АРТСЕДМИЦА


 

Проф. Николай Овчаров:

 

Сторгозия е шансът на Плевен

за културно-исторически туризъм

 

Ако крепостта бъде осветена и има подстъпи, ще се превърне в атракция

 

Мая ПАСКОВА

- Г-н Овчаров, кое е последното най-интересно нещо около вашата работа?

- Последното най-интересно нещо е буквално от днес (18 октомври - б. а.), когато от Велико Търново изпратихме каменен кръст на 300 г., който ще легне върху тленните останки на последните защитници на Перперикон от ХIV в. Това ще бъде всъщност първият паметник на загиналите по време на османското нашествие на територията на България. Ще сложим този кръст в Кърджали, в църквата "Св. Йоан Предтеча" - един храм от ХI в., който аз разкрих преди време и сега е възстановен напълно. Това не е случайно, съвсем съзнателно го измислихме, защото показва връзката между южните периферии на страната в онова драматично време и столицата Търновград.

- А от археологическите разкопки?

- Ако говорим за археологическите проучвания на Перперикон и Татул тази година, това беше много напрегнат и тежък сезон, който трая повече от 4 - 5 месеца. Започна още през май и завърши в края на септември. Първо се работи на Татул по един европейски проект. Там разкопките вече са приключени и всичко е в ръцете на реставраторите и архитектите. Това са 18-месечни проекти и до началото на следващата година всичко трябва да бъде завършено.

- Какво открихте там?

- Вече сме сигурни, че става въпрос за хереон, за светилище на обожествен със смъртта си тракийски цар, живял във второто хилядолетие преди новата ера. Даже историята е още по-древна, защото още преди 6 хиляди години, през каменно-медната епоха или времената на Троянската война най-общо казано, на това място праисторическите хора си правят светилище. По нашите хипотези това е единственото открито до сега светилище на легендарния тракийски герой Орфей. Повод да смятаме така ни дава многобройната керамика, която не е само тракийска, а от цялото Източно Средиземноморие. Много други факти също ни показват, че действително този човек е бил почитан на повече места, а не само в Родопите и не само от траките. Има керамика на древните хети, живели в Мала Азия, на християните от Крит, от Егейските острови, Гърция и от други места. Това светилище има много интересно развитие. През IV - III в. пр. н. е. то се разраства и се превръща в пространство, оградено с мощна стена, изграден е храмът от бели каменни блокове, с който би се гордял всеки елински град от тази епоха. Така се стига до епохата на християнството, покръстването, когато Татул вече не е култов център, а едно светско византийско имение. Това е едно от големите ни открития, защото то има и голяма реставрационна стойност, архитектурата е запазена на повече от 11 метра височина - храмът е като една кацнала върху скалата бяла птица, която е изключително ефектна. Разбира се има още много работа по нея, но това ще се случи през следващите няколко месеци.

- А какво говорят разкопките на Перперикон?

- Те продължават вече 8 години. Идеята е да бъде напълно разкопан акрополът на Перперикон и през тази година ние завършихме напълно протежението на южната част, т. е. това е крепостта в най-високата част. Вече знаем, че Перперикон е бил християнски град, заражда се като светилище през IV - II хилядолетие преди Христа. Светилището в тези времена е било цели 12 кв. км - нещо грандиозно. От това време ние имаме множество каменни олтари, находките са страшно много. Ние търсим там вече няколко години прочутото светилище на Дионис, на тракийския Дионис или Загрей, както се е казвал в тези времена, където е имало прорицалище, известно в целия тогавашен древен свят. Херидот разказва, че то било известно колкото това в Делфи на Аполон, а по-късните римски автори пишат, че там идвали такива личности като Александър Велики и като бащата на Октавиан Август Гай Октавий, за да разберат, че ще основат световни империи. През 2004 г. ние намерихме самото прорицалище - зала, изсечена в скалите с един олтар, на който са правени прорицанията. Светилището се е зародило преди 3500 г., но то е продължило да функционира през цялата античност. През тази година ние намерихме един цял квартал в западната част на акропола, повече от 18 представителни сгради, със запазена уникална крепостна стена до 7 м височина. Нещо което е изключително вълнуващо като архитектура.

- Кои са най-интересните археологически находки от тези разкопки?

