СОЦИАЛНО
Веселина ВАСИЛЕВА
Една от въпросителните, която стои пред всеки българин сега пред прага на Европейския съюз, е и какво ще стане с родното здравеопазване. Дали ще се подобри неговото качество, ще поскъпнат ли здравните услуги, дали това поскъпване ще бъде съобразено с нашите доходи и т. н. Броени месеци ни делят от подписването на новия рамков договор между Националната здравна каса и общопрактикуващите лекари и стоматолозите. Сега е времето, когато и едните, и другите изказват своите претенции, искания, несъгласия, доводи. И ако всички знаем какви са правата ни, щом сме включени в листата на някое джипи, то сравнително по-малко се интересуваме какви привилегии можем да ползваме, когато ни се наложи да отидем на зъболекар.
На всеки здравноосигурен
български гражданин на година се полага един обстоен преглед, от чиято обща
стойност от 7 лв. той заплаща само 1,80 лв. Останалата част се поема от касата.
Към този пакет от услуги влизат и две пломби или две вадения на зъб, за които
пациентът заплаща по 4,80 лв. от общо 12,59 лв. Децата под 18 години не заплащат
потребителска такса. Те имат право на един преглед и четири манипулации, като
пломбата и ваденето на млечен зъб при тях е безплатно. Според доктор Илиян
Хаджидосев (на
снимката вляво), председател на Съюза на стоматолозите в Плевен, трябва да има
здравна пътека, по която пенсионерите да получават протези, но засега такава
няма и занапред също не се предвижда. По принцип за всяка манипулация има
фиксирана минимална цена, която всеки стоматолог трябва да спазва, обясни още
той. Допълнителното оскъпяване се получавало от различните материали, които
стоматологът използвал. Но максимум на услугата никъде и в никой закон не
фигурира. Именно за това не са рядкост и зъболекари, които спекулират с липсата
на таван на този вид услуги, "надувайки” тарифите си. Всеки месец на базата на
представените амбулаторни листове стоматологът, сключил договор с касата,
получава стойността на извършените от него услуги. Сключените договори между
изпълнители на стоматологична помощ на територията на област Плевен и РЗОК към
30 септември са 179 с индивидуални стоматологични практики, един договор с
групова практика, 3 с изпълнители на специализирана извънболнична стоматологична
помощ и 2 със стоматологични центрове, съобщи за “BG Север” Марияна Мънкова
(на снимката вдясно),
пресаташе на РЗОК - Плевен. За същия период са прекратени едва два договора,
като причините касаят непредставяне в РЗОК на отчети за извършена дейност за
период повече от 3 месеца. Здравноосигурителните плащания за деветмесечието на
2006 г. за стоматологични услуги, които РЗОК - Плевен, е платила, са общо за 1
637 071 лв.
Голяма част от предложенията на Здравната каса, свързани с новия рамков договор, са неприемливи за нас, жалваха се от съсловието. Например тя предлагала увеличение на бюджета за денталната помощ от 59 млн. лв, колкото е бил тази година, на 61 516 000 лв. за следващата година. Според зъболекарите това минимално увеличение е три пъти по-малко от очакваната инфлация, защото разходите им за консумативи и материали скачали постоянно. Запазвали се и сегашните цени на услугите, а за сметка на това глобите, които Здравната каса искала да им налага за нарушения, набъбнали и стигнали до и над 300 лв.
Контролната дейност на експертите при плевенската каса в извънболничната стоматологична помощ за първите девет месеца на годината включва общо 71 проверки. Проверени са 66 договора, като от тях на 36 е осъществен финансов, а на 30 - медицински одит. Извършеният от Здравната каса одит на стоматолози за периода включва 20 финансови, 9 медицински и 6 проверки по жалби от задължително здравноосигурени лица. Констатираните нарушения за периода са 37 и се отнасят до неправилно водене и съхранение на първични стоматологични и отчетни финансови документи в амбулаторията, нарушения на изискванията за качество на договорените дейности, отчитане на услуги, които не са извършени, но са отчетени, нарушения по изпълнение на обема договорена стоматологична помощ, несъответствие между декларирано и налично оборудване и обзавеждане, нарушения на изискванията за качество на договорените дейности и други, обясни Мънкова.
Наред с критиките, стоматолозите отбелязаха, че едно от малкото положителни неща в предложенията на Здравната каса е недопускането на повече от два договора, сключени с един стоматолог. Според доктор Хаджидосев това е така, защото и физически е невъзможна практика на няколко места едновременно.
Доктор Валери Доровски, член на арбитражната комисия към Съюза на стоматолозите, изказа съжаление, че в Здравната каса не работят стоматолози и от това идват повечето проблеми.
По статистика само една десета част от българите търси и използва стоматологични услуги. Още повече, aко някой остане без зъби на 40 години, както има много такива хора вече, на какво има право - на един преглед. Нищо работа. А и целият пакет от дейности за възрастен човек не е голяма привилегия - той е в порядъка на 30-ина лева годишно, заключи доктор Доровски.
