АРТСЕДМИЦА


 

Камен Донев:

 

Нелепица е това един режисьор да знае дали неговата пиеса ще се гледа, или не

 

Плевенски актьори влизат в ролите от Самолетът - беглец

 

снимка Интернет

Мая ПАСКОВА

Днес, 6 ноември, за втори път на плевенска сцена ще бъде изиграна най-новата постановка на ДКТ "Иван Радоев" "Самолетът - беглец". Автор, постановка, музика и костюми - Камен Донев. Сценография - Чавдар Гюзелев. Часове преди премиерата, в паузата на усилените репетиции, Камен Донев беше любезен да отдели няколко минути и за читателите на "BG Север".

- Г-н Донев, как се прави театър по време на криза?

- Театърът си живее своя живот, независимо от това дали е криза, или не. Театър се прави с любов, с голямо посвещаване. Това е изкуство, което изисква пълно себеотдаване. Понякога се прави по-трудно, друг път по-лесно - по отношение на обстоятелствата. Така или иначе той е една голяма необходимост. Хората обичат театъра, обичат да съпреживяват истории, съдби. Това е неговата същност - една хубава игра.

- Самолетът - беглец от кого бяга?

- "Самолетът - беглец" е едно заглавие - метафора. Става въпрос за това, че в съвременния свят хората все по-често се оказват сами, изправят се пред много, така да се каже, житейски варианти и избори накъде да поемат и това в голяма степен ги обърква, променя ги, кара ги да не бъдат себе си. Прави някои от тях конформисти, други ги прави по-силни, трети ги отчайва. В пиесата става въпрос за хора, които по един или друг начин, буквално или в преносен смисъл, искат да избягат нанякъде. И самолетът беглец се явява едно заглавие чисто метафорично - в действителност няма бягащ самолет.

- Надявам се накрая героите ви да намират себе си...

- Не съм извеждал някакви сериозни дидактически послания към хората, нито казвам как, защо трябва да се живее. Просто гледам на нещата от живота обективно. Показвам това, което виждам с голямото желание то да е вълнуващо.

- Вие чувствате ли се сам по време на моноспектакъл? Какво е усещането да задържите вниманието на толкова много хора върху себе си, да им е интересно. Вие пълните всеки път салоните в Плевен, значи някои гледат "Възгледите на един учител за народното творчество" по няколко пъти.

- Аз вече направих 150 представления с този моноспектакъл. Не се учудвам, че салонът се пълни, явно хората си разказват един на друг, разпространява се между тях, че спектакълът им допада. Що се отнася дали съм сам - не, нямам притеснения. Всъщност аз не съм сам - около мен има много персонажи, звуци, мелодии, неща с които аз контактувам и най-вече при мен е публиката.

- Поставянето на ваша пиеса в Плевен експеримент ли е?

- Не, няма никакъв експеримент, това си е работа. Това е една пиеса, която се игра в Народния театър много дълго време. След това отпадна на пълен салон, защото трябваше да отстъпи място на по-нови заглавия, нормално е. Има постановки в Сърбия, Полша, Франция, преведена е на три езика. Предложиха ми да работя тук и аз реших да направя тази пиеса, защото мисля че актьорският състав е подходящ за нея.

- Към провинциалните театри винаги е имало по-друг поглед...

- Не бих казал. Например Варненският театър има доста добри завоювани позиции. Кой както си го направи.

- Как прогнозирате интереса към пиесата на плевенска сцена?

- Не се вълнувам. Аз гледам да си свърша работата добре, давам всичко от себе си да направя пиесата както трябва, да вълнува публиката. Ако нищо не се получи, значи за съжаление така става. Но аз не мога да знам една пиеса дали ще има публика, или не. Никой не знае. Когато направих моя моноспектакъл, въобще не знаех дали ще бъде успешен. Първото изиграване в Пловдив беше изключително инфарктно за мен. Много тежко. Въобще не знаех как ще бъде възприета тази пиеса. Същото се отнася за всеки спектакъл. Мисля, че е нелепица това един режисьор да знае дали неговата пиеса ще се гледа, или не.