- Имаме много интересни находки. Три от тях са уникални. Първата е меч от края на бронзовата епоха, ХIII - ХII в. пр. н. е., времената на Троянската война. Това е третият подобен меч, който излиза от нашите земи. Другото е много интересен мъжки керамичен идол от Х в., началото на ранно-желязната епоха, целият във фини дупчици, което го отличава от останалите идоли. Това ни даде възможност да предположим, че става въпрос за, не искам да използвам думата вудо религия, но във всеки случаи магии, които ни показват как една болест, например шарка или чума, е била прехвърлена върху самия идол. Точно както в по-късните вудо религии. Но нищо чудно да става въпрос точно за това. В човешката история няма нищо уникално и нещата се повтарят. А именно за култови фигурки, в които древните хора са вярвали, че ако изобразят върху тях болестта, тя може да се прехвърли от човека върху идола. Третият експонат е една уникална сребърна фибула, която е стояла на рамото на военноначалник, византийска, от IV - V в. от новата ера, времето, когато навлизащата Римска империя имитира варварските моди. Находката е единствена, не можем да й намерим аналогия. Това са само част от находките. Те са стотици хиляди през тази година и илюстрират богатото многообразие на Перперикон, който е като един учебник по история.

- Има ли още какво да се открива от археолозите на територията на България. И как се справяте с "конкуренцията" на иманярите?

- България е сред трите страни в Европа с най-много паметници заедно с Гърция и Италия. Имаме повече от 45 хиляди регистрирани паметници, но и такива, които не познаваме. Има още много какво да се учи за нашата история, стига да успеем да я съхраним. За съжаление тази част от България, в която се намираме, не е най-добрия пример за съхранение, не точно в Плевенска община, но в други райони на Плевенска област. Не е тайна, че римските градове покрай Дунав са едни от най-засегнатите от иманярите, дълги години държавата не можеше да се справи с пряката атака, с тракторите, с багерите върху градове като Ескус например. Аз се надявам, че благодарение на добрите кметове и този въпрос ще бъде решен. Има какво да се търси. Защото инвестирането сега в археологията не е просто спонсориране. Тези обекти, които ще бъдат разработени по този начин, по-късно ще бъдат реставрирани, ще бъде изградена инфраструктура.

- В Плевен може ли да се реализира културно-исторически туризъм?

- Знам, че г-н Антонов има идеи старата крепост "Сторгозия" да бъде осветена, да бъдат направени подходи към нея и т. н. По този начин би се постигнало превръщането на този паметник в обект на културно-историческия туризъм. В Южна България нещата са по-напреднали, там се използват някои по-ефектни паметници, но такива се срещат и в Северна България. Но в Южна България ние имаме възможност да работим с някои гръцки области, които също трябва да се развиват. Така или иначе говорим за дестинации, които трябва да бъдат изградени, за да дадат възможност за съединяване на отделните обекти по местонахождение и тематика. При всяко положение трябва да има водещи обекти в държавата. Гърците не рекламират всички свои обекти, които са хиляди, те рекламират няколко основни - Акропола, Микена, островите. Ние същото трябва да имаме водещи, приоритетни обекти, на базата на които да изградим другите неща, свързани с туризма. Битката е голяма, но аз съм оптимист. Все повече хора се убеждават в това, че културно-историческият туризъм ще влезе и в България. Това е една от основните причини, поради която участвам в кметската надпревара, и подкрепям кметовете, които имат идеи как да го осъществят.

 

 

Васил Антонов откри новата частна галерия Неранза

 

Кандидатът за кмет на левицата откупи пръв картина на акад. Светлин Русев

 

Васил Антонов и галеристката Наташа Дачева си размениха пожелания за успех

Дарина БОГДАНОВА

Частна галерия "Неранза" в Плевен официално отвори врати в деня на най-големия български светец - Иван Рилски. Галеристката Наташа Дачева покани Васил Антонов да вдигне тост за здраве и бъдещи успехи. Да има много последователи идеята "Неранза", много творци и най-вече много ценители пожела още кандидатът за кмет на Плевен, издигнат от левицата. Има традиция да се правят откупки при откриване на галерия. С известни притеснения пред плевенските художници, защото всички те са ми приятели, искам да запазя картината на Светлин Русев, обяви настоящият областен председател на БСП и депутат. Тостът за бъдещи успехи всъщност се оказа взаимен, тъй като галеристката не пропусна възможността да пожелае победа на Васил Антонов в предстоящите местни избори със следната мисъл: "Не се плаши от пространството между твоите мечти и реалността. Мечтаейки, можеш да го преодолееш." Пъстро множество от гости уважи събитието"Амбициозните и напористи хора отдалече излъчват една особена аура, която аз улавям. Васил Антонов е личност, която притежава магнетизъм, харизма. Той е от хората, които говорят малко, а правят много", сподели за "BG Север" тя.

След първата откупена творба - етюд голо тяло на акад. Светлин Русев, създаден специално за галерия "Наранза", председателят на местната структура на левицата и водач на листата за общински съветници Любомир Петков отнесе в дома си икона на Св. Иван Рилски. До края на коктейла още 5 уникални произведения на изящните и приложни изкуства откриха своите притежатели.

