КОНФЛИКТИ

Бюрокрацията оставя без пари

психично болен за цяла година

Петър Пандов губи безвъзвратно и 500 лева за отопление, лекарства и пътни

Ралица ПЕТРОВА

31-годишен психично болен мъж живее една година без никакви средства. Той остава без пенсия, след като се получават редица недоразумения с преиздаването на решението му от ТЕЛК. Петър Пандов е принуден да брои залците си и 12 месеца да дели с баба си, при която живеев гр. Левски, нейната пенсия от 97 лв. Бюрокрацията и разтегливите срокове лишават безвъзвратно болния и от сумите, които му се полагат по право като социални помощи за отопление през зимния сезон. Губи и парите, които му се отпускат от "Социално подпомагане" за лекарства и пътуване. И ако след продължително ходене по мъките от страна на негова роднина на този етап все пак има шанс да получи пенсията си от общо над 400 лв. със задна дата, то никой няма да му възстанови полагащите му се 500 лв. за гориво, път и илачи.

Родителите на Петър от дълги години живеят в Австралия. Четейки в Интернет "BG Север", майката Светла се свърза с вестника и помоли да разкажем за неволите на сина й. Петър и неговият брат живели известно време в страната на кенгурата, но след като поотрасли били категорични, че искат да се върнат в България. Мотивите на Петър били, че там му е скучно, няма развлечения, не може да си намери приятели. Така заживял при баба си в гр. Левски. Вече бил освидетелстван в чуждата държава, психичното му разстройство било констатирано още на 18-годишна възраст.

"Много отдавна исках да ви пиша за моите проблеми. Имам син, който е болен от шизофрения. Разболя се преди 13 години в Австралия. Там се лекува, поработи малко, но не можа да живее на това място и се върна в България. В родината си се чувства добре, но от време на време посяга към алкохола. Постъпвал е в психиатричните болници и в Ловеч, и в Плевен. Аз съм му майка, но живея в Австралия, идвам си за малко в България и не мога да му отделям необходимите грижи. Затова съм упълномощила моя братовчедка да се занимава с него.

Синът ми беше пенсиониран по болест, но

от септември

2005 г. не е

получавал пенсия.

То не бяха викания къде ли не. Никой не се интересува как се издържа такъв човек толкова дълго време, без нито един лев. Вярно е, че живея в Австралия, но нямам големи възможности. Майка ми е с удар, плащам на жена да я гледа, помагам за сметките за вода, ток и ядене", пише в писмото си до редакцията на "BG Север" Светла.

"Аз се заех с разрешаването на цялата история през септември 2005 г. До тогава не бях поддържала честа връзка със Светла, не знаех как се развива животът на нейното семейство", разказва братовчедката Цветанка Веселинова. Преминала през всички кръгове на ада заедно със своя син, който също е с психично разстройство, глух и ням, тя вече знае наизуст бланките на ТЕЛК, наясно е до болка с тичането и процедурите по чакането. Решава да помогне, въпреки че живее в София, а в гр. Левски си идва от време на време, за да посети болната си майка.

"Било е някъде около 2000 г. Петър явно е буйствал, не се е държал адекватно и са го откарали в ловешката психиатрия. Защо там, а не в Плевен - не знам. Но от болницата за престоя няма никакъв документ. Тогава не е освидетелстван. Едва през 2004 г. му издават решение от ТЕЛК, че е инвалид втора група (75%), което първоначално е с продължителност една година и изтича през октомври 2005 г. Тази дата идва, а аз съм все още в София, нямам поглед върху нещата. Майка му от Австралия не може да следи събитията, а на него няма как да се разчита", обяснява Цветанка.

При едно нейно идване в гр. Левски Петър й се оплакал, че не получава пенсия. Някой го подсетил, че може би му е изтекло решението от ТЕЛК.

Въпреки това болният мъж си подал документи за отопление през зимата на 2005 г., които обаче не били одобрени точно по тази причина.

Минал е само месец (октомври 2005 г.) откакто Петър не е получавал пенсия, но

Цветанка започва

да нищи случая.

Притеснена е и от факта, че мъжът не си е вземал скоро лекарствата и е неконтролируем. Веднага звъни на ТЕЛК - Ловеч, тъй като последно Петър е лежал в тамошната психиатрия, въпреки че няма документ. От там я препращат към социален работник в града на люляците. Той пък от своя страна я съветва да се обади в плевенската ТЕЛК. Някакъв отговор получава малко преди Коледа - след новогодишните празници да занесе в комисията последното решение. Цветанка е готова да направи всичко от тук нататък, което е по силите й. Въпреки че задължение на ТЕЛК е, когато лицето е с намалена трудоспособност над 50% и е психичноболно, да получи покана за явяване на комисия.

"Още в началото на януари взех старото решение и го занесох в Плевен. Това, което ме интересуваше, е дали той ще получи парите си със задна дата. Тогава бяха за три месеца. Човекът там ми каза: чакайте писмо да се явите на ТЕЛК", разказва Цветанка. И зачакали. Следващата стъпка от ТЕЛК е предприета четири месеца по-късно. Чак за 24 април е назначена комисия, която трябва да определи дали има основание решението да бъде преиздадено. Цветанка е навсякъде с Петър, защото "той започна да прави много зулуми - не съм сигурна дали ще отиде сам и дали ще се върне".