От неразбирателството между стоматолозите и Здравната каса естествено страдат най-вече пациентите. Хората от третата възраст споделиха, че много рядко ходят на зъболекар. О, те са кожодери, оплака се възрастна пациентка. Аз идвам тук (на зъболекар) само когато вече не мога да издържам на болката и после два месеца се стискам, че съм с 80 лв. пенсия. Друга жена, станала неволен свидетел на разговора, каза, че имала съсед, който вадил зъбите на бабите от цялата улица. Вярно, че било с примитивни средства, боляло, и то доста, ама нали било без пари. Карал ги преди и след "манипулацията” да пият микс от билки, за да се избегне инфекция.
Анна ИГНАТОВА
Преди няколко месеца вестник "BG Север" публикува материал за автоморгите в Плевен, заформени от предприемчиви цигани. Независимо от сигналите, проверките, предписанията и глобите, автоморгите са живи и здрави. Ами никнат и нови.
Преди пет години, в “идеалния център” на Плевен, както се водят блоковете “Бачо Киро” (№ 142) и “Еделвайс” (№156) на бул. “Христо Ботев”, се заформя автоморга. Предприемчиви цигани, настанени в къща на “Жилфонд” между двата 12-етажни блока, развиват бурна дейност - режат, разглобяват автомобили, двигатели, точат и разливат масла, горят гуми, засипват района със стъкла и мръсотия и тормозят с невероятен шум, гарниран с яка музика повече от 100 семейства. Необезпокоявани. Нито от полиция, нито от власти. И така години...
В двора на жилфондската къща се върти и търговия - има си складче, където се прибират автомобилни гуми и части и се продават. Неграмотните цигани (сами си го признават) вече притежават доста скъпи марки собствени автомобили. (Кой ли им е дал шофьорските книжки, щом не знаят да пишат дори?) Главата на семейството купува къща в Буковлък за повече от 20 хиляди лева. Получават обаче помощи - социални, енергийни, детски. Не плащат ток и вода. Така твърдят хората от блок “Бачо Киро”.
"Отпред, на булеварда, също има коли, и то мерцедес, джип, БМВ. Това са собствени автомобили. А доколкото знаем от техни приятели роми, купили са къща в Буковлък. Никой, нито от общината, нито от "Жилфонд", искат да проверят - как така бащата Румен е купил къща, а живее в имот на "Жилфонд"? Твърди се, че я е записал на малкия си син Кирчо. Възрастни хора от блока, когато са си плащали сметките за ток и вода, са проверили и са установили, че циганите изобщо нямат никакви сметки. Не плащат нищо, обяснява домоуправителят Христофор Кирилов.
След години тормоз, подписки и жалби до институциите, през 2005 г. община Плевен най-сетне реагира и само за ден автомобилният панаир е изметен. Циганите са заставени да разкопаят напоената с масла земя, въпреки че маслата и досега избиват отново. Санкционирани са два пъти с най-висока глоба. (Как ли са платили, след като са социално слаби? Или по-точно, кой им плати глобите?) Извършени са проверки от РИОСВ и са направени предписания. Данъчните се сещат да проверят кой работи в сивата икономика, без да плаща данъци, едва месец след подадената жалба, и, разбира се, не намират основание. Социалната служба пък съвсем не намира - помощите продължават да си текат.
Затишието в
междублоковото пространство продължава десетина дни.
И автоморгата възкръсва отново. Когато през миналата седмица бе поискана от РИОСВ наредбата, в която е регламентирано кой има право да разкомплектова излезли от употреба МПС, от там изпратиха веднага на мястото и двама инспектори. Те съставиха протокол и предписаха района да се изчисти до края на тази седмица. Посочиха, че циганките вече метат край обърнатите за разглобяване автомобили. Инж. Димитър Ангелов заяви, че повече няма да се отзовава на този сигнал, който е подаван многократно, защото онези, които могат да решат въпроса кардинално не са те, а общината. Поисканият петминутен разговор със заместник-кмета инж. Огнян Цанев обаче не се състоя. Трябваше да го организират поне двама посредника, а това изискваше поне два дни. Нищо, че зам.-градоначалникът си беше в кабинета. Такъв е протоколът в общината. Двата дни пък се оказаха изборни...
През следващите дни автомобилите без номера се удвоиха - станаха повече от 20. По време на изборните дни циганите усилено рязаха, въпреки препоръката на РИОСВ да не се реже, а автомобилите да се махнат. Все пак това си е бизнес, няма да си загубят печалбата я, заради някакви си предписания на някаква си екоинспекция. От общината реагираха следизборно. В момента автомобилите са махнати и районът е изчистен. Само в тревата са изхвърлени всички боклуци, гуми и стъкла. Контролиращите органи обаче не са се сетили, че по разделителната ивица на булеварда също има такива коли. Те си стоят още там. И съвсем няма гаранция, че както и предишния път, след десетина дни, като птица феникс, автоморгата няма да възкръсне...