За краткото време, през което съществува, галерия "Неранза" представя повече от 40 автори от цялата страна. Част от тях присъстваха на откриването на новото артпространство в Плевен. Сред пъстрото множество, уважило културното събитие, се забелязваха извесни лица от сферата на местния бизнес. Поздравления към създателката на галерията поднесоха и изявени личности от културните среди, които с мнения, коментари и разсъждения придадоха специална атмосфера на коктейла.

След като галерия "Неранза" официално заяви правото си на съществуване в културния живот не само на Плевен, но и на страната, за нейната създателка предстои много работа по реализация на амбициозни идеи в сферата на стайлинга в различните му измерения и представянето на български таланти зад граница.

 

 

Росен Рашев подреди Знаците на един живот

 

Росен Рашков получава награда за творбите си в изложбата Земята на Ботев, Враца, 2006 г.Цветана ЕВГЕНИЕВА

В софийската галерия "Париж" са подредени най-новите творби на врачанския художник Росен Рашев - Рошпака. Авторът определя експозицията "Знаците на един живот" като концептуален наивизъм. Оригиналното съчетание на материали като маслени бои, конопени въжета, зебло, цветни конци и медни пластини спомага за едно силно знаково въздействие на произведенията, които могат да бъдат определени като естествени, концептуални и модерни. Любопитна е технологията, по която "произвежда" екологично чистите си и ефектни платна. Докато целулозата, от която се прави хартията, е още на каша, той забърква в нея копринени конци и дървесна юта, разстила сместта във вана и след това я изпича. Красотата на картината идва от конците, които прозират през хартията.

Росен Рашев има повече от 20 самостоятелни изложби в България и Европа, сред които в Музея на наивистичното изкуство в сръбския град Ягодина, където получава голямата награда за чуждестранен автор на трианалето на наивистичното изкуство през 1995 г., в Етнографския музей в Белгия, в Българския културен център в Братислава, Словакия и последното му участие в Международнoто бианале за наивистично изкуство в гр. Зайчар, Сърбия. Много от неговите картини са притежание на български и чуждестранни музеи и галерии във Франция, Италия, САЩ, Япония, Белгия, Гърция. Той има 60 картини в галерията на белгийския колекционер на българско изкуство Юго Вутен.

Изкуствоведи определят 37- годишния врачанин като едно от явленията в съвременното българско изкуство. В творбите му има изящно и приложно изкуство, неща от художествените занаяти, в тях присъства и графиката, защото с конците всъщност прави графични рисунки. "Българската школа от творци наивисти е сериозна, защото има древни корени от Възраждането, от Никола Образописов и стигат до Стоян Венев. Това е едно малко по-друго виждане на света и на нещата около нас. В това рисуване има някаква магия. Всичко е опростено до неузнаваемост, няма заучени хватки и шаблони. Според мен картините трябва да провокират, да те въвеждат нестандартно в изкуството, в идеята, която искаш да споделиш. Лично аз работя по мой си начин, имам собствени принципи и стил, търся интуитивното, спонтанното, искреното. Това идва още от първия ми учител по живопис във Враца Евгени Тодоров, който изгради у мен художника. И от детството ми - от бабините престилки, тъкани и шарените шевици, от разказите за караконджули и баби Яги, от бащините изделия от ковано желязо и дърворезба, от знаците на праисторическото изкуство и пещерните рисунки", твърди Рошпака.

 

 

Дати и личности

 

Георги Нотев

(29.Х.1942 г.)

65 г. от рождението на талантливия български диригент с международна известност. Главен диригент на Видинския, на Плевенския симфоничен оркестър (от 1973 г.) и на Плевенската опера, в момента на Плевенската филхармония. Преподавател по интерпретация в Българската държавна консерватория.

Лазар Парашкеванов

(1890-1977)

30 г. от смъртта на заслужилия архитект от с. Хотница, Великотърновска област. Проектира общински дом и кинотеатър в Благоевград, дом-паметника "Ал. Стамболийски" в с. Славовица, Пазардишка област и мн. др. Урежда самостоятелни изложби в Прага и София с рисунки от старата и съвременна българска архитектура.

Камен Попдимитров

(1890-1992)

15 г. от смъртта на изтъкнатия цигулар, музикален педагог, заслужил деятел на културата от гр. В. Търново. Професор в Държавната музикална академия. Автор на "Цигулковото изкуство" и на учебници за обучение по солфеж.

Мария Нейкова

(28.Х.1957 г.)

50 г. от рождението на преводачката от гр. Тетевен. Основателка и секретарка на сдружение "Виенски клуб" към австрийското посолство. Преводи: "През пустинята", "Жълтоликия" и др. от Карл Май, "Целият свят е небесносин", "Всичко е светлина", "Солдато" и мн. др.

Подбрал: Витан БАРАШКИ