КОНФЛИКТИ

Ужасното лице на Плевен,

което Зеленогорски крие

Лидерът на БСП Любомир Петков показа на журналисти язвите на града

Мая ПАСКОВА

7 от най-показателните за общинската "грижа" места в Плевен показа председателят на ОбС на БСП в града и първи в листата за общински съветници на левицата Любомир Петков пред журналисти. Днешната обиколка из "красивите" места на Плевен е в стил обиколка из онзи Плевен, който Найден Зеленогорски не би ви показал, обяви темата на импровизираната екскурзия Петков. Като първа спирка той беше избрал символично място - Младежкия дом и го определи като "един от паметниците на глупостта и безхаберието на досегашното ръководство на общината, което за 8 години най-малкото не можа да намери предназначение на тази сграда". Младият лидер припомни, че многократните опити на местната власт да се освободи от тази иначе сграда с традиции, за сега приключиха съвсем успешно, след като след многократни снижения на цените, най-накрая обектът беше продаден. В него почиват мощите на плевенската младежка политика и на немалка част от културата на нашия град, допълни Любомир Петков.

Следващите шест места, показателни за “европейското” ниво на града, бяха от жилищните квартали на Плевен. "Затвореният град" нарече Петков кварталът под Учебна база "Христо Ботев", в който живеят около 1 000 души. "Знаете, има такива градове, в които достъпът на външни хора е изолиран. Тук със сигурност Найден Зеленогорски не е идвал през последните 8 години. До тук не стига такси, не стига линейка, да не говорим, че уличното осветление е отдавна забравен мит. В този квартал инфраструктурата особено в зимните месеци е в състояние, в което жителите се спускат с шейни. Да не говорим, че градски транспорт тук изобщо няма, хората живеят в една затворена система, сами със себе си", накратко поясни Любомир Петков.

Почти в същото състояние намерихме и така наречения "Червен квартал". Избрах да ви доведа на това място, защото говорим за Плевен - европейски град, заяви Петков. Но картината е потресаваща. Немалка част от къщите са със септични ями, няма канализация. "Но за сметка на това съм стъпил върху една ивица популистки асфалт. От него след зимния сезон няма да има и следа. И въпреки че няма канализация и че хората живеят като в най-отдалечените села, тук общината показва "грижата" си към тях", не спести подробности Любомир Петков. Само на няколко метра по-надолу се оказа, че има своебразен квартал, който още не е в регулация. Но в него живеят хора, които използват промишлен ток и не могат да продадат имотите си именно поради тази причина.

Една от основните улици в ж. к. "Мара Денчева - юг" - "Столетов", изобщо не се нуждаеше от коментар. Достигането до нея пък изключи търсенето на повече показателни примери за състоянието на инфраструктурата в този иначе тих и спокоен квартал на Плевен.

Следващата спирка от обиколката - квартал "Изток", в който също живеят над 1 000 плевенчани - българи, турци и роми, също не предложи нищо по-обнадеждаващо като визия за европейски град. В него също не влизат нито таксита, нито линейки, вътре няма инфраструктура и канализация. Тук не само че не е идвал Найден Зеленогорски, но не е и препоръчително да идва в рамките на тази кампания, предупреди Любомир Петков.

Локви, разбити пътища и запустели сгради са част от картината в западната част на Индустриалната зона. "Най-важното е, че в тази зона единствените предприятия, които все още работят, са социалните - "Тих труд" и "Успех". Тук почиват руините на бившия Винзавод, Пивоварния завод и още няколко бивши структороопределящи предприятия за плевенската икономика. Чудно ми е как ще дойдат нови инвеститори, след като едва ли ще могат най-малкото да осъществят огледа - очевидно е как се предвижват автомобилите в тази зона на града. Единственото, което ми се иска да пожелая до края на кампанията е, да не се случи някой инцидент с многото инвеститори, които Найден Зеленогорски води в Плевен напоследък", отбеляза Любомир Петков.

Последна спирка от обиколката на Плевен беше ул. "Лозенка", която повече от 17 години е с паваж, а хората, които живеят в съседните блокове на фона на прекрасните междублокови пространства нямат улици не само до гаражите си, но и до своите входове. Газят в половин метър кал. Съвсем набилзо има чешма с изворна вода, посещавана от половината град. Районът около чешмата наподобява прериен пейзаж. Това е един от подстъпите към ж. к. "Сторгозия". Може би отговорът на въпроса защо сутрин и вечер се образуват на колелото километрични задръствания се намират в състоянието на улица "Лозенка". Паважът е останал завещание отпреди 1989 г. и ако остане статуквото, хората тук ще му се радват още много години, предположи инициаторът на разходката.

"Показах ви част от "красотите" на Плевен такива, каквито Найден Зеленогорски не би ги показал на чужденците, с една идея - исках да покажа няколко места, където живеят толкова гласоподаватели, колкото са достатъчни, за да изберат бъдещия кмет на Плевен. Сами си отговорете дали те ще гласуват за статуквото, или ще изберат промяната", заключи Любомир Петков.

