БИТИЕ


 

Марко Тотев бил блестящ юрист, зевзек и комарджия

 

Внуците на известния търновец днес живеят в Америка и Франция

 

Марко Тотев (вляво) със семейството си през 1917 г.Кремена КРУМОВА

Малцина са тези, които знаят, че Марко Тотев не е само нарицателно име за неудачник, а релна личност от Велико Търново. "Боляринът" и до днес живее чрез вицовете и анекдотите за него. Битието на родения в старата столица българин е интересно и заслужава внимание. Може би затова днес се редят изложби с личните му вещи, които сякаш оживяват пред очите на посетителите и разказват за живота и делото на прочутия търновец. Марко Тотев е един от големите българи на своето време - юрист и общественик. Той е сред най-емблематичните личности на старата столица.

Марко Тотев е роден през декември 1857 г. във Велико Търново. Бил е единствен син в богатото и уважавано семейство на Тотьо и Кръстина Петкови. Баща му притежавал хан, намиращ се на мястото на днешния паметник на обесените в старата столица. Съсед на фамилията бил прочутият търновец Хаджи Минчо. Марко Тотев завършва пети клас в родното си място - най-високото за времето си образование, получавано в старата столица. Кариерата си започва като писар в търновския съд, след което руският губернатор Щербитски го назначава за свой секретар. Така Марко твърде рано стартирал солидната си кариера.

Започнал да се увлича от правото. Решил да стане адвокат и да е в помощ на хората в трудна ситуация. На 11 юни 1884 г. той вече бил член на Ловчанския окръжен съд и като такъв работи до 8 февруари 1885 г. После станал търновски градски миролюбив съдия. Дълго време Марко бил член на Търновския окръжен съд. Кантората му се намирала на улица "Фердинанд" в града. През 1900 г.

Дъщерята и внучката на известния търговецМарко Тотев

бил околийски

управител

на Бургаска област. На 17 октомври 1925 г. започнал самостоятелна работа вече като член на адвокатска колегия. Удостоверението му е с номер 156 от 23 октомври 1925 г.

През 1884 г. Марко Тотев се жени за Поликсения Кабакчиева. Нейната майка произхожда от рода на Янко Славчев - първия кмет на Варна. Когато се заженил, Марко Тотев поканил за кръстник Васил Друмев. В тържествени случаи Тотев никога не обличал костюм, а на главата му блестял цилиндър, допълнен от изящен фрак. Разпуснело ли се сърцето му, в разрез с френската традиция в облеклото пеел с цяло гърло възрожденски песни.

Интересното в многогодишната адвокатска практика на Марко Тотев е, че няма нито едно загубено дело. Към клиентите си бил добронамерен, а към колегите си - пословично честен. Подготвял се изключително внимателно и старателно. Придавал на словото си писмен вид и го раздавал предварително на съдиите, като казвал: "Тия старци дремят, не слушат внимателно какво говори адвокатът, а така като дам писменото слово, те щат не щат трява да се запознаят детайлно с него". Такава "волност" много рядко си е позволявал друг негов колега. Марко бил един от най-големите специалисти по граждански дела, касаещи имотни въпроси. Той защитавал не само отделни клиенти, но и цели села, за които е успявал да извоюва десетки декари земя. Имал три известни дела, заради които селяните му се отблагодарили с хиляди декари земя в селата Розовец, Пловдивско, и Долно Чочовене, Сливенско. В тогавашните села Рахмандаре и Драгойново жителите не успели да съберат необходимата сума за хонорар, затова кръстили главната улица на негово име.

Бюрото на Марко ТотевВ знак на благодарност Марко Тотев бил обявен и за "почетен гражданин", а портретът му окачван на видно място в кметствата, наред с този на царя. Което всъщност е красноречиво доказатество за това какъв

изключителен

професионалист

бил Марко Тотев.

