КОНФЛИКТИ

Влизането на България в ЕС

промени пътя на наркотика

Плевен е на четвърто място в страната по разпространение на дрога

Поля ТОМОВА

Преди десетина дни при операция на ГДБОП бе пресечен канал за трафик на наркотици от Южна Америка към страните от Западна и Централна Европа. Акцията е проведена и с участието на служители от дирекциите в Плевен и Велико Търново, както и на Агенция "Митници". Установено е, че престъпната група е организирана от нигерийци, които имат статут на постоянно или продължително пребиваващи в България. В трафика на дрогата са участвали и други нигерийци - роднини или познати, които живеят в Европа, Африка и Америка. Българите, включили се в схемата (между които и плевенчани) са били използвани преди всичко като куриери, а контактите между престъпниците са осъществявани по Интернет или мобилни телефони. От началото на тази година са заловени 80 българи и румънци, участвали в схемата. От тях 42-ма са арестувани в различни страни и излежават присъди там. Общото количество на дрогата е около 60 кг кокаин и 3,5 кг хероин. При акцията са задържани двама нигерийци. В групата е участвал и техен сънародник, който излежава присъда в софийския затвор. Преди седем години той бил заловен при получаване на пратка с кокаин от Южна Америка. По случая е образувано досъдебно производство срещу българи за притежание на наркотици, а 13 български граждани, в това число и от Плевен, са привлечени като свидетели.

Разбитият канал

е част от т. нар.

балкански път

на наркотика.

Влизането на България в Европейския съюз до известна степен промени маршрута по този трафик. Пътят на дрогата преди тръгваше от Афганистан или страни от Латинска Америка и минаваше през България, Турция и Сърбия, за да стигне до страните от Западна Европа. Сега този път е променен, тъй като когато пратката влезе в страната ни, трудно може да бъде открита в крайната си точка на друга държава от ЕС.

Посоките на балканския път на наркотика се менят динамично в най-новата история. По време на войните в бивша Югославия имаше застой, а наркопласьорите трасираха нови маршрути - южен и северен. Северният път тръгва от Турция през България, Румъния и Унгария до Западна Европа, а южният започва от Турция и минава през България, Македония и Албания, за да стигне до Италия. По данни на МВР пътят на кокаина вече заобикаля България. Около 4 000 тона хероин минават по балканския път на дрогата. Допреди няколко години близо 60 на сто от произведената в Афганистан дрога е преминавала по традиционния маршрут - Иран, Турция, България, Македония, за да стигне до Белгия и Холандия, където има най-много потребители на хероин. Сега вече е факт и нов маршрут през Черно море и Румъния. Друг път е през Истанбул, където хероинът през Средиземно море заминава към Западна Европа.

Къде е Плевен?

Оказва се, че Плевен продължава да държи челно място в наркоразпространението и е на четвърта позиция в страната. Според Николай Николов от сектор "Борба с организираната престъпност" (БОП) и Петър Енчев, сектор "Криминална полиция" към ОДП - Плевен, в града дрогата има сериозно разпространение. Основно се ползва хероин, в последно време обаче се наблюдава търгуване на амфетамини, марихуана и кокаин.

В Плевен има четири организирани групи, които получават дрогата по различни канали, най-вече от София, Пловдив, Петрич и Бургас. Териториите в града са разпределени и вече няма борба за надмощие, както преди няколко години. Групите имат изградена структура и ярко изразени лидери. "Шефовете" обаче вече много трудно могат да бъдат задържани, тъй като те нямат пряк допир с дрогата. Не са зависими. Под тях са дилърите на високо ниво, които притежават територия. Връзката между лидера и дилъра на високо ниво се осъществява чрез посредник, който единствен има пряк контакт с лидера. В структурата на групата са включени и хора, които пренасят наркотика, такива, които го съхраняват, правят дозите и така, докато се стигне до пласьорите по улиците. Напоследък наркодилърите зарибяват хора от селата, за да укриват дрогата. Обикновено "съхранителите" нямат криминално досие, а в някои случаи дори не знаят какво държат вкъщи. Срещу сравнително дребни суми обаче склоняват да извършат "услугата". Това прави трудно достигането до дрогата и до групата, категорични са полицаите. Пласьорите на улицата имат т. нар стоянки, както и телефони, с които се свързват с купувачите си. В Плевен за 2007 г. има регистрирани близо 800 наркомани. Разбира се, реалният им брой вероятно е три пъти повече. Доза хероин върви между 8 и 12 лева. Така на ден един пласьор може да изкара близо 1 000 лв., като за него остават 20% от сумата. Дребните