Въпреки предишното решение и поради факта, че няма докменти за престой в ловешката психиатрия, от ТЕЛК заявяват, че Петър трябва да полежи в болница за "доуточняване". Ред е на плевенската психиатрия. За да му бъде издаден приемателен лист за хоспитализиране, с големи мъки е открита някаква епикриза от предишно лечение в Плевен при доц. Мария Александрова. Настанен е, а след седмица докторите заявили, че Петър е готов за изписване. Престоят му обаче продължил цял месец. "Те бяха доволни от него. Когато си взема редовно лекарствата, той влиза в релси. Бяха го изпращали да пазарува, да придружава болни", спомня си братовчедката.

През юни майката на Петър си идва в България. Шокирана е от факта, че вече девет месеца синът й стои без пари и все още няма решение. "Какво става в тази държава, как може все още да нямаме никакви документи за този човек.

Такова нещо

в Австралия

не може

да се случи",

били думите й.

От плевенската болница обяснили, че по факс ще изпратят документите в ловешката ТЕЛК. И отново започнало чакането. Този път само два месеца. На 8 август пристигнала не покана за комисия, а направо решение на ТЕЛК. Петър бил освидетелстван служебно на 26 юли 2006 г. В документа било записано, че забавянето не е по вина на лицето. За Цветанка това било знак, че краят на мъките приближава и синът на братовчедката й ще получи пенсията си със задна дата. На 28 август Светла, която по това време си е в България, заверява решението. Уверяват я, че ще получи запис в началото на септември.

"Междувременно се получиха и куп неприятности с аптекарката и секретарката на личния ни лекар. На компютъра тази жена изкарва, че за април, май и юни Петър не е осигурен. Само че тя не погледнала навреме и му изписала лекарствата, които струват около 400 лв. на месец. Аптекарката му ги дала, защото имала рецепта. После се намесила здравната каса, която явно глобила секретарката, а тя започна да ме кара да платя осигуровките. Практиката е да не се спират осигуровките, когато човек минава на ТЕЛК, защото се чака много. Но от НОИ са видели, че са минали цели 7 месеца и са предприели тази стъпка", обяснява завързаните ситуации Цветанка. Която категорично отказва да внесе каквато й да е сума за осигуровки, тъй като за нея решението на ТЕЛК от 26 юли е доказателство, че ще бъдат възстановени правата на Петър със задна дата.

Наближава средата на септември, а все още Петър чака пенсията си. На 11.09.2006 г. Цветанка отива в НОИ да се поинтересува какво става и защо нещата отново се бавят. От регионалния клон на Националния осигурителен институт й обясняват, че пенсионното решение е пуснато и след два дни трябва да бъде получено. Понеже братовчедката заминава в София при сина си, инструктира Петър след три дни (за по-сигурно) къде точно да отиде и какво да вземе. Когато отива обаче на място, му обясняват, че решението е обработено,

но в момента има

страшно много

натрупани папки

и затова то ще бъде изпратено по пощата. Последното уверение е, че ще пристигне към средата на октомври. А Петър продължава да стои без никакви средства.

Нещата почти вървят към своя край, когато се случва друг куриоз. Въпреки че Петър чака вече пенсионно решение, на 5 септември той получава писмо на 19-и да се яви на ... ТЕЛК. В последствие се оказва, че е станала грешка, но така или иначе за психичноболния мъж и неговата роднина следва още една безсмислена разходка до Ловеч.

"Аз мисля, че задължение на ТЕЛК е, когато видят, че изтича едното решение, да назначат комисия за ново. Става въпрос за психичноболните. В София практиката е много добра и е съвсем друга. Месец или два преди да изтeче решението получаваме писмо, че трябва да се явим на комисия с моя син. Единственият проблем е, че ако мен ме няма и той е сам, за промеждутъка от време, когато едното решение е изтекло и се получи ново, което трае 3 - 4 месеца, той не получава нищо и не може да се издържа. Но случая с Петър е доста по-фрапантен", останала вече без сили разказва Цветанка. Нейното мнение е, че тъй като Петър никога няма да оздравее, е редно да бъде инвалидизиран пожизнено.

 Темида

Врачански наркопласьор закотвен зад решетките

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Врачанският окръжен съд остави в ареста 21-годишния Петър Валериев Пасковски, у когото при специализирана полицейска операция на 27 септември бяха открити и иззети два килограма суха листна маса канабис и 5 грама кокаин. Съдия Пламен Петков наложи мярката "задържане под стража", като не взе под внимание представените от адвокат Румен Николов медицински доказателства за сърдечни и психични проблеми на Пасковски и твърдението му, че няма опасност подзащитникът му да се укрие от органите на реда или да извърши престъпление. Според окръжния прокурор Параскева Кръстева той е криминално проявен, известен е на полицията като пласьор на наркотични вещества и може да продължи с това престъпление. Кръстева припомни, че Петър Валериев беше задържан и през февруари по време на полицейска операция, но тогава срещу него не беше повдигнато обвинение. Пасковски е и наркозависим, допълни Кръстева.

