Цветана ЕВГЕНИЕВАКОНФЛИКТИ
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Софийският апелативен съд (САС) от мени доживотната присъда на Виолина Лалковска (34 г.) от 18 април 2005 г., обвинена в двойно убийство, и върна делото на Врачанската окръжна прокуратура (ВрОП) на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с член 348 от НПК за ново разглеждане от нов съдебен състав за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и изготвяне на нов обвинителен акт.
До това решение се стигна, след като адвокатът на Лалковска, бившият военен прокурор Лилко Йоцов, обжалва доживотната присъда поради "нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и несправедливостта на наложеното наказание". Според защитника съображенията за това са, че при извършване на деянието Лалковска е страдала от шизофрения и не е могла да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Йоцов твърди, че последната петорна експертиза, която определя с 3 на 2 гласа, че Лалковска е вменяема, е невярна, още повече, че единият от тримата експерти е интернист, а не психиатър. Но точно на тази експертиза се позовава съдът, за да произнесе доживотен затвор.
На 18 април 2005 г. след няколко прекъсвания и възобновяване на дело №42 от 1998 г., съдебен състав на Врачанския окръжен съд (ВрОС) с председател Иван Маринов присъди по НОХД №270 от 2002 г. доживотен затвор за Лалковска, обвинена в убийството на пенсионираните учители Венета (76 г.) и Кръстьо (82 г.) Стоянови, извършено в дома им през декември 1997 г. Окръжният прокурор Асен Пашански пледира за тази присъда по член 116, ал.1, т. 4 и т. 6. и във връзка с член 115 от НК - тежък случай на убийство на повече от едно лице, извършено по собено жесток и мъчителен за жертвата начин. Адвокатът на пострадалото семейство Явор Семков настоя за доживотен затвор без право на замяна. Той се позова на събраните по делото факти, че двойното убийство е извършено за отмъщение, с користна цел и е предумишлено.
Съдът обяви, че
присъдата може да бъде обжалвана в 15-дневен срок пред Софийския апелативен съд.
Освен доживотен затвор, на Лалковска беше присъдено да заплати по 5 000 лв на
двамата сина на убитите за нанесени неимуществени вреди, както и разноските по
делото в размер на 8 363 лв. и 400 лв. държавни такси. Съдът остави обвиняемата
с предишната мярка за неотклонение "парична гаранция" от 500 лв.
Лалковска завършва с отличие врачанската гимназия, но прекъсва следването си поради заболяване от шизофрения. Тя помагала през деня на Стоянови в домакинството, чистела и пазарувала. Според обвинението когато я предупредили, че ще се местят в София при децата си, направила план да ги умъртви и ограби. Възрастните хора били сравнително заможни, тъй като единият от синовете им - режисьорът Милко Стоянов, от години работи в Германия, а другият - д-р Борислав Стоянов, има успешен бизнес. Негова съпруга е актрисата Анета Сотирова, а певицата Белослава е тяхна дъщеря.
На 11 декември 1997 г. бившите учители бяха жестоко убити в апартамента им на ул. "Алеко Константинов" във Враца. Труповете им са открити от техния внук, дошъл да ги посети, разтревожен, че не се обаждат на телефонните позвънявания. Той намерил дядо си Кръстьо по гръб в спалнята, потънал в кръв, а баба му била обезобразена и увита в кухненския килим. Дни след кървавото престъпление, като заподозряна е задържана домашната им помощница Виолина Лалковска. Пред полицията и следствието във Враца тя направила пълни самопризнания, като обяснила и показала къде е изхвърлила вън от града окървавените дрехи и други веществени доказателства, за да скрие уликите. В показанията си пред съда обаче не се признала за виновна и отказала да говори, тъй като не си спомняла нищо и не можела да повярва, че е извършила двойно убийство.
Процесът се води от 1998 г., като в началото на 2003 г. делото е прекратено поради смъртта на съдия Мария Георгиева, месец преди да се стигне до финала - пледоарии и четене на присъда, насрочени за 15 и 16 януари. На 11 юни е даден отново ход от друг съдебен състав. И всичко започва отначало - с внасяне на обвинителен акт, нови разпити на обвиняемата, свидетели, защитници, експерти и назначаване на нови експертизи.
Според показанията на обвиняемата, прочетени от съда на 2 юли 2002 г., в деня на убийството Кръстьо Стоянов се прибрал вкъщи, като преди това ходил да се подстриже. Съпругата му била на гости при приятелка. Стоянов заварил Виолина в кухнята. После я последвал в спалнята, където тя отишла да вземе от касетофона своя касета. Това я притеснило, защото той често й правел неприлични предложения. В случая заключил вратата, бутнал я на леглото и започнал да я целува. Тя го ритнала в слабините, той пък я ударил в носа. Тогава Виолина грабнала намиращия се наблизо нож и го пробола. Старецът хванал ножа и според нея я прорязъл три пъти по дясната ръка. Виолина изтръгнала ножа и промушкала стареца няколко пъти. После взела някакво желязо и започнала да го удря безогледно. След това в банята измила кръвта от лицето си. В този момент Венета Стоянова позвънила на вратата. Виолина се уплашила и избутала жената в кухнята. Тя се отбранявала и тогава Виолина я съборила на пода, взела нож от масата и започнала да я удря докато издъхне. След това завила лицето й с килима, намерила два спрея с боя и изрисувала върху хладилника и стената свастики и надписи на латински език. После съблякла дрехите си и ги сложила заедно с флаконите в плик, който на другия ден запалила в Балкана.
