КОНФЛИКТИ
Поля ТОМОВА
48 семейства от блок 325 на добилия вече печална известност заради неуредици със собствеността квартал "Кайлъка" в Плевен са заплашени да останат на улицата. Хората получиха призовка от съдия-изпълнител, че ще бъдат запечатани домовете им в изпълнение на съдебно решение. Години наред обитателите на иначе красивия и чист жилищен комплекс се борят срещу бюрокрацията, бездействието на общината и абсурдните ситуации, пред които са изправени. Случаят с блок 325 обаче е един от най-фрапиращите. Днес неговите обитатели следва или да платят на собствениците на земята, върху част от която е построена кооперацията, или да напуснат домовете си. Или да продължат битката с вятърните мелници. Има и още един вариант, към който изстрадалите хора са решили да прибягнат -
да направят
жива верига
и да защитават домовете си с всички законови и недотам законови средства.
Историята започва през 1990 година, когато е издадено право на строеж, дадена е строителна линия, има и разрешително за строеж, подписано от служител на кметство “Мизия” в Плевен. Кооперацията започва да се изгражда и след година грубият строеж е завършен. Хората, които са вложили тук парите си, с надежда чакат блокът да бъде завършен окончателно и започват полека-лека да се нанасят. Сбъдва се мечтата им за собствен дом. Оказва се обаче, че мъките им тепърва предстоят. Връхлита ги законът за реституцията и се явяват собствениците на някогашните лозя, върху които е изградена кооперацията. За момента те са петима и си искат земите от 4 880 кв. метра, върху част от които - 1 720 кв. м., е построен блокът. Поземлената комисия им връща част от бившите лозя - празно пространство около кооперацията. Реститутите обаче искат всичко. “Започна се най-напред с това, че те съдят поземлената комисия, след което се опитаха да съдят общината, но явно виждайки по-лесен вариант, те започват да съдят самата кооперация, хората, които нямат нищо общо с тази документация”, споделя един от кооператорите Иван Халачев. Човекът притежава огромна папка с документи, тъй като е един от първите кооператори. Вижда се, че блокът има акт 16, а
всички жители
имат нотариални
актове
за собственост. Кооперацията е узаконена и от ДНС - София, през 2001 г. Въпреки всичко делата тръгват. Плевенският районен съд излиза със становище и кооператорите са осъдени. Окръжната инстанция отново се произнася в полза на собствениците на лозя. Интересното е, че в един момент окръжният съд не намира състав, който да разглежда тези спорове, делото е ходило в Левски, след което се е върнало обратно и тогава се стига до окончателното решение, като нас ни осъждат да върнем собствеността и владението на целия имот от 4 880 кв. м, казва Иван Халачев. Това на практика означава, че обитателите на блока трябва да платят още един път, въпреки че всеки от тях си е платил жилището. Така блока има едни собственици, земята под него други. По време на всички съдебни дела хората търсят съдействието на община Плевен. Получили са такова единствено от тогавашния кмет Румен Петков, който е изложил в становище до Окръжен съд - Плевен, мнението си в подкрепа на обитателите на блока. Това заявиха изнервените хора. Оттам нататък никой от местните управници не си е направил труда поне да се опита да намери решение на проблема. “Кметът Найден Зеленогорски ни каза да внесем документацията в общината, техните юристи да преценели дали да се намесят или не. Между другото позицията на общината, както разбираме, е, че те не са страна по делото и това не ги касае. А можеха да решат проблема,
като обезщетят
собствениците”,
заявяват обитателите на блок 325.
Междувременно съдебните дела продължават. Стига се до Великотърновския апелативен съд (ВТАС). Тук двама от членовете на съдебния състав подкрепят становището на предходните инстанции, третият съдия обаче е с особено мнение и това е отбелязано в документите. Илиана Попова от ВТАС твърди, че - първо - не е уточнено дали спорната земя е точно там, където собствениците заявяват, второ - че жителите на блок 325 са в правото си да обитават апартаментите, които съвсем законно са си купили. Всички от кооперацията живеят в непрекъснат стрес. Не могат да си обяснят абсурда, в който са попаднали. “В документацията, която притежаваме, се казва, че решението, което ние имаме, е незаконно, понеже е издадено от кметство “Мизия”. Тогава обаче Плевен бе разделен на пет кметства и кметство “Мизия” играеше и тази роля - да дава разрешения”, споделя Ваня Минчева.
