КОНФЛИКТИ
Радосвет ПОПОВА
Близо осем месеца в годината - пролет, есен и особено през зимата, там е почти непроходимо. В междублоковите пространства хората се придвижват по пътечки, изровени от дъждове и снегове. Осветление между блоковете няма. Малки деца отиват и се връщат от училище, подпрени на тояжки. Те падат и стават в дълбоката кал, промъкват се между храсталаци и строителни отпадъци, зарязани от преди десетина години. Дори и три дни след паднал лек дъждец там пътищата са осеяни с локви, отстрани се забелязват следи от боксувала кола.
Това не е картина, описана със силата на словото в абсурден роман на Кафка или Камю. Отблъскващата и покъртителна гледка е част от българската действителност в началото на XXI век. Мястото е най-новият плевенски квартал - ж. к. "Кайлъка". Където хората въпреки спокойствието и чистия въздух определят себе си като забравени от Бога. И вече почти са се примирили с факта, че никой няма да направи нищо за района, в който живеят.
Оновният проблем в
квартала е проходимостта. Безпрепятствено може да се мине единствено по т. нар.
главни пътища. Решението да пресечеш напряко от един блок до друг в сухо време
може да ти коства най-малко изкълчен глезен. Неравният терен поради липсата на
т. нар. вертикална планировка и често изникващите пред очите на минувачите
купчини пръст и строителни отпадъци правят ходенето по тези места почти
невъзможно. Липсата на адекватна реакция от страна на местното общинско
ръководство обрича стотици семейства на изолираност и безпомощност и превръща
придвижването им от едно място до друго в истински авантюризъм.
За последен път по терена е работено преди няколко месеца. И то в посока изграждане на втори главен път. Някои от живеещите в ж. к. "Кайлъка" са категорични, че местните управници се сещат за "това място" само преди избори. Съвсем прясна е и насипаната баластра по трасе между крайните блокове на квартала, което трябва да се превърне в път. Кооператорите там обаче са скептични, че асфалтът ще стане факт до изборите. Важното обаче било хората да видят, че нещо се прави.
Има и хора с различно мнение. Вертикалната планировка е задължение на общината, но вече години наред живеем при същите условия, без да се предприемат поне някакви действия, за да се подобрят условията, възмущават се те. Болката им е, че сега се хвърлят пари за пътища по центъра, а за кварталите се наблюдава пълно нехайство. Според тях предстоящите избори са добър повод да се втурнат местните управници да правят улиците, но изумлението им е защо не "поработят" повечко и в намиращия се на около 4 км от центъра квартал, където също живеят гласоподаватели.
Илиян Илиев живее в блок 347. Само преди три дни мъжът станал жертва на неравния терен. "Не знам защо реших да се кача на колелото. Мислех си, че карането няма да бъде толкова зле. Уж внимавах, но не можах да реагирам навреме на насипа от пръст на средата на пътя, аранжиран с камъни", разказва той. След акробатично салто Илиян се намерил в близкия трап, пълен с клони и строителни отпадъци. Отървал се само с подуто до неузнаваемост и посиняло дясно око.
В храсталаците и тинята децата играят на "Сървайвър”, разказва Нина Лунгарова, майка на 3-годишно дете. Тя не скри, че е щастлива, че живее на подобно място - с чист въздух и липса на автомобили, и изказа надежда, че в скоро време пътищата ще се оправят. "Вярвам, че нещо ще се промени, нали уж почнаха да строят. Е, с комуникациите сме малко зле - стационарни телефони нямаме, но пък добре, че измислиха мобилните", смее се тя.
11-те блока в ж. к. "Кайлъка" стоят като цветни петна на фона на общата мизерия. Новото строителство личи. Хората са направили всичко възможно около сградите да е чисто и уютно. Задължение на кооператорите е сами да оформят пространството около сградите, да циментират, да построят стълбички за удобство. Някои от тях косят, когато имат възможност, избуялата трева пред блока, за да е хубаво. Но само техните усилия не са достатъчни да се превърне това място наистина в райско кътче.
Една единствена маршрутка обслужва всички живеещи в ж. к. "Кайлъка". В никакъв случай тя не е достатъчна и затруднява планирането на ежедневието, жалват се хората. Особено натоварено е сутрин и вечер, когато децата отиват и се връщат от училище, а родителите им - от работа. И докато в близост има детска градина, то най-близкото училище е ОУ "Васил Левски" и използването на транспорт е задължително. В квартала няма магазини, което означава, че много често хората се прибират с пълни торби и са принудени да изчакват следващата маршрутка. През зимата, когато пътищата не са разчистени, микробусът стига "докъдето може" и оттам взема и стоварва пътниците, разказват жителите на квартала. Маршрутката пътува и единствено в посока ж. к. "Сторгозия". Така решилите да посетят свои близки в ж. к. "Дружба" например, трябва да слязат на центъра, а от там да хванат тролей.
