Страницата
е подготвена от Сдружение на помагащите специалисти в социалната сфера "Малки
стъпки" - Плевен, Семейно-консултативен центърДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ
За страха от психолог и възможностите да контролираме проблемите, а не те нас
Срещите със специалист помагат да видим ситуацията и себе си отстрани
Страницата
е подготвена от Сдружение на помагащите специалисти в социалната сфера "Малки
стъпки" - Плевен, Семейно-консултативен център
Какво ни кара да се страхуваме от среща с психолог? Липсата на представа какво точно се случва при срещата с психолог е един от основните страхове. По-често идеята за това, че някой ще ти се рови в главата създава напрежение и страх. Другият съществен момент е поставянето на знак за равенство между психолог и психиатър. Консултацията с психолог нерядко се асоциира и непременно с поставянето на определена диагноза. Обикновено преди вземането на решение за среща с психолог се търсят алтернативи - най-често разговори с близки и приятели. Преобладава скептицизмът, подчинен на идеята - защо е необходимо да се разкривам пред непознати при наличието на възможността пиейки кафе с приятели, съседи или роднини, да споделя това, което ме тормози . Съществува и притеснението от факта, че говоренето и споделянето на даден проблем е по-скоро проява на слабост, отколкото признание за адекватност на поведението при търсенето на решение. За щастие достатъчно актуална вече е и тенденцията към положителен поглед и промяна на мнението по отношение на посещенията при психолог. Важно е да се знае, че с подобна консултация човек по-скоро успява да види себе си и проблема си отстрани, с помощта на специалиста, а не само да акцентира върху проблемната ситуация - когато си вътре в ситуацията, не винаги успяваш да откриеш алтернативи за разрешаването й.
В какви моменти да търсим консултация с психолог?
Съществува сентенция, която гласи, че животът се случва без предупреждение и ако се базираме на нея, то тогава следва да предположим, че поводите, поради които бихме могли да потърсим помощ от специалист, варират в много широки граници. Човек е социално животно, има нужда да общува, да изразява себе, да демонстрира емоции - положителни или отрицателни, да получава разбиране и подкрепа. Ако по една или друга причина тези потребности не бъдат задоволявани, то тогава се появява проблем. Търсенето и намесата на специалиста се случва тогава, когато човекът разбере и сам стигне до идеята, че има нещо, което го измъчва и е готов да търси промяна на това състояние. Поводите наистина може да са различни - проблеми в отношенията между партньори в брака, между родители, по отношение на отглеждането и възпитанието на децата, развитието и порастването на детето и съпътстващите го възрастови кризи. В днешното динамично време смяната на града и намирането на нова работа, както и адаптацията, която следва след такъв момент, би могла да доведе до криза. Проблемите на работното място също внасят дискомфорт и при евентуално натрупване е добре да се потърси разговор със специалист. Бих подчертала и следното нещо - не е възможно да се програмира поведение или състояние. Т. е., ако по дадена причина на работното ни място сме имали конфликт с колега, при прибирането в къщи не можем автоматично да се настроим към ведро настроение. Обикновено се получава пренасяне на негативното настроение, което въвлича индиректно и останалите членове на семейството. По този начин се получава цикличност, която води след себе си непрестанни конфликти и влошаване на отношения. Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-бързо последиците биха се ограничили.
Психологическото консултиране е възможност - дали ще се възползва от тази възможност е избор на всеки отделен човек. Това, което се случва в резултат на срещата с психолог, е откриването на нов поглед към случващото се в живота ни - към отделни събития и като цяло, разграничаване на действителния проблем от нещата, които го маскират, възможност да контролираме проблемите, а не проблемите да контролират нас.
Консултирането - с какво ще бъдем полезни
Психологическото консултиране е нещо, което всеки психолог (или поне повечето) желае да практикува. И повечето (поне младите психолози) правят, понякога без да помислят, че консултирането се случва в строго определени рамки.
Още в самото начало трябва да направим няколко разлики.
Първо: консултирането не е разговор с психолог. Консултирането е целенасочен процес, при който консултантът има необходимата подготовка да оцени, подкрепи или в определени случаи се противопостави на консултирания.
