АРТСЕДМИЦА


 

Голямото четене разрови доста прашясали спомени

 

И плевенчани ще се включат в българския вариант на ВВС-формaта

   Интернет все още не е изместил удовол-ствието от срещата с хубавата книга

 Мая ПАСКОВА

продайте изгодно старите си книги. Бързо, лесно, сигурно!" Търговска обява. Нещо като "Продавам сливи за смет" или "ИСкОпувам стари акОмОлатори". То е и ясно кой ще си продаде книгите - същият, който и без друго използва томовете на Достоевски за подложки на горещите тенджери или подпира отворените си прозорци с Йовков. Луксозните издания на "Световна класика" не стават за подпалване на печката, но пък "Библиотека за ученика" пламва бързо. Те вестниците и без друго поскъпнаха, а прашясалите томчета, които само заемат място в старата библиотека, могат да донесат пари - бързо и лесно. Едва ли тези, навярно и надяваме се не много хора, биха участвали в инициативата "Голямото четене" - поредната копирана идея от Запад, която стартира на 15 септември и ще завърши на 15 март с обявяване на най-любимия роман на българина. Първите биха пращали до припадък есемеси за фаворита си във формата "Биг Брадър", вторите го обявяват за най-омразния си литературен герой от "1984" на Джордж Оруел и не го искат нито в живота си, нито на телевизионния екран. Или пък може би най-активните в подобни гласувания ще поставят своята любима книга на подобаващо място в класацията. Подобно на миналогодишната инициатива за 100-те най-велики личности на България, където Азис закова 21-то място?

Екипът на БНТ, който реализира нашенския вариант на формата на ВВС, вярва, че "Голямото четене" ще бъде интересно и запомнящо се преживяване за всички българи. От 10 ноември до 17 декември 2008 г. пък Пътуващата библиотека на кампанията "Голямото четене" ще обиколи всички областни градове в България, за да направи преглед на състоянието на четенето и читателските общности в страната. Всеки делничен ден точно в 12,00 часа Пътуващата библиотека, натоварена със стотици книги, ще спира пред градската библиотека и ще дава възможност на читателите от града да разменят книги и послания с любители на литературата от други градове. Така пътуващите книги ще свържат четящите българи в общността на "Голямото четене".

Репортаж от областния център ще се излъчва същия ден в централната емисия на БНТ "По света и у нас", а на следващия - в сутрешния блок "Денят започва". Посетеният град ще бъде представен в специален репортаж, през призмата на избрани литературни текстове.

В Плевен Пътуващата библиотека пристига на 20 ноември, четвъртък. За съжаление до редакционното приключване на броя не беше ясно къде точно плевенчани ще могат да разменят своите литературни послания - пред старата сграда на РБ "Христо Смирненски" или пред Новата библиотека. Но пък имат време да осмислят коя е любимата им книга, какво през годините им е дало прочетенето, наистина ли нямат време да четат.

Може ли човек да има само една любима книга? Все пак сентенцията "Пази се от човека на едната книга" звучи предупредително. Първата прочетена ли е тя и чувството към Пипи е по-скоро сантиментално; тази, в чийто страници в подходящ момент е намерил отговор на труден въпрос или воден от патриотични чувства не може да не каже "Под игото". Всъщност да цитираш точно този български роман, явно звучи и престижно. Защото изказването на една миска от подиума: любимата ми книга, която сега отново препрочитам, е "Под игото" от Христо Ботев, е направо потресаващо. Обратно на твърдението, че не можеш да станеш манекенка, ако любимият ти автор не е Паулу Коелю... Заформилият се вече дебат в сайта на кампанията е интересен и полезен. Много от участниците в него споделят, че са научили за книги, станали им в последствие любими, именно в такъв разговор.

Какво е книгата за мен: Моят друг живот; многото мои други животи; нещото, което винаги си слагам в багажа, когато пътувам; моята машина на времето, моето сладко и необходимо бягство, удоволствие и смисъл... и какво ли още не; моето бягство... и моето спасение...; 96 страници - 81 грама - "Малкият принц"; букет, който разгръща всяко от сетивата, бавно и постепенно; игрално поле за достатъчно, недостатъчно, повече, може и по-малко, хубави, грозни, обидни, прекрасни, къси и дълги, шантави и позорни, истински думи; книгата е удоволствието, на което никога не се насищам. Тя е моята голяма любов, моят най-добър събеседник, неизчерпаемият извор на знания, най-добрият ми учител. Без книгата животът ми би бил празен; едно от най-обичаните от мен неща заедно с музиката и шоколада; пътуване към себе си и в себе си... Всеки може да отрие своя отговор. Мечтател е онзи, който намира пътя си при лунна светлина. А наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора, казва Оскар Уайлд.

В търсене на пътя към истината за четенето и стойността на книгата, българинът все пак се вълнува от комерсиализацията на книжния пазар. Факт е, че в книжарниците се изчерпват не непременно най-стойностните от художествена гледна точка книги, а най-художествено и скандално рекламираните. И предпочита на първо място в класацията да стои роман от роден автор, както са направили унгарците, а не непременно най-тиражираният "Властелинът на пръстените", както са посочили англичани, австрийци и германци.