"Маршрутката ни е много тясна, тъпчем се като сардели. Но пак е постижение, че я пуснаха, защото допреди години и това нямаше. Ходехме пеш до Китайската стена - представете си какво е когато вали", разказва друга жителка на квартала. "Тук главният път е асфалтиран - добре, че бяха предишните кметски избори, за да го направят, но вижте какво е положението по-надолу, под блок 235 - газим в кал, продължава тя. Децата като тръгнат на училище не могат да ходят по главния път, защото той е много заобиколен. Какво да говорим за зимно време. Ужас! Оветление няма, гонят ни кучета! Едва ли нещо ще направят, но е хубаво поне да пуснат голям автобус, а не да ни баламосват с тази маршрутка".
В това забравено от Бога място дори липсват и разлепени агитационни материали, казват хората. И споделят, че много пъти са се опитвали да поканят кмета или негов заместник да погазят в дълбоката кал. Следвала обаче привидна загриженост и... отново нищо. И докато някои са абсолютни песимисти, в една част от жителите на ж. к. "Кайлъка" все още гори искрицата на надеждата, че някой ще обърне внимание на "това зловещо, но чудесно като природна даденост място".
Мая ПАСКОВА
Нова спирка на бул. "Христо Ботев" 75 в Плевен стана повод за възмущението на живущите там. Пред родната къща на д-р Йорданка Кузева, на широкия не повече от 2 метра тротоар изведнъж изникнало обозначение за тролейбусна спирка. Пред гараж и пред входната й врата, при положение, че жената е инвалид I група с придружител. На 27 септември Кузева пуска жалба до общината, в която обяснява положението си и моли спирката да бъде преместена на по-подходящо място. Аргументите й са няколко. Тя е трудно подвижна и най-често й се налага да пътува с кола. Да, но на спирка друго превозно средство няма право да спира. Освен това тролеите спират най-често по два и гаражът също не може да се използва, твърди Кузева. Вторият й аргумент е, че това все пак е стара къща, купуват се дърва, въглища, строителни материали - къде да се стоварят, пита тя. А при евентуален смъртен случай - ще се спре ли движението на градския транспорт или ще участват всички в церемонията?
"Секретарката на временно изпълняващия длъжността кмет инж. Огнян Цанев беше много любезна, но не ме допусна до него. Ще отговорим на молбата ви, ме увери тя, в едномесечния законов срок. Аз й казах, че за това време може да паднат от власт, кой ще ми отговаря после, като това е техен пиар", разказва Йорданка Кузева.
И така докато един ден не дошли общински работници, които започнали да пробиват дупки до пропуканата ограда, за да слагат пейки. 85-годишната майка на Кузева излязла и им казала, че няма да позволи да й рушат къщата. Един от работниците обаче я блъснал, а шефът им стоял невъзмутимо отстрани, без да вземе никакво отношение. Кузева заявила, че докато не получи писмен отговор от общината на нейната жалба, нямат право да пипат нищо. И писмото дошло светкавично. В него се обяснява как промяната на разположението на тролейбусните спирки е с цел подобряване на транспортното обслужване на гражданите в този район, че спирковият знак е поставен така, че осигурява общо три метра свободно разстояние от входната врата до транспортното средство (явно мерено по диагонал). Цитиран е и член от Закона за движение по пътищата, според който на спирка за обществен транспорт могат да спират и други пътни превозни средства за слизане или качване на пътници, като е пропуснато уточнението "само ако не пречат на превозните средства, за които е предназначена спирката" и "престоят на таксиметрови автомобили с цел очакване на пътници е забранен", което в случая е по-важно, имайки предвид състоянието на жалбоподавателката. Не се затруднявало и ползването на гаража, а потокът бил основно от слизащи пътници! Защо тогава искат да слагат пейки - слизащите да седнат да си починат ли, пита Кузева.
Общинският служител пък арогантно я попитал: Ти какво предлагаш, къде да бъде спирката? "Защо не на същото място, където си беше - преди кръстовището. Там е на огромно свободно пространство пред блоковете и не затруднява никого. Направили са спирка на "Трети март" след завоя по желание на гражданите, за да обслужва магазин "Фантазия". В квартала се говори, че това се случва поради участието на кмета във веригата", твърди Йорданка Кузева и се надява, че все пак ще бъде взето справедливо решение по нейния проблем.
Момчил ИВАНОВ
Ново сексуално престъпление стана през седмицата в социалния дом за сираци "Люба Тенева" в Берковица. След като през миналата година там гръмна скандал с детска проституция, бяха направени множество проверки, уволнени бяха директорът и много от възпитателите, поставена бе охрана, то сега се оказа, че пак има подобни проблеми.