Второ: консултирането не е терапия (макар че по някои свои елементи много прилича на такава). Терапията работи с промяната на различни структури на личността, така че да се постигне желания резултат. Консултирането не навлиза толкова дълбоко.
Трето: консултирането не е съпреживяване. Ако консултантът не може да запази своята обективност, не е полезен нито на себе си, нито на консултирания.
И така консултирането - с какво да започнем? Първото нещо, което консултантът трябва да разбере, е къде се "намира" неговият клиент и къде иска да отиде. Желанието ние, като професионалисти, да покажем къде е в момента нашият клиент няма нищо общо нито с консултирането, нито с професионализма. Ако на някой му се играе играта "Аз съм Господ", може да я играе, но нека не нарича това консултиране. Консултираният е най-големият експерт за това, което му се случва; за това, което чувства и за това къде е според него. Не мога да се въздържа и да не напомня на колегите теоремата на Томас: "Всяко действие мислено за действително става действително в своите последици". Ако клиентът мисли, че е на дъното, от там и ще тръгнем с него, ако мисли, че е на върха - също.
Не по-малко важно е къде иска да отиде клиентът, какво иска да постигне. Право на консултанта е да се съгласи да съпровожда консултирания по този път или пък да откаже. Не е право на консултанта да каже на клиента си къде ще му е най-добре. Това е пак същата игра на Господ. Да разбереш къде иска да стигне клиентът, е да получиш заявка от него. Каква е заявката зависи само от консултирания. От консултанта зависи дали заявката ще е ясна и конкретна, или пък обща и замъглена.
Тренингите за получаване на заявка са изключително полезни, за да може да се стартира консултирането, а не поверителни разговори между двама души, които някой може да нарича консултиране.
Възможностите на модерната наука
Има неща, които са модни винаги. Едно от тях е психологията. За повечето хора психологията е магия, а психолозите - магьосници. Или пък точно обратното - психологията е измислица, а психолозите - шарлатани. Всъщност психологията е една достатъчно стара и в същото време динамично развиваща се наука. Ако в миналото психологията е била "наука за душата" (което е буквален превод на думата), модерната психология днес има приложение във всички сфери на живота ни. Ето най-важните аспекти, в които модерната психология е полезна.
* Решаване на проблеми.
Психологическото консултиране може да подкрепи всеки човек за решаването на всеки психологически проблем, ако проблемът е осъзнат като такъв и човек има желание да го реши. Понякога осъзнаването на проблема се случва в процеса на консултирането, но това не променя възможността да се открие решение.
* Прогнозиране на поведение.
Психодиагностиката е мощен инструмент за създаване на психологически профили на хората и прогнозиране с висока степен на точност тяхното поведение в различни ситуации.
* Изграждане на екипи.
Процесите, които протичат в една група от хора, събрана за извършване на съвместна работа, може да превърнат групата в ефективно действащ екип или да създадат такива разногласия, че работата да "забуксува". Управлението на тези процеси през призмата на модерната психология позволява тя да се превърне в екип.
* Грижа за децата.
В училище няма учебен предмет "родителстване". В повечето случаи ние се отнасяме към децата си така, както ни подсказва нашия минал и настоящ опит. И често не успяваме. Психологията познава процесите, които протичат в развитието на едно дете и семейство, и може да подкрепи родителите за успешно родителстване.
* Общуване.
Психологическите тренинги за ефективно общуване правят комуникацията приятна и ефективна. При това комуникацията на различни нива - с близки, с колеги, с клиенти и т. н. Общуването всъщност е много по-сложна "игра", отколкото изглежда. И правилата, и стратегиите в тази игра се подчиняват на психологически закони.
* Превенция (предотвратяване).
Да не допуснеш нещо лошо да се случи е по-добре, а често и по-евтино, отколкото да преодоляваш последиците от него. Психологическият подход е изключително полезен при изработването и прилагането на програми за превенция. Областите на превенция може да са най-различни - от агресията и насилието между деца, до професионалния стрес и прегаряне.
* И още, и още, и още....
Модерната психология не може всичко, но може всичко, което е свързано с човешкото съзнание - индивидуално и групово. Модерната психология е като маратонец - има сила, има издръжливост, има подготовка и винаги се движи напред. Защото човешката психика има своите тайни, но те са само непознати, а не непознаваеми.
