Темата за това как празниците се отразяват на човешката психика не е нова. И все пак ще се поразходим из нея, защото празниците винаги се отразяват върху нашето поведение, разум и емоции. Празниците като цяло се свързват с ново начало - Рождество Христово, Нова година, нова годишнина в личния календар и т. н. Новото начало винаги се свързва с нова надежда. Т. е. празниците носят надежда. Надеждата е по-силна за онези хора, които са готови да й дадат шанс да се случи. Ако посрещаме новата ситуация с мислите: абе то пък е една възможност..., надеждата ще е малка, колкото зърно леща и може много слабо да се отрази върху нашето поведение. Ако обаче успеем да посрещнем новата ситуация с идеята: я, това е една възможност, то и надеждата ще е по-силна. Затова по празниците някои хора са в приповдигнато настроение и готовност за купон, а други изпадат в тежки размисли и дори в депресия. За тези два аспекта на празниците ще стане въпрос сега.

Хайде на купон!

Празниците не са дата в календара, а нагласа за отбелязване на началото, което ни дава нова надежда. Ако помислите, ще откриете, че през годината всеки сам определя и празнува не повече от 12 - 15 дни. От тях истински важни (субективно) са 3 - 4 празника. Сега пък да погледнем в историята. Големите празници винаги са се свързвали с определени събития - в древността астрономически - като слънцестоенето например, които са 4 пъти годишно. Други по-маловажни празници са били свързвани с фазите на луната (новолуние или пълнолуние), които също наброяват не повече от 12 - 13 дни в годината. Ние, модерните хора, сме наследили празниците си от древността. Единствената разлика е, че според културните особености на страната празниците са по-индивидуализирани (например именни дни) или по-колективни (Нова година, Ден на майката и т. н.)

Празниците винаги са раздел между нещо, което се е случило, и нещо, което може да се случи. Затова освен приповдигнатите емоции, свързани с новата надежда около празниците, се прави и равносметка. Дали смятаме колко добри сме били с околните през годината или колко жито е прибрано в хамбара винаги има и гордост от постигнатото, и съжаление за пропуснатите възможности. Ако искаме да празнуваме е важно повече да се гордеем с нашата лична равносметка. Всеки има с какво да се похвали и на какво да се зарадва, но не всеки е готов да мисли повече за своите успехи, отколкото за неуспехите си. Празниците се отдават повече на хората с позитивно мислене. Пропуснатите възможности вчера са възможни утре. Онова, което не сме успели да постигнем преди месец, е стимул за стремежите ни през следващите няколко месеца. А ако момичето ни е напуснало и е отишло при най-добрия ни приятел, все още не се знае кой е имал по-голям късмет.

Празненствата са споделени емоции. Има различни характеристики на колективното поведение и мислене. Онази, която е важна за празнуването, е, че масата от хора има способността да засилва емоциите на участниците в нея. Ако купонът е хубав и в началото му има хубаво настроение, в края (ако нещо не се промени) настроението ще е супер. Е, умората ще е повече, но тя преминава след добър сън (е, понякога и след някоя паница със зелева чорба). Спомнете си как доброто настроение на другите ви е заразявало и си помислете как сега вие да пръската тази "зараза". Празненствата позволяват да оставим разума си намира. Това не означава да имаме поведение, което ще застраши самите нас и/или другите около нас. За този разум няма почивка. Но можем да пеем, дори и да знаем че звучим като гладна хиена, или пък да танцуваме даже и да имаме гъвкавостта на Пинокио. На празника не е най-важното какво ще си помислят хората за нас, а какво ще почувстват, когато са около нас. Празниците, както казахме вече, са споделена емоция. И резервоар на позитивна енергия, от която може да почерпим смело или скромно. Грешка е да не се възползваме от началото на новото начало и от емоцията на новородената надежда.

Ако сме тъжни или какво е "празнична депресия"

Тъгата е субективно чувство. Не е задължително това, което натъжава един човек, да може да провокира същите чувства у друг. Но типичните източници на празнична депресия включват:

- стрес

- преумора

- нереални очаквания

- прекомерна комерсиализация

- финансов стрес

- невъзможност да се съберете отново с близките и приятелите.