Далавера

Досегашната кметица на Тученица май

направила кампания с общински пари

Йорданка Игнатова замрази дейността на местното читалище

Радосвет ПОПОВА

Нови далавери, свързани с досегашната кметица на с. Тученица Йорданка Игнатова, лъснаха точно преди изборите. След скандала със слуховите апарати и гласения ремонт на кабинета й със средства, отпуснати за местното читалище, за които "BG Север" подробно писа, се оказа и друго. Съмненията на жителите на плевенското село са, че Игнатова е използвала общински средства за предизборната си кампания. Тя е назначена за кметица с решение на синьото мнозинство в общинския съвет в края на миналата година, след смъртта на избрания на последните избори Виктор Василев. Още тогава голяма част от тученичани не одобрявали нейното назначаване. Повечето я познавали като конфликтна личност. Според тях изборът й чрез гласуване на сесия на местния парламент и уж надделяването й над изпълняващия длъжността през боледуването на Василев Николай Цветанов било проформа. Определят я като вътрешен човек на Найден Зеленогорски.

Съмненията за отклоняване на средства започнали още през миналата година, когато не станало ясно къде са отишли 16-те хиляди лева, отпуснати от общинския съвет за ремонт на читалището. През 2007 г. местният парламент гласувал нови 15 000 лв. След като "BG Север" писа, че с тях кметицата се кани да си слага алуминиева дограма в кабинета, действията й в тази посока спрeли. Тученичани разказват, че след публикацията все пак започнал някакъв ремонт на сградата - вложили се пари в покрива, който обаче въпреки похабените средства се намира в окаяно състояние; в салона само от едната страна е сложена алуминиева дограма, гранитогрес; таванът е смъкнат с около 20 см, но без намесата на специалист. Жителите на селото са категорични, че в направеното в никакъв случай не са вложени 16 хил. лв. Съмненията им са, че т. нар. ремонт е проформа, а останалите пари са отишли за предизборната кампания на Йорданка Игнатова, която агитирала съселяните си с уверението, че ще им увеличи пенсиите.

За да демонстрира, че все пак нещо се прави, досегашната кметица спретнала ограда на селския парк, с което изумила всички. Дори нейните хора се чудели от къде има пари за това, тъй като за подобна дейност средства не били отпускани. Запознати коментират, че тя е чопнала или от левовете за ремонта на читалището, или от отпуснатите 5 000 лв. за параклис.

Наред с всичко друго, действията на досегашната кметица са насочени и в посока ликвидиране на местното читалище, твърдят жителите на плевенското село. Още преди време, за да не й пречат просветните дейци, тя предложила читалището да се премести в порутена къща в двора на селското училище, за да може кметската управа, която се състои от двама души, да остане да се шири в цялата сграда (на втория етаж се намира кметството, на първия - училището). Оказва се, че Игнатова е направила всичко възможно и да бъде заобиколен Законът за читалищата, според който помещенията, използвани от културното средище, трябва да му бъдат предоставени безвъзмездно. Тихомълком, без никой да разбере през юли т. г. е деактувана собствеността на сградата и прилежащата й територия. Така постройката, в която се намират читалището и кметството, става публична общинска собственост, с което автоматично отпада възможността Законът за читалищата да влезе в сила. Прилежащата територия е обявена за частна общинска собственост. Всичко това става ясно на последната сесия, до сега никой от читалищното настоятелство не е подозирал подобно нещо. Съвсем случайно на бял свят излиза и скандално писмо на кметицата до Найден Зеленогорски, в което заявява, че читалището не е културно-просветен център, библиотеката обслужва двама - трима човека, няма и група за автентичен фолклор.

Местните разказват, че сградата на читалището в Тученица е строена през 1939 г. с общински средства и с доброволния труд и дарения на жителите не селото. За дейността си от построяването досега то ползва салон със сцена и гримьорна, библиотека и от октомври 2006 г. стая, в която се помещава информационно-консултантски център, оборудван с компютър, принтер и ксерокс, предоставени от фонд "Читалища", на които местното читалище е партньор по проекта "Подкрепа на старите хора в селата на Плевенска община". Библиотеката разполага с над 6 000 тома, към читалището действат няколко постоянни групи - смесена за автентичен фолклор, женска певческа група (в която пее и самата Йорданка Игнатова) и детска театрална трупа.

Днес членовете на читалищното настоятелство не са допускани да влязат в сградата, като им е взет ключът, дейността на културния институт на практика е замразена.