Ако това е вариантът младото поколение да се откъсне за момент от монитора на компютъра и да се усамоти с книга в ръка, значи дори заимстваните отвън идеи, осъществени добре тук, могат да са полезни. А плевенските културни организации и властимащите с ресор "Култура" биха могли да доразвият идеята и да помогнат в Плевен срещите и дискусиите за хубавата книга да не са само кампанийни или от изключително местно ниво с представяне на нови книги от плевенски автори. Сигурно има повече от десетина човека, които биха се включили в клуб "Анти Коелю" например.

 

Анкета

 

Случайно и малко нарочно попаднахме на четящи плевенчани, които въпреки различните си професии и възраст, имат своето почти еднакво отношение към книгата и четенето.

 

Коя е любимата ви книга?

 

Аня Михова,
директор на РБ"Хр. Смирненски"

Поради спецификата на моята професия съм чела много и различни по жанр книги. Но не мога да кажа, че само една ми е любима. Винаги ги прочитам повече от един път. Първият - с нетърпение, на един дъх, заради действието и развръзката. Вторият - за да опозная образите. И поне още веднъж, за да се насладя на мелодията на словото на автора и да открия отново някое ново послание. В различни периоди от живота си човек намира различни послания в една и съща книга. И утеха, и катарзис, и спокойствие. Напоследък преоткривам Маркес. Обичам руската класика. Забележителна за мен е "Престъпление и наказание" на Достоевски. Мисля, че "Малкият принц" на Екзюпери е една вечна книга и винаги ми се доплаква за лисицата и за истината, че не е добре да се привързваш към някого, защото после боли. Обичам българските автори. По-малко чета съвременните, но "Време разделно" за мен е знакова книга в българската литература. Харесва ми да чета и пътеписи, а после да сравнявам описаното в тях с това, което виждам сама на тези места. Няма по-голямо удоволствие от срещата с хубавата книга.

 

Люба Нинова,
34 г., журналист

"Параграф 22". Това е книгата, която всяко лято препрочитам задължително. Прочетох я за пръв път преди десетина години. Бях много впечатлена. Това е една от книгите, в която не всичко може да се разбере от първия път. С всяко ново прочитане се открива нов подтекст, нов подпласт. В днешното много брутално време се оказва, че авторът е усетил нещата много по-рано и по един невъзможно оригинален начин ги е пресъздал. Всеки човек може да постигне мечтата си и като пример веднага давам един от героите - вождът, чиято мечта беше да умре от бронхопневмония. Това е най-щастливият герой, тъй като успява наистина да осъществи мечтата си. Обичам да чета на дъщеря си. Сега преоткривам прекрасните стари книги, но съм и доста разочарована от новите. Илюстрациите са добрата страна на лошата страна на нещата. Нито смисъл, нито герои, нито сюжет. Да не говорм за изразите. "Глупак" е най-често срещаното обръщение в детските книжки.

 

Анелин Славейков,
47 г., вещо лице

Не мога да кажа със сигурност. "Оцеола" от Майн Рид ми хрумва. Напоследък чета повече специализирана литература и по-интересни неща в интернет. Предпочитам по-кратките форми. Последната книга, която препрочетох, е "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов. Първият път я бях чел преди 20 г. и сега сякаш съвсем друга книга видях. В различна възраст по различен начин възприемаш нещата.

 
Момчил Бенов,
10 г., ученик

Имам две любими книги. Едната е Мери Попинз. В нея има много поучителни и забавни истории. А другата е Властелинът на пръстените заради интересните герои и същества, пък и по принцип обичам фантастиката. И двете мама ми ги купи, втората за началото на учебната година. Прочетох я за три седмици, въпреки че е голяма. Точно това ми вдъхваше кураж, защото си бях поставил и срок. Чел съм и малко от Хари Потър. Предпочитам книгите пред филмите, защото книгата ми е по-интересна и по-добре разбирам от нея. Иначе от задължителните книги в училище чета по 7-8, тази година прочетох 5.

 

 

Луксозен каталог направиха великотърновските художници

 

Кремена КРУМОВА

Юбилеен луксозен каталог издаде представителството на Съюза на българските художници във Велико Търново. Той е посветен на 60-годишнината от организираната творческа дейност на местните творци. В него е включена информация за 152 изявени художници, работили и живели в старата столица през последните 100 години. 31 са починалите вече творци, намерили място в каталога. Представени са и 121 съвременни художници, които творят в града.

В единственото по рода си в България луксозно издание творците са представени по азбучен ред. На отделна страница има снимка с кратък биографичен текст за художника и фотокопия на две техни картини. В края на справката има посочени координати за кореспонденция и връзка. В каталога има подборна информация и за великите художници от Велико Търново като Григор Спиридов, Рафаел Михайлов, Борис Денев, Благой Иванов, Йордан Попов, Янаки Манасиев и др.