В една от хладните есенни нощи през прозорец на първия етаж в социалния дом се вмъкнал 22-годишния Горан Т. от София. Той се скрил в гардероб докато мине нощната проверка на възпитателите, а после блудствал с 8-годишното момченце Г. Т. След гаврата с детето младежът успял да се измъкне незабелязан от дома. Горан Т. е бивш възпитаник на същия социален дом, той пребивавал в него до 1999 година. За последно е забелязан в Берковица преди 3 години.
На сутринта пострадалото дете се оплакало на директорката Анелия Петрова, тя се обадила в РПУ-то. Към 9,30 часа Горан Т. бил забелязан на автогарата в Берковица, минути по-късно полицията го задържала на изхода от планинския град за Монтана. В момента той е в полицейския арест.
На 22 октомври 2006 г. полицията откри в дома на рецидивиста Ангел Любенов (48 г.) в Берковица малолетната Н.Й. (12 г.) и непълнолетния Ю.Н. (15 г.) от дом "Люба Тенева". Бе установено, че децата са заключени с цел проституция. Ангел Любенов бе задържан същия ден в местността Коцина бара в Стара планина над Берковица, където се опитал да се укрие. При задържането Ангел извадил нож срещу полицаите. В момента той е в затвора и очаква присъда за организиране на детска проституция.
Проверка на Регионалния инспекторат на МОН от Монтана в дом "Люба Тенева" установи, че дисциплината е била много занижена. Някои от децата признаха пред инспекторите, че редовно са излизали от дома да проституират, за което са получавали 5 - 10 лева на сеанс.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Миналата седмица врачани изпаднаха в паника и страх от действията на неизвестни извършители, които нападнаха посред бял ден един след друг трима човека. Из града се разнесе слух за някой Джак Изкормвача, за психопат или избягал затворник. За да предотвратят паниката от ОД "Полиция" съобщиха, че няма връзка между нападенията с нож, при които пострадаха двама граждани и слуховете са неоснователни, но и не обясниха кой и защо върлува из Враца. Нещо повече, обяви се издирване на злосторника, пуснал слух за бродещото страшилище, като от прокуратурата се заканиха, че ако го установят ще повдигнат срещу него обвинение в хулиганство.
Първа жертва на неизвестните отмъстители стана президентът на ОФК "Ботев" и управител на общинското дружество "Спортни имоти" Бойко Петков. В понеделник сутринта около 7,50 часа той бил нападнат в района на покрития плувен басейн и намушкан с нож. От полицията съобщиха, че това е второто покушение срещу 55-годишния спортен шеф, след като три дни преди това двама непознати го нападнали пред дома му и го били с бухалки. Полицията работи по версиите за недоволство от негови подчинени, разчистване на сметки на икономическа основа или любовна афера. Самият Петков отрече и трите версии и заяви, че няма никаква представа за какво може да са посегателствата срещу него. Сред разпитваните по инцидента беше и лидерът на врачанската футболна агитка Георги Даскалов, който осъди този акт на насилие.
Същия ден вечерта в центъра на Враца, до банка ДСК, двама нападнаха 38-годишния Максим Цеков - представител на софийската агенция "Булгартурист". Той е бил намушкан с нож, като острието е проникнало дълбоко в корема и е пробило черния дроб и дванайсетопръстника. Цеков е бил приет във врачанската болница с опасност за живота. Направена му е операция и е оставен за лечение в интензивното отделение. От полицията обясниха, че причината за нападението срещу Цеков са засегнати икономически интереси, но и до този момент извършителите не са открити.
Малко след второто покушение, из града се разчу за трето нападение, този път в ж. к. "Дъбника" над фармацевта Тихомир Банчовски (55 г.), управител на аптека "Еделвайс". Той е бил приет в болницата с фрактура на дясното рамо, на лявата ръка в областта на китката и със съмнение за фрактура на черепа, но без опасност за живота му.
Нападенията във Враца като верижна реакция преминаха и в региона. В козлодуйско землище беше пребит 64-годишния Георги Добрев. Причината за побоя е разпра с цигани, които вкарали стадо крави в неговата нива. На 11 октомври трима души нападнали и ограбили служител на газстанция в Козлодуй. Потърпевшият подал сигнал за обира около 1,00 часа през нощта. Той заявил, че тримата го свалили на земята пред стаята на персонала и взели от него около 100 лв. и ключ за метален шкаф. При полицейския оглед станало известно, че нападателите са иззели от шкафа около 90 лв, газов револвер без патрони, мобилен телефон и портфейл с лични документи и четири лева.