“Детски умения” подкрепя малчуганите при преодоляването на проблемите

Според метода трудностите не са нищо друго освен стъпки, които още не сме усвоили

Бен Фурман е психиатър, психотерапевт и международно признат експерт в областта на терапията, ориентирана към решения и организационно развитие. Съосновател е на Хелзинкския институт по краткосрочна терапия. Той е известен като новатор, който е допринесъл значително за развитието на терапията, ориентирана към решения.

Бен Фурман публикува обширно в областта. Автор е на една от най-продаваните и популярни книги "Никога не е късно да имаш щастливо детство". Книгата му за метода "Детски умения" е наръчник с лесни стъпки по отношение на подкрепата за деца в усвояването на нови умения за преодоляване на проблемите. Преведена е в много страни по света. В допълнение към работата му в областта на психотерапията Бен Фурман е известен също като широко търсен треньор и преподавател в областта на личностното развитие, изграждането на екип и подобряване на средата на работа.

Благосъстоянието на децата и юношите винаги е била близка тема за Бен Фурман. Заедно със свои колеги той е разработил редица образователни и терапевтични методи, за подкрепа на деца.

Една от важните функции на всяко общество е справянето с поведенческите проблеми и трудностите, които срещат неговите деца и млади хора. В последните години проблемите на децата все повече се третират медикаментозно. Недостатъците на медикаментозното лечението са свързани не само със страничните ефекти и другите рискове от използването на лекарствата, но и пренебрегването като фактор на самите деца, родителите, учителите и всички други хора, работещи с деца. Ясно е, че има необходимост от метод, който да допълни класическите решения, модел на интервенция, който да помага на детето и на непосредствената му заобикаляща го среда да съумеят да решат проблема с минимум намеса от страна на експерти (професионалисти).

Какво представляват "Детски умения"?

През 90-те години Бен Фурман започва да работи като инспектор в начално училище в Хелзинки, Финландия, което се грижи за деца със специални образователни потребности. Повечето от тях са с една или няколко психиатрични диагнози, например: синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, синдром на Аспергер, опозиционни разстройства или генерализирани разстройства на развитието. Заедно със специалните педагози от това начално училище Бен Фурман разработва модел за подпомагане на тези деца, който да не е само ефективен и практичен, но и да се харесва на децата и техните семейства.

Вдъхновени от терапевтичните идеи на Милтън Х. Ериксон и фокусираната в решения кратка психотерапия, когнитивната и наративната терапия, се създава и развива в сътрудничество практически курс, който те наричат "Детски умения". В последствие той става известен не само във Финландия, но и в редица страни по света, включително и в България. "Детски умения" е похват стъпка по стъпка, който подпомага деца на възраст между 4 и 12 години да преодолеят емоционални и поведенчески проблеми с помощта на семейството си, приятелите и други свои близки хора. Той се базира на простата и прагматична идея, че в повечето случаи проблемите на децата могат да бъдат представени като липса или слабост на дадено умение. Съответно, ако детето придобие липсващото или развие слаборазвитото си умение, проблемът ще отшуми. Когато проблемите се разглеждат по този начин, не като симптоми на скрито психично заболяване или семейна патология, а напротив, като индикатори за липса на дадени умения, истинско и искрено сътрудничество между детето и неговото семейство е възможно да стане факт. "Детски умения" не е предназначен да лекува емоционално неуравновесени деца, а да обучи децата сами да решават собствените си проблеми чрез овладяването на необходимите умения и с подкрепата на естествената им заобикаляща среда.

Предимствата на "Детски умения".

В добавка на факта, че са краткосрочни и икономически изгоден похват, "Детски умения" поощрява сътрудничеството с децата. И тъй като децата са склонни да мразят да се занимават с проблеми, а от друга страна овладяването на нови умения им е присъщо. Още повече, че това овладяване на умения се провежда по забавен начин и има награда за финала, което кара децата да се чувстват отговорни за целия процес. "Детски умения" също насърчава сътрудничеството с родителите, като се отнася с тях преди всичко като родители, които имат желанието и способността да подкрепят децата си в овладяването на умения.

