ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ

Психодиагностиката - какво е, кога е и за кого е

Този процес на оценяване на развитието и състоянието на личността често е подценяван

Има един дял в психологията, който е твърде подценяван или надценяван - това е психодиагностиката. Определението е, че психодиагностиката представлява процес на оценяване на развитието и състоянието на личността. Сред специалистите могат да се намерят привърженици на две крайни твърдения за психодиагностиката. Едните считат, че тя дава отговори на всички въпроси, свързани с психичните състояния и развитието на личността. Другите отхвърлят стандартизираните методи, защото уникалността на личността не може да се измерва със стандартни процедури. Както в повечето случаи обаче, истината е по средата.

Съвременната психодиагностика работи с голям набор от различни методи, сред които най-известни са тестовите изследвания. Освен тях обаче инструменти са и експериментът, наблюдението, анализът на съдържанието.

Какво можем да измерим?

квотиент на интелигентност (IQ);

качества на мисленето;

качества на вниманието;

качества на паметта;

личностни характеристики като:

- ниво на емоционална стабилност;

- агресия;

- ниво на стрес устойчивост;

- ниво на професионален стрес;

- и други.

социално включване, в това число:

- оценка на отношенията в семейството;

- оценка на отношение към определена личност или група;

съвместимост на екипи.

Работата с инструментите на психодиагностиката е сравнително лесна, анализът на резултатите от нея е значително по-труден. Дори когато се работи със стандартизирани методики, анализът на данните предполага добро познаване на теоретичната основа на методиката, на взаимовръзките между различните скали в методиката и връзката й с други психодиагностични инструменти. Директното използване на описаните нормативни групи по-скоро е "поставяне на етикети", отколкото реално психодиагностична работа.

Един от основните

въпроси е кога е

най-полезна пси-

ходиагностиката.

Безспорно диагностични изследвания могат да се правят във всеки едни момент от развитието на човека, но истински полезна стойност те имат в началото на различните етапи и процеси. Например когато едно дете постъпи в училище или детска градина и покаже известни проблеми с усвояването на учебния материал, дисциплината или социалните си контакти психодиагностиката може да даде снимката на моментното състояние и да ориентира родители и специалисти дали и каква помощ е необходима за детето. Въпросът е, че за да бъде ефективна психодиагностиката трябва да е ранна - в смисъл в началото на процеса или проблема. Ефективна може да е психодиагностиката към момента на формирането на един екип, за да може ръководителят на екипа да избере най-добрия подход при управлението му или пък към момента, когато в този екип е възникнал проблем - за да може да управлява процесите за решаване на проблема.

Какво се получава

като резултат?

В резултат на проведени психодиагностични процедури се изработва психологически профил на изследваното лице. Профилът може да бъде цялостен - което предполага, че са обследвани множество психични качества и структури, или частичен - което е и по-често срещано. И двата типа профили са полезни, защото позволяват освен да се оцени настоящото състояние на изследваното лице, така също и да се взимат решения, свързани с различни аспекти от дейността на лицето. Някои от тях са:

- прогнозиране на поведението на изследваното лице в определени житейски ситуации - с висока степен на точност може да се прогнозира какви ще са отговорите на поведенческо равнище - агресивни, пасивни, рационални, емоционални и пр.;

- изграждане на модел на отношения с него - като се прилага теорията за личността може да се избере онзи модел на отношения, който ще доведе до желания резултат. Това в особено висока степен е валидно за изграждане на обучителни и възпитателни модели за деца;

- съответствие с идеалния профил (за кандидати за работа и за професионално ориентиране) - ако е изработена професиогарама и/или работодателят има идея за идеален профил на необходимия служител.

Кой може да бъде

изследван?

Психодиагностика може да се прави на хора от всички възрасти, като за всяка възрастова група има специфика.

Деца до три - четири години се изследват по метода на наблюдението.

Деца над тази възраст могат да се изследват с проективни методики, игри и рисунки.

Деца над шест - седем годишна възраст могат да се изследват и с тестови методики.