Дълги години негова касационна жалба служила като учебно помагало на студентите от юридическия факултет към Софийския университет. Когато Марко работил в Русенския съд, колегите му така са назначавали своите дела, че да могат да присъстват на пледоариите на прочутия търновец, тъй като той бил много колоритен, сладкодумен и юридически добре подготвен. Блестящата адвокатска кариера на Марко Тотев обхваща периода от края на XIX до 30-те години на XX век.

Добре позната е и обществено-политическата му дейност. Той е един от най-успешните председатели (от 5 февруари 1895 г. до 11 май 1897 г.) на най-старата тъновска културна институция - читалище "Надежда". За разлика от своите предходници, бай Марко успял да въведе много строг финансов ред в читалището. Той предриел смяна на читалищния устав, направил пълна инвентаризация на имуществото и събрал всички дължими суми, дори и по съдебен ред. Стабилизирал финансовото състояние на "Надежда", като успявал да получи и събсидия от търновската градска община в размер на 2 000 лв. Воден от сремеж за издигане на културната институция и духовните потребности на съгражданите си, Марко Тотев съумял да увеличи значително библиотечния фонд на читалището, да обагати репертоара на самодейния театрален състав и да организира художествени изложби. Много любопитен е фактът, че от протокол номер 16 от 28 декември 1895 г. под точка номер едно буквално е написано следното: "Упълномощава се секретарят на читалището Васил Кочев да сключи условие с онова лице, което иска да играе хазартна игра на новата 1896 г., което ще позволи игрането да е 100 лв. Ако не се даде тази сума, да не се позволя никому да се играе хазартна игра в читалището". Марко Тотев въвел хазарта и в търновското читалище, като по този начин съумял да намери начин за субсидиране на тази културна институция.

Хазартът бил необичайно за времето си яление, но постепенно станал модерен в старата столица. В търновските кафенета от края на XIX век вече се е играело. В емблематичното за града кафене "Дарданели" са редили редовно картите за пари. Просто Марко Тотев

Николай Марков подарява уникални семейни снимки на музеясменя мястото

на покера

от кафенетата

в читалището.

Той въвежда хазарта там като нов вид европейско занимание.

Известна е случката на Марко Тотев с емблематичната фраза: "На Марко Тотев все тъй ще му се случи". Играели приятели на покер в кафене "Дарданели". С радост Марко Тотев установил, че му се пада изключително рядко срещана, но печеливша комбинация - кент флош роял. В момента, в който искал да обяви перфектната комбинация, се чула музика от траурно шествие, което минавало по улицата в града. Покойникът бил общ познат на компанията. Всички захвърлили картите и отдали почит на починалия, което на практика обезмислило печелившите карти. Така с покруса известният адвокат казал: "Ех, на Марко Тотев все тъй ще му се случи". От тогава насетне фразата придобила широка гражданственост и поне веднъж в живота си всеки човек я е казвал - върви ми като на Марко Тотев. Особеното е, че известният търновец сам преигравал (в най-положителния смисъл на думата) с липсата си на добър късмет. Той бил много широко скроен човек, с изключително чувство за хумор. Сам разпространявал вицове за себе си, в които се представял за неудачник. А всъщност с тази бляскава служебна кариера, която имал, с факта, че дарява на България двама сина с изключителни заслуги към военния живот (неговият зет също е генерал - Рашко Атанасов), говори, че въобще не е човек с липса на късмет, а успешно реализирал се великотърновец.

"Личност харизматична, била на почит и уважение приживе, той е един от малцината, които действително получават славата си на неудачник приживе. За разлика от Гюро Михайлов, за който след смърта му излиза приказката", разказва Тодорка Недева, уредник в музей "Нова и най-нова история" към Регионалния исторически музей в старата столица. Великолепното чувство за хумор е изразено в разказ за него самия и пътническата му чанта. В Търново и до ден днешен е останал паметният лаф: "Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя" (често пъти Марко Тотев се шегувал, че пътува с два файтона. В единият е самият той, а в другият пътували шапката и адвокатската му чанта).

