КОНФЛИКТИ
Емилия КАРАБУЛЕВА
Заради източването на ДДС е възможен срив на приходите на държавата. Данните, оповестени през миналата седмица лично от финансовия министър Пламен Орешарски, показват, че за 2006 г. в страната от ДДС ще се съберат минус 150 млн. лв. Или с други думи, държавата е реализирала огромни загуби от далаверите с ДДС.
Още по-фрапантна е статистиката от прокуратурата. В 28-те окръжни прокуратури в страната в папките се съдържат данни за източване на повече от 6 млрд. лв., пресметнаха магистрати.
Тези данни не са случайни, през последните години т. нар. данъчни дела заемат значително място в работата на обвинението. И то не само поради трудностите при разследването и написването, но и поради големия обществен интерес, свързан с обстоятелството, че се посяга на огромни суми от бюджета на държавата. Ако тези пари, в случая разпределени между частни лица, влизаха в хазната, биха осигурили един солиден и стабилен приход.
Схемите
за източване
Още през 1997 - 1998 г. в Плевенската окръжна прокуратура срещу лицето Георги Костов от с. Буковлък бе образувано производство за данъчно задължение от 1,5 млн. лв. Разследването се проточи много дълго време и през миналата година бе прекратено.
Истински бум на делата за източване на ДДС в Плевен обаче се отбелязва през последните няколко години. Схемата е известна, тя се разиграва от доста години, към веригите се прикачват все повече фирми, а разширяването на "бизнеса на дедесарите" изсмуква все повече пари от държавата.
Дори на името на съвсем неграмотни лица се регистрират фирми - една или няколко, въпросните "бушони" нямат никакво понятие от сложната система по начисляване, установяване и приспадане на данъчния кредит. На тях им се заплаща от 100 до 300 лв. от други лица "посредници", които обикновено са упълномощени от няколко до десетки фирми. За съжаление и до днес тези "посредници" остават извън обсега на наказателно преследване. Те изпълняват ролята на т. нар. "писачи" на данъчни фактури, където формално се отразяват сделки, нямащи нищо общо с действителността. Понякога те изглеждат абсурдни, дори смешни.
При нас идват фактури за извършени "правни услуги" за суми от порядъка на 50 - 60 хил. лв., и то от лица, които не са юристи, обикновено с начално образование, без да разполагат с упълномощен адвокат, споделят от плевенската прокуратура. В случая е напълно уместно да си зададем въпроса - защо данъчните служители, които са в непосредствен допир с тези лица и те се отчитат при тях, не реагират? Още повече, че тези случаи са се превърнали в масово явление, особено през последните години.
Друг вид "модерни" сделки, които също често се вписват във фактурите, са за извършване на "маркетинг", и то от лица от ромски произход за суми от порядъка на десетки хиляди левове. Репортерска проверка показва, че почти на всеки от плевенските обвинители са разпределени дела за източване за суми от порядъка на 10 - 20 млн. лв., по някои са образувани производства, други са под формата на преписки.
Движение на
делата и фирми
измамници
Във фирма, очевидно регистрирана за източване на ДДС в с. Буковлък, вписана през януари 2001 г. и веднага започнала да развива дейност, се издават фактури с абсурдно съдържание. Става въпрос за невъзможни сделки като например "реклама на емисия облигации" с емитент община Сливен чрез Международен форум в НДК, "изработване на компютърен продукт и разпространението му в Интернет". Към делото има приложени писмени договори, посочени са суми по сделките от порядъка на 50 - 60 хил. лв., както и между 100 - 200 хил. лв., и то само в една фактура. Т. нар. "дедесари" вече не се затрудняват дори да вписват в документите различни "продавачи", така по цели месеци карат с една и съща фирма. Това обаче позволява да бъдат фиксирани.
Така известните в плевенската прокуратура фирми измамници са: "Глобус - Шибил Кривошиев" от Левски, "Империал", "Силвия 2000", "Рени", "Кемикъл Трейдинг" от с. Върбица, "Комерс" от с. Буковлък, "Асен Минков и ко", "Зомат - Иванка Рангелова" и десетки други фирми.
Интересното е, че самите данъчни служители, когато не признават право на приспадане на данъчен кредит на някоя фирма от тези, се позовават точно на обстоятелството, че имат сделка с "рискова фирма". Макар че в закона такова понятие не съществува. Значи данъчните органи са наясно кои са тези фирми "писачи на фактури". Сред документите има дори протокол от разпит на данъчен служител, призован като свидетел по едно от делата, който казва: "Ние виждахме, че сделките са нереални и предупреждавахме лицето, че върши нереални неща, но то само се усмихваше".
Трудностите
в разследването
Макар че в данъчно-ревизионните актове по т. нар. дедесарски дела се съдържат достатъчно данни за образуване на наказателно производство, то законът предвижда ред допълнителни процедури, които размиват случая във времето. Например налага се съдът да позволи разкриване на данъчна тайна, извършват се безкрайни проверки от полицията, снемат се обяснения. Така, в крайна сметка, в голям процент от случаите се стига до прекратяване. Още повече, че в новия НПК са въведени т. нар. преклузивни срокове или точно фиксирано време за събиране на доказателства. Ако те бъдат намерени след изтичане на този срок, вече не могат да се приложат към делото.