За деца над 14-годишна възраст и възрастни има огромно богатство от методи за изследване - тестове, анализ на съдържанието, проективни методи - практически всички.

 Консултация

Въпрос: Детето ми е на 2,5 години. Прави ми впечатление, че не обича да си играе с други деца, а се отделя настрани от тях, затваряйки се в собствен свят. Кога самоизолирането от социалната среда може да се счита за проблем и какво трябва да се предприеме?

Отговор: Всяко дете се ражда с определени заложби, които постепенно се разгръщат и развиват в черти на характера. Още в първите си месеци новороденото комуникира по специфичен начин с майката и бащата. Неговият плач, гукане, ръкомахане, дори притихването при гушкане, всичко това е вид реакция и послание спрямо околния свят. Всяко дете реагира различно в зависимост от характера, нагласата си, възрастта.

Детето усвоява модел на комуникация и социализация през модела на своите родители. Този процес е изключително важен. От него зависи как личността впоследствие ще се впише в различните среди и дори как ще се реализира и ще покаже възможностите си.

Децата в ранната си възраст комуникират през играта. Детската игра създава възможности за познавателно и социално развитие. Тя е форма на социално поведение, която позволява на децата да участват в ситуации от типа на сътрудничество, помощ, споделяне и решаване на проблеми по съответен начин. В тези ситуации детето придобива социални навици, формира социални умения и така се поставя основата за създаване на връзки с връстници.

За възрастовия отрязък между втората и третата година е характерно преминаването и промяната на детската игра от себецентрирана и индивидуална към кооперативна.

Така се усилва желанието да правиш нещата с другите и да бъдеш най-добрия, най-умния - така децата се учат да са заедно и да се конкурират.

Децата използват играчките, за да правят истории, и те са нещо важно във вътрешния живот. Така играта става средство за изразяване на тревоги, както и на определени интереси.

Преминаването от себецентрирана към кооперативна игра е индивидуален процес за всяко дете. От тази гледна точка всяко дете реагира по различен начин при попадане в новата среда. Някои деца трудно свикват, други без проблем започват игрите с останалите и не се притесняват.

Със сигурност обаче е полезно да се подпомага социализацията им като се събират с други деца. Ролята на родителите е да насърчават детето по отношение на комуникацията му с връстници, да наблюдават сигналите, които детето подава.

Ако самоизолацията на детето продължи и след средата на третата му година това може да е индикатор за задръжка в социалното му развитие и е необходимо да потърсите помощ от специалисти - най-добре детски психолог, но работа биха ви свършили и обучени детски социални работници и педиатри.

Въпрос: Детето ми е на 2 г. и 2 м. Доста често, когато нещо не му се угоди, започва да ме удря. Опитвам се по всякакъв начин да го спра, но без резултат. Трябва ли да се притеснявам от подобно поведение на тази възраст?

Отговор: Няколко ярки характеристики описват поведението на децата на възраст между 2 и 3 години - много често те демонстрират капризност, раздразнителност и неочаквано могат да проявят реакции, като например да започнат да се дърпат, да се "тръшкат" и въргалят по земята, като често това е придружено с невъобразими крясъци. Думите "не", "не искам" и "няма" стават неизменна и преобладаваща част от речника и от ежедневието на детето. Това, колкото и абстрактно да звучи, на първо чуване е "нормална" проява на поведение за тяхната възраст - част от процеса на развитие и усвояване на нови умения и навици. На две години децата декларират своята независимост и особено когато се опитваме да направим нещо вместо тях, те веднага казват: "Не, аз сам" - по този начин всъщност детето изгражда своето собствено "аз" и съответно придобива самочувствие и самоувереност. "Правилата са, за да се нарушават" - тази максима важи с пълна сила при двегодишните (също и при тинейджърите в пубертета). На тази възраст децата са своенравни, започват своята "борба за независимост", в която по-скоро важат само техните правила. И колкото повече им се повтаря да не правят нещо, те точно това правят и дори проверяват дали гледаме през това време, за да са сигурни, че са видени - все едно, че предизвикват родителите.