Градоначалникът на община Левски скара

директори на училища заради бройки

Георги Караджов протежира школото в родното си село Българене

Мая ГЕОРГИЕВА

За купуване на ученици, нарушение на закона и унизително отношение към учители алармираха директори на две училища на територията на община Левски. Въпреки афишираната политика на общината, според която желанието на управниците е да се запазят останалите работещи училища в селата, явно нещата са останали на ниво добри намерения. На 30 март на заседание на общинския съвет е решено учениците от село Изгрев да се пренасочат към ОУ "Хр. Ботев" в село Трънчовица. На 3 август местният парламент утвърждава и транспортната схема. До 13 септември 8-те преподаватели в училището са направили организацията, сформирали са паралелките, уведомили са родителите на 13-те деца и са приели техните молби за записване. От училището в с. Българене обаче тръгват с обратна агитация - в Трънчовица няма училище, защото е закрито, няма да има превоз, а ние имаме собствен бус, с който извозваме децата. Родителите се подвеждат и по славата на българенското училище, че там двойки не се пишат, не се повтаря класа и няма проблем с издаването на бележки за социални помощи. Директорката на училището в Трънчовица Албения Иванова се опитва с всички сили да защити достойнството на поверения й институт и работещите в него. Подадена е жалба до прокуратурата за клеветите от конкурентното школо и становището е, че те трябва да спрат. С документи е доказано, че бусът не е собственост на училището в Българене, а е общински. Уведомен е и кметът Георги Караджов и общинската управа, откъдето заявили, че всеки има право да говори каквото си иска. Но не и Иванова, която "разигравала упражнения по риторика". Обвинена е и че дава пари, за да си осигури нужната бройка за закрепване на училището, нещо, което Иванова категорично отрича. "Ние предлагаме безплатна храна на всички пътуващи деца, обедът в стола е 50 ст., даваме и безплатни помагала на социално слабите деца. Но всичко това благодарение на помощта на църквата и на кооперациите. Пари обаче няма откъде да вземем", твърди директорката. "Учителите са поставени на жестоки изпитания, кметът зад гърба ни подкрепи училището в неговото родно село. При наличие на решения на общинския съвет, жалби до прокуратурата, молби от родители.... Караджов се подигра с нашия труд. На 15 септември той дори изпрати двама служители от общинската охрана, които да пазят пътуващите до Българене деца от Изгрев. Да не би да стане сблъсък! Кой, как и по какъв повод да осъществи този сблъсък. За децата от Изгрев, които учат в Трънчовица, нямаше охрана", огорчена е Албения Иванова.

Маргарита Тодорова, директор на училището в с. Обнова, алармира за друг проблем. Нарушава се Законът за народната просвета, категорична е тя. "Колежката от Българене Мариела Панталеева вече 4 - 5 години провежда агитация и успява да запише при нея една част от децата. Не държат на посещаемост, това е всеизвестно. Но след една - две години родителят решава, че детето му трябва да продължи да учи, идва при мен и аз го записвам. Служебно искам да ми се изпрати удостоверение за преместване и се оказва, че две години то изобщо не е било на училище. Например на 12 април 2006 г. издадено удостоверение гласи, че ученичката не е посещавала учебни занятия от 15 септември 2004 г. Това е проблем на голяма част от децата. От друга страна е известно, че социалното министерство обвърза посещаемостта в училище с детските и социалните помощи. Всеки месец подаваме справки за отсъствията. Един татко влиза и ми заявява, че иска да си премести детето в Българене, защото аз съм го лишила от детски. Там не им пишат отсъствия, обоснова се той. А ние сме ги оставяли да повтарят. Аз не мога да кажа как работят колегите там. Но може би и те, с цената на всички компромиси да си запазят работните места не пишат двойки и отсъствия. И сега хората са прави да твърдят, че на нищо не сме научили учениците, а искаме двойни заплати", твърди Тодорова.

По въпросът с утвърдената със заповед на кмета Караджов транспортна схема двете директорки също имат възражения. Въпреки че се забранява отклоняването на транспортното средство от въпросната схема се оказва, че деца се събират не само от селата със закрити училища Изгрев, Стежерово и Козар Белене. Освен това паралелна заповед до управителя на "Автотранспор" ЕООД - гр. Левски, урежда извозването на децата с градски транспорт. Учителките недоумяват и как в 8,15 ч. всяка сутрин в Българене стартират нормални учебни занятия, след като трябва да се обиколят няколко села. От списъка на учениците пък става ясно, че 10 от тях са от Обнова, където има функциониращо школо, а същевременно две от тях ходят на училище в родното си село, а едновременно с това са и в регистъра на Българене. От РИО - Плевен, са уведомили, че има дублиране на имената, но Панталеева не е издала документ за освобождаването им, твърди Маргарита Тодорова. Според Закона за народната просвета извозването на ученици от селища със закрити училища се осъществява безплатно до най-близкото населено място с работещо школо, но тук принципът не се спазва. Нито се съобразява бройката на местните ученици, които в Българене са 30 при 60 пътуващи, а в Трънчовица само 50 са жители на селото.

Според учителите в потърпевшите училища всичко се прави с една единствена цел - изкуствено поддържане на школото в родното място на Караджов и привличане на повече средства там. Потърпевши са децата. И техните родители, които предпочитат да живеят в по-голям град, но да осигурят нормални условия за живот и обучение на децата си. Друго решение на проблема е да се създаде средищно училище, към което да се насочват децата. В този случай няма да има двубой, защото въпросът ще е законово уреден.