25 000 лева са дадени от спонсори за направата на този каталог. 1 250 бройки са издадени от луксозното издание. То ще бъде предоставено на посолства, музеи, библиотеки, а 500 броя от него ще бъдат пуснати за продажба в книжарниците. Цената ще е 38 лв. Автор на биографичните данни е изкуствоведът Марин Добрев.

 

Георги Мишев:

 

Патриархат се разлиства трудно

 

Мира ГАНЧЕВА

Големият български писател, сценарист и автор на незабравими игрални филми Георги Мишев представи в Клуба на дейците на културата в Ловеч романа си "Патриархат". Книгата е издадена през тази година, неин предшественик е филмът, излъчен по БНТ през 2005 г. По думите на автора обаче романът е написан преди сценария на филма. Действието в тази истинска българска сага, която се простира в три десетилетия (докъм 70-те), се развива в с. Югла, познато от емблематични негови филми като "Преброяване на дивите зайци" и "Матриархат".

За работата си върху сценария на филма Георги Мишев разказва: "Всъщност аз съм един занаятчия. Човек, който прави сценарии така, както баща ми едно време правеше в бъчварницата бъчви или каци. Има един епизод, свързан с национализацията, в който става въпрос как запечатват на 23 декември 1947 г. бъчварницата. Чираците набързо са изкарани, вратата е запечатана, а в това време малкият разказвач Ран (тоест аз), който си е играл в работилницата, усеща, че е останал сам вътре и започва да чука на стъклото - и той национализиран. Така че аз наистина останах в работилницата, но понеже не можех да правя бъчви, почнах да пиша сценарии".

Роденият в ловешкото село Йоглав творец, който е и почетен гражданин на люляковия град, признава, че книгата "Патриархат" се чете трудно и не я препоръчва на почитателите на жълтата булевардна литература. Това е роман за моженето и неможенето и според Георги Мишев светът се дели на можещи и неможещи, талантливи и бездарни, но категорията на можещите е най-свита.

"Редактирал съм много книги от генерали преди 1989 г. заради това пусто софийско жителство. Сред тях бе и книгата на ген. Петко Кацаров. Вместо да получа хонорар за нея, той ме уреди със софийско жителство", признава авторът на емблематичните книги "Осъмски разкази", "Адамити", "Матриархат", "Вилна зона", "Селянинът с колелото" и "Дами канят". Пред ловчалии белетристът заяви, че очаквал империята, плод на Великата октомврийска социалистическа революция, да просъществува до 2017 г., тя обаче рухнала 30 години по-рано. "Всяка власт трябва да седи върху здрави и строги закони. Още древните гърци са проумели, че една държава е невъзможна, ако се гради върху утопия. Комунистическият режим рухна, защото почиваше основно върху идеали", каза още писателят. Той не скри, че в младите си години обикалял Ловешко с цел да проучи битието на партизаните в региона преди 1944 г. "Тогава разговарях с десетки ятаци. Бях разочарован от тия хора, от ежбите между тях кой е с по-голяма заслуга за новата власт. А истината е, че партизанското движение бе внесено отвън, не намери подкрепа от населението и ако не бе дядо Иван на Дунава, то нямаше да постигне промяната на обществения строй. Описал съм го само върху документирани или преживени истории, не съм си позволявал измислици", заяви Мишев в отговор на обвинения, че в "Патриархат" е окарикатурил родните партизани.

Преди срещата в КДК в Ловеч, в летнишкото училище "Бачо Киро" творецът присъства на прожекцията на документалния филм "Черна легенда", оневиняващ нарочения за предател на Васил Левски ловешки свещеноиконом Кръстю Никифоров. Георги Мишев е сценарист на кинолентата, а режисьор е землякът му Дочо Боджаков.

 

 

Дати и личности

 

Цаню Антонов

(15.ХI.1908 - 30.VIII.1976)

 

100 г. от рождението на резбаря от с. Стояновци, Великотърновска област. В творчеството си продължава забележителните традиции на Тревненската художествена школа. Освен като резбар се изявява и с много скулптурни творби: "На Шипка", "Гайдар", "Жеварка", "Плач" и др.

 

Илия Булев
(19.ХI.1883-16.IV.1966)

 

125 г. от рождението на поета от с. Стежерово, Плевенска област. Първите му стихотворения се появяват в списания "Просвета", "Летописи", "Художник" и др. Развива се под творческото въздействие на Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Д. Подвързачов, Ем. Попдимитров и др.

 

Ангел Бенов
(17.ХI.1923 г.)

 

85 г. от рождението на известния публицист от с. Игнатово, Монтанска област. Книги: "Очерци и легенди за хайдути и бунтовници", "От Хайдушки дол до Волтурно", "Българско, българи - неизвестно за известното" и мн. др.

 

Александър Добринов
(1898 - 20.ХI.1958)

 

110 г. от рождението и 50 от смъртта на даровития карикатурист от В. Търново. От 1921 г. работи портретни карикатури и шаржове, в които проявява майсторство и създава образи с психологическа задълбоченост - Т. Масарик, Ф. И. Шаляпин, Л. Пирандело, Н. Лилиев и мн. др.

Подбрал: Витан БАРАШКИ