Междувременно веригите от фирми измамници набъбват, растат, което допълнително затруднява работата на полицията и прокуратурата. Тук се стига до термина "разпределение между самите фирми дедесари". Те правят верига да речем от 10 фирми, при която всяко от звената "продава" и "купува" от следващото звено, а то прави същото. Обикновено тези фирми си прехвърлят една и съща стока, като не получават пари, а само процент от сделката. Тези десетина фирми обаче се ръководят от общ посредник. Когато една и съща стока се прехвърля достатъчно дълго време, в определен момент се дава възможност на неизвестната голяма фирма Х реално да получи възстановяване на заплатения от нея ДДС под формата на данъчен кредит. От прокуратурата казват, че това обикновено е някоя софийска фирма, която също е подставена. Така с течение на времето дедесарите засмукват все повече и по-големи суми от държавата, а полицията и прокуратурата са с вързани ръце и не могат дори да стигнат до по-високите нива в дедесарската йерархия.
Наказаните
Реално в нашия съд влизат само "дребните риби", дедесарят Х от село У, който е прибрал 1 - 2% от няколкото източени милиона. Ако в плевенската прокуратура таванът на тези суми е от порядъка на 2 - 3 млн. лв., в други градове има измами за десетки милиони. За което виновните лица получават затвор за 8 години, конфискация и глоба. Често от осъдените не може да се вземе нищо, те или нямат имущество, или докато текат сложните наказателни процедури го прехвърлят на други лица. Същото прехвърляне извършват по веригата и фирмите, срещу които се водят предварителни производства.
В този смисъл наказани се оказват и напълно добросъвестни търговци и производители. Има голяма опасност те да не получат възстановяване на платения от тях ДДС заради това, че са попаднали на фирми измамници. Обикновено данъчните власти не признават на легалните фирми сумите, защото контрагентите им не са намерени на адресите или не са включили фактурите в дневниците за продажби или пък, което е куриозно - защото няма данни за предходен доставчик.
Така в крайна сметка държавата сама даде възможност за криминално разпределение на собствените си пари чрез ДДС. Съществува подозрение, че определено лоби си поръча закон, за да изсмуква средства от държавата, които вероятно вече са десетки милиарди. Така се стигна до заявения апетит от големите европейски играчи в източването да се установят в България, където ще намерят благоприятен климат за развитие.
Момчил ИВАНОВ
Дело за опит да се изтеглят неправомерно 40 000 лв. от държавния бюджет под формата на данъчен кредит гледа Окръжният съд в Монтана. Обвиняем е Кирил Добринов (37 г.) от областния град, който е подал на два пъти декларация с невярно съдържание в данъчната служба.
На 10 октомври и 15 ноември 2004 г. Добринов е поискал сумата като пълномощник на ЕТ "Геца - Георги Асенов". Собственик на фирмата бил циганинът Георги Асенов от с. Долно Церовене, който упълномощил Добринов да го представлява и да ръководи фирмата.
Ревизия във фирмата установила, че справките за ДДС не са подкрепени с данъчни фактури. Заради това съдът наложи на Добринов мярка за неотклонение "парична гаранция" от 5 000 лв. Добринов е разследван и за търговия с наркотици. Преди година в колата му, паркирана пред хотел "Огоста" в Монтана, бяха открити големи количества хероин, укрити във водолазни костюми. Разследването по това дело се води от Националната следствена служба, то още не е приключило.
Кирил Добринов е познат в Монтана от 10 години. Преди това той бе доверено лице на най-скандалния бизнесмен в Северозападна България Борислав Славчев. Добринов имаше фирма за транспортни услуги "Добринов транспорт", в която не бе плащал изобщо осигуровки на шофьорите си. И до момента тази фирма е в първите места на класирането на длъжниците на управлението по социално осигуряване в Монтана.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
На 23 октомври хазартният бос от Враца Валтер Папазки (39 г.) и другите четирима обвиняеми за убийството на Валентин Алексиев - Лисицата получиха общо 54 години затвор. 25-годишният тогава Алексиев беше застрелян на 12 феврурари 1996 г. около 8,30 ч. сутринта пред III ОУ "Марин Дринов" в София с автоматен откос, изстрелян от червена "Мазда".
Състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Красимира Медарова призна за виновни всички петима подсъдими - Стефан Рангелов като физически извършител, Велин Добрев като помагач, Емилиан Цонев като подбудител и братята Валтер Папазки и Георги Георгиев - Културиста като поръчители, платили за мократа поръчка 40 000 германски марки. Според разследването те са поръчали убийството, тъй като Валентин Алексиев е бил конкурент в хазартния им бизнес и защото преди това отвлякъл Папазки. Съдът призна Стефан Рангелов за виновен и за оръжието, с което е убит Лисицата - автомат "Заги" с 60 патрона, придобито от Велин Добрев. Той и Стефан Рангелов са виновни и за това, че са откраднали леката кола "Мазда", с която са извършили престъплението, а Емилиан Цонев ги е накарал да извършат това.