Според показанията на дядото и бабата стаята, в която са открити наркотичните вещества, се ползва само от внука им. Подробни показания са дали и служители на полицията. Пасковски първоначално отричал, после сам предал найлонов плик с малко количество канабис. Според експерти иззетото количество от дома на наркопласьора стига за направата на 2 000 цигари, като една папироса се търгува по лев, а кокаинът - по 120 лева за грам.

Смъртоносен запой в Червен бряг влезе в съда след три години

Обвиняемият Николай Найденов убил жертвата си с юмруци и ритници

Емилия КАРАБУЛЕВА

Повече от 20 свидетели очакваха да бъдат разпитани по дело за кърваво убийство в Червен бряг, извършено в нощта на 13 срещу 14 юни 2003 г. По особено жесток начин обвиняемият Николай Найденов умъртвил 37-годишния Вергин Иванов, като му причинил тежка черепно-мозъчна травма, жертвата издъхнала в резултат на обилен кръвоизлив, е записано в съдебно-медицинската експертиза по случая.

Предисторията на кървавия екшън започва с разправии за имот. Братът на жертвата Миладин Иванов през 1991 г. взел кредит от "Експрес банк" в Червен бряг, като за обезпечение била вписана ипотека на наследствената им къща. През 1994 г. обаче той не успял да върне парите на банката, след обявения търг за продажба спечелилото лице година по-късно продало имота на бащата на обвиняемия Николай Найденов, пише в документите по делото.

В къщата останал да живее и братът на Миладин - Вергин Иванов, който трудно се погаждал с домочадието на Николай. Но той нямал свое семейство, срещу подслона в къщата в продължение на почти 7 години помагал в домакинството и в отглеждането на животни в дома на Найденов.

Свидетели разказват, че както обвиняемият, така и жертвата често злоупотребявали с алкохол, избухвали свади и разправии. Когато положението станало нетърпимо, Миладин Иванов купил друга къща, в която да живее брат му Вергин.

В късния следобяд на 13 юни 2003 г. по повод на семеен празник на маса пред магазин за хранителни стоки в Червен бряг седели Николай и Вергин и се черпели с алкохол. Поетото количество концентрат в един момент довело Вергин до опиянение, той паднал от стола на тротоара до масата. Помолил Николай да му помогне, дори протегнал ръка към него. Вместо да му окаже помощ обаче, Найденов станал и започнал да го рита с крака, като му нанасял жестоки удари по цялото тяло. След това седнал и продължил да се налива с алкохол, а Вергин останал да лежи на тротоара, са подробните факти, описани в обвинителния акт.

Вечерта покрай мястото минала линейка с екип на "Спешна помощ", а магазинерката ги помолила да окажат помощ на пострадалия. Медицинският фелдшер се опитал да вдигне Вергин, за да го закарат до болницата. В този момент пияният се свестил, започнал да ръси обиди по адрес на медиците, решително отказал да тръгне с тях. След малко, като се олюлявал напред-назад, си тръгнал сам, разказват свидетели на случая.

Към 21 часа вечерта на същия ден Николай Найденов, който все още се наливал на масата пред хранителния магазин, се качил в колата на свой познат, за да отидат до близка кръчма. По пътя, при едно спиране на колата, Найденов изскочил, за да пресрещне задаващия се от дъното на улицата Вергин Иванов.

Срещата на двамата била фатална, защото в този миг Николай си спомнил, че наскоро Вергин пребил баща му, и решил да си отмъсти. Нахвърлил се върху жертвата с юмруци, повалил я на земята, после започнал да рита с крака в несвяст изпадналия в алкохолно опиянение Вергин, е записано в обвинителния акт. След жесток побой, който продължил 10 - 15 минути, насилникът спокойно продължил пътя си към кръчмата. Вътре го очаквали приятелите му. Той споделил, че Вергин е неблагодарник, на грижите му отговорил с насилие, нанесъл побой на баща му, разказват свидетели на драмата. Николай продължил да се заканва, да псува, за да увери околните, че рано или късно пак ще пребие Вергин. Прибрал се у дома си късно след полунощ, откаран с лек автомобил на негов познат.

На следващия ден, 14 юни 2003 г., рано сутринта съседи открили изоставения и вече изстинал труп на Вергин Иванов и се обадили в полицията.

По време на разпитите Николай Найденов не признава вината си. Той подробно описва случилото се на 13 юни, но отрича да е имал пререкания с жертвата, както и да е участвал в побой, сочат данните от обвинението. Найденов е осъждан по-рано за престъпление от общ характер, а за конкретния случай му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв. Обвинителният акт е внесен в съда през юли 2006 г., а на първото заседание по процеса ход не бе даден.

Счупен крак, трудно придвижване, предстояща ортопедична операция, бяха причините, посочени от защитника на Найденов, за неявяването на обвиняемия. Като се има предвид тежестта на повдигнатите обвинения, делото не може да се гледа при отсъствието на набедения извършител, решиха магистратите.