дилъри са

стриктно следени

да не "завличат",

тоест да не крадат. Ако това се случи, те се наказват сурово. Лидерите на наркогрупите вече се ориентират как да перат парите от мръсния бизнес - влагат ги в имоти, строителство, заведения или автомобили.

От началото на годината в Плевен са реализирани 95 специализирани полицейски акции по наркоразпространение. Задържани са 32-ма по линия на притежание и наркоразпространение. Заловени са около 700 г кокаин, 450 г хероин, около 5 кг марихуана, 360 г амфетамини. Плевенският съд обаче като че ли няма голямо желание да постановява присъди за разпространение на дрога. Обичайна практика на магистратите е да пускат наркопласьорите под гаранция, като им изменят мярката "задържане по стража". Така се стига до прословутия омагьосан кръг - след месец дилърът е навън и работи тройно, за да компенсира загубеното. За сведение на плевенските съдии в Пловдив например има присъди за наркоразпространение от 18 години затвор. Само за три дни пловдивските съдии пратиха преди време четирима дилъри зад решетките с обща присъда 38 години затвор. Докато плевенските магистрати не осъзнаят, че служат преди всичко на закона и обществото, наркопласьорите ще се считат за недосегаеми.

Парадокс

Реститути си връщат по-малко земя от ползвателите

Мая ПАСКОВА

На парадоксално раздаване на земите на собствениците се натъкнали плевенчани, наследници на имот в местността "Акчара". Оказва се, че след реституцията тези хора, които преди 1944 г. са били собственици, през 2007 г. получават по-малко от безимотните, които са ползвали земята им след национализацията.

През 50-те и 60-те години на миналия век земята е иззета от собствениците. Първо е окрупнена, а после - раздадена за ползване на всички. Според постановление 12 на ЦК на БКП ползвателите нямат право да застрояват предоставените им земеделски площи (освен постройки до 18 кв. м), да вземат площи от съседите или да засаждат трайни насаждения на межда, твърди единият от потърпевшите наследници Тодор Станчев. Той със следващо постановление 21 също става ползвател на част от собствената си земя. По това време и Цветан Иванов вече е един от многото, които получават правото да обработват "наследените" по тези постановления лозя на 4-те декара площ. Междувременно си построява двуетажна вила, гараж, навес, на междата си засажда орехи, които със сянката си унищожават съседните лози. Така до 1993 г., когато според Закона за реституцията земята се връща на собствениците. В суматохата обаче Цветан Иванов успява да прехвърли правото на ползване на насажденията на дъщеря си Донка Дюлгерова. В резултат на това вместо законно полагащите му се до 600 кв. м земя и на двамата е признато правото за придобиване на собственост в същия размер, но по две. Заповедите са обжалвани пред тогавашния областен управител Николай Маринов и според излязлото решение е допусната явна фактическа грешка, която трябва да бъде отстранена.

Тази година, когато наследниците вече се задействат да финализират казуса със земите, се получава заповед от кмета, според която се възстановява правото на собственост на Тодор Станев при граница с 5 съседи, между които въпросните баща и дъщеря. Парцелът на Цветан Иванов се е мултиплицирал в още един, равен по размер (450 кв. м) и съседен на неговия, който е на името на дъщеря му. С две отделни заповеди двата парцела са оценени по на 223 лв., които трябва да се изплатят чрез общината на наследниците. От цялата работа действителните трима собственици на 4 дка земя получават по 800 кв. м, а ползвателят Цветан с дъщеря си - 900 срещу смешна сума от 50 ст. на квадрат. Хората са изумени как може да се получи такъв парадокс. Сигурни са, че са намерени вратички в закона, с които това да стане по легален път, но питат - възможно ли е например този, който притежава 40 кв. м апартамент и препише мебелите на дъщеря си, да вземе на съседа апартамента, за да си ги сложи тя там?