Нормално е да изпитваме разочарование от празниците, ако в предходните години сме имали големи очаквания за приятно прекарване, които са се провалили с гръм и трясък. Например работили сме навръх Коледа или Нова година, резервациите за дълго планираното празненство са се свършили под носа ни или още по-лошо - приятелите "без да искат" са ни пропуснали в организацията.

Може би празничните задължения ни идват в повече - трябва да се обадим на всички роднини, да изберем подаръци, да ги опаковаме, като внимаваме много някой да не се почувства пренебрегнат. А за суетнята около празненството да не говорим. Всички тези задачи ни вкарват в такова напрежение, че единственото, за което мечтаем, е да се приберем сами у дома и хубаво да се наспим.

Около празниците се пилеят много пари - за храна, която така и не се изяжда; за подаръци, които или не са по мярката или не по вкуса на тези, на които са купени; за скъпи куверти с тройно надути цени. Ако финансите ни са ограничени и знаем, че ще изстрадваме цялото това прахосничество през следващите няколко месеца, няма как празниците да не ни се видят истинско бедствие.

Празничната депресия е по-тежка, защото светът около нас се весели. Така освен горните източници се появява и още един - никой не ме разбира и никой не ме иска. Всъщност най-тежко се преживява липсата на новата надежда и възможността "всичко да се оправи".

Истината е

някъде там...

Нито крайно еуфоричното настроение, нито депресията са добри за нас по време на празниците. Всъщност истината е, както най-често, между двете. Спомнете си коледните приказки - те са малко тъжни, но с хубав край (напр. "Малката кибритопродавачка" или пък "Коледна песен"). Когато се разделяме със старите неща, винаги има малко тъга. Когато посрещаме новите възможности, винаги има малко еуфория. Истината за празниците е някъде там. Просто трябва да протегнем ръка и да се докоснем до нея. За да оставим старото зад гърба си и да се възползваме от новите възможности.

Времето преди Коледа и Нова година е изпълнено с много очаквания, надежди, мечти, желания. Едновременно с това, в този период на годината правим равносметка и оценка на постигнатото до момента, чертаем следващите си житейски планове, което понякога повлиява на настроените в недотам положителен аспект.

Ето няколко съвета как да съхраним доброто си настроение по празниците, за да можем истински да им се насладим.

Не се изолирайте - бъдете със семейството си, с приятелите, търсете активно доброто си настроение и го споделяйте. Така ще получите не само разбиране и подкрепа, но и ще видите ситуацията през техните очи. Може би именно те ще ви дадат идеята, която постоянно ви убягва.

Разходете се по улиците и се потопете в магията на коледните светлини, витрини и украси.

Вместо да опитвате да сбъднете "идеалния вариант" за празниците, опитайте да си поставите реалистични цели. Разпределете действията и времето си. Направете списък с нещата, които биха ви зарадвали и пристъпете към тяхното изпълнение. Направете нещо за себе си, за което през цялата година все не ви е оставало време.

Отделете си достатъчно време за отдих. Ако почивните дни не ви достигат, вземете си отпуск. След няколко дневна релаксация ще гледате по съвсем друг начин на празничното оживление.

Зарадвайте близките си с ръчно изработени подаръци.

Направете си домашна коледно-новогодишна украса, включете всички членове на семейството в изработката, това общо действие сближава и ни кара да се чувстваме принадлежни.

Не се разочаровайте, ако празниците не минат така, както сте искали. Животът носи промени и всяка година е различна. Гледайте напред към бъдещето, вместо да се натъжавате, че нещата не се случват така, както ви се иска към момента.

Мислите в знак на протест срещу цялата истерия да прекарате всички празници у дома? Откажете се от тези скучни планове - те ще ви доведат до още по-голяма депресия.

Ако искате спокойствие, по-добре отидете на някое девствено местенце в планината или при далечни роднини. Пътешествието със сигурност ще ви извади от делничния ритъм и ще ви зареди с емоции и нови впечатления.

През декември 1897 г. в редакцията на вестник "Ню Йорк поуст" е получено писмо от едно 8-годишно момиченце. То моли авторитетният вестник да отговори на въпроса има ли наистина Дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти - Франсис П. Чърч. Той сяда и пише отговора.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!!!

Твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно - не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния - и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Фактът, че той съществува, е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече - че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа?

Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно...

Нямало Дядо Коледа?

Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния! Нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължи да носи радост на детското сърце!...