Вторият човек след внука, видял труповете на възрастните учители, бил тогавашният началник на РПУ - Враца, полк. Георги Асенов. Пред него в полицията Виолина направила пълни самопризнания. Това станало, след като било установено, че в "Бърза помощ", където Виолина отишла, за да зашият раните на ръката й, се представила с чуждо име и фалшив адрес. Разкриването на този факт, а не психическо или физическо насилие, я накарало да говори за извършеното деяние. Тя посочила и мястото над Алпийския дом при пролома "Вратцата", където изгорила чантата с кървавите си дрехи, спрейовете, с които надраскала стените в апартамента, опръсканите с кръв чехли и ловджийския нож. В разговора с полк. Асенов Виолина разкрила мотива за зловещото убийство - в този дом работела като роб, а й плащали нищожни пари. Според баща й и брат й обаче тя не се оплаквала, че получавала малко и парите не й стигат, но посочили, че има здравословни проблеми и редовно приема психотронни лекарства от 1991 г.
Милко Стоянов свидетелствал, че всеки път, когато си идвал от Германия, й давал допълнително пари, за да се грижи по-добре за родителите му. Той казал още, че в последните години майка му не излизала от дома си без придружител, защото получавала световъртеж. Още повече пък да излезе на улицата по пеньоар, както твърдяла Виолина. При огледа на жилището след убийството той не намерил златното колие, подарено на родителите му от неговата съпруга, както и парите, които изпращал от Германия. Другият син, д-р Борислав Стоянов, заявил пред съда, че в деня на екзекуцията бил в Америка. Когато получил трагичната вест, за 30 часа успял да пристигне във Враца. Като влязъл в жилището на родителите си със следователката Сава Пешева, заварил потресаваща картина - пълен безпорядък, дрехите от гардеробите разхвърляни навсякъде и много кръв. Установили, че липсват пари и златните бижута на майка му, сред които златен пръстен с диамант, подарен й от него. Стоянов разказва, че е наел Виолина Лалковска, за да помага на родителите му в домакинството, тъй като майка му страдала от сърдечно заболяване, а баща му след лошо падане претърпял тежка операция и имал изкуствена тазобедрена става. Когато приятел му представил момичето, той го преценил като добро и възпитано, в разговора не забелязал белези на психически отклонения, въпреки че самият той е лекар с две специалности, едната от които психиатрия. Такива симптоми не открил и в общуването си след това, нито пък тя му е споделяла да има проблеми със здравето си. Тезата на д-р Стоянов като граждански обвинител е, че Лалковска не е извършила престъплението в състояние на шизофренична кома, а напълно е съзнавала деянието си.
Това всъщност е главният казус в съдебната сага - дали Лалковска е била вменяема или не по време на престъплението и дали е била в състояние да ръководи своите действия. Назначаваните експертизи са давали различни заключения. Още при първото производство съдия Мария Георгиева назначава три експертизи, включително и тройна съдебно-медицинска, извършена от всепризнатия корифей в тази област проф. Стойчо Раданов, съвместно с доцент Николай Ненков и д-р Емилия Кирова от Националния институт по съдебна медицина в София. Според проф. Раданов причината за смъртта на Кръстьо Стоянов е прерязване на сънната артерия. Той е бил заклан с намерения до него ловджийски нож. Преди това обаче възрастният човек е получил удар с твърд предмет в дясното слепоочие. Според патоанатомите раните са му причинили продължително страдание. По подобен начин умряла и съпругата му Венета. Тя получила и счупване на гръдния къш, вероятно от стъпване или скачане върху гърдите й. Според заключения на други експерти от София Лалковска е действала в състояние на физиологичен афект. Прислужницата заявила, че била силно раздразнена заради опита за сексуален контакт на 82-годишния Кръстьо Стоянов. Медицински специалисти от Пловдив твърдят обаче, че убийството не е станало под влияние на физиологичен афект и обвиняемата е могла да се контролира. Заключението на експерти за раните на Лалковска са, че те са могли да бъдат получени и при защита, и при самонаряване. Според тях синините по тялото й не били от опит за изнасилване, а от удар с тъп предмет.