Децата
и разводът
Доколко разводът ще се отрази на децата, зависи от отношенията между родителите им. Всички твърдят, че детето е най-важното нещо в живота им, но при развод не си дават сметка какво предизвикват с поведението си. За съжаление, детето често се използва като буфер между двамата родители и като средство за отмъщение. Главното е детето да се успокои, че въпреки раздялата, то е свързано и с двамата родители и те ще могат да го виждат редовно. Друго важно условие е детето да разбере, че никой от родителите не е добрият или лошият. При раздяла често вината се прехвърля на другия партньор, обикновено този, който напуска физически. Целта на всеки родител е да спечели детето на своя страна с всички средства. Това понякога е непоносимо бреме за детето. В подобна ситуация то страда и изпитва вина, а когато му се налага да взема страна, се чувства още по-виновно, че предава другия.
Убеждаването, че единият родител е лош, е истинска трагедия за него. За детето е важно да вярва и обича и двамата си родители. Но даже и да се спечели детето, то в по-късен етап от развитието си (пубертета, например) може да преоцени чувствата си към близките си и да оцени лоялния и справедлив родител. С други думи, всеки от родителите може да запази обичта и уважението на детето си, ако не го кара да взема страна.
Посещенията при родителя, който не се грижи постоянно за детето, са част от новата ситуация. Подробното разпитване какво се е случило при престоя, критикуването на другия родител, както и язвителните забележки по негов адрес, носят допълнителен дискомфорт в света на детето. В крайна сметка детето може да преосмисли отношението си и към прекалено "любопитния" родител. При всички случаи, когато родителите имат сериозни проблеми, например не могат да се споразумеят за посещенията или на детето му е неприятно да общува с единия родител, трябва да се потърси помощта на специалист. Така се намира най-правилното решение за интересите на детето.
Тъй като разводът може да внесе голяма промяна в живота на вашето дете, приспособяването му към него би следвало да бъде постепенно.
След развода трябва да се поддържа нормална обстановка, като се запазят ежедневните рутинни действия, включително правилата за хранене, правилата за поведение и методите за дисциплина. Родителите би трябвало да направят всичко възможно да запазят техните родителски роли, да не се осъжда другия родител или да се поставя детето по средата на взаимоотношенията между възрастните, с които детето няма възможност да се справи.
Постоянството в рутинните действия и дисциплината в дома са важни. Показването на еднакви или почти еднакви изисквания и от двамата родители - например лягане за сън, правила и домашни задължения, ще намалят тревогата и ще покажат на детето, че вие и вашият бивш партньор "работите" заедно и не може да бъдете манипулирани.
Не се срамувайте да потърсите професионална помощ. Разводът е голяма криза в живота на семейството, но ако вие и вашият бивш партньор можете да "работите" заедно, ще останете добри родители за вашето дете. Не забравяйте - въпреки разтрогването на съпружеските ви отношения, родителската роля спрямо вашето дете продължава.
Потърсете помощ за да се справите с вашите собствени болезнени чувства, причинени от развода. Ако можете сравнително безболезнено да се приспособите към новата ситуация, за детето ви ще бъде още по-лесно.
Бъдете търпелив със самия себе си и детето. Емоционалните вълнения, загубата и болката, които следват след развода, отнемат време и често настъпват на фази. Избягвайте да компенсирате загубата на детето с материални неща, храна или специални привилегии. Емоционалната болка се лекува най-добре с грижа и поддръжка от обичащ човек.
Няколко съвета към родителите:
* Избягвайте собствената си изолация от хората. Фактът, че сте разведени не е основание да не поддържате и да не търсите нови социални контакти.
* Изградете си група за подкрепа - приятелски кръг, на когото може да се доверите по всяко време.
Уважаеми читатели,
вашите въпроси може да задавате
на екипа на Семейно-консултативния център:
Димитър Грънчаров - координатор,
Валерия Симова - психолог,
на адрес: гр. Плевен, ул. “Панега” 28А, ет. 2,
тел. 803 474, e-mail: SKCPleven@yahoo.com
или на адреса и телефона на вестник "BG Север".