В кооперацията живеят 48 семейства - лекари, полицаи, военни. Има и такива, които са си купили апартаментите само преди година - година и половина, без изобщо да подозират, че ще ги сполети ужасът на съдебните дела. Така се е случило с Малина Комитска. “Купихме си апартамента преди година с голяма любов и желание, за да гледаме на спокойно място детето си. В момента, в който получихме призовката, просто не повярвах, дойде ми като гръм от ясно небе. Имаме всички документи, а сега се оказва, че това жилище не е наше, при положение, че сме го купили. Не зная как да коментирам това, освен като абсурд. Убедена съм, че
някой трябва да
вземе отношение
по въпроса,
защото нашите мъже са на ръба и съм сигурна, че ще стигнат до крайност. А и не зная как мога да обясня на шестгодишното си дете защо пред блока ни има колчета и защо е запечатан домът ни”, с вълнение казва младата жена.
Сега обитателите на блок 325 гледат с надежда към Върховния касационен съд, който разглежда делото. Изстрадалите хора обаче са категорични, че няма да излязат от домовете, за които са работили цял живот, нито пък ще плащат повторно за жилищата си.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Офисът на 30-годишната Татяна Кирилова бе подпален в нощта на 8 ноември, две бутилки коктейл "Молотов" хвърлили нападателите през прозореца. Около 2 часа СОТ-а в сградата на ул. "Ресен" №8 се задействал, а дежурните екипи на пожарната и полицията пристигнали за 3 - 4 минути. Изгоряла техника и документи, счупени стъкла, опушени стени и разпилени вещи далеч не изчерпваха печалната гледка след пожара. Щети за над 2 хил. лв. са нанесени след палежа, уточни съпругът на жертвата на похищението районен съдия Димитър Кирилов.
Татяна Кирилова била частен съдебен изпълнител от 3 седмици, но в актива й вече се вписвали изпълнителни дела за близо 70 хил. лв. Ако похитителите са целели да отмъкнат документи, то това не се е случило, защото делата се пазят в специален сейф, обясни Димитър Кирилов. Той предполага, че нападението е дело на длъжници, чиито интереси съпругата му е засегнала.
Офисът на втория етаж в сградата не е изгорял напълно благодарение на навременната намеса на дежурните екипи на пожарната и полицията. Районният съдия Кирилов отхвърли предположението, че палежът може да е свързан с дейността му на магистрат.
На Татяна бяха прехвърлени няколко дела, които касаят големи вземания. Става въпрос за хора, които се занимават с т. нар. "блокиране на кооперации". Те предлагат на земеделците семена, торове, горива, а после ги задължават да им изкупят продукцията на безценица, споделиха юристи, запознати с делата на семейство Кирилови. Според тях същите изпълнителни дела се водели преди от друг юрист, но били прехвърлени на пострадалата, защото на него вече не му се занимавало с "тези хора".
Две версии спретнаха набързо колегите на Кирилова. Те смятат, че палежът е за сплашване или пък наказание за вече извършено принудително изпълнение. Когато длъжниците не погасят дълговете си доброволно, тогава частният съдебен изпълнител извършва запор на сметки, опис на имущество и други такива непопулярни мерки. Близки на Кирилова споделиха още, че съдебното изпълнение си е "опасна работа", а дамата била съвестна и стриктна в работата си. Дори в деня на престъплението тя бе тръгнала по служебни дела.
Палежът в Плевен е второ престъпно посегателство над частен съдебен изпълнител в България. Две седмици по-рано пред офиса си в София бе зверски пребита 56-годишната Недялка Ковачева, припомнят запознати. Счупена капачка на коляното, натрошени лицеви кости, наранявания по цялото тяло получи частната съдебна изпълнителка от разярени длъжници.
Кремена КРУМОВА
Великотърновският апелативен съд (ВТАС) измени присъдата на окръжния съд от 9 март т. г. , когато призна за виновен Илия Измирлиев за причиняване на смърт по непрадпазливост на повече от едно лице във водите на река Лим на 4 април 2004 година. ВТАС намали и размера на наказанието лишаване от свобода от седем на четири години, като толкова е и времето за лишаване от право да управлява МПС. Въззивният съд приема също, че обжалваната присъда относно нарушението на материалния закон е частично основателна. Относно квалификацията "особено тежък случай”, деянието следва да се преквалифицира, защото Измирлиев е извършил реални спасителни действия, проявил е жертвоготовност и са налице много смекчаващи вината обстоятелства.