БЛС поема случая с насилието

над врачанската журналистка

Цветана АТАНАСОВА

Централната комисия по морал и етика на Българския лекарски съюз (БЛС) ще проверява и ще се произнесе по случая с фоторепортера на вестник "Шанс експрес" и на БТА за област Враца Любомира Филипова, която беше нападната и бита от онкохирурга д-р Георги Езекиев. За насилието "BG Север" писа преди две седмици. Областният управител д-р Антонио Георгиев, който е председател на Регионалната колегия (РК) на БЛС във Враца уточни, че етичната комисия към РК на БЛС е получила жалбата на фоторепортерката, заседавала е по нея и е решила да я изпрати за вземане на решение от висшестоящия орган. Губернаторът обясни, че практиката на етичната комисия на БЛС е да поиска обяснение от д-р Езекиев, като ще покани Филипова също да разкаже за случилото се. Вероятно ще има и допълнителни проверки преди комисията да се произнесе, допълни той.

На 1 ноември вечерта Любомира Филипова беше нападната и малтретирана в заведение от известния във Враца онкохирург д-р Георги Езекиев. Това става пред очите на друг журналист- кореспондента на в. "Стандарт" Райна Тошева и още няколко посетители. Освен Тошева другите свидетели отричат пред извикания на мястото на инцидента полицейски екип да са видели и чули нещо. Онкохирургът първоначално твърдеше, че бил извел по-грубо Филипова от заведението, а след това заяви, че инцидент не е имало. Според фоторепортера вероятната причина за насилието е стар трудово-правен спор, изострен от политическото напрежение между двата тура на изборите. Хирургът, който е и съиздател на вестник "Зов", бил разгневен от подкрепата на в. "Шанс" за единия от кандидатите за кмет, когото докторът не одобрявал.

Измама с имот изхвърли две жени на улицата

Мошеници фалшифицирали подписите им в договор за продажба

Еми СТАЛЕВА

Майка и дъщеря пострадаха от измама с имот на базата на сключен предварителен договор за покупко-продажба. 36-годишната Виолета Георгиева разказа пред "BG Север" покъртителната история на двете жени, притиснати до стената от неволята и принудени да приемат наглед изгодното предложение на шайка шарлатани.

"Докато татко беше жив се справяхме с немотията, но преди 5 години той почина. Майка ми се разболя тежко от склероза, трябваше да се грижа за нея, редовно да купувам лекарства. Най-лошото дойде, когато изгубих работата си". Така звучи тъжната история на Виолета.

Двете жени обитавали двуетажна, масивна къща с двор в крайградската зона на Плевен - място достатъчно атрактивно, за да събуди мераците за сделка на Атанас Венков и Илия Райков, които първоначално предложили на семейството да откупят двора. Хванахме се на въдицата, защото спешно имахме нужда от пари, затова почти харизахме двора за 1 000 лв., обясни Виолета. По-късно, според направената оценка, се оказало, че реално той струва десетократно повече. Междувременно купувачите на двора започнали да изнудват семейството да подпише предварителен договор за продажба на къщата. Имотът, разположен върху 85 кв. метра, обаче нямал редовни документи, в момента течали дела за пълното му узаконяване.

"Тогава нямахме избор, сключихме формален предварителен договор за продажба на къщата за смешната сума от 4 400 лв.. Атанас и Илия ни изплащаха малки суми месечно срещу обещанието след като получим редовни документи за имота, да подпишем окончателен договор", казва дъщерята. Междувременно делата за узаконяване на имота завършват в полза на двете жени и вече няма пречка сделката да бъде финализирана.

