Система за закрила на детето трябва да има всяко училище

Три учебни заведения в Плевен вече я прилагат за възпитаниците си

Как да се осигури сигурността на децата, когато те са на училище, в детската градина или в танцовия клуб? Опит да даде отговор на този въпрос се прави в два проекта на Център за приобщаващо образование и партньорите им от страната.

Проектът "Безопасни общности" е продължение на финансирания от Фондация ОАК проект "Деца в безопасност". Партньори по проекта са Център за приобщаващо образование, Сдружение "Малки стъпки" - Плевен, Национален алианс за работа с доброволци - Пловдив, "Самаряни" - Стара Загора и Социално консултативен център - Самоков. Целта на проекта е да се създаде работещ модел за бързо реагиране на местно ниво в четири общини при опасение или сигнал за злоупотреба с дете, базиран на международните стандарти за закрила на детето и осъществен от всички заинтересовани страни по места.

"Деца в безопасност" предложи на редица неправителствени организации в България, които изявиха интерес към единно разбиране на проблемите, свързани със закрилата на детето и добри практики като модел за работата им в тази сфера. Тези организации, които възприеха международните стандарти и ги въведоха сред екипите и партньорите си, значително укрепиха системата си за закрила на детето като очакванията са случаите на злоупотреби с деца вътре и извън организацията значително да намалеят в дългосрочна перспектива.

През двете години на проекта "Деца в безопасност" стана ясно, че всички заинтересовани страни на местно равнище (не само отделите за закрила на детето, но и училища, помощни училища, домове за деца, общински структури и др.) трябва да включат в работата си система за вътрешна закрила на детето и да спазват международните стандарти, свързани с тази закрила. Тези и други структури, които работят с деца, би трябвало да имат ползотворно сътрудничество и добра комуникация помежду си.

Някои от основните проблеми и предизвикателства пред тези заинтересовани страни са:

- Кодексите за поведение спрямо деца по места не са променяни, ревизирани и адаптирани към настоящата ситуация години наред, което предизвиква незнание и неспособност сред персонала да решава проблеми, свързани със злоупотребата на деца.

- Между заинтересованите страни няма уеднаквено разбиране какво представлява закрилата на детето, което води до различни гледни точки, методи на работа и в края на краищата до неуспех.

- Заинтересованите страни не комуникират помежду си, което ги поставя в невъзможност да поделят отговорностите си по работата, свързана със закрила на детето.

- Много организации притежават документи, които ръководят работата им (например по доставката на различни социални услуги), но нямат ясно и просто разписано ръководство, което да обединява всички тези документи в лесна за проследяване процедура за действие.

- В следствие на гореизброените проблеми, децата могат да станат жертви на злоупотреба от страна на представители на организации, служители, доброволци и други, които работят за която и да е от тях.

- Където съществуват, вътрешноорганизационните политики по места са толкова различни, че не позволяват на организациите да работят заедно.

Като взехме под внимание казаното по-горе, партньорите по проекта решихме, че е необходимо да подкрепим и участваме в създаването на един работещ модел на междуорганизационна практика на бързо реагиране и обща работа по случай, когато се касае за злоупотреба с дете. Водещият принцип в този проект е, разбира се, най-добрият интерес на детето.

През първата година от реализирането на проекта в град Плевен Сдружение "Малки стъпки" покани за свои партньори ОДЗ "Снежанка", ОУ "Петър Берон", Помощно училище "П. Р. Славейков", както и отдел "Закрила на детето". В резултат на проведените срещи беше направена оценка на съществуващи документи, процедури и правила във всяка от организациите към момента. Всички заинтересовани страни бяха запознати с международните стандартите за закрила на деца и започнаха работа по внедряването им в практиката си.

През втората година от реализирането на проекта двете училища и обединеното детско заведение изработиха свои вътрешноорганизационни политики по закрила на детето, отразяващи спецификата на конкретното училище или детско заведение. Тези политики покриват няколко основни зони - позицията на всяка от организациите по отношение на разбирането за насилие, правила за допустимост и недопустимост на действия с и към децата, правила и процедури за назначаване на персонал. Друг важен акцент бе подкрепяне и канализиране на комуникацията и съдействието между отделните заинтересовани страни въз основа на приложение на стандартите за закрила на детето при сигнал или съмнение за злоупотреба с дете. Беше създаден модел за бърза реакция и взаимодействие между отделните заинтересовани страни, който към момента се развива и адаптира към местните условия.

Третата година от реализирането на проекта "Безопасни общности" започва сега. Неин най-важен аспект е активно включване на децата в процеса. Това ще се случва в обучения, на принципа на метода детско участие. Целта е децата да бъдат информирани къде биха могли да потърсят помощ при извършена злоупотреба с тях или с техен връстник.

В рамките на проекта експертите от Сдружение "Малки стъпки" - Плевен, с подкрепата на партньорите от страната разработиха специални въпросници за бърза диагностика на наличие или отсъствие на насилие. Въпросниците бяха представени и тествани с конкретни казуси на кръгла маса, която се проведе на 15 ноември 2011 г. в София.

До разработването на въпросниците се стигна след като се очерта проблем с това, че учителите, социалните работници, личните лекари и всички, които са в близък контакт с детето не се чувстват подготвени, за да направят преценка дали има или няма упражнено насилие. Следователно в много случаи до сигнал и пълна проверка и оценка от специалист не се стига. Това доведе до разработването на въпросниците, които ще може да попълни всеки специалист на база обкръжението на детето и своите преки наблюдения и да прецени дали има основание за подаване на сигнал за упражнено физическо, емоционално или сексуално насилие.

Стефан Йорданов, "Детска закрила и участие" в Център за приобщаващо образование и координатор на проект "Безопасни общности" очертава съществуващия проблем към момента така: "При работата ни като най-голям проблем излиза прехвърлянето на отговорността между различните институции и това, че в много от тях, които са страни по закрилата на детето, служителите не се чувстват подготвени да разпознаят признаците на упражненото насилие.

Чек листовете, заедно с други полезни формуляри и документи ще бъдат финализирани под формата на наръчник през пролетта на 2012 г., когато с помощта на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, партньорите по проекта се надяват да има апробирани въпросници.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