 

 

Дискриминация сред художниците

 

Странни методи на ръководство прилага председателят на плевенската група на художниците Сашо Камбуров, оплакаха се негови колеги. За годишната изложба, която бе открита във вторник в Общинската галерия, той е допуснал само членове на казионната организация, като се е подиграл с поне пет - шест негови колеги, все още неудостоени с честта или не желаещи да членуват в Съюза на българските художници (СБХ). Първоначално е било обявено от шефката на галерията Светла Тончева, че всеки плевенски творец, който желае, може да представи по една своя работа за общата изложба. По-късно обаче Камбуров променил правилата - право на участие имат само членовете на СБХ. Някои от отхвърлените автори разбрали за дискриминацията в последния момент преди откриването и си прибрали картините.

"Принципният" Сашо Камбуров обаче сам е погазил сътворения от него регламент, като е експонирал творба на Петър Мичев - Педро, въпреки че и той не е член на групата, твърдят запознати. От изложбата били отстранени и още няколко човека, защото според субективните критерии на председателя те в момента не живеели постоянно в Плевен?!

Сашо Камбуров робува на личните си отношения и предпочитания към колегите, твърдят засегнати. На несимпатичните нему люде той безпардонно заявявал, че няма смисъл да подават молби за членство в СБХ, защото няма да ги допусне. Или пък поставял смехотворни условия, например първо да имат участие в международни изложби, а после да кандидатстват за членство.

Камбуров няма никакво право да се разпорежда еднолично кой ще участва и кой не в изложби в Общинска галерия, тъй като тя не му е бащиния, а е изцяло на бюджетна издръжка и необходимите за целта средства са на всички плевенски данъкоплатци, възмущават се дискриминирани художници."BG Север"

 

 

Арт-зала Ростов стартира с изложба на Никола Николов

 

Никола Николов (вторият отдясно наляво) показа 11 от най-новите си платна, снимка Авторът

Мая ЦУЦУМАНОВА

В деня на Пимен Зографски - покровителя на художниците, ново арт пространство отвори врати за ценители на изящното изкуство. С изложба на Никола Николов арт-зала "Ростов" в едноименния хотел "Ростов" отпразнува старта си. Известният български журналист, актьор, общественик и съсобственик на аукционната къща "Аполон и Меркурий" Игор Марковски откри изложбата и пожела на Никола Николов много откупки, като даде пример с две картини, които капарира за себе си. "Познавам Никола Николов от неговото творчество, от това което съм виждал от него в частни сбирки. Пътувайки насам си казвах - какво ще видя там? Разгледах изложбата сам, затворих очи и видях цветове - въпреки лошото време видях слънце, видях цветята, което е прекрасно. Всеки художник чрез своите картини дава нещо от себе си. Някои писатели казват, че когато художникът рисува, той постепенно умира. Вероятно така се ражда някаква мъртвопис. Но в случая живописта на Николов е изключителна, защото е жива и цветна. Човек идва да се зареди с живот", сподели впечатленията си от платната на Николов Марковски.

Самият художник сподели, че няма конкретен повод той да бъде първият, изложил свои платна в новата арт-зала. Понеже Васил Антонов, собственикът на хотел "Ростов", нямал време да отиде в ателието му и да види най-новите му неща, решил да му ги донесе на място. "Поначало не съм мислил да правя изложба, но той ги хареса и така се оформи идеята. Донесох 11 работи само - нови неща извън моята тематика фолклор и традиции. Има абстрактни картини, акварели, монотипи - експериментални и изненадващи и за мен самия даже", споделя майсторът на четката.