Какво се случва? Просто на двегодишните им харесва да преминават границите (т. е. да нарушават правилата). Имат нужда да видят до къде се простира една граница и водени от любопитството да открият какво ще стане, ако я прекрачат - нещо като игра. Това е техният начин да се чувстват силни и оценени.

Това е моментът, в който родителите си задават въпроса - как така от спокойното и послушно мъничко същество, изведнъж до нас стои тоталната му противоположност - ние ли объркахме нещо?

Не случайно в професионалната литература този период от развитието на детето се определя и като "ужасните две години".

Няколко съвета към родителите

Като възрастни - контролът на ситуацията е във ваши ръце - не губете самообладание, тъй като вашият вик само ще засили пристъпа. Дори това да става на обществено място и на вас да ви се иска да прекратите всичко по-бързо, защото се притеснявате "какво ще си помислят хората", опитайте се да останете спокойни.

Ако проявата е вкъщи - не излизайте демонстративно от стаята, тъй като по този начин в детето се създава усещането за изоставеност. Останете с него, установете физически контакт - гушнете го, или го вземете на ръце.

Не отстъпвайте - в противен случай детето бързо ще се научи да използва тази тактика за постигане на желаното.

Не демонстрирайте пред детето, че сте изплашени или объркани от това, което се случва. Детето е много зависимо от родителите си и от това какво поведение имат те и каква обстановка създават около него. Ето защо понякога поведението му е просто отговор на нашето настроение или очакванията, които имаме спрямо него.

Когато "кризата" приключи, опитайте са да поговорите с детето - включете спокойните и подробни обяснения. Говорете на детето, много често то прави нещата без да ги осъзнава и без да си дава сметка за последствията от постъпките си. През този период трябва да сте доста внимателни с детето, то е чувствително и лесно ранимо, тепърва е започнало да открива себе си и да опознава околния свят, започва да изпитва нови емоции и чувства, които са му били непознати досега.

НИКОГА И ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА не удряйте детето, за да го "накажете" за поведението му. Може да използвате физическа сила за да ограничите действията на детето, с които то застрашава своето или на други здраве и дори живот. Физическото ограничаване трябва да е под формата на прегръщане, а не на теглене за ръката, косата или разтърсване - тези действия могат да доведат до физическа травма.

“Инструментите” на изследването

Предлагаме ви кратко описание на най-често използваните инструменти за психологическо изследване:

1. Тестове - те най-общо се делят на две големи групи - за постижения и личностови.

1.1. Тестовете за постижения - с тях се измерва внимание, памет, обща ориентация, IQ, мислене и други. Те са набор от задачи, които трябва да се решат за ограничено време. Индикаторите, които се оценяват, са броят на вярно решените задачи и броят на допуснатите грешки.

1.2. Личностови тестове - с тях се измерват структури на личността. Те са проективни и стандартизирани. Характерно и за двата вида е, че няма верни и грешни отговори т. е. всеки отговор, който се отнася за конкретния човек е верен.

- Сред проективните тестове най-известни са теста на Роршарх (мастилени петна), теста на свободни асоциации (по Юнг), теста на Рене-Жил (за социални отношения на децата). Има някои по-неизвестни, но много ефективни тестове като цветовия тест на Люшер (за моментно състояние).

- Стандартизираните тестове са списъци с въпроси, на които се отговаря обикновенно с "да" и "не". Отговорите се групират и дават представа за различни структури на личността. Тук са цялата група на многофакторни личностови въпросници - на Кетел, Минесота-тест, Фрайбургски въпросник и др. Пак в стандартизираните въпросници са въпросниците за неврози, страхови и тревожни преживявания, небезизвестния Гийсен-тест за социално взаимодействие и много други.

2. Анализ на документи - контент анализ. Чрез анализ на използвания език в писмени документи може да се открият множество психологически характеристики на автора. В рамките на анализа на документи, като допълваща методика може да се направи психографологичен анализ на почерка.

3. Наблюдение - в естествена среда или в контролирана среда. Наблюдението е един от най-мощните инструменти на психодиагностиката, защото всеки човек е индивидуалност и тази индивидуалност се проявава в неговото поведение.