Рангелов и Цонев получиха по 12 години затвор, а Велин Добрев, Валтер Папазки и Георги Георгиев - Културиста - по 10 години. Георгиев е осъден задочно, тъй като от 1998 г. е в неизвестност и е обявен за издирване от "Интерпол". Всички те ще трябва да платят на роднините на убития Алексиев граждански искове в размер на 90 000 лв.. Майката на Валентин Алексиев - Елена, и баща му, о. з. полковника от МВР Георги, са поискали по 60 000 лв. обезщетение, но съдът присъди по 25 хил. лв., а на детето Елица - 40 000 от поисканите 120 000 лв., заедно с лихвите за 10 години от убийството. Осъдените ще трябва да платят и разходите по делото в размер на близо 5 000 лв.
И петимата ще излежават присъдите си при първоначален строг режим, но ще им ще бъдат приспаднати годините, прекарани в ареста - по 5 години и половина за Стефан Рангелов и Велин Добрев и 8 години заедно с домашния арест на Валтер Папазки и Емилиан Цонев. Рангелов и Добрев остават в ареста, като Добрев се намира под засилена охрана като защитен свидетел по делото срещу братята Маргини, по което и Рангелов е подсъдим. Съдът измени мярката за неотклонение на Емилиян Цонев и му наложи "подписка". Папазки е на свобода от 28 март 2000 г., когато съдия Бисер Троянов промени мярката му "задържане под стража" от 5 август 1998 г. с "домашен арест". Оттогава Папазки разшири хазартния си бизнес. Той притежава повече от 50 игрални зали и казина с рулетки в страната и е собственик на фирмите "Валтер Папазки", "Империал", МПТ, "Национал груп", "Стейт Секюрити", "Престиж". Има фабрика за производство на игрални автомати, с които търгува и в чужбина, а във Враца е собственик на търговски комплекс, печатница и вестник.
Присъдите могат да се обжалват в 15-дневен срок пред Софийския апелативен съд. Според прокурора по делото Нелчо Неделчев те са достатъчно тежки, но въпреки това той си запазва правото в определения му срок да реши дали да ги протестира. Роднините на Алексиев заявиха, че ще помислят дали да поискат по-тежки присъди от втората инстанция, но вече са убедени, че в България има правосъдие.
Съдебното разследване продължи повече от 6 години. То беше наблюдавано от Европейската комисия, а Гюнтер Ферхойген и Оли Рен го посочиха като пример за мудното ни правосъдие. През трите етапа, през които премина, съдия Бисер Троянов си направи самоотвод, Антон Станков стана министър на правосъдието, почина един от съдебните заседатели, градският прокурор Нестор Несторов бе понижен и наказан заради забавяне на делото, съдия Даниела Атанасова стана заместник-министър на правосъдието.
Симеон НИКОЛОВ
Две условни присъди получи от Районния и Окръжния съд в Монтана ексшефката на общинската агенция за недвижими имоти "Ани" ЕООД Лидия Аврамова. Окръжният съд й даде 3 години затвор условно с петгодишен изпитателен срок, постанови конфискация на жилището й и да плати 14 400 лв. на община Монтана. Присъдата е за присвояване на 294 346 лв. от сметките на общинската агенция в периода 1992 - 1994 г. Тогава в качеството на главен счетоводител, а в последствие и на управител, Аврамова привеждала на три пъти пари от сметката на общинската агенция в сметките на частните фирми "Фиорд" и "Алфабет", в които е съсобственик. След известно време най-голямата отклонена сума от 205 000 лв. била върната обратно, но инфлацията я направила по-незначителна.
Прокуратурата бе повдигнала обвинението за присвояване в особено големи размери, тъй като по тогавашните пари 295 000 лв. са били повече от 150 минимални работни заплати. Съдът обаче отхвърли тази теза и насочи обвинението по член за присвояване в малки размери, който позволява да бъде издадена условна присъда.
Районният съд в Монтана осъди Лидия Аврамова на три години затвор условно с четиригодишен изпитателен срок и лишаване за три години от правото да заема отговорни длъжности и да се разпорежда с пари. Присъдата е заради това, че в качеството си на управител през 1994 г. тя е продала чрез агенцията ипотекиран имот. По този начин е нанесла щета на кредитора, пред който имота служел за обезпечение. Преди сегашните две присъди Аврамова има още една от Районния съд в Монтана. Тя също се отнася за финансови злоупотреби в общинската агенция за недвижими имоти в периода 1992 - 1994 г. Присъдата е парична глоба.
Аврамова е работила в общинската агенция в периода 1991 - 1994 г., в момента агенцията не съществува. От Окръжната прокуратура в Монтана обясниха, че наличието на две условни присъди, издадени за престъпления в миналото, не е причина осъденият да влезе в затвора. В тюрмата се лежи, ако по време на изпитателния срок на първата условна присъда осъденият направи ново престъпление, за което също получи условна или ефективна присъда. В този случай присъдите се акумулират и се изтърпява по-голямата. Така за класическо източване на поверената й фирма управителката получи само условно наказание.