Така шегувайки

се със себе си,

отдавал и нужното си уважение към адвокатската професия. Това дори е описано в спомените на великотърновци, така че всички го приемат за чиста монета.

Марко Тотев бил изключително ерудиран човек. Ползвал е свободно руски, френси, румънски, английски. Поддържал е една завидна правна библиотека. Абониран бил за всички юридически списания, които са излизали тогава в България, купувал си е и много книги. Слагал в джоба си блестящо завършили млади юристи. Природно интелигентен, по пътя на самообразованието достигнал до изключителни резултати. Не бил богат, давал е парите си за хазарт или за други развлечения. За него те не били самоцел.

Един от любопитните анекдоти за Марко Тотев е следният. Влиза той в една кръчма в града и казва, че черпи всички, защото е спечелил голяма сума пари - 100 лева. Питат го откъде ги има. Той казал: "Срещнах един познат, който се слави с вземани пари на заем, които никога не връща. Аз отказах да му заема 100 лева. Сега тези пари ще ги използвам за почерпка, защото той при всички случаи нямаше да ми ги върне". Това е показателно какво е било отношението на Марко към парите, казва Тодорка Недева. Сутрин, едва стъпил на тротоара пред дома си, обичал да казва: "Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене."

Богаството му са били неговият ум, семейството и децата му - двама сина - Георги и Никола, и една дъщеря. Имал и друга дъщеря, която починала млада. След нейната смърт Марко Тотев започнал да се увлича по хазарта. Дъщеря му Кръстинка е женена за известния търновски генерал Рашко Атанасов. Той има отношение към построяването на Гарнизонния военен клуб, който функционира и до днес. Бил е министър на вътрешните работи и народното здраве през 1935 г., председател на БОК от 1941 до 1944 г. Цялото семейство може да се нарече звездно, елитно българско семейство, смятат уредниците в търновския музей.

Марко Тотев се включва и в политическия живот на страната. Бил един от най-ревностните поддръжници на Стефан Стаболов. След войните за национално обединение, които довеждат до крах в националните идеали, той се отказва от политиката. Участва в Четвъртото Велико народно събрание, което се провежда в читалище "Надежда" във Велико Търново.

Марко Тотев обичал музиката, както и да чете, да играе хазарт за развлечение.

Всички

го очаквали

с огромно

нетърпение.

Хората изпитвали удоволствие от контакта си с него. Обичал е да политиканства, минавал е за човек от класа. Бил бохем. Сведения за излизане в чужбина няма, но верятно е пътувал. С помощта на изтъкнатия тогава учител Тодор Шишков е учил френски език.

Днес неговите правнуци и наследници живят във Франция и Америка. Съдбата на несретник не го оставила дори и след смъртта му на 26 юли 1936 г. Разсеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели присърце тази несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак правдата възтържествувала и Марко Тотев останал сам във вечния си дом. Като произнасял присъдата, съдията проронил: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!"

По повод 150-годишнината от рождението на Марко Тотев бе подредена изложба с оригинални вещи и документи в музей "Нова и най-нова история" във Велико Търново. Експозицията включва около 150 експоната. В специален кът е представена адвокатската му кантора с оригиналното бюро, мастилница и библиотека.

В изложбата са включени и около 130 тома книги от личната библиотека на великотърновеца, върху които ясно личи печатът му. В експозицията има и оригинални снимки на семейството, като всички членове на фамилията са запечатани заедно във вилата им през 1906 г. В друг кът е пресъздадена обстановката от прочутото кафене "Дарданели", където Марко Тотев често играел покер. Върху покерната маса в експозицията бяха подредени оригинални пулове. "Още първата книга, до която се докоснахме, нарекохме маркототевка, тъй като печатът от адвокатското писалище беше поставен обратно - просто лош късмет на Марко Тотев", казват организаторите на изложбата.