Още няколко места в града са превърнати в автоморги. А на хубавата поляна край Тодорово, община Плевен, също изникна автомобилно гробище. Няма значение, че там хората гледат пчелини или отиват да си починат в родните си домове. Няма значение също така, че съгласно изискванията на Наредбата на екоминистерството само кметовете на общините имат право да определят площадки за временно съхранение на излезли от употреба МПС или да сключат договор с център за разкомплектоване. Няма значение, че това е забранено да се прави не само извън дворовете, но и в самите дворове на подобни обитатели като нашите герои, защото такова право имат само лицензирани фирми. В Плевен тези центрове са два. Нито един от тях не се намира на адресите на заформилите се в града автоморги.
Въпросът е след като общината е безсилна окончателно да накара тези хора да спазват закона, след като полицията няма право да ги спре, когато надуват децибелите и озвучават до среднощ квартала, след като РИОСВ само може да ги предупреждава, след като данъчните не ги питат откъде имат средства за луксозни коли, щом са социално слаби, а социалната служба не им спира помощите, след като КАТ не ги пита как са получили шофьорските си книжки щом са неграмотни, и още много след като... Кой всъщност може да накара тези български граждани да спазват българските закони?
Мая ПАСКОВА
С големи тържества тази седмица търговската гимназия "Васил Априлов" в Червен бряг отпразнува своята 85-годишнина. На 25 октомври беше осветено училищното знаме. Спортната слава на гимназията пролича на следващия ден, когато се проведоха лекоатлетически крос и волейболни срещи на юноши и ветерани. На 27 октомври (днес) е литературната среща "Дарование" в читалището, а на 30 октомври предстои научна конференция с участието на редакционна колегия на сп."Икономическа мисъл". Тогава ще бъдат закрити и тържествата със "Стрийт парад" на пл. "М. Ненков". Поздравителни адреси поднесоха областният управител на Плевен Цветко Цветков, директорката Стефка Аврамова, настоящи и бивши преподаватели в гимназията.
Историята на училището започва на 2 юли 1921 г, когато със заповед № 1201 на Министерството на търговията, промишлеността и труда в Червен бряг се открива Нисше училище по търговия и кооперативно дело с двегодишен курс на обучение. През 1922 - 1923 г то минава към Ведомството на народното просвещение под името Професионално търговско училище с тригодишен курс на обучение. Поддържа се от дарения на граждани и родители. През 1932 г. то е закрито, но през 1933 г. търговският министър издава заповед за възобновяването на училището с издръжка от Червенобрежка градска община, при което функционират петите и шестите класове от Средно търговско училище.
През следващите години се закрива и възобновява неколкократно, подчинено на различни министерства. Няколко пъти се променя името му. От Държавна търговска гимназия в Народно смесено търговско училище, Стопански техникум, Търговска гимназия. От 1953 г. става Икономически техникум "В. Е. Априлов ", от 2003 - Търговска гимназия "В. Е. Априлов".
От 2004 г. в училището се поставя началото на учебно-тренировъчните фирми по австрийски проект ЕСО-NET. В тях учениците изучават правилата на пазарната икономика, като симулират всички работни процеси, характерни за едно истинско стопанско предприятие.
Д-р Мартин МАРТИНОВ, офталмолог, консултант в клиника "Св. Параскева"
Най-просто казано външното перде е една ципа, която тръгва от конюнктивата и расте върху роговицата, като напредва постепенно от периферията към центъра й. Когато достигне до центъра обаче дори да бъде отстранена, зрението е нарушено и не може да се възвърне на 100%. Винаги има място, където роговицата е разслоявана и не може да се възстанови напълно.
Причините за това заболяване не са много ясни, но се смята, че една от тях е дългият престой на открито, продължителното излагане на окото на силна светлина, сух въздух, вятър. По-често външното перде на окото се проявява при селскостопанските работници. Лечението е само оперативно. В началото с просто око може да се забележи как започва да нараства това външно перде, как се появява една малка ципа с тънки кръвоносни съдове и триъгълна форма и връх, който е върху роговицата и който постепенно нараства навътре. Колкото по-рано се оперира тази ципа, толкова по-добре, защото първо раната е по-малка и дефектът върху роговицата, който остава след операцията, също е по-малък. Преди да се стигне до по-сериозно влошаване на зрението може да се промени диоптърът на окото. Появява се астигматизъм в резултат на прорастването на ципата в роговицата, който в началото може да бъде коригиран, но по-късно е наложителна операция. Развитието на заболяването е с различно темпо при всеки пациент. По някога може да има застой за известно време, след което се активизира отново и ципата започва по-бързо да расте. Така че всеки човек с външно перде трябва редовно да се следи при очен лекар и да се оперира навреме.
Трябва да се прави разлика между външно и вътрешно перде. Вътрешното перде представлява помътняване на лещата. Интервенцията там е много по-сложна с отваряне на окото и заместване на естествената леща с изкуствена. При външното перде операцията представлява едно механично изрязване на ципата и поставяне на няколко конци върху раната на конюнктивата. Самата процедура трае около половин час и пациентът се изписва. Лекува се амбулаторно и много бързо се възстановява. Случва се след такава операция да се получи рецидив и да се наложи за втори и дори за трети път окото да бъде оперирано, но при всеки пациент е индивидуално.