Според последната комплексна петорна съдебно-психиатрична експертиза, прочетена по време на 8-часовото заседание на 18 април 2005 г., трима от експертите твърдят, че Лалковска, страдаща от шизофрения, е била вменяема по време на извършване на деянието и трябва да отговаря за престъплението. Другите двама експерти обаче са подписали с особено мнение. Според тях Лалковска не е разбирала какво върши и не е годна да участва в съдебно производство. Въз основа на това и протестирайки, че единият от тримата е интернист, а не психиатър, защитникът Лилко Йоцов настоял за седморна експертиза от клиниката в София, където Лалковска се е лекувала от психично заболяване. Той поискал и да бъде изслушана експертизата от 6 май 1998 г., която установи, че по време на убийството Лалковска била невменяема. Съдът не приема това искане и въз основа на петорната експертиза и събраните доказателства, произнася присъдата доживотен затвор.
От 1 ноември делото за двойното убийство тръгна отначало под №505/2006 г. във Врачанския окръжен съд в състав, председателстван от съдия Пламен Петков. Следващото заседание е насрочено за 23 и 24 януари 2007 г. Продължава драмата, в която е вплетен не само погубеният живот на двама души, обречената младост на една жена, но и синовната клетва пред паметта на жертвите да отмъстят за преждевременната жестока смърт на своите родители.
Ралица ПЕТРОВА
Вече пет години плевенско семейство се опитва да си вземе полагащите му се по право 2 200 лв. от адвокатката Даниела Ненкова Симова, които тя дължи чрез нотариално заверен документ. Гриша и Ели Костови преминават през всички възможни съдебни процедури до този момент, за да си получат парите, но без резултат. Въпреки че се стига до съдебно решение в тяхна полза и изпълнителен лист, издаден от Плевенския районен съд (ПлРС) преди четири години, юристката продължава да дължи сумата и категорично заявява, че няма да я плати.
Взаимоотношенията между представителката на закона и плевенчаните започват през 2001 г., когато Гриша Костов решава да продаде на Даниела Ненкова като частно лице автомобил "Рено". Договор за покупко-продажба обаче не е сключен, колата се води собственост на трети човек - инвалида Юрий Куков. За да получи возилото, адвокатката дава "на ръка" 1 700 лв. на Костов и остава да дължи за колата още 2 200 лв. На 17 август 2001 г. е заверена нотариално запис на заповед, подписана от юристката без протест, в която се посочва, че тя трябва да възстанови задължението до 10 октомври 2001 г. Плащане обаче в посочения двумесечен срок не се осъществява.
На някоко пъти след настъпване на падежа каних Ненкова да изпълни задълженията си, но тя отказваше под предлог, че в момента няма пари, казва Гриша Костов. Това го принуждава да предприеме следващата възможна стъпка и на 6 декември 2001 г. той внася в Плевенския районен съд искова молба. Заведено е гражданско дело срещу плевенската адвокатка, на което тя не се явява. Процесът приключва след три месеца. На 5 март 2002 г. VI граждански състав на ПлРС осъжда Даниела Ненкова да заплати на Гриша Костов сумата от 2 200 лв., както и разноските по процеса, възлизащи на 289 лв. Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело.
Оказва се обаче, че така или иначе Гриша Костов не може да получи парите си. Причината е повече от тривиална - юристката не притежава на свое име никакви имоти, няма и пари в разплащателните си сметки, на които е наложен запор. Лъч светлина за плевенчанина се появява в началото на ноември 2006 г., когато се оказва, че една банкова сметка на адвокатката не е съвсем празна. Цялата налична сума е изплатена на Костов и така той получава... 12,50 лв.
Решил да продължи битката докрай, на 26 октомври 2006 г. ужиленият подава жалба до Плевенската районна прокуратура. В нея моли да бъде извършена проверка на юристката, за да се види дали има данни за извършено престъпление. Младши прокурор Кирил Кирилов обаче отказва да образува досъдебно производство с мотива, че наказателно преследване се изключва по давност. Постановлението може да бъде обжалвано пред Окръжна прокуратура.
Няколко дни след като "Рено"-то преминало в ръцете на адвокатката, му били откраднати регистрационните табели, обяснява тя. Дни по-късно през предната част на колата минала брана и се наложило возилото да престои дълго време в сервиза на БУЛСТРАД и така било неизползваемо. А само след седмици (някъде през октомври 2001 г.) то е откраднато, заедно с намиращите се в него 2 000 марки и документи. По думите на юристката няма как да се плати за нещо, което вече е изчезнало. "Нека си има изпълнителен лист, няма да дам една стотинка, защото той (Гриша Костов, бел. а.) ме караше да платя на рекетьорите да върнат колата. Ако се разровим в миналото на Григор Костов ще се види, че малко преди да ми продаде колата, е продал "Голф", който е откраднат пред нотариата и върнат срещу определена сума", обясни за "BG Север" Ненкова. По думите й за гражданското дело, на което не се е явила, тя не е призована на адреса, на който се е водела - във Варна, и то нарочно. Решението, което е могла да обжалва, пък попаднало в ръцете на сестра й. И тъй като двете не били в добри отношения, тя не й го предала и Ненкова изпуснала срока.
Вероятно случаят не е единичен и много други хора са завлечени с още по-големи суми. Факт е обаче, че тук става въпрос за представител на закона, който не се подчинява на неговите разпоредби. А може би, защото ги познава твърде добре.