"Хотел "Ростов" преди 40 години се свързваше с един от добрите символи на града. Преди време си обещахме да го превърнем отново в институция. Наред с последната реконструкция и промяната на интериора на ресторанта, някои от уточненията бяха зала "Ротъри" да се превърне в една от квалитетните зали за Северна България, каквато е вече в момента, а втората - тази малка зала за пресконференции да изпълним с нещо, което радва окото. По-подходящо от това, което е в момента тук, няма как да бъде", обясни повода за създаването на арт-залата инициаторът и изпълнителят на идеята Васил Антонов. И обеща на присъстващите, че ще имат възможност всеки месец да се срещат с творчеството на различни плевенски творци, за които пък това ще бъде първата крачка към събирането на творби за голяма изложба - където пожелаят.

 

 

Всеки, влязъл в архива, търси най-интересното за себе си

 

Центърът на Плевен през 1950 г.

Мая ГЕОРГИЕВА

Снимки от кафенето в първата сграда на читалище "Съгласие", която днес е ДКТ "Иван Радоев", освещаването и полагането на основния камък на сегашната сграда на читалището, читалня от 50-те години, художествените колективи като църковния хор към "Св. Неделя" "Гусла" и много други, селектираха в Териториален държавен архив (ТДА) - Плевен, през седмицата. Поводът е изложбата, която се подреди в читалището по повод 140 години от създаването му. "Най-интересното е, че всичко, което е създадено като културен институт в Плевен, е започнало от читалище "Съгласие" - като се започне от археологическа сбирка, след това прераснала в Регионален исторически музей, Северняшкия ансамбъл, опера, театъра. "Има един протокол от 1946 г. - ранните години на соцреализма, на заседание на изпълкома обсъждат вземането на сградата на читалището за театъра, защото вече е построена новата, разказва директорката на архива Добринка Игнатова. - В него е записана една култова реплика: обяснява юристът на общината, че по отношение на собствеността трябва да се реши чия е тя, защото има дълга преписка по построяването на сградата, банкови заеми, които читалището в един момент не е могло да покрива и общината поема част от вноските и т. н. Един другар обаче се изправя и казва: прилича ли му на Плевен да има театър - прилича му. Взимаме сградата и правим театър".

Кое е най-интересното питане, е трудно да се каже, защото това зависи от гледната точка, казва Игнатова. Защото всеки, който дойде да иска справка, е или за най-важното за него, или за най-интересното за него. За едни това е историята на читалище "Съгласие", за ученик от Руската гимназия, участващ в конкурс на фондация "Ценности" - Богдан Филов, за други - доказване на действителните граници на имот, добавя тя.

Най-старите документи в архива са във фонда на католическата църква "Света Богородица" - Белене. Това са регистри (на латински език) за кръщаване, венчавка и умирания с начални вписвания от 1808 г., Религиозен християнски лист (1848 г.) и тетрадки на Георги Съботинков като ученик на Емануил Васкидович (1849 г.), Летописна книга на Пордимското първоначално училище с данни от 1868/1869 учебна година, протоколни и заповедни книги на Плевенската община (1878 г.), Книга за издадените свидетелства на Плевенското класно окръжно училище (1883 г.), Протоколна книга на настоятелството на дружество "Съгласие" (1888 г.), преписка по създаването на Земеделската изпитателна станция - Плевен (1901 г.).

За състоянието на образованието и културата свидетелстват документите от фондовете: Областна училищна инспекция - Плевен, Държавна мъжка гимназия "Александър II", Девическа гимназия "Княгиня Мария Луиза", Държавно средно лозарско-градинарско училище в Плевен, Държавна търговска гимназия - Червен бряг, Народно читалище "Съгласие" - Плевен.

