъдата на Великотърновския окръжен съд (ВТОС) от 9 март т. г., когато бе признат за виновен шофьорът на автобуса Илия Измирлиев за това, че на 4 април 2004 г. в Сърбия на пътя между Биело поле и Приеполе е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил пътно-транспортно произшествие, при което загинаха 12 деца от Свищов. "Съжалявам за станалото, но при ситуацията без да има управление над автобуса, нищо не можеше да се направи. Моля съдът да отмени присъдата на Великотърновския окръжен съд и да ме признае за невинен". Това бяха единствените думи на обвиняемия Илия Измирлиев.

На 9 март т. г. ВТОС го осъди на 7 години лишаване от свобода и солидарно да заплати с фирмата "Пампорово” АД на родителите на загиналите деца 1 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Делото във въззивната инстанция бе образувано по жалби на подсъдимия Илия Измирлиев и на гражданския ответник "Пампорово” АД против присъдата на ВТОС. Адвокатите на подсъдимия и фирмата превозвач поискаха от втората инстанция да отмени осъдителната присъда и да се представят нови доказателства. Те твърдяха, че въпреки всички разпити, експертизи и огледи на мястото на ПТП, не са изяснени механизмът и причините, довели до нещастието през 2004 година. Защитникът на родителите на загиналите деца и прокурорът по делото изразиха становище, че обжалваната присъда е правилна и трябва да бъде потвърдена.

 

 

От началото на юли търсят полицай,

изчезнал при риболов в Огоста

 

49-годишният Пламен Кузманов прекарвал отпуската си в с. Бели брег

 

Симеон НИКОЛОВ

Повече от два месеца Областната дирекция на полицията в Монтана издирва полицай от София и още един мъж, които са изчезнали в региона при пътувания, съобщиха от дирекцията.

49-годишният служител на Института по специална техника на МВР в София Пламен Младенов Кузманов е в неизвестност от 03.07. 2006 година. Тогава Кузманов прекарвал отпуската си при родителите си в монтанското село Бели брег, излязъл за риба по река Огоста и не се прибрал. В нощта на 3 срещу 4 юли полицаи от Монтана и Бойчиновци претърсили поречието на Огоста край селото със следово куче, но открили само автомобила на Кузманов - "Опел Кадет". Той бил заключен без следи от взлом. На 4 юли полицаи и водолази от Гражданска защита претърсили коритото на реката на 7 километра в двете посоки от мястото, където била намерена колата. Претърсени са и землищата на близките села Кобиляк, Громшин и Лехчево. Кметове, местни рибари и пастири са запознати с описанието на изчезналия. Десет дни след това е подаден сигнал за появата на непознат в района, но се оказало, че не е Пламен Кузманов.

В деня на изчезването си той е бил облечен със син анцуг и гумени ботуши. Висок е на ръст, на видима възраст около 48 - 50 години, с нормално телосложение.

Другият изчезнал е Вавил Петракиев Тимофеев (37 г.) от град Вълчедръм, който живеел и работел в София. В средата на юли майка му, която живее във Вълчедръм, получила обаждане от обща позната в столицата, че трябва да посрещне сина си на ж. п. гарата в Лом, тъй като бил със счупена ръка. Майката чакала на уговореното място, но синът й не се появил и никой повече не го видял.

Вавил Тимофеев е на видима възраст 38 - 40 години, висок, с нормално телосложение, чуплива кестенява коса, продълговато бяло лице, гъсти вежди, дебели устни, изкривен надясно нос и кафяви очи.