"Детски умения" може на пръв поглед да ви се стори още една от многото техники за промяна на поведението, които имат за цел да повлияят на детското държание чрез награда и поощрение, а всъщност този подход повлиява не само детето, а и цялата психо-социална система около него. В основата си този похват е социално ориентирана интервенция, която ангажира социалната среда около детето да разглежда проблемите на детето по нов, по-оптимистичен начин и да поддържа конструктивен модел за справяне с проблемите, основан на сътрудничеството.

Първата стъпка при “Детски умения” е да определим заедно с детето умението, което трябва да усвои, за да преодолее проблема си. След като вече това умение е определено, попитайте детето какво име ще му даде, за да се убедим, че то приема да стане собственик на това умение и става отговорен в научаването му. След което изградете мотивация, като обсъдите с детето различни ползи от това умение. Основата за работа е поставена, когато умението, което трябва да се усвои, е определено, дадено му е име и детето е наясно с ползите от него. Чак тогава започнете да насочвате разговора към въпроса как детето ще упражнява това умение в ежедневието си: у дома, в училище или на друго подходящо място. Но преди да подхванете този въпрос, трябва да продължите да изграждате мотивацията на детето: като го помолите да си избере животно или друг приказен герой, който да има ролята на магичен помощник; като ангажирате детето в планирането на празненството, което ще ознаменува овладяването на умението; и като повдигнете самочувствието на детето,

показвайки му защо хората, които то познава, вярват, че то може да се справи с овладяването на умението. Когато стъпките за изграждане на мотивацията, описани по-горе, избирането на герой помощник, планирането на празненство и изграждането на самоувереност са приключили, идва времето да измислим начини детето да упражнява умението с подкрепата на семейството, приятелите и, разбира се, на героя-помощник. Все пак човек не придобива качества само с говорене за тях. Важна част от изграждането на програма за упражняване на умението е обсъждането на това как ще се справим с неуспехите или случаите когато "забравим за него", изразено във връщане към проблемното поведение. Това е в основата на идеята "Детски умения". Като цяло "Детски умения" е недвусмислен и ясен похват, но неговата първа стъпка, стъпката за определяне на умението, което трябва да се усвои, може да се окаже сложна. Това е, защото децата често имат няколко проблема, не само един, и защото не винаги е очевидно кое точно умение едно дете с проблеми трябва да усвои, за да преодолее даден проблем. В допълнение важно е да постигнем консенсус по отношение на това кое умение трябва да се овладее, за да иска и детето да го научи, а и неговата социална среда да е мотивирана да го подкрепя.

Методът "Детски умения" е подходящ при решаването на редица проблеми. Като проблемно поведение на детето родителите най-често определят онова често повтарящо се действие от страна на детето, което те не приемат за "правилно" и са в невъзможност да се справят с неговата повторяемост. Методът "Детски умения" е подходящ за разрешаването на всички онези всекидневни и необичайни ситуации, с които всеки родител се сблъсква при отглеждането на деца, както и за по-сериозни проблеми, които са в сферата на внимание на професионалисти, специализирали се в подпомагането на деца със специални нужди. Най-често срещани и споделяни от родителите трудности: повтарящо се нощно напикаване (при доказана липса на физиологичен проблем), наакване в по-късна възраст, смукане на пръст, агресивно поведение към деца или възрастни, рушене и чупене на играчки, неорганизираност, разсеяност, ниска концентрация, болезнена притеснителност, детски страхове (страх от тъмнина, от това детето да остане само), следване на ред, приемане и спазване на правила, вмешателство в разговорите на възрастните, невъзможност да изслушва, трудна раздяла с родител, гневни изблици, хиперактивност и много други. Проблемът винаги тежи и често губим надежда относно неговото разрешаване, но ако го превърнем в нещо позитивно, към което да се стреми - тогава решението е видимо, осезаемо, постижимо.

Родителите са тези, които могат да помогнат на детето си да научи и тренира нови умения. Важно е да се знае, че методът "Детски умения" се използва не само при справяне с проблеми, а и за изграждане на навици и придобиване на нови умения, като: да умее да подрежда само стаята си, да се подготвя самостоятелно за училище, да учи само уроците си, да чете книги, да е с мнение и да отстоява позициите си, да има цели, да ги преследва и постига...

В повечето случаи ние, възрастните, сме свикнали да отправяме упреци към децата си за едно или друго тяхно действие, което е в разрез с нашите моментни желания и настроения. "Детски умения'" ни учат на това, че детето ни е съвкупност от умения и възможности, а не от недостатъци.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