Делото във ВТАС бе образувано по жалба на защитниците на Измирлиев и по жалба на гражданския ответник „”Пампорово” АД - Смолян. Въззивният съд прие още, че не може да се прилага паралелно вътрешното право и Виенската конвенция, след като има наличие на вътрешни правни норми (в случая Закона за основите на безопасността на движение по пътищата на СФРЮ) и Върховният касационен съд (ВКС) се е произнесъл категорично по този въпрос (когато не може де се намери нормативният акт за правилата за движение на страната, в която е станало ПТП, се прилага Виенската конвенция). В редица свои решения ВКС тълкува "особено тежкия случай” при много груби нарушения, изключително укоримо поведение, самонадеяност. При така променена квалификация, въззивната инстанция намира наказание от четири години лишаване от свобода като справедливо и законосъобразно. ВТАС потвърждава присъдата в останалата й част относно размера на уважените граждански искове (по 50 000 лева на родител).
Решението на апелативния съд подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен срок.
Симеон НИКОЛОВ
Апелативният съд в София намали присъда за подкуп, издадена от окръжния съд в Монтана срещу председателя на териториалната експертно-лекарска комисия (ТЕЛК) в Монтана д-р Димка Манойлова. По-висшите магистрати намериха смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало и тежко материално състояние.
Така вместо наложеното от окръжния съд наказание - година и половина затвор условно с тригодишен изпитателен срок и отнемане правото да практикува професията и да бъде председател и член на ТЕЛК, Манойлова ще трябва да плати само 1 000 лева глоба.
Присъдата срещу д-р Манойлова е за престъпление от 2000 година. Тогава тя е взела подкуп от 200 лева от пациентка, за да я освидетелства със степен на инвалидност, която тя безспорно имала. Лекарката е била задържана с белязани от полицията пари. Със специални разузнавателни средства криминалистите са засекли разговори между пациентката и докторката, в които ставало ясно, че председателката на ТЕЛК иска подкуп.
Делото срещу д-р Димка Манойлова бе разгледано веднъж от окръжния съд в Монтана. През 2003 година корумпираната лекарка получи 2 години затвор условно и отнемане правото да работи в ТЕЛК. Апелативният съд обаче върна делото за преразглеждане с мотив, че имало процесуални пропуски. Започна ново събиране на доказателства, а след това и ново разглеждане от друг съдебен състав. Накрая бе издадена идентична на първата присъда. Тази присъда обаче няма да влезе в сила, тъй като е отменена от апелативния съд.
И в момента д-р Димка Манойлова продължава да е председател на ТЕЛК в Монтана. Продължават и съмненията, че изнудва инвалидите, за да им признае уврежданията.
КОМЕНТАРЪТ
Случаят с Димка Манойлова нагледно показва ефективността на българския съд по делата за корупционни престъпления. Ясно е, че съвсем малка част от случаите на корупция стигат до съда, а и те не се доказват. Дори и при провеждане на всички описани в закона мероприятия за доказване на корупция (използване на СРС, белязани пари, ангажирани свидетели и т. н.), то съдът пак си затваря очите и постановява незначителни наказания.
След като при толкова доказателства подкупната докторка не можа да бъде отстранена, то какъв е шансът да се докажат хилядите ежедневни случаи на корупция в държавната администрация, здравеопазването, образованието, митниците? Как ще се докаже, че чиновникът иска подкуп, за да ти свърши работа, за която му плаща държавата, как ще се докаже, че учителят иска пари за частни уроци на детето ти, как ще се докаже, че докторът изнудва болния за рушвет, макар че здравната каса му плаща да го лекува...?
В българския съд аудио- и видеозапис не се признават за доказателство. Ако използваш камера или диктофон без разрешение на съда и прокуратурата, то попадаш под ударите на закона и корумпираният може да те съди?! Парадоксално е, че преди 15 години един запис на касета стана повод президент да подаде оставка за казана или не реплика, а наскоро друга касета със запис от скрита камера как митничарите на Дунав мост вземат рушвети бе повод авторът (румънски журналист) да лежи в български арест две седмици, понеже използвал СРС без разрешение. Странно "демократично" развитие?!
След критиките на ЕС, че изоставаме в борбата с корупцията, то темата стана модерна за медиите и институциите у нас. На всяка администрация и контролна инспекция се появиха пощенски кутии за сигнали за корупция, открити бяха горещи телефони и имейл-адреси за сигнали, сформираха се съвети за борба с корупцията. Министър Ники Василев разработи специален компактдиск с антикорупционни практики, който бе раздаден на всички държавни служители. Прочитането на диска завършваше с витруален изпит в Интернет, който се полагаше в страницата на министерството.
В преборването на корупцията се включиха и много неправителствени организации. Те усвоиха доста европейски пари по семинари за антикорупционните практики, които завършваха с отрупани софри и тлъсти хонорари за организаторите.
Има ли смисъл от всичко това, след като в крайна сметка корупцията не се наказва? Няма. Очевидно е, че трябва облекчаване на законовите процедури за доказване и много повече професионализъм от страна на магистратите. Иначе дълго още ще борим корупцията само на думи.