Каква била изненадата им, когато разбрали, че с намесата на услужлив нотариус и без присъствието им двамата измамници успели да "извадят" редовен договор. "Една нощ у дома дойдоха четирима мъже. Размахваха документа с подписите ни и ни казаха да си стягаме багажа, защото ще стане страшно", с мъка си припомня Виолета. Двете жени категорично отказали да напуснат, насилниците им обещали, че пак ще дойдат. Тормозът продължил няколко месеца, състоянието на майката на Виолета се влошило, накрая семейството било принудено да избяга от собствения си дом, докато нещата се успокоят. Къщата, заедно с имуществото, останала в ръцете на измамниците, на двете жени не била изплатена и половината от сумата в предварителния договор.

"По сегашни цени нашият имот струва стократно повече. Разбрахме, че мъчителите ни са се сдобили с всички документи, дори са фалшифицирали подписите ни", обясни Виолета. Посъветвали се с адвокат, подали жалба. По-късно от прокуратурата в Плевен им обяснили, че се касае за гражданско-правен спор и трябвало да се обърнат към съда. "Чудя се кой ще ни обърне внимание, къде да дирим справедливост? Нима психологическият тормоз, насилието, упражнено ни от тези хора, ще остане ненаказано?", пита Виолета. Често чували обвинения от рода на "сами сте си виновни", "оставили сте се да ви измамят", продължава тя.

Понякога си мисля - за какви по-маловажни случаи се водят дела, издават се присъди, а ние чакаме вече две години някой да ни защити, жалва се изстрадалата жена. И допълва, че бандата продължава да действа, а жертвите й се увеличават.

Закопчават рибар за две години

за жестоко убийство в с. Байкал

Емилия КАРАБУЛЕВА

Две години лишаване от свобода отсъдиха магистрати в Плевен за жестоко убийство в с. Байкал, извършено от 29-годишния Александър Стефанов. Последният се занимавал с риболов, с припечелените пари от продажбата издържал семейството си.

Кървавата драма се разиграла на 4 март т. г., когато 49-годишният Борислав Дебовянов по прякор Боко нахълтал в къщата на Стефанов и поискал кило ракия. След като домакините категорично му отказали, Дебовянов започнал да ръси люти псувни, обиждал всички наред. Подсъдимият Александър Стефанов няколко пъти го помолил да напусне, вместо това словесната тирада на натрапника не само не престанала, а добила още по-вулгарни измерения. Дебовянов даже налетял на Стефанов, повалил го на земята. Това обаче отключило яростта на домакина, той грабнал метален прът и започнал да налага неканения гост по главата и тялото. Близките на Стефанов не посмели да се намесят, страхували се да не погне и тях.

Лютата битка продължила и в антрето, където по-късно бил открит трупът на Боко. Александър Стефанов, заедно със свой приятел, отишъл в полицията в с. Байкал да се предаде, като обяснил, че извършеното от него убийство било при самозащита. Тези твърдения обаче се опровергават от заключението на следствено-медицинската експертиза и извършения оглед на трупа на убития, е записано в обвинителния акт. Участници в разследването казват, че Дебовянов бил буквално потрошен с металния прът, по тялото има ужасяващи белези, уврежданията били свързани със силни болки и страдания, някои от тях пострадалият е усещал и осъзнавал. Боко не могъл да се защити, още преди побоя изпаднал в алкохолно опиянение с 2,6 промила в кръвта, доказала по-късно експертизата.

Като смекчаващи вината на Стефанов обстоятелства по време на процеса бяха посочени направените самопризнания в хода на разследването, както и чистото му съдебно минало.

След произнасяне на двегодишната ефективна присъда от Окръжния съд в Плевен, прокуратурата направи протест пред Апелативния съд във Велико Търново с искане за по-тежко наказание за подсъдимия. "Това е изключително жестоко деяние, било е извършено по начин особено мъчителен за убития, в продължение на десетки минути преди смъртта той е чувствал непосилни болки. Тук може да се постави въпросът за степента на обществена опасност, която представлява извършителят", обясниха мотивите си от прокуратурата в Плевен.