Безспорно богатство са съхраняваните в архива фондове на видни дейци от всички сфери на обществено-политическия и икономически живот от Плевен и региона. Сред тях са фондовете на Белизар Каракашев - адвокат, окръжен управител на Плевен (1903 - 1907); Димитър Върбенов - адвокат, министър на правосъдието (1931 - 1932); Георги и Христо Съботинкови - баща и син, видни плевенски търговци; фондовете на краеведите Симеон Чорбаджиев, Димитър Рачев Димов, Кера Ганева, Павел Гетов, Цонко Павлов, Рачо Рачев. В тях се съхраняват документи и проучвания за населените места в региона, родословия и родови проучвания; на стопански и административни ръководители от по-ново време - Иван Бешев, Андрей Романов, Димитър Бояджиев, Руси Вълчев, Иван Славков; на дейците на кооперативното движение Калчо Хаджи Минев, Лальо Попов; на представители на научната и художествена интелигенция - Христо Бояджиев, Сидония Атанасова, Дило Дилов, Константин Георгиев, Георги Стойков, Хинко Георгиев, Стойко Данчев, Лукса Пашовска, Иван Свиларов, Любен Дунчев, Христо Босев, Петър Панков, Пенка Кулева, Иван Кадиев, Кальо Катеров, д-р Борислав Нейчев и др.

В Териториален държавен архив - Плевен, се съхраняват 2 660 фонда със 198 475 архивни единици. Те са класифицирани в три масива: от Освобождението до 1944 г., от 1944 г. до наши дни, приетият бивш Окръжен архив на БКП. Останалите документи са разпределени в лични фондове, спомени и частични постъпления.

 

 

Нови книги в книжарница "ГРАММА"

 

"Гледки от рая"

автор: Колектив

Къде е раят на Земята? Когато този въпрос бил поставен на водещите фотографи на Националното географско дружество, получените отговори се оказали толкова многостранни и изненадващи, колкото е животът сам по себе си. Изумителните визуални описания, събрани в тази книга, неочаквано настройват сетивата ни към преживяване на истински прекрасните неща в заобикалящия ни свят. Допълнена с разказите на известни автори и със спомените на самите фотографи, всяка от тези снимки е завладяващо отражение на рая на Земята и не по-малко отчаян призив към нас да спасим красивата ни планета.

Изборът на фотографите ни отвежда често към далечни, недокоснати места. Раймон Гиман, който снима на островите Кралица Шарлот, открива същинско царство на природата... "толкова изобилно на всичко - живот, вода, гори, светлина, че можеш да видиш как нещата растат". Почти всяка фотография показва блаженството, събрано в един миг, в едно чувство, в проблясъка на надеждата: сирийски деца, които играят на покрива, смайващ пейзаж в един от централните паркове на Ню Йорк, разлюлени облаци, приличащи на ангелски криле. Раят може да бъде почувстван, намерен и... загубен. Майкъл "Ник Никълс споделя разочарованието си от Африканския национален парк "Вирунга, където война и размирици са погълнали горите. Уилям Албърт Алард представя пейзаж от Монтана, прекроен от човека, новсе пак останал достатъчно добър, за да накара другите да потреперят при мисълта колко прекрасно е било преди.

 

"Да живеем според седемте навика"

автор: Стивън Кови

В нашия бурен и сложен променящ се свят постигането на продължителен, устойчив и балансиран успех изглежда трудно. Но онези, които го постигат, живеят според седем универсални, вечни първични принципи, които са приложими във всяка една ситуация, във всяка една култура.

В книгата "Да живеем според седемте навика: Волята за личностна промяна" д-р Кови показва как успешните хора са използвали тези принципи, за да разрешават проблеми, да преодоляват препятствия, да променят живота си. Чрез примери от живота на реални хора, които са използвали принципите, за да постигнат успех в един променящ се свят, той предлага практическо ръководство и завладяващо вдъхновение на читателите, които търсят доказани правила, за да водят живот, изпълнен със съдържание.

 

"Пътешествие към Съкровището на Тот"

автор: Колектив

Приключенията на Дан и Джон Хауард, търсачи на мъдрите книги и на съкровището